№ 18354
гр. С, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110168316 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца ЗД „БИ“ АД срещу ответника Д. Д. С. иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ за заплащане на сумата 688,00 лева,
представляваща главница за регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ********** за вредите на
МПС Фиат П, рег. № СВ **** АВ, причинени от настъпило на 13.10.2019 г. в
гр. С, ул. „ПГ“ на паркинг пред бл. 10 ПТП в резултат на виновно и
противоправно поведение на ответника който като управлявал с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма МПС
Ауди А6, рег. № СВ **** МН, застраховано при ищеца по задължителна
отговорност гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законна
лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането. Ищецът ЗД „БИ“
АД твърди, че на 13.10.2019 г. в гр. С, ул. „ПГ“, паркинг пред бл. 10
настъпило процесното ПТП в резултат на виновно и противоправно
поведение на ответника като водач на МПС Ауди А6, рег. № СВ **** МН,
застраховано при ищеца по задължителна отговорност гражданска
отговорност на автомобилистите. Поддържа, че при ПТП са причинени вреди
на МПС Фиат П, рег. № СВ **** АВ, в размер на 663,00 лева, които са
заплатени от ищеца на собственика на автомобила като са сторени разходи в
размер на 25,00 лева за определяне размера на обезщетението. С писмо
1
ответникът бил поканен да възстанови платената от ищеца сума, но не
последвало плащане. Моли съда да уважи предявения иск и претендира
присъждане на разноски. Ответникът Д. Д. С., редовно уведомен на 26.02.2023
г., не подава отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1.
пр. 1 КЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване следните факти и обстоятелства:
че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между страните, че в срока на застрахователно покритие по
договора за застраховка „Гражданска отговорност“, в резултат на виновно и
противоправно поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ищеца, е настъпило застрахователно събитие, за което
ищецът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД), че в
изпълнение на задължението си по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ ищецът е изплатил обезщетение за неимуществените вреди на
пострадалото лице и свързаните с тях имуществени вреди, които са в
причинна връзка с деликта, осъществен от ответника, който е управлявал
МПС в концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма,
че причинените вреди възлизат общо на претендиратата сума. В тежест на
ответника при доказване на горните факти е да докаже, че е заплатил
паричните вземания.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 13.10.2019 година е реализирано ПТП в гр. С от Д. Д. С., който при
управление на МПС Ауди А6 с рег. № СВ****МН на паркинга на ул. ПГ пред
бл. 10 и при неподсигурена маневра движение на заден ход, реализира ПТП с
МПС Фиат П с рег. № СВ****АВ, управляван от ПСА. Видно от протокола за
ПТП № 1770154 от 13.10.2019 г., съставен от АЙ, младши автоконтрольор
при ОПП на СДВР С, водачът Д. С. е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 промила. В тази част, протоколът има обвързваща
2
съда доказателствена сила, доколкото е съставен от орган на властта при
изпълнение на функциите си, а освен това е и подписан от Д. С., поради което
удостоверява неизгодни за него факти.
В хода на първоинстанционното производство, ответникът не е подал
отговор на исковата молба. Във връзка с горното ищецът прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице основанията за постановяване на
неприсъствено решение, посочени в чл. 238 и чл. 239 от Гражданския
процесуален кодекс, доколкото ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба; нито ответника, нито него представител или пълномощник
не се е явил в първото заседание по делото без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие; ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение в молба от 06.07.2023 г.; на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание с разпореждането на съда от 18.01.2023
година, връчено на ответника лично на 26.02.2023 г.; искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства, а именно протокол за ПТП
№1770154/13.10.2019 г., декларации към него от участниците в ПТП, АУАН
от 13.10.2019 г. и наказателно постановление от 30.10.2019 г.,
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ от 29.11.20118 г.,
уведомление за щета, ведно с опис на щетата и платежен документ за
извършено плащане в размер на 663 лева от ЗД БИ АД на ДАС, регресна
покана до ответника.
Във връзка с горното и на основание чл. 239, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс, съдът намира, че следва да постанови по делото
неприсъствено решение без да го мотивира по същество, а само укаже, че то
се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати и разноски по
водене на делото в размер на 100 лева , от които 50 лева държавна такса и
50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс.
Водим от изложеното до тук, на основание 500, ал. 1, т. 1. пр. 1 КЗ и чл.
3
238 и 239 от Гражданския процесуален кодекс, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН ********** да заплати на „ЗД БИ” АД, ЕИК
**** на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ сумата в размер на 663,00
(шестотин шестдесет и три) лева, представляваща регресно вземане за
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за уврежданията на лек
автомобил марка Фиат П, рег. № СВ****АВ, настъпили вследствие на
причинено от ответника след употреба на алкохол пътнотранспортно
произшествие от 13.10.2019 г. и 25 ( двадесет и пет) лева ликвидационни
разноски, заедно със законната лихва от 15.12.2022 г. до погасяване на
задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 100,00 (сто ) лева –
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на ответника на основание чл. 240,
ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4