Решение по дело №688/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „З.” Е. Г. твърди, че по силата на сключен между страните на 25.10.2004 година комисионен договор превел на ответника – Р.А.О., в качеството й на едноличен търговец с фирма „Р.- Р. О. Г., договорени средства в размер общо на 212 000 лева, както и че поради пълно неизпълнение на комисионния договор, същият бил развален, като страните подписали споразумителен протокол на 29.01.2007 година, по силата на който ответникът се е задължил да възстанови получената по комисионния договор сума в размер на 212 000 лева, както и да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща пропуснати ползи по договора. Твърди, че в споразумителния протокол били уговорени срокове за плащане на цялата сума от 232 000 лева, както и че в изпълнение на споразумителния протокол, ответникът платил сума в размер на 60 000 лева. На 30.03.2010 година страните подписали ново споразумение за заплащане на общо дължимата сума от 172 000 лева, като били уговорени конкретни срокове за плащането й. За периода 2010 г. - 2011 г. ответникът заплатил различни суми, чийто общ размер бил 106 000 лева. В тази връзка останали непогасени 24 000 лева, представляващи част от договореното трето плащане по споразумението от 30.03.2010 г. и 42 000 лева, представляващи договорения размер на четвъртото плащане по това споразумение. Ищецът твърди също така в исковата молба, че ответникът му дължи сумата в размер на 2 383.33 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сумата от 24 000 лева, за периода от 01.10.2010 година до 16.09.2011 година, както и че му дължи сумата в размер на 3 447.05 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 42 000 лева, за периода от 01.12.2008 година до 16.09.2011 година. Твърди също, че с подписване на ново споразумение на 26.04.2011 година бил уговорен Н. срок за плащане на дължима главница от 79 000 лева. В тази връзка ищецът конкретизира, че понастоящем ответникът дължи сумата от 48 499.51 лева, претендирана само и единствено като дължима по силата на разваления комисионен договор от 25.10.2004 година. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати, сумата от 48499.51 лева, получена на отпаднало основание - развален комисионен договор от 25.10.2004 година, както и да му заплати, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2 383.33 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сума от 24 000 лева, за периода от 01.10.2010 година до 16.09.2011 година и сумата от 3 447.05 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 42 000 лева, за периода от 01.12.2008 година до 16.09.2011 година.

Ответникът – Р.А.О., в качеството й на едноличен търговец с фирма „Р.- Р. О. Г., чрез своя представител по пълномощие, в представен по делото отговор, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба - 16.12.2012 година, претенцията на ищеца за заплащане на главница и лихви за забава не е изискуема, тъй като със споразумението за заплащане на дължими суми от 26.04.2011 година по комисионен договор от 25.10.2004 година, бил договорен краен срок на пълно изплащане на задълженията на ответника, а именно - 31.12.2011 година. Не оспорва обстоятелството, че е подписан комисионен договор от 25.10.2004 година, както и че страните по този договор са подписали споразумителен протокол от 29.01.2007 година, по силата на който ответникът се е задължил да възстанови получената сума в размер на 212 000 лева, в сроковете по т.3 от протокола. В изпълнение на това свое задължение превел по сметка на ищеца общо сумата от 60 000 лева. На 30.03.2010 година, страните подписали ново споразумение за плащане на дължимите суми общо в размер на 172 000 лева. На 26.04.2011 година страните по разваления комисионен договор от 25.10.2004 година се споразумели задължението на ответника в размер на 79 000 лева да се преведе на ищеца в следните срокове и суми: до 31.05.2011 година - сума в размер на 25 000 лева; до 30.06.2011 година - сума в размер на 25 000 лева и до 31.12.2011 година - сума в размер на 29 000 лева. Страните се договорили, че независимо от извършените плащания по този погасителен план, крайният срок за издължаване на цялата сума от 79 000 лева е 31.12.2011 година. Твърди, че в изпълнение на това споразумение е заплатил общо сумата 79 000 лева на посочени в отговора дати. Твърди също, че след като вземането не е изискуемо към датата на предявяване на исковата молба, не бил изпаднал в забава и не дължал претендираното обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла давност на претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 24 000 лева, за времето от 01.12.2008 година до 15.12.2008 година, и за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 42 000 лева, за времето от 01.12.2008 година до 15.12.2008 година. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, моли съда да отхвърли изцяло предявените искове и да му се присъдят направените по делото разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че на 25.10.2004 година между страните е бил сключен комисионен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника парични средства в размер на 212 000 лева, както и че впоследствие сключения комисионен договор е бил развален. Не се спори също така, че страните по делото и страни по договора, са подписали споразумителен протокол от 29.01.2007 година, по силата на който ответникът се задължил да възстанови получената сума от 212 000 лева. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото и приети като доказателства – комисионен договор от 25.10.2004 г. и споразумителен протокол от 29.01.2007 г. Съгласно цитирания споразумителен протокол, страните са се споразумяли „Р.- Р. О. да възстанови на „З.” Е. авансовата сума получена по договора в размер на 212 000 лева, както и да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева за пропуснати ползи от неуспешното реализиране на договора.

Не се спори също така, че в изпълнение на това споразумение ответникът е превел на ищеца сумата от 60 000 лева, както и че на 30.03.2010 година страните са подписали ново споразумение, съгласно което ответникът следва да плати на ищеца сумата в размер на 172 000 лева. Посочената сума от 172 000 лева представлява неизплатен остатък, формиран като разлика от сумата от 232 000 лева (212 000 + 20 000) и изплатената от ответника сума от 60 000 лева. В тази връзка, от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и се възприема изцяло от съда, се установява, че в изпълнение на споразумителния протокол от 30.03.2010 г. ответникът е изплатил на ищеца общо сумата в размер на 93 000 лева, като неизплатения остатък е 79 000 лева.

Не е спорно също, че на 26.04.2011 г. страните са подписали споразумение, съгласно което ответникът се е задължил да плати на ищеца сумата в размер на 79 000 лева. Това обстоятелство се установява и от приетото по делото като доказателство споразумение от 26.04.2011 г. за плащане на дължими суми, сключено между „З.” Е. и Р.А.О., в качеството й на едноличен търговец с фирма „Р.- Р. О. Г., видно от което във връзка с неиздължените суми по комисионен договор от 25.10.2004 г. на стойност 79 000 лева, ответникът се е задължил да плати на ищеца сумата от 79 000 лева, както следва: до 31.05.2011 г. – 25 000 лева, до 30.06.2011 г. – 25 000 лева и до 31.12.2011 г. – 29 000 лева. Със споразумението страните изрично са се споразумели, че независимо от извършените плащания по този погасителен плон крайния срок за издължаване на цялата сума от 79 000 лева е 31.12.2011 г.

От гореизложеното и в частност – от споразумението от 26.04.2011 г., се установява, че към датата на завеждане на исковата молба – 06.12.2011 г., ищецът не е имал изискуемо вземане от ответника по комисионния договор от 25.10.2004 г. Това е така, тъй като от обсъдените по – горе доказателства се установява, че дължимата от ответника на ищеца, на основание разваления комисионен договор от 25.04.2004 г., сума е била предмет на сключени между страните споразумения – съответно от 29.01.2007 г., 30.03.2010 г. и 26.04.2011 г., с които страните са договорили както нейния размер, така и сроковете за плащането й. Установява се в тази връзка, че първоначално със споразумението от 29.01.2007 г. страните са се договорили ответникът да възстанови на ищеца авансовата сума получена по договора в размер на 212 000 лева, както и да му заплати сумата от 20 000 лева за пропуснати ползи от неуспешното реализиране на договора. Установява се също, че в изпълнение на това споразумение ответникът е превел на ищеца сумата от 60 000 лева, като на 30.03.2010 г. страните са подписали ново споразумение, съгласно което ответникът следва да плати на ищеца сумата в размер на 172 000 лева. Посочената сума от 172 000 лева представлява неизплатен остатък, формиран като разлика от сумата от 232 000 лева (212 000 + 20 000) и изплатената от ответника сума от 60 000 лева. В изпълнение на споразумителния протокол от 30.03.2010 г. ответникът е изплатил на ищеца общо сумата в размер на 93 000 лева, като неизплатения остатък е 79 000 лева. В тази връзка, с цитираното по – горе споразумение от 26.04.2011 г. страните изрично са посочили, че дължимата от ответника на ищеца, на основание разваления комисионен договор от 25.04.2004 г., сума е в размер на 79 000 лева, като са се споразумели същата да бъде платена в посочени в споразумението срокове. Също така, с това споразумение страните изрично са се споразумели, че независимо от извършените плащания по този погасителен плон крайния срок за издължаване на цялата сума от 79 000 лева е 31.12.2011 г.

Или, от изложеното дотук се установява, че към 26.04.2011 г. – датата на сключеното между страните споразумение, дължимата от ответника на ищеца, на основание разваления комисионен договор от 25.04.2004 г., сума е в размер нÓ 79 000 лева, като крайният срок за нейното плащане е 31.12.2011 г., т.е. към датата на предявянане на настоящия иск сумата не е била изискуема. Във връзка с горното, от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че по споразумението от 26.04.2011 г. ответникът е превел на ищеца общо сумата в размер на 79 000 лева, както следва: на 27.05.2011 г. – 5 000 лева, на 21.06.2011 г. – 5 000 лева, на 04.08.2011 г. – 2 000 лева, на 10.10.2011 г. – 2 000 лева, на 23.11.2011 г. – 5 000 лева, на 24.11.2011 г. – 5 000 лева, на 22.12.2011 г. – 5 000 лева, на 23.12.2011 г. – 5 000 лева, на 27.12.2011 г. – 10 000 лева, на 28.12.2011 г. – 10 000 лева, на 29.12.2011 г. – 10 000 лева, на 30.12.2011 г. – 4 000 лева, на 11.01.2012 г. – 5 000 лева и на 30.01.2012 г. – 5 000 лева.

От събраните по делото доказателства, в това число от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че към 01.02.2012 г. ответникът е изплатил на ищеца общо 232 000 лева, от които 212 000 лева – авансова дадена по комисионния договор от 25.10.2004 г. и подлежаща на връщане сума и 20 000 лева – пропуснати ползи от неуспешното реализиране на договора, като по споразумителния протокол от 29.01.2007 г. са преведени 60 000 лева, по споразумителния протокол от 30.03.2010 г. – 93 000 лева и по споразумителния протокол от 26.04.2011 г. – 79 000 лева.

С други думи, от изложеното дотук се установява, че ответникът е погасил изцяло задължението си към ищеца, възникнало на основание разваления комисионен договор от 25.10.2004 г., което съгласно сключеното между страните споразумение от 26.04.2011 г. е в размер на 79 000 лева и със срок на издължаване на сумата – 31.12.2011 г., като след този срок и в хода на делото е заплатил остатък общо в размер на 10 000 лева. При това положение, предявения иск, с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 48 499.51 лева, получена на отпаднало основание – развален комисионен договор от 25.10.2004 година, е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

Неоснователни са и предявените искове, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2 383.33 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сума от 24 000 лева, за периода от 01.10.2010 година до 16.09.2011 година и сумата от 3 447.05 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 42 000 лева, за периода от 01.12.2008 година до 16.09.2011 година. Това е така, тъй като от цитираното по – горе споразумение от 26.04.2011 г. се установи, че дължимата от ответника на ищеца, на основание разваления комисионен договор от 25.04.2004 г., сума е в размер на 79 000 лева, като крайния срок за изплащане на това задължение, договорен между страните, е 31.12.2011 година. С други думи, към датата на завеждане на исковата молба – 06.12.2011 г., не е било налице изискуемо задължение за заплащане на посочената сума от ищеца, поради което и не е налице забавено плащане от страна на ищеца за периоди преди крайния срок за изплащане на задължението.

Освен това, по делото не се установяват дължими от ответника на ищеца главници в размер на 24 000 лева и 42 000 лева, върху които суми се претендира обезщетение за забавено плащане. Впрочем, от твърденията в исковата молба е видно, че претендираната от ищеца сума от 24 000 лева представлява част от договорено със споразумението от 30.03.2010 г. трето плащане, а сумата от 42 000 лева представлява договорения размер на четвъртото плащане по това споразумение. В тази връзка, от изложеното по – горе се установи, че от общо дължимата по споразумението от 30.03.2010 г. сума от 172 000 лева, ответникът е изплатил на ищеца сума от 93 000 лева, като неизплатения остатък е 79 000 лева. Установи се също така, че със споразумението от 26.04.2011 г. страните са договорили дължимата от ответника на ищеца, на основание разваления комисионен договор от 25.04.2004 г., сума в размер на 79 000 лева да бъде платена в посочени в споразумението срокове, като същите изрично са се споразумели, че независимо от извършените плащания по този погасителен плон крайния срок за издължаване на цялата сума от 79 000 лева е 31.12.2011 г. В тази връзка, по делото се установи, че по споразумението от 26.04.2011 г. ответникът е превел на ищеца общо цялата сума в размер на 79 000 лева. С други думи, от събраните по делото доказателства се установява, че страните са договорили Н. срок за заплащане на дължимата от ответника сума в размер на 79 000 лева, в която сума влизат претендираните от ищеца суми от 24 000 лева, ка‗о част от договорено със споразумението от 30.03.2010 г. трето плащане, и от 42 000 лева, представляващи договорения размер на четвъртото плащане по това споразумение, както и че така дължимата сума от 79 000 лева е изцяло заплатена от ответника. При това положение, липсва каквото и да е законово основание за заплащане на обезщетение за забава върху сумите от 24 000 лева и 42 000 лева, за претендираните периоди, доколкото от една страна към датата на завеждане на исковата молба – 06.12.2011 г., не е било налице изискуемо задължение за заплащане на посочените сума от ищеца, поради което и не е налице забавено плащане от негова страна за периоди преди крайния срок за изплащане на задължението, а от друга страна – тези суми, като част от общо дължимата сума от 79 000 лева, са заплатени от ответника.

Предвид изложеното, следва предявените искове, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2 383.33 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сума от 24 000 лева, за периода от 01.10.2010 година до 16.09.2011 година и сумата от 3 447.05 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 42 000 лева, за периода от 01.12.2008 година до 16.09.2011 година, да се отхвърлят като неоснователни.

При този изход на делото, ищецът има право на разноски в размер на 414.80 лева от общо направените от него такива в размер на 3 222.90 лева, с оглед факта, че сумата от 10 000 лева е погасена след завеждане на делото и предвид първоначално претендирания с исковата молба размер от 77 697.51 лева, а ответникът има право на разноски в размер общо на 4 998.66 лева, съобразявайки извършеното в хода на делото плащане на сумата от 10 000 лева. Ето защо и по компенсация следва да се осъди ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 4 583.86 лева.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.” Е. със седалище и адрес на управление в Г., Б.Х. Б.” № *, .5, ЕИК *, против Р.А.О., с ЕГН *, в качеството й на едноличен търговец с фирма „Р.- Р. О. със седалище и адрес на управление в Г., кв. ”В. Б. вх.Б, .1, ап.*, ЕИК *, иск, с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 48 499.51 лева, получена на отпаднало основание – развален комисионен договор от 25.10.2004 година, като погасен поради плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.” Е. със седалище и адрес на управление в Г., Б.Х. Б.” № *, .5, ЕИК *, против Р.А.О., с ЕГН *, в качеството й на едноличен търговец с фирма „Р.- Р. О. със седалище и адрес на управление в Г., кв. ”В. Б. вх.Б, .1, ап.*, ЕИК *, иск, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2 383.33 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сума от 24 000 лева, за периода от 01.10.2010 година до 16.09.2011 година, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.” Е. със седалище и адрес на управление в Г., Б.Х. Б.” № *, .5, ЕИК *, против Р.А.О., с ЕГН *, в качеството й на едноличен търговец с фирма „Р.- Р. О. със седалище и адрес на управление в Г., кв. ”В. Б. вх.Б, .1, ап.*, ЕИК *, иск, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 3 447.05 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 42 000 лева, за периода от 01.12.2008 година до 16.09.2011 година, като неоснователен.

ОСЪЖДА З.” Е. със седалище и адрес на управление в Г., Б.Х. Б.” № *, .5, ЕИК *, да заплати на Р.А.О., с ЕГН *, в качеството й на едноличен търговец с фирма „Р.- Р. О. със седалище и адрес на управление в Г., кв. ”В. Б. вх.Б, .1, ап.*, ЕИК *, сумата в размер на 4 583.86 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - ПÙовдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :