№ 23125
гр. София, 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110176282 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В срока за обжалване на постановено по делото Определение № 15775/03.04.2025
г., по делото е постъпила молба от ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД с вх. №
141535/22.04.2025 г., коригирана с молба с вх. № 143230/23.04.2025 г., за изменение на
съдебния акт в частта му за разноските. Направено е искане за намаляване на
присъденото в полза на ответницата адвокатско възнаграждение до сумата от 400,00
лева, представляваща минимума съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС и
съответстваща на фактическата и правна сложност на делото.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК по делото е постъпил отговор на молбата от
ответната страна, като искането за изменение се оспорва като неоснователно.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК.
С влязло в сила определение от 03.04.2025 г. производството по делото е
прекратено на осн. чл. 299, ал. 2 ГПК, като съдът е уважил искането на ответната
страна и е присъдил в нейна полза сумата от 1680 лева адвокатско възнаграждение.
Тъй като производството по делото е прекратено с определение на съда от
03.04.2025 г., след постъпване на отговора на исковата молба, то възражението на
ищеца за прекомерност на претендираното възнаграждение, направено с молбата по
чл. 248 ГПК, следва да се приеме за своевременно и да бъде разгледано от съда, тъй
като преди прекратяване на делото, на страните не е предоставена възможност да
ангажират становище по претенцията за разноски.
По направеното искане съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото. В случая ответникът е представил доказателство за
уговорено адв. възнаграждение в размер на 1680 лева с договор за правна защита и
съдействие от 24.02.2025 г. /л. 80/.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
1
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в подзаконови нормативни актове, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след
извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството
и извършените от процесуалния представител действия.
В случая от една страна повдигнатият спор се отличава със сравнително ниска
фактическа сложност и правна сложност, като ответницата, чрез процесуалния си
представител, е предприела защита срещу предявения срещу нея иск, като е възразила
за недопустимост на същия поради влязло в законна сила решение между страните.
Съобразявайки направеното възражение и представеното доказателство /препис от
Решение № *****/12.12.2023 г. по гр. дело № *****/2022 г./, съдът е прекратил
производството по делото. Следва да се посочи, че видно от договора за правна
защита и съдействие уговореното възнаграждение касае цялостно процесуално
представителство на ответницата по делото. Производството обаче е прекратено,
преди да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, респ. не е
осъществявано процесуално представителство в о.с.з. Не може да не се отчете фактът,
че същото е приключило на един ранен етап - преди фазата по съдебно дирене и устни
състезания, съответно процесуалният представител не е участвал в тях. Следва да се
вземе предвид и сравнително ниският материален интерес по делото /сумата от 297,88
евро/. Освен това е невярно посоченото от ответницата в отговора на молбата по чл.
248 ГПК, че възнаграждението следва да бъде присъдено на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в
пълен размер, тъй като искът на ищеца е изцяло отхвърлен. Видно е от данните по
делото, че производството е прекратено, без съдът да се е произнесъл по същество по
предявения иск, като приложимата разпоредба за присъждане на разноски в полза на
ответната страна е чл. 78, ал. 4 ГПК, както е посочено и в определението на съда от
03.04.2025 г., а не разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която е приложима при
присъждане на разноски в полза на ищеца при уважен от съда иск.
Ето защо, отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че в полза на
ответника следва да бъде определено адв. възнаграждение в размер на сумата от 400
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 15775/03.04.2025 г., постановено по гр.д. №
76282/2024 г. по описа на Софийски районен съд в частта му за разноските, в която
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати С. К. А.
разноски по делото, в следния смисъл:
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375 да
заплати на С. К. А., ЕГН ********** сумата от 400,00 лева разноски по делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищцовото
дружество се връчи и препис от отговора на молбата по чл. 248 ГПК с вх. №
174634/20.05.2025 г.
2
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3