Р Е Ш Е Н И Е № 110
гр.Стара Загора, 21.03.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на четиринадесети март
през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на
прокурора Петя Драганова като разгледа
докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 62 по описа за 2022 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от И.М.И. *** чрез адвокат С.П.,*** за присъждане на
обезщетение в размер на 200.00лв за причинени имуществени вреди от отменено
наказателно постановление /НП/ № 918/ 28.12.2018г на Заместник-кмета на Община
Стара Загора. В исковата молба се твърди, че по жалба срещу НП е образувано
административно-наказателно дело № 332/ 2019г по описа на Районен съд Стара
Загора, с решение по което НП е отменено като незаконосъобразно. Във връзка с
обжалването ищецът упълномощил адвокат като му заплатил възнаграждение в размер
на 200лв. Твърди, че заплатената сума представлява претърпяна загуба за него като
последица от незаконосъобразното НП. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за претендираните имуществени вреди в
посочения размер от 200лв и да присъди направените в настоящото производство
разноски.
Ответникът – Община
Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. В представен писмен
отговор оспорва иска като неоснователен, но изложените съображения очевидно не
кореспондират фактите по исковата претенция.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е
основателен и доказан по размер, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу И.М. *** е
издадено НП № 918/ 28.12.2018г от Заместник-кмета на Община Стара Загора, с
което на основание чл.29, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара
Загора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. Като
административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на 14.12.2018г в 23:15ч м гр.Стара Загора на ул.”П.П” № ..И.И. в
качеството си на управител на ресторант „Каручката“ е допуснал нарушаване на
спокойствието на живущите в близост граждани с високо пусната музика и
аспирация на заведението.
По жалба на И.М.И.
е образувано АНД № 332/ 2019г по описа
на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение № 200/ 09.04.2019г, с което НП
№ 918/ 28.12.2018г на Заместник-кмета на Община
Стара Загора е отменено като незаконосъобразно поради допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му и неправилно приложение на материалния
закон. Решението е влязло в законна сила на 15.05.2019г.
Към материалите по настоящото дело е приложено
АНД № 332/ 2019г по описа на Районен съд Стара Загора. Видно от съдържащите се
в делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 16.01.2019г, И.М.И.
е възложил и упълномощил адвокат С.П. *** за изготвяне на жалба и процесуално
представителство при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200лв, заплатено
в брой.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически
акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени
задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по
т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на
ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите
предпоставки за това.
Разгледан
по същество, искът за присъждане на обезщетение е
основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника Община Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава на
незаконосъобразно НП № 918/ 28.12.2018г от Заместник-кмета на Община Стара
Загора, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При
прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2
от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и
правомощия. Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна
същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП,
като резултат от упражнена дейност по административно наказване
представлява правораздавателен акт с
наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно
лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по
смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Към момента на приключване на съдебното
дирене по АНД № 332/ 2019г на Районен съд Стара Загора на 26.03.2019г законодателят
не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред
районния, така и пред административния съд, което е направено едва с новата
ал.4 на чл.63 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г/. Това обаче не е основание за
изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния
процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил
с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана административно-наказателна репресия, имуществена вреда, за която
държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Като
съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на Община Стара Загора по предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно
лице на общината при изпълнение на административна дейност. На следващо място
безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е
ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 200лв. Направените от И.М.И. разноски, съставляващи заплатен
адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на
закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена
връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и
отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено
във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 918/ 28.12.2018г от
Заместник-кмета на Община Стара Загора. Този извод следва от отбелязването
в договора за правна защита и съдействие
№ 0201230 от 16.01.2019 г, който е приложен в оригинал към образуваното АНД № 332/
2019г на Районен съд Стара Загора и не оставя съмнение, че е изготвен за
конкретното съдебно производство. Обстоятелството, че ангажирането на правна
помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може
да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД
№ 332/ 2019г на Районен съд Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на
договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е
логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си
и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на
правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може
да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да
липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда
на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно
постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на
200лв се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
издаденото НП № 918/ 28.12.2018г на Заместник-кмета на Община Стара Загора.
Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка,
поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване
на съдебното производство /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/
06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
От приложеното АНД № 332/ 2019г на Районен
съд Стара Загора се установява, че адвокат С.П. е участвал в насрочено открито
съдебно заседание по делото. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът
е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство
по обжалване на НП № 918/ 28.12.2018г на Заместник-кмета на Община Стара Загора,
отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Като съобрази
изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени
имуществени вреди сумата 300лв.
При прилагането на
правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде
уважено искането И.М.И. за присъждане на направените по настоящото дело
разноски, като Община Стара Загора бъде осъдена да му заплати сумата 310 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение, договорено и
заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие
№ 0241870 от 27.01.2022г /л.5/.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Стара
Загора със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон
Велики“ № 107 ДА ЗАПЛАТИ на И.М.И. ЕГН **********
*** СУМАТА 200 /двеста/лв, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление № 918/ 28.12.2018г на Заместник-кмета на Община Стара
Загора, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 332/ 2019г.
по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Община Стара Загора със седалище и
адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107 ДА ЗАПЛАТИ на И.М.И. ЕГН **********
*** СУМАТА 310 /триста и десет/лв, представляваща
направени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: