№ 199
гр. Габрово, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Галина Косева
Ива Димова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20254200500340 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение рег. № 133 от 27.03.2025 г., постановено по гр.д. № 999/2024 г., Габровски
районен съд е осъдил „*****: *****“ АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление
гр. София, район *****, ж.к."*****", бул. „*****“ №1, да заплати на И. Р. И., ЕГН
**********, с адрес гр. Габрово, ул. „*****“ № 14, вх. А, ет. 4, ап. 12, сумата 2 284,40 лв.,
представляваща незаплатен остатък от обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди – щети по собствения му лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“ с peг. №
*****, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 24.11.2023 г. в гр. Габрово, вследствие
виновно и протИ.правно поведение на водача на лек автомобил „Субару Импреза“ с рег №
*****, който е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „*****: *****“ АД да заплати на И. Р. И.
сумата 1 791,40 лв., представляваща направени разноски в производството по настоящото
дело и по ч.гр.д. № 407/2024 г. на Районен съд -Габрово. Осъдил е, на основание чл. 77 от
ГПК, „*****: *****“ АД да заплати по сметка на РС -Габрово сумата 150 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
Недоволен от постановеното решение е ответника по иска, който в законния срок е
подал въззивна жалба, с която го обжалва изцяло. Счита, че решението е постановено при
нарушение на процесуалните плавила, както и като незаконосъобразно, необосновано и
неправилно изцяло за пълния размер на сумите, които е осъдено да заплати с решението.
Сочи, че съдебното решение е неправилно в частта относно механизма на
произшествието и вината за настъпването му, тъй като съда неправилно е приложил
относимите към случая разпоредби от материалния и процесуалния закон. Неправилно не е
отчетено възражението за съпричиняване, като по този начин е допуснал нарушение на
процесуалния закон, доколкото не е отчел изобщо поведението на водача застрахован при
ищцовото дружество. Счита, че безспорно е налице съпричиняване от страна на водача на
лек автомобил марка „Субару Импреза, с рег. № *****, който нарушавайки разпоредбите на
1
ЗДвП и ППЗДвП и несъобразявайки се с интензивността на движението е съпричинил
вредоносния резултат. Счита, че при условията на пълно и главно доказване не са доказани
безспорно нарушенията извършени от страна на водача, застрахован при ответното
дружество, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата му
претенция, определеното от съда за справедлИ. обезщетение е следвало да бъде отхвърлено
или поне намалено наполовина. Твърди, че от събраните доказателства не се е доказало по
безспорен начин механизма на процесното ПТП и изключителната вина на водача,
застрахован при ответника. Сочи че има съществени протИ.речия между ДКП и
свидетелските показания, които водят до извода, че този документ не удостоверява обектИ.
фактите такива, каквито са съществували към момента на настъпване на процесното ПТП.
Моли да се отмени обжалваното решение и претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който молят да се остави без
уважение предявения иск и считат постановеното решение за правилно, обосновано,
законосъобразно и мотивирано. Налице е валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към дружеството ответник, който след завеждането на
щетата е изпратил доброволно 1876,30 лв., което представлява извънсъдебно признание на
застрахователно събитие. Сочи, че е доказан механизма на ПТП със събраните по делото
доказателства, който е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на водача
делинквент. Настъпилите увреждания по автомобила на ищеца са подробно описани в
представените протоколи между страните и няма спор относно вида им, а такъв има по
отношение на техния размер. Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД по смисъла на чл. 386, ал. 2 от КЗ. По
отношение на размера на причинените щети съдът правилно е кредитирал заключението на
вещото лице по ч.гр.д. № 407/2024 г. по описа на ГРС, като за изготвянето му вещото лице
извършило проучване на пазарната стойност на автомобилните части и заплащането на
ремонтните дейности в региона на гр. Габрово и е оценил вредите по средни пазарни цени
от 4160,70 лв. Недоказани са възраженията на ответника за съпричиняване от страна водача
на МПС „Алфа Ромео“ за допринасяне на вредоносните последици. Процесното ПТП е
настъпило само и изцяло по вина на водача на лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. №
*****- А. Ц.. Моли да се остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да се
потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания. Въззивният жалбоподател поддържа подадената въззивна жалба, а ответника по
нея я оспорва.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения
срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е от
субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, чрез постановилия го съд. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния
състав, който го е постановил.
Въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства в хода на
производството пред районния съд, доколкото във въззивната фаза на процеса не са
представени такива, настоящия съдебен състав приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Районен съд – гр. Габрово е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 във вр. чл. 429 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД. Правната норма, регламентирана в
чл. 432, ал. 1 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви
пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото протИ.правно действие лице е сключил договор за
2
застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увредено лице, обхваща следните материални
предпоставки: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с протИ.правното поведение на застрахования и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника – застраховател.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 24.11.2023 г., около 9,20 ч. на бул. „*****“
в гр. Габрово, лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № *****, управляван от сина на ищеца Р.
И., който се е движил с предимство е претърпял ПТП, като е ударен от лек автомобил
„Субару Импреза“ с рег. № *****, управляван от А. Ц., след отнемане на предимство.
Изготвен е констативен протокол от 24.11.2023 г., като виновен за инцидента е посочен
водача на лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. № *****. В следствие на възникналото
произшествие са нанесени имуществени вреди, за което е бил уведомен застрахователя на
увреждащото МПС, настоящия ответник. Образувана е щета № 0801-008213/2023-01. По
банкова сметка е била преведена сумата от 1 876,30 лв., който размер е бил крайно занижен.
За нуждите на настоящото производство е било образувано ч.гр.д. № 407/2024 г. по
описа на ГРС за обезпечение на доказателства- изготвяне на съдебно автотехническа
експертиза за стойността на нанесените щети с отчитане на остатъчната стойност на
автомобила, която е определена на 4 160,70 лв.
Останал недоволен от заплатеното обезщетение, ищецът претендира да се осъди
ответника да му дозаплати сумата от 2 284,40 лв. за нанесените имуществени вреди по
автомобила.
В отговора на исковата молба, ответното застрахователно дружество оспорва
предявения иск по основание и размер. Признава съществуването на застрахователно
правоотношение с делинквента и заплатената извънсъдебна претенция в размер на 1 876,30
лв.
Изготвена е съдебно автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства,
възоснова на които е постановен съдебния акт.
За да се произнесе първоинстанционния съд е приел, че отразените в протокола
обстоятелства, събраните гласни доказателства и заключението на изготвената по делото
САТЕ безспорно се установяват, че процесното ПТП е реализирано на кръстовище,
регулирано с работеща светофарна уредба. Съгласно чл. 6 т. 1 от ЗДвП участниците в
движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, а съгласно чл. 7 ал. 2 от
ЗДвП, когато има несъответствие между светлинните сигнали и пътните знаци относно
предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със светлинните
сигнали. Преминаването на водач при сигнал на светофара, който не разрешава това е
административно нарушение, наказуемо по чл. 183 ал. 5 т. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната
нормативна уредба и описаните от вещото лице механизъм на функциониране на
светофарната уредба на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „*****“ в гр. Габрово, както и
механизъм на протичане на процесното ПТП, настъпването му се намира в причинно-
следствена връзка единствено с поведението на водача на л.а. „Субару Импреза“ с рег. №
*****. Това е така, тъй като непосредствено преди сблъсъка светофарната уредба е
предоставяла предимство на водача на увредения лек автомобил, св. Р. И., да премине през
кръстовището. Като е навлязъл в кръстовището при червен по отношение на него сигнал на
светофара, водачът А. Ц. е нарушил както горепосочените разпоредби на ЗДвП, така и
разпоредбата на чл. 50 от ЗДвП, съгласно която е трябвало да пропусне движещия се по път
с предимство л.а. „Алфа Ромео 147“ с peг. № *****. ПТП е настъпило в светлата част на
деня, с оглед на което видимостта на водача А. Ц. не е била ограничена и същият е могъл да
възприеме движещите се по булевард „*****“ превозни средства, поради което е приел за
неоснователно направеното в съдебните прения възражение за случайно деяние. При
наличието на разрешаващ преминаването сигнал на светофара за водача на увредения
автомобил се явява неоснователно и възражението за съпричиняване на инцидента.
Свидетелят И. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди описаното протИ.правно навлизане
3
в кръстовището на автомобил от ул. „*****“ и тъй като този автомобил не е представлявал
предвидимо препятствие за него, то водачът на л.а. „Алфа Ромео“ не е нарушил
разпоредбата на чл. 20 ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП. Вследствие на настъпилото ПТП по
автомобила на ищеца са настъпили увреждания, които са подробно описани в представените
протокол за ПТП, съставения от ответника опис-заключение по щета и експертизата, като
между страните няма спор относно вида им, а такъв има по отношение на техния размер. В
този смисъл съдът приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Съдът е приел за релевантен размерът на
вредите по средни пазарни цени от 4 160,70 лв., тъй като именно той отговаря на законовото
изискване на чл. 386, ал. 2 КЗ. Изрично в приложената от застрахователя Методика /чл. 4/ е
предвидено, че тя се прилага само като минимална долна граница при липса на други
доказателства за стойността на вредите. Предвид всичко гореизложено съдът е приел, че
стойността на вредите, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП
към неговата дата е 4 160,70 лв., какъвто е и размерът на дължимото от ответника
застрахователно обезщетение. След приспадане на извънсъдебно платената от ответника
сума е налице неплатен остатък от 2 284,40 лв., която съвпада с исковата претенция и тя
следва да бъде уважена като основателна и доказана.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен
състав намира, че по делото не е спорно, че на 24.11.2023 г., около 9,30 ч., на кръстовището
на бул. „*****“, в зоната на булеварда с улица „*****“, лек автомобил „Субару Импреза“ с
рег. № ***** е навлязъл в кръстовището с ляв завой от западния клон на улица „*****“ и е
осъществил удар с лек автомобил „Алфа Ромео“, модел „147“ с рег. № *****, който е
потеглял от стоп линията на северния клон на бул. „*****“, в посока юг към центъра на
града. При тези траектории се е осъществил удар между предна лява част на лек автомобил
„Субару Импреза“ и предна част на лек автомобил „Алфа Ромео“. Кръстовището е
регулирано със светофарна уредба, която е работила към датата на произшествието. От
заключението на вещото лице се установява, че водача на лек автомобил „Субару Импреза“ е
трябвало да спре автомобила преди навлизане в зоната на кръстовището, като технически
правилно е било, с оглед на наличието на относимия за него светлинен сигнал на
светофарната уредба, той да осъществи спиране в зоната на „стоп“ линията. Лек автомобил
„Субару Импреза“ е навлязъл в кръстовището на забранен за него червен сигнал на
светофарната уредба, като е разполагал с време и възможност да намали скоростта си на
движение да спре преди достигане на относимата за него „стоп“ линия, и да не навлиза в
кръстовището при разрешаващ зелен сигнал за автомобилите движещи се по бул. „*****“.
Тази фактическа обстановка се установява както от заключението вещото лице, така и от
свидетелските показания и изготвения двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие от 24.11.2023 г., в която е отразено движението на двата
автомобила, тяхната траектория, щетите по автомобилите и виновния водач. Двамата водачи
са положили подписи върху него.
Във връзка с гореизложеното неоснователни са възраженията относно оспорване на
механизма на произшествието и вината за настъпването му, както и възражението за
съпричиняване. По делото е доказано, че изключителна вина за настъпването на процесното
ПТП е водачът на лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. № *****, застрахован при „*****“
АД.
Размерът на обезщетението за претърпените имуществени вреди е съобразен с
използваните от застрахователните компании методики за оценка на щети по МПС,
приложими към момента на протичане на МПС. Актуалния размер на един ремонтен част за
региона вещото лице е приело, че е 30,00 лв. с ДДС. Остойностило е новите части,
материали и боядисване в размер на 1 790,70 лв., както и стойността на ремонтно
възстановителните и бояджийските дейности /демонтаж/монтаж, АТУ, боядисване – 79 часа/
в размер на 2 370,00 лв. или общо 4 160,00 лв., която сума е приел и първоинстанционния
съд за дължима, тъй като отговаря на средните пазарни цени. След приспадане на
изплатената от ответника извънсъдебно сума 1 876,30 лв., предявения иск за сумата от 2
284,00 лв. се явява основателен и доказан.
Във връзка с горното, решението на първоинстанционният съд следва да се потвърди,
като правилно и законосъобразно.
4
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
Пред въззивната инстанция се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на
ответника по въззивната жалба, което е претендирано в размер на 750,00 лв.- платено в
брой, за което има представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от
ГПК.
С оглед изхода на спора на въззивния жалбоподател не се дължат разноски.
По изложените съображения, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 133 от 27.03.2025 г. постановено по гр.д.
№ 999/2024 г. по описа на Районен съд - Габрово.
ОСЪЖДА „*****: *****“ АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.
София, район *****, ж.к."*****", бул. „*****“ № 1 да заплати на И. Р. И., ЕГН **********, с
адрес гр. Габрово, ул. „*****“ № 14, вх. А, ет. 4, ап. 12 сумата от 750,00 /седемстотин и
петдесет/ лева, - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5