Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІV – 114 20. 11. 2018 година
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На
двадесет и втори октомври, две хиляди и осемнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
ДИМАНА
КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Н.ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1199 по описа за 2018 година
Производството
по делото е образувано по повод въззивна жалба на Е.Ж. ***, ответник в
първоинстанционното производство, чрез адв.Г.К., срещу Решение
№1374/26.06.18г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№2175 по описа за
2018г., в частта, с което е прието, че вина за разстройството на брака носи
мъжа Е.Ж., в частта, относно определения режим на бащата с децата и в частта,
относно размера на присъдената издръжка. Въззивникът твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно в обжалваните части. Претендира отмяната му, с постановяване
на въззивно решение, с което да се приеме:
- че вина за
брачното разстройство носят двамата съпрузи; съдът не отчел обстоятелството, че
ищцата твърде високи изисквания към съпруга си, придружени с обиди и
натяквания; не е отчетено обстоятелството, че мъжът е бил трудово ангажиран и е
полагал дежурства и нощни смени, водещи до нужда от сън през деня; оспорва се
твърдението, че желанието на бащата да вижда децата причинява психическо
безпокойство на майката;
- бащата да има
право на лични отношения с децата всяка първа и трета събота и неделя – от
10.00 часа на съботния, до 18.00 часа на неделния ден; Определеният от БРС
режим - с прекъсване, е недостатъчен за изграждане и
поддържане на пълноценна връзка и би довел до родителско отчуждение у децата, а
бащата силно желае да бъде с децата си;
- размерът на
дължимата издръжка да бъде определен около 130 лева на дете, предвид доходите
на бащата – 1350 лева и разходите, които той има, в т.ч. 280 лева за наем.
Изложени са съображения в тази връзка.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищцата Н.В. Димитрова (в частта, относно
възстановяване на предбрачното фамилно име решението не се обжалва и е влязло в
сила), чрез процесуален представител адв.К., е депозирала отговор на въззивната
жалба на ответника, в който са изложени съображенията й за оставянето й без
уважение. Пунктуално – по изложените в жалбата оплаквания, са изложени
съображения за потвърждаване на решението в обжалваните части:
- оспорват се твърденията за противобрачно поведение на ищцата –
доказателства в тази насока не са били представени; напротив – от представените
доказателства и от признанията на ответника е установен постоянен тормоз – чрез
непрекъснато и неконтролирано искане децата да бъдат извеждани и виждани по
всяко време, дори късно през нощта, въпреки че те са малки и спят.
- за определяне режима на лични контакти според въззиваемата, съдът се е
съобразил с възрастта на децата – 1 година, в която са силно привързани към
майката и имат ежедневен режим. С нарастване на възрастта им би могъл да бъде
изменен режима, но към настоящия момент той е адекватен.
- относно размера на дължимата издръжка според въззиваемата следва да се
имат предвид нуждите на децата – те са разнополови близнаци; майката е в отпуск
за отглеждането им и ежедневно полага грижи за тях. Бащата няма други
задължения за издръжка на други деца и заплащането на издръжка е единственото
му участие в отглеждането им.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не представя становище по
делото. В първоинстанционното производство е представен социален доклад, в които са
изследвани характеристичните данни на двамата родители, както, битовите
условия, които всеки от тях предлага за отглеждане на децата, както и
впечатленията, придобити при контакта с бащата, с майката и децата. Дирекцията
не изразява конкретно становище за предоставяне упражняването на родителските
права – крайният извод е, че и двамата родители предоставят добри условия за
отглеждане на децата, както и за наличието на родителски качества у двамата.
В частта от
първоинстанционното решение, с което съдът се е произнесъл относно
прекратяването на брака, ползването на семейното жилище и фамилното име на
съпругата, решението не се обжалва от страните и в тези части е влязло в сила.
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по
делото и видно от представеното удостоверение за граждански брак, страните са
съпрузи, сключили брак с акт №302/22.12.2016г. на Община Бургас. Не се спори, че
от брака между страните на 11.06.2017г. са родени децата им Николай Емилов Ж. и
Албена Емилова Ж.
Страните не
спорят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Спорът касае
обстоятелството кой от съпрузите носи вината за това. Ищцата твърди, че това е
ответникът и претендира бракът да бъде прекратен по негова вина. Във въззивната
инстанция ответникът заявява, че вина за брачното разстройство носят и двамата
съпрузи.
Спорни във
въззивната инстанция са въпросите относно режима на лични отношения на бащата с
децата – бащата претендира неговото разширяване с приспиване и относно размера
на издръжката – бащата претендира намаляването му
За установяване
на спорните обстоятелства относно вината за брачното разстройство, в
първоинстанционното производство са допуснати до разпит свидетелите Станислава
Атанасова Калинова, Росица Лалова Димитрова – майка на ищцата, Тодор Генчев
Стайков и Ивана Иванова Ж. – майка на ответника.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства становищата на страните и като
съобрази Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено по въпроса относно режима на лични
отношения на бащата с децата и относно издръжката, която същият следва да им
заплаща. В частта, относно вината за брачното разстройство, решението е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Относно вината
за брачното разстройство.
Разпитаните по
делото свидетели са в еднаква степен заинтересувани от изхода на спора - тези,
посочени от ищцата са майка и приятел, тези от ответника – майка и приятелка. Родителите
са тези, които имат непосредствени впечатления от живота на съпрузите и макар
да са в родствени връзки с тях. Доколкото всички свидетели установяват както
непосредствено възприети факти и обстоятелства, така и опосредени такива -
предадени им от страните по делото, въззивната инстанция намира, че единствения
правилен извод, който се налага е, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи. Всеки от тях в определени
периоди от краткия им брачния живот е проявявал нервност и нетърпимост спрямо
другия, в известен смисъл е пренебрегвал нуждите му и е проявявал егоизъм
спрямо своите нужди (ходене по почивки и екскурзии самостоятелно). Всеки от
съпрузите е проявявал вербална агресия спрямо другия, както в рамките на
семейните отношения, така и при събирането с двете майки с цел изглаждане на
отношенията. Съпругата не е показала достатъчна категоричност при
преустановяване на предишна връзка, а съпругът не е проявил в достатъчна степен
доверие и е демонстрирал е несигурност. Цялостното поведение на съпрузите сочи,
че е налице невъзможност за съвместно и взаимно изглаждане на противоречията. Бракът
помежду им е дълбоко и непоправимо разстроен. Ето защо същият правилно и
законосъобразно е прекратен, но вината за това носят и двамата съпрузи.
В тази част
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Относно режима
на лични отношения на бащата с децата.
По отношение
режима на лични отношения на бащата с децата, първоинстанционният съд е изложил
мотиви, които се споделят от въззивната инстанция. С оглед възрастта на децата
– същите са все още бебета, по-целесъобразно би било срещите с бащата да се
осъществяват без приспиване. При промяна на обстоятелствата и с порастването на
децата, режимът би могъл да бъде разширяван.
Относно размера
на дължимата издръжка.
По този въпрос,
въззивната инстанция също споделя мотивите на първоинстанционния съд на осн.
чл.272 ГПК. Доколкото задължението за издръжка на непълнолетни деца е
безусловно, всички останали облигационни задължения, които ответникът е поел,
следва да се отчитат след като бъде изпълнено това за издръжка. Следва да се
отчете обстоятелството, че от 01.01.2019г., размерът на минималната работна
заплата за страната ще бъде 560 лева, поради което минималният размер на
издръжката за едно дете на осн. чл.142, ал.2 СК ще стане 140 лева. Минималният
размер се присъжда в случаите, в които дължащият издръжка родител не работи и
не реализира доходи или има други алиментарни задължения. В настоящият случай
бащата е военен, в работоспособна възраст, без други задължения, поради което
следва да заплаща издръжка, в размер на 200 лева за дете.
Съобразно
разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, всяка от страните следва да понесе
направените от нея съдебно – деловодни разноски, в това число и тези, направени
в първоинстанционното производство. Поради това първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта, относно разноските.
С оглед на
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№1374/26.06.18г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№2175 по описа за
2018г. В ЧАСТТА, относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, В ЧАСТТА, относно съдебно – деловодните разноски, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА че вина
за разстройството на брака имат ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалите части.
Решението, в
частта, относно режима на лични отношения на бащата с децата подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на
препис от него на всяка от страните. В останалите части е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.