РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Ямбол, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500158 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Главна дирекция „Гранична
полиция“-МВР гр.София против Решение № 46/1.02.2023 г. на EРС, постановено по гр.д.№
588/2022 г., с което Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София е осъдена да заплати
на Я.А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.***** на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187,
ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г./ сумата от 651.43
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 02.09.2019 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 31.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и
разноски за съдебното производство в размер на 400 лева и такива на ЕРС. Желае се отмяна
на решението, постановяване на ново за отхвърляне на исковете и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 12 часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като
работното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване
1
на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за
компенсиране на положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по
специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, се определят с Наредба на
министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос, за времето от 01.06.2018г. до
31.12.2019г. била приложима Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от
02.08.2018г. Според въззивника това е нормативната база, която изчерпателно урежда
основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните
служители в МВР, като неправилно районният съд бил приел, че по отношение на
държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи,
че за нощния труд на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от
НСОРЗ. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете
съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В писмен отговор, въззиваемата страна сочи, че въззивната жалба е неоснователна.
Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се,
жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените
по делото разноски пред въззивната инстанция.
В с.з., въззивникът не изпраща представител.
От пълномощника на въззиваемия адв.Б. е депозирано писмено становище, с искане
за потвърждаване на обжалваното решение и за отхвърляне на въззивната жалба с изложени
съображения, според които спорът между страните не попада в обхвата на постановеното от
ВКС ТР №1/15.03.2023г. по тълк.д.№1/2020г.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лег
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна
и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Не е налице спор между страните, че през процесния период - 02.09.2019 г. до
10.07.2020 г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като Я. А. Ц. е
полагал труд в ГПУ Малко Търново, РД „Гранична полиция“ Елхово, т.е е бил със статут на
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също
липсва спор между страните.
Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за
2
положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости,
предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 02.09.2019 г. до
10.07.2020 г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за
времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 528 часа /подробно описани в
колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението
на вещото лице се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 528 часа,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 604 часа /колона 7 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен
труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 76 часа, която разлика
не е начислена и не е изплатена на ищеца. Вещото лице е посочило, че допълнителното
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на
сумата от 651,43 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил
изцяло предявените искове, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по
същество се преценява, като основателна, а постановеното решение като неправилно по
следните съображения:
Основното оплакване на въззивника е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат специалните норми на ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат
реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота в ЗМВР, която да бъде
преодоляна чрез субсидиарното прилагане на НСОРЗ.
По този въпрос към датата на произнасяне на настоящото решение е постановено
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. по т.д.№1/2020г. на
ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите
на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите
на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на посоченото ТР е прието, че съгласно
разпоредбата на чл.46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, са
необходими определени предпоставки, които следва да бъдат разгледани, като първата
3
предпоставка е празнота в закона, но ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете,
тъй като нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8
астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в
последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа. При съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и 3
ЗМВР с чл.140 КТ ВКС е приел, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с
тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Независимо от това,
различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР, според ВКС се аргументира с
основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР. Посочено е, че
разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които
предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и
заплащането, да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С наредбата,
представляваща индивидуален административен акт се предвижда министърът на
вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд от
служителите на МВР. Посочено е от ВКС, че действително в издадените от министъра на
вътрешните работи наредби (които са цитирани и от районния съд) липсва правило като
това на чл.9, ал. 2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове труд в дневни с коифициент, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на
нощни часове в дневни. С ТР е прието, че не са налице и останалите две предпоставки за
прилагането на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, тъй като случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни -
трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни и при разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения
и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането
на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР,
по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по - благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за
заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни условия за придобиване право на
пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на I категория труд /чл. 69 КСО/ и
др. Именно тези разрешения на специалния закон ЗМВР, според ВКС съответстват и на
правото на ЕС, както и на решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20г.
Неоснователен е доводът на пълномощника на въззиваемия, че в обхвата на
посоченото ТР на ВКС не попада настоящия спор, доколкото същият касае период преди
изменението от 2020г. на чл.187, ал.1 от ЗМВР, съгласно която редакция на нормата
4
работното време през нощта е 8 часа. Нито в мотивите, нито в диспозитива на
постановеното и задължително за съдилищата тълкувателно решение, ВКС е посочил, че
даденото задължително тълкуване касае приложението на Закона за МВР, но след неговото
изменение с ДВ бр. 60/07.07.2020г. Обратно, в самите мотиви е анализирана нормата на
чл.187 ЗМВР в действалата и сега действащата й редакция, че нормалната продължителност
на работното време е 8 часа дневно, като изрично е направено тълкуване на израза "8 часа
дневно" - че смисълът е, че работното време е 8 астрономически часа, независимо от частта
на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата светла част и
през нощта – в неговата тъмна част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. В чл.187,
ал.3 ЗМВР, в редакцията преди изменението от 2020г., също е посочен времевият интервал
за полагане на труд през нощта и той е от 22 до 6 часа, т.е. 8 часа. От съдържанието на
тълкувателното решение е изяснено, че непълнота на правната уредба в ЗМВР липсва както
преди, така и след изменението на закона. Поради това, настоящият състав не споделя
становището на въззиваемата страна, че за спора е неприложимо тълкуването, дадено в ТР
№ 1/2020г. /15.03.2023г. по т. д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС.
Независимо от досегашната практика на съдилищата, след приемане на посоченото
тълкувателно решение на ВКС, съдът е длъжен да се съобрази и да приложи даденото от
ВКС тълкуване на правните норми. При така даденото разрешение на спорния по делото
въпрос за приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ и преобразуването на нощния труд в дневен на
служителите в МВР, оспореното решение на ЕРС е неправилно и следва да бъде отменено.
Предявеният главен иск е неоснователен и недоказан, тъй като положеният от ищеца в
процесния период нощен труд е надлежно заплатен от ответника. Тези положени от ищеца
часове нощен труд не подлежат на преобразуване с коефициента на чл.9, ал.2 НСОРБ и не
се явява незаплатена от ответника разлика, дължима на ищеца като допълнително трудово
възнаграждение.
При този изход на делото, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта
на възложените на ответника за заплащане ДТ и разноски, направени от ЕРС, както и в
частта на присъдените на ищеца разноски, като на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК право на
разноските по делото пред двете съдебни инстанции има ответникът, сега въззивник, на
който следва да се присъдят разноски в размер на сумата общо 225лв. (25 лв . - ДТ за
въззивната жалба и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение – 100 лв. за първата и 100 лв. за
въззивната инстанция, съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП, вр. с чл.78, ал.8 ГПК).
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 46/1.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 588/2022 г. по
описа на ЕРС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Я. А. Ц., ЕГН **********, с
5
адрес: гр.***** против Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР- гр.София, бул.
"Княгиня Мария Луиза"№46 искове - главен по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР
(ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г.) за присъждане на сумата 651.43 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
02.09.2019 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 31.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Я.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.***** да заплати на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР - гр.София, бул.
"Княгиня Мария Луиза"№46 сумата 225 лв., представляваща направени по делото разноски
пред първата и въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6