№ 19142
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110158045 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 238 ГПК.
Подадена е искова молба от е /с предишно търговско наименование л/ срещу В. П.
В., с която e предявен осъдителен иск с правно основание чл. 345, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 347,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пред. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 61,75 лв.,
представляваща данък МПС за 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 27.09.2024 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът навежда твърдения, че между страните съществува облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на договор на лизинг № 5273/ 02.08.2007 г., с
предмет мотопед марка „Пежо“, модел „СпиидФайт 50LC Iron X“, шаси **, предаден
на лизингополучателя на 02.08.2007 г. Поддържа, че след изтичане на уговорения срок
на договора от 60 месеца, ответникът не бил върнал лизинговата вещ, като същият бил
задължен да заплаща дължимия данък за МПС за 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024
г., падежирали в периода 15.07.2020 г. – 01.04.2024 г. При тези съображения
претендира процесната сума и заявява претенция за сторените в производството
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на искова молба.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
СРС, 74-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 345, ал. 2
ТЗ, вр. чл. 347, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пред. 2 ЗЗД. В проведеното на 20.10.2025 г.
публично съдебно заседание упълномощеният процесуален представител на ищеца е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Процесуалните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно
правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на
исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в
първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от
1
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно
открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. В настоящия случай са налице всички предпоставки за
постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени
указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови
неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно
призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се
разглежда в нейно отсъствие, а от събраните по делото писмени доказателствени
средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни – арг. от чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК.
С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният
е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил такива в
размер на 50 лв. за държавна такса, както и за юрисконсултско възнаграждение, което с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на
200 лв., които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на
ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. В., с ЕГН ********** и адрес: **, да заплати на е /с предишно
търговско наименование л/, с ЕИК ** и седалище и адрес на управление: **, на
основание чл. 345, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 347, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пред. 2 ЗЗД, сумата
от 61,75 лв., представляваща данък МПС за 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г.,
ведно със законната лихва върху сумата за периода от 27.09.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА В. П. В., с ЕГН ********** и адрес: **, да заплати на е /с предишно
търговско наименование л/, с ЕИК ** и седалище и адрес на управление: **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по делото в размер на сумата от 250 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2