№ 359
гр. Шумен, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630201074 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №32 от 12.05.2022 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на „Водоснабдяване и
Канализация – Шумен“ ООД, гр.Шумен, с ЕИК837068284, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, пл.“Войн“ №1, представлявано от управителя Ж.Г.-П. е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева на
основание чл.200, ал.1, т.6, предл.първо от ЗВ, във вр. с Приложение №3 към Наредба
№6/09.11.2000 год. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни
вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като неоснователно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява
упълномощен представител, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като
излага и конкретни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на Директора на Регионална инспекция по околна среда
и води, гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание и
в представени по делото писмени бележки оспорва жалбата, като излага конкретни правни
съображения по съществото на спора.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По повод постъпило писмо от МОСВ с вх.№ДО-457/08.11.2021 год. на 08.11.2021
год. експерти от РИОСВ – Шумен, съвместно с представители на БДЧР Варна и РЛ Шумен
извършили извънредна проверка на канализационна помпена станция в кв.Дивдядово,
гр.Шумен. По време на проверката бил извършен обход на територията на КПС, при който
било установено, че във връзка с дадено предписание с Констативен протокол №АН-48 от
18.10.2021 год. се извършват ремонтни работи. При огледа било установено, че
непосредствено преди КПС-то от последна събирателна шахта изтичат отпадъчни води от
канализационната система на кв.Дивдядово по прилежащия терен. По данни на служители
на „ВиК-Шумен“ ООД, които са присъствали на место, същите извършвали проверка и
профилактика на системата за управление на саваците, като при огледа било установено, че
основният савак на дъждопреливника не е отворен напълно, поради което изтичали битово
фекални отпадъчни води от дъждопреливника в дере, приток на яз.Соара.
За установяване качеството на заустваните отпадъчни води по време на проверката
били вмети проби от отпадъчни води от 2 точки – от последната събирателна шахта преди
КПС с координати N 43º13'47,4“ и Е 0.26º56'01,3“ и от дъждопреливника на КПС
кв.Дивдядово с координати N 43º13'47,8“ и Е 0.26º55'58,4“, от пробовземач на Регионална
лаборатория-Шумен.
Видно от резултатите, обективирани в Протокол от изпитване №15-
0452/15.11.2021 год. на РЛ-Шумен, получени в РИОСВ – Шумен с писмо вх.№ДО-457-
3/16.11.2021 год., при анализа на водите са установени превишения на емисионните норми
по следните показатели: от последна събирателна шахта преди КПС-неразтворени вещества
– 91 mg/dm³ от проба при норма 60 mg/dm³, ХПК - 149 mg/dm³ от проба при норма 125
mg/dm³; БПК – 71 mg/dm³ от проба при норма 25 mg/dm³; общ азот – 15.6 mg/dm³ от проба
при норма 15 mg/dm³ и общ фосфор – 2.25 mg/dm³ от проба при норма 2.0 mg/dm³. От
дъждопреливник на КПС – Дивдядово – Неразтворени вещества – 61 mg/dm³ от проба при
норма 60 mg/dm³; БПК – 46 mg/dm³ от проба при норма 25 mg/dm³; общ фосфор – 2.7 mg/dm³
от проба при норма 2.0 mg/dm³.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол
№ПС-53/08.11.2021 год.
Въз основа на посочените констатации на дружеството-жалбоподател бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение №ПС-01/08.02.2022 год., като
2
актосъставителят е посочил, че с описаното нарушение, изразяващо се в това, че на
08.11.2021 год. на Канализационна помпена станция в кв.Дивдядово, гр.Шумен като
оператор на канализационна система и на Канализационна помпена станция в кв.Дивдядово,
гр.Шумен е допуснало заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект дере,
приток на яз.Соара, поречие на река Камчия, като е нарушило емисионните норми и
изисквания, предвидени в Приложение №3 за заустване на битово-фекални отпадъчни води
от Наредба №6/09.11.2000 год. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и
опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, което представлява
нарушение но разпоредбата на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ, във вр. с Приложение №3 за заустване
на битово-фекални отпадъчни води от Наредба №6/09.11.2000 год. за емисионни норми за
допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във
водни обекти. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощен представител на
жалбоподателя и подписан от него, след като е изложил, че ще представи възражение в
законоустановения срок. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са били депозирани допълнителни
писмени възражения, в които излагат, че описаната фактическа обстановка и съставът на
нарушението съвпада с описаните такива в Акт за установяване на административно
нарушение №ПС-04 от 12.11.2021 год. Твърдят, че са предприели действия по изпълнение
на дадени им предписания с КП №АН-48/18.10.2021 год., но срокът за изпълнение бил до
09.11.2021 год., денят следващ деня на извършване на извънредната проверка на 08.11.2021
год. В същото време считат, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН и молят посочената разпоредба да бъде приложена.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление
№32 от 12.05.2022 год. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води,
гр.Шумен, с което на „Водоснабдяване и Канализация – Шумен“ ООД, гр.Шумен, с
ЕИК837068284, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Войн“ №1,
представлявано от управителя Ж.Г.-П. е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.200, ал.1, т.6,
предл.първо от ЗВ, във вр. с Приложение №3 към Наредба №6/09.11.2000 год. за емисионни
норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води,
зауствани във водни обекти.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
П. И. С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката
П. И. С., доколкото същата е придобила преки наблюдения по време на проверка.
Показанията й са последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
3
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.4 от ЗВ Водоползвателите, които не са титуляри
на разрешителни и са В и К оператори по смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в
повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.
Безспорно установено по делото е, че дружеството-жалбоподател е В и К оператор по
смисъла, вложен в посочената по-горе разпоредба, както и че в това си качество е имало
задължението освен да спазва условията, посочени в Разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти №23140028/16.08.2012
год., издадено от БДЧР Варна, продължено с Решение №136/14.12.2016 год., продължено и
изменено с Решение №34/01.03.2021 год. и да не допуска нарушение на емисионните норми
и изисквания.
В същото време от материалите по делото и по-конкретно от разпита на
актосъставителката П. И. С. се установява по безспорен начин, че към момента на
проверката – 08.11.2021 год. дружеството е допуснало заустване на отпадъчни води в
повърхностен воден обект дере, приток на язовир Соара, поречие на река Камчия, като е
нарушило емисионните норми и изисквания.
В подкрепа на този извод са и представените като писмени доказателства по
делото Протокол за вземане на проба/извадка от води №726/08.11.2021 год. и Протокол от
изпитване №15-0452/15.11.2021 год. на РЛ-Шумен, получени в РИОСВ – Шумен с писмо вх.
№ДО-457-3/16.11.2021 год., от които се установява че след изследване и анализ на взетите
проби от отпадъчни води от 2 точки – от последната събирателна шахта преди КПС с
координати N 43º13'47,4“ и Е 0.26º56'01,3“ и от дъждопреливника на КПС кв.Дивдядово с
координати N 43º13'47,8“ и Е 0.26º55'58,4“, от пробовземач на Регионална лаборатория-
Шумен са установени превишения на емисионните норми по следните показатели: от
последна събирателна шахта преди КПС-неразтворени вещества – 91 mg/dm³ от проба при
норма 60 mg/dm³, ХПК - 149 mg/dm³ от проба при норма 125 mg/dm³; БПК – 71 mg/dm³ от
проба при норма 25 mg/dm³; общ азот – 15.6 mg/dm³ от проба при норма 15 mg/dm³ и общ
фосфор – 2.25 mg/dm³ от проба при норма 2.0 mg/dm³. От дъждопреливник на КПС –
Дивдядово – Неразтворени вещества – 61 mg/dm³ от проба при норма 60 mg/dm³; БПК – 46
mg/dm³ от проба при норма 25 mg/dm³; общ фосфор – 2.7 mg/dm³ от проба при норма 2.0
mg/dm³.
С оглед на изложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател действително
е осъществило състава на описаното в акта за установяване на административно нарушение
и в наказателното постановление административно нарушение по чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ, във
вр. с Приложение №3 към Наредба №6/09.11.2000 год. за емисионни норми за допустимо
съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти.
При преценка на квалификацията на деянието съдът съобрази разпоредбата на чл.38, ал.3 от
Наредба №2 от 8.06.2011 год. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
4
източници на замърсяване, съгласно която По смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за
водите за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в
разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. В същото време съдът
съобрази и обстоятелството, че въпреки, че посочената за нарушена Наредба №6/09.11.2000
год. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в
отпадъчните води, зауствани във водни обекти е отменена, считано от 04.08.2015 год.,
доколкото съгласно разпоредбата на § 62, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби
към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите /ДВ, бр.58 от 2015 год./ До
привеждането на наредбите по чл.135, ал.1, т.7 и 13 в съответствие с този закон се прилагат
отменените наредби по чл.135, ал.1, т.10 и12, доколкото не противоречат на този закон, се
налага извода, че както актосъставителя, така също и административно-наказващият орган
правилно са издирили и приложили действащата правна уредба, доколкото разпоредбите на
Наредба №6/09.11.2000 год. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и
опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти са все още приложими.
Съдът не кредитира твърдението на дружеството-жалбоподател, че обжалваното
наказателно постановление е издадено след като дружеството е било наказано за същото
нарушение с Наказателно постановление №2/07.01.2022 год., с което е нарушен принципа
non bis in idem. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както бе посочено по-горе
с обжалваното в настоящото производство наказателно постановление на дружеството е
наложено наказание за деяние, изразяващо се в за нарушаване на емисионните норми, а
посоченото по-горе Наказателно постановление №2/07.01.2022 год. /издадено въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение №ПС-04/12.11.2021 год./ е издадено за
нарушение на условията на разрешителното за ползване на воден обект, докато настоящото.
Както бе посочено и по-горе, както разпоредбата на чл.200 от ЗВ, така също и чл.38, ал.3 от
Наредба №2 от 8.06.2011 год. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване разграничават двата вида нарушения, като изрично е предвидено,
че първото от описаните нарушение, изразяващо се в заустването на отпадъчни води в
нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за заустване представлява
нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, докато нарушението, представляващо нарушаване на
определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения
представлява нарушение на емисионните норми и следва да се счита за нарушение по
чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ.
Административно- наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и
правилно е приложил съответната санкционна разпоредба, имайки предвид, че разпоредбата
на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ предвижда глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000
лева до 5000 лева освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната
система, като наруши емисионните норми и изисквания.
В настоящия случай е била ангажирана административно-наказателната отговорност
5
на „В и К – Шумен“ ООД именно по посочената правна норма, имайки предвид, че
допуснатото нарушение се изразява в нарушение на емисионните норми, вследствие на
изхвърляне на отпадъчни води във воден обект и канализационна система. В същото време
обаче съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал
наказанието, налагайки на жалбоподателя имуществена санкция в законоустановения
минимум, преценявайки, че липсват обстоятелства, отегчаващи отговорността на
дружеството.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че трябва да бъде отчетен
факта, че не са успели своевременно да предприемат мерки за отстраняване на нарушението,
поради нуждата от извършване на допълнително проектиране и действия, извършени
включително и от Община Шумен в качеството й на собственик. Както става ясно от
материалите по делото съгласно условията на посочените по-горе разрешителни
поддържането на съоръженията в изправност е задължение на дружеството-жалбоподател.
Съдът не кредитира и твърденията на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане от страна на административно-
наказващият орган на подадените от страна на дружеството възражения срещу издадения им
акт за установяване на административно нарушение. Въпреки, че в наказателното
постановление липсва изричен коментар на изложените във възражението твърдения,
същото не е съществено процесуално нарушение, доколкото издавайки самото наказателно
постановление органът е изразил становището си по изложените във възражението доводи,
като е посочил, че намира същите за неосновантелни.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че административно-наказващият
орган е изложил съображенията си относно невъзможността за приложение разпоредбите на
чл.28 от ЗАНН, което е едно от съображенията, изложени във възражението. В тази връзка
съдът споделя извода на административно-наказващият орган, че не са налице
предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Случаят не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид, тъй като обществените отношения, които този
род нарушения засягат са свързани с опазване на околната среда, водните съоръжения и
неспазване на съответните технически изисквания за тяхната експлоатация в частност крие
сериозен риск за здравето на хората. В същото време, от материалите по делото се
установява, че посоченото нарушение не е изолирана проява в дейността на жалбоподателя,
доколкото и при предишни извършени проверки на същото съоражение са били
констатирани нарушения. Въпреки, че не са налице условията настоящото деяние да бъде
квалифицирано като повторно, същото е достатъчно, за да се направи извод, че посоченото
не е инцидентна проява в дейността на „В и К Шумен“ ООД във връзка със задълженията й
по стопанисване на водните съоръжения. А по изложените съображения не са налице и
условията за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика на ШАС и по-
конкретно Решение №121 от 13.06.2022 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №95/2022 год.,
което е постановено по идентичен случай.
6
Съдът не кредитира и твърдението на дружеството-жалбоподател за допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че лицето, което е взело участие
в извършената проверка Занко Велинов е бивш служител на дружеството-
жалбоподател, което създава съмнение за неговата безпристрастност. Съдът като
съобрази материалите по делото намира, че липсват каквито и да било основания да се
счита, че е било допуснато нарушение на изискванията за безпристрастност на държавните
органи, съгласно регламентация, предвидена в чл.51, ал.1 от ЗАНН. Обстоятелството, че
посоченото лице е било служител на дружеството-жалбоподател, след което е постъпил на
държавна служба в структурите на проверяващия орган и е присъствал по време на
извършване на провреката и при установяване на нарушението по никакъв начин не
рефлектира върху протеклото впоследствие административно-наказателно производство.
Липсват каквито и да е данни, от които да се направи извод, че посоченото лице е било
пристрастно, предубедено или че по някакъв начин е опорочил извършената проверка.
Както става ясно от материалите по делото проверката е била извършена въз основа на
постъпил сигнал от страна на МОСВ и е извършена съвместно с участието на длъжностни
лица от други структури. В подкрепа на този извод е и становището на ШАС, обективирано
Решение №121 от 13.06.2022 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 95/2022 год.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че същото е изменено, намира, че размерът на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №32 от 12.05.2022 год. на Директора
на Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на „Водоснабдяване и
Канализация – Шумен“ ООД, гр.Шумен, с ЕИК837068284, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, пл.“Войн“ №1, представлявано от управителя Ж.Г.-П. е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева на
7
основание чл.200, ал.1, т.6, предл.първо от ЗВ, във вр. с Приложение №3 към Наредба
№6/09.11.2000 год. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни
вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация – Шумен“ ООД, гр.Шумен, с
ЕИК837068284, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Войн“ №1,
представлявано от управителя да заплати на Регионална инспекция по околна среда и води,
гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8