№ 4171
гр. София, 26.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110106534 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Предявени са искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Г. А., Г. Н. А., З. Е. С.
и Н. Б. А. - непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка П. Н., с правно
основание чл. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С решение № 4894/28.03.2023г. предявените искове са частично уважени, като с
решението в тежест на страните са възложени разноските по делото. Разноски за адв. Н. И.
са възложени в размер на 9,02 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете за оказаното на ответника Н. Б. А. процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Разноски за адв. В. С. са възложени в
размер на 57,62 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената
част от исковете за оказаното на ответника Н. Г. А. процесуално представителство по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Разноски за адв. С. Д. са възложени в размер на 9,02 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете за
оказаното на ответника З. Е. С. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА. Разноски за адв. К. Б. са възложени в размер на 57,62 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете за оказаното на ответника Г. Н. А.
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК са постъпили молби от адв. И., адв. С., адв. Д. и адв. К.
Б. с искане решението в частта му за разноските да бъде изменено, като им се присъдят
допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за всеки от тях, доколкото дължимото
адвокатско възнаграждение се определяло като сбор от дължимото възнаграждение за всеки
един от трите частично отхвърлени иска.
Молбите са връчени на ищеца, който изразява становище за неоснователност на
исканията.
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбите искане
и доводите в постъпилото становище, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подадените от адв. Н. И., адв. В. С., адв. С. Д. и адв. К. Б. молби са допустими –
подадени са в срока по чл. 248 ГПК, от лица с правен интерес и по делото са налични
списъци по чл. 80 ГПК. Разгледани по същество, молбите са неоснователни.
1
Настоящият състав счита, че правилно е определил дължимото минимално
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалните представители на ответниците върху
сбора на предявените искове, съобразно редакцията на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.,
действала към датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие.
В случая в молбите по чл. 248 ГПК се оспорва броят на определените адвокатски
възнаграждения съобразно броя на предявените искове. В Решение от 28.07.2016 г. по дело
C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на
института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В § 23 и
24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че
предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все
това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират
възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да
цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да
понесе загубилата делото страна, които разноски трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно
от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла.
Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в
който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат,
който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.
Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В настоящия случай обаче
съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на СЕС, която има превес
над националната такава, като на ответниците бъдат присъдени разумни, пропорционални и
справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им следва
да се съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, протекло е в
разумни срокове, без процесуални усложнения и събиране на множество доказателства, като
се съобразят и реално извършените действия от процесуалните представители на
ответниците. Не без значение е и обстоятелството, че делото касае потребителски спор по т.
н. масови дела на комунално дружество - доставчик на топлинна енергия. Отделно от това,
макар и да са налице четири претенции същите имат един общ правопораждащ юридически
факт, а именно възникването на облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия за битови нужди, което е определящо за
основателността/неоснователността на претенциите за главница за топлинна енергия и цена
на услуга дялово разпределение, а другите две претенции са акцесорни, касаещи лихви за
забава. В конкретния случай от страна на адвокатите не се изисква специфична защита,
която да е обусловена от обективното кумулативно съединяване на искове, заради което да
се дължи отделно възнаграждение за всеки иск.
На следващо място, общата цена на четирите иска по отношение на ответника Н. Г.
А. е 1 051,43 лв., като съответно цената на иска за главницата за топлинна енергия е в
размер на 1051,43 лв., цената на иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия е в размер на 205,48 лв., цената на иска за мораторна лихва върху главница за
услуга дялово разпределение е в размер на 3,36 лв. Общата цена на четирите иска по
отношение на всеки от ответниците Н. А., З. С. и Г. А. е 255,18 лв., като съответно цената на
иска за главницата за топлинна енергия е в размер на 210,29 лв., цената на иска за мораторна
2
лихва върху главницата за топлинна енергия е в размер на 41,10 лв., цената на иска за
мораторна лихва върху главница за услуга дялово разпределение е в размер на 0,67 лв. С
оглед на това претендираното от процесуалните представители на ответниците адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. върху всеки един от тези три иска е прекомерно и
несправедливо завишено съобразно цитираната по-горе практика. Присъждането на отделно
адвокатско възнаграждение по тези искове би надхвърлило значително материалния интерес
по тях, като предоставянето на безплатна адвокатска помощ не следва да е с цел извличане
на икономическа облага и следва да се съблюдава принципът на чл. 3 ГПК.
Интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл определение №
29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС , II т. о. Още повече, че с
определение № 603/11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 3103/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. и др. се
възприема становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя
върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск поотделно.
Поради изложеното молбите по чл. 248 ГПК следва да се оставят без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби с вх. № 103115/12.04.2023 г., №
103117/12.04.2023 г., № 103124/12.04.2023 г. и № 103135/12.04.2023 г., с които се иска
изменение на Решение № 4894/28.03.2023 г., постановено по гр.д. № 6534/2022 г. по описа
на СРС, 141 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3