№ 14747
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20241110103837 по
описа за 2024 година
Ищец (В. П. И.)иска от съда да проглави прогласяване на нищожност на Договор за
потребителски кредит № ..../15.05.2023 г. с ... на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като: клаузата за обезпечение по чл. 17 от
договора налага неизпълними изисквания за предоставяне на поръчителство или банкова
гаранция в 3-дневен срок, което на практика лишава потребителя от избор и е предназначено
да обогати кредитора. Неустойката за непредоставяне на обезпечение по чл. 27 от договора
(0.9% от усвоената сума на ден) е скрито възнаграждение и не е включена в Годишния
процент на разходите (ГПР). Това води до невярна информация за действителния ГПР и
заблуждаваща търговска практика. Договорът не посочва изчерпателно кои разходи
формират ГПР, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Предявен е и Евентуален иск: за прогласяване на нищожност на чл. 27 от Договора
(клаузата за неустойка) на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, поради противоречие с
добрите нрави. Тъй като неустойката излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Прехвърляне на риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
върху длъжника.
Ответник (...) оспорва нищожността на договора. Твърди, че неустойките не са включени
при определянето на ГПР поради изричното разпореждане на нормата на чл. 19, ал. 3, пр. 1
от ЗПК, тъй като тези разходи произтичат от неизпълнение на договорни задължения и
тяхното начисляване зависи изцяло от волята на кредитора. Твърди, че клаузата за неустойка
1
е валидна и отговаря на законодателството, като представлява самостоятелен договор
съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗД и се регулира от ЗЗД, а не от ЗПК. Поддържа, че неустойката има
обезпечителна и санкционна функция и стимулира длъжника да изпълнява задълженията си.
Твърди, че липсва изначална невъзможност да се осигури в уговореният срок поръчител и
ищецът е бил запознат с условията на Договора преди същият да бъде сключен.
Предявен е и е приет за съвместно разглеждане Насрещен иск: за осъждане на
ищеца да заплати остатък от непогасена главница в размер на 784.59 лв. и начислена
договорна лихва в размер на 100.53 лв.
С доклада по делото е ОТДЕЛЕНО за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните наличието на облигационни отношения във връзка със
сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № .... от
15.05.2023г. със съдържание, посочено в исковата молба, както и че сумата от 950лв.,
представляваща размера на предоставения кредит е предоставена на разположение на
кредитополучателя.
Приети поделото са писмени доказателства изслушана е и заключение на съдебно-
икономическа експертиза (СИЕ) според което:
Действителния ГПР е 119.11%.
Използвана е нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19,
ал. 2 от ЗПК, като сумата и разходите (лихва и неустойка) са преизчислени на
годишна база 1/365 дни.
Общо заплатената сума по лредита е 884.77 лв.
От заплатената сума, 440.36 лв. представляват платена неустойка.
Съдът намира, че предявеният от В. П. И. срещу ... иск за прогласяване на нищожност на
Договор за потребителски кредит № ..../15.05.2023 г. е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК), договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от същия
закон. Член 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да съдържа
годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.
В настоящия случай, от заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се
установява, че Годишният процент на разходите (ГПР) по процесния договор, като се
включи неустойката за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 27 от Договора, заедно с
всички други разходи по кредита, включително възнаградителната лихва, възлиза на 119.11%
2
. Този процент значително надхвърля допустимия според чл. 19, ал. 4 от ЗПК петкратен
размер на законната лихва към датата на сключване на договора за кредит
Съдът приема, че клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 27 от
договора представлява съществен разход, пряко свързан с кредита, и е следвало да бъде
включена в изчисляването на ГПР. Възражението на ответника, че тези неустойки не се
включват в ГПР поради чл. 19, ал. 3, пр. 1 от ЗПК, тъй като произтичат от неизпълнение на
договорни задължения, не се споделя от съда. Начислената неустойка е предвидена още в
погасителния план , което показва, че тя е планирана и начислявана като част от общите
разходи по кредит
Съгласно установената практика на Съда на Европейския съюз (например по дело С-453/10),
невярното посочване на ГПР, включително когато не са посочени всички разходи,
формиращи този процент, представлява заблуждаваща търговска практика и може да доведе
до нищожност на договора. Целта на ЗПК е да предостави на потребителя пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, свързани с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор. В случая, като не са включени всички
разходи в ГПР и не са посочени изчерпателно компонентите, от които се формира, договорът
не отговаря на изискванията за яснота и разбираемост по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесният Договор за потребителски кредит е
недействителен поради нарушение на императивните разпоредби на ЗПК.
По предявения насрещен иск на ...:
След като Договорът за потребителски кредит се обявява за недействителен, съгласно чл. 23
от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че общата сума,
заплатена от кредитополучателя по договора, е 884.77 лв. .
Предвид нищожността на договора, ищецът дължи връщане само на чистата стойност на
главницата, която е 950 лв.
Съдът се съобразява с практиката на Съда на Европейския съюз (например по дело С-
520/21), според която, в контекста на обявяването на договор за кредит за недействителен,
кредиторът няма право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на
паричните средства, предоставени за изпълнението на този договор.
Поради изложеното, насрещният иск на ... за присъждане на остатък от договорна лихва и
такси се явява неоснователен. Насрещният иск за остатък от главницата е основателен до
размера от 65.23 лв..
Това е така, тъй като след като Договорът за потребителски кредит се обявява за
недействителен, съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От материалите по делото и заключението на съдебно-икономическата експертиза се
3
установява, че потребителят е получил чиста заемна сума в размер на
950 лв.. Експертизата констатира, че общо платената сума от потребителя към кредитора
е 884.77 лв. .
Следователно, остатъкът от чистата стойност на кредита, която потребителят следва да
върне, е разликата между получената заемна сума и общо платената сума: 950 лв.
−884.77 лв.=65.23 лв..
Съдът намира, че насрещният иск е основателен до размера на този непогасен остатък от
чистата стойност на кредита. Всички други претенции по насрещния иск за лихви,
неустойки и други разходи се явяват неоснователни, тъй като договорът е обявен за
нищожен и потребителят не ги дължи.
Съдът се съобразява с практиката на Съда на Европейския съюз (например по дело С-
125/18), според която, в контекста на обявяването на договор за кредит за недействителен,
кредиторът няма право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на
паричните средства, предоставени за изпълнението на този договор.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, когато на страната е оказана безплатна
правна помощ от адвокат, на адвоката се присъжда адвокатско възнаграждение, което е за
сметка на насрещната страна. Адвокат А. Д. е регистриран по ДДС, поради което дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията.
Съдът определя възнагарждение за предосатвенабезплатна правна помощ и съдействое в
размер на 250 лв. с вкл . ДДС.
Съдът взема предвид и подробно мотивите в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, то националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение. включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка
с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във
4
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид всичко изложено може да се
направи несъмнен извод, че в конкретния случая уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели,
като прилагането й от съда ще доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до
необсновано висока тежест, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и
неговия защитаван материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22
на СЕС съдът не следва да я прилага.
Ответникът не е претендирал отделни разходи и не епредсатвил същите отделно за
насрещния иск, поради което разноски з анего не му се дължат съразмерно на уважената
част от иска.
Воден от горното, СРС
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № .... от 15.05.2023 г.,
сключен между В. П. И., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, и ..., ЕИК
....., в качеството му на кредитодател, на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА В. П. И., ЕГН **********, да заплати на ..., ЕИК ....., сумата от 65.23 лв..-
представляваща остатък от чистата главница по Договор за потребителски кредит № .... от
15.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над този размер от 65,23лв. до пълния
претендиран размер от 885.12 лева , като неоснователен.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ....., да заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен № ..., със съдебен
адрес и адрес за призоваване: ....., сумата от 250 лв. с включен ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5