№ 1033
гр. Варна, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Ивелина М. Събева
Мая Недкова
при участието на секретаря Марияна Ив. И.а
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20223100500251 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл. 268-272 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“-МВР, предявена чрез ст. юрисконсулт С. П., против решение №
1985/09.12.2021г. по гр.д.№ 6230/ 2021г. на Районен съд-Варна, с което е осъдена да заплати
на ИВ. К. ИВ. сумата 1360.77лв., представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г., на
основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, както и сумата от 266.12лв.,
представляваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху всяко едно неплатено
задължение за заплащане на дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд, за
периода 01.04.2018г.- 26.04.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД.
Оспорва съдебния акт като неправилен и необоснован, постановен при неправилно
тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от ЗМВР. Счита, че при наличието на специална нормативна уредба разпоредбите
на НСОРЗ са неприложими. По същество отправя искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, за отхвърляне на исковата претенция. В условията на евентуалност
моли решението да бъде отменено в частта на присъденото възнаграждение за периода
януари, февруари и март 2018 г. в размер на мораторната лихва за същия период, поради
недопустимост на претенцията.
Въззиваемата страна- ИВ. К. ИВ., чрез процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата с аргументите на писмения отговор.
Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на
основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
В предмета на разглеждане е предявеният осъдителен иск от ИВ. К. ИВ. против
Главна дирекция „Гранична полиция“, МВР, за сумата 1360.77 лв., представляваща дължимо
трудово възнаграждение за положен нощен труд, общо 209.35 часа за периода от
01.01.2018г.- 10.07.2020г., след приравняването му към дневен с коефициент 1.143, със
законната лихва от датата на предявяване на иска- 26.04.2021г., до окончателното изплащане
1
на задължението, и сумата 266.12 лв., представляваща лихва за забава, изчислена върху
всяко неплатено задължение за периода 01.01.2018г.- 10.07.2021г.
Ищецът твърди и от представената кадрова справка се установява , че през исковия
период е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в Първа районна служба „ПБЗН“
–Варна, при ГДПБЗН, със статут на държавен служител, регламентиран от нормите на
ЗМВР.
Работното време на работещите на 8-, 12- и 24-часови смени, е изчислявано сумирано
за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от МВР, и на основание чл. 187, ал.5, т.2 от
ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд. Счита, че съобразно действащите подзаконови нормативни актове
отработените часове нощен труд при сумирано изчисляване на работното време следва да се
приравнят на дневни по метода на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установена за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място.
Ответникът оспорва претенцията за допълнително възнаграждение за положения
труд през нощта, като неоснователна. Обосновава възраженията си със спецификата на
служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които законът предвижда
компенсаторни механизми- чл. 178, ал.1, т.1, чл.189, ал.1, чл.234, ал.1 от ЗМВР. При
изчисляване на отработеното време са приложими разпоредбите на специалния ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове, в които ясно са разграничени случаите на извънреден и
на нощен труд, и редът за заплащането им. Правото на допълнително възнаграждение за
положен нощен труд е определено в чл.179, ал.1 ЗМВР и се изплаща в размер определен със
заповед на министъра на вътрешните работи, за разлика от възнаграждението за извънреден
труд , определено в чл.187, ал.6 ЗМВР, което за служителите от категорията на ищеца –
работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Твърди, че ищецът е получил
възнаграждението за положените часове нощен труд през процесния период. Счита, че
съобразно действащите подзаконови нормативни актове отработените часове нощен труд
при сумирано изчисляване на работното време следва да се приравнят на дневни по метода
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установена за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:
Между страните няма спор, че в периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г. са били в
служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР. Ищецът е изпълнявал посочената
длъжност при 24-часови дежурства, със сумирано изчисяване на работното време.
От представени платежни документи се установява, че към основното трудово
възнаграждение са начислявани допълнително суми за отработените часове нощен труд, на
официални празници и извънреден труд, по отчетени периоди, в нормативно определените
размери. Правноотносими доказателства в решаването на спорния въпрос са също: графици
на дежурствата и протоколи за отчитане на отработените часове /с.57-239/, които са
анализирани от вещото лице при изпълнение на поставената задача и не са спорни между
страните.
Според заключението на допусната съдебно-счетоводната експертиза, общо
отработените и отчетени часове труд за целия исков период / 01.01.2018г.-10.07.2020г./ са
4445часа , от които 180бр. 24-часови смени от 4320 часа , отработени 24-часови смени на
последно число на месеца- 4 смени от 64 часа, отработени извън графика/ редовна смяна/ 61
часа, при часова норма 4248 часа. Положен извънреден труд-197 часа, за който е получено
възнаграждение в размер на 1512.03лв. /Приложение 1/.
През този период са положени общо 1496 часа нощен труд /приложение 1, кол.17/,
по отчетни периоди, които преобразувани с коефициент 1.143 се равняват на 1709 часа
/приложение 1, кол.18 и 19/. Получената разлика между приравнен и отчетен нощен труд е
2
213 часа, която според вещото лице е незаплатен допълнителен труд. Задължение на
ответника определено при тези стойности е в размер на 1687.48 лв., посочени по отчетни
тримесечни периоди / приложение 1, кол. 21/. При посочените стойности сборът от
обезщетението за забава върху всяко допълнително възнаграждение, за всеки отчетен
период, възлиза на 312.49лв. /приложение 2/.
Заключението не е оспорено от страните и се преценява от съда като компетентно и
обективно за подлежащи на установяване факти и обстоятелства.
По основателността на исковата претенция:
Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV
Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.
Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно
възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл.
178, ал.1 ЗМВР- за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности,
извънреден труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със
закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.
Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от
27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.
По приложението на закона са издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба
№ 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на
смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-
часов период.
С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69 от 2014г., в сила от
19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време да се прилага коефициент 0.143
на общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.- чл.31, ал.2. Следващите две
наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016г., и
Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., предвиждат ред за отчитане на
работните часове в интервала 22.00-6.00ч., но без превръщането на нощните часове в
дневни.
В периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г., за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане ,за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, която с §4
от ЗР отменя наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. През този период е приета и Наредба №
8131з-36/ 7.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., отменена ДВ.бр.93/ 3.10.2020г.
Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. След отмяната на
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси
на организацията, разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи
длъжност по служебно правоотношение в съответната структура на МВР.
Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР
и подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат по аналогия
разпоредби на общото трудово законодателство по отношение заплащането на отработените
часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време.
Според текста на чл.188, ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на МВР са длъжни да бъдат
на разположение при изпълнение на задълженията, произтичащи от изпълняваната
3
длъжност, като за полагания труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със специална закрила по
Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи, с цел да бъдат преодолени
евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на служители, назначени
по трудов договор и по служебно правоотношение, се прилагат субсидиарно правилата на
общия закон.
Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/
НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Представлява общо правило за случаи аналогични на
настоящия.
Според чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при
сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за
продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят
на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната
часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.
Установено е, че отчитането на отработеното работно време между 22.00ч. и 6.00ч. се
извършва с протокол по заповед на МВР и съобразно вписаните данни се изчислява общият
брой часове положителен труд за отчетен период. Предназначението на този отчет е да
определи часовете положен нощен труд от служителя, в случаите на 8,12,24-часови
дежурства, съобразно изискванията на чл.187, ал.1 ЗМВР, за нормална продължителност на
работно време – 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и изискването работните
часове да не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, на основание чл. 187, ал.3
ЗМВР, респективно полаганият труд през нощта в интервал 22.00ч. – 6.00ч., поради
спецификата на служебните задължения.
Според чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време
при 5 дневна работна седмица е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
пред нощта е до 7 часа. Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална продължителност
на работното време през нощта, посочвайки единствено, че нощен е трудът в интервала
между 22.00ч.-6.00ч., то следва да се приеме, че установената в основния закон
продължителност на нощен труд от 7 часа е норма, към която следва да се измерва и
работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време
извънреден труд представляват всички часове / след превръщане на нощните часове в
дневни/, които са над нормата за съответния период, аналогично на отчитането, въведено с
чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Заключението на ССЕ съдържа неоспорени от ответника констатации за работните
часове по време на дежурства и положеният нощен труд в периода от 01.01.2018г.-
10.07.2020г., които съпоставени с нормативно установеното време след преобразуване
показват разлика от 213 часа. Посочените часове са незаплатен извънреден труд, за който се
дължи допълнително възнаграждение в размер на 1687.48лв. Изчислената върху това
вземане лихва за забава е в размер на 312.49лв. за периода 01.04.2018г. -26.04.2021г.
Доколкото претенцията по главния иск е в по-малък размер от 1360.77 лв., и не е
изменена по реда на чл. 214 ГПК, искът е уважен до този размер, заедно със законната лихва
от датата на предявяването му.
Възражението, поддържано от процесуалния представител на ГД "ПБЗН"-МВР, че с
постановеното на 24.02.2022г. решение на Съда на Европейския съюз по дело C-262/20 е
дадено задължително тълкуване на правнозначими въпроси, което съдът по настоящия спор
е длъжен да съобрази, е неоснователно. Предмет на тълкуване са разпоредби на Директива
2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4.11.2003г.,приета на основание чл.153 §2 ДФЕС, относно
някои аспекти на организацията на работното време с цел да се защитят безопасността и
здравето на работниците, и в съответствие с чл.153§5 ДФЕС тя не се прилага спрямо
аспекти свързаните със заплащането на работниците, освен в хипотезата на платения
годишен отпуск по чл.7§1.
Възражението на ответника за частично погасяване на задължението за периода
4
01.01.2018г.- 01.03.2018г. по давност, е неоснователно по изложените в решението мотиви.
Съгласно чл.187, ал. 3 от ЗМВР, чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., и
чл.24, ал. 3 от Наредба № 8121з-36, в сила от 10.01.2020г., периодът за отчитане на
извънредния труд за държавните служители в системата на МВР, работещи на 8-, 12- и 24-
часови смени, е тримесечен. На основание чл.358 , ал.1, т. 3 КТ за исковете за трудово
възнаграждение е предвиден тригодишен давностен срок, който се изчислява от
изискуемостта на вземането. В случая падежът на възнаграждението за периода
01.01.2018г.- 31.03.2018г. настъпва на първата дата от месеца, следващ този период-
01.04.2018 г., и към датата на предявяване на иска- 28.04.2021г., така изчисленият
тригодишен давностен срок е изтекъл.
Претендираното възнаграждение за периода 01.01.2018г.- 31.03.2018г., не е погасено
по давност. Този извод следва от разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, според която за срока от
13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права на частноправни субекти.
Извънредното положение е продължило от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. включително, през
който период давност не е текла. На посоченото основание вземането за първия тримесечен
период не е погасено по давност и е дължимо от ответника.
По изложените съображения решението, с което исковите претенции са уважени,
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноските, направени във въззивно производство, за които има направено искане по чл.80
ГПК и представени доказателства за сумата 350лв.- платено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 271 и чл. 280, ал.3 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1985/09.12.2021г. по гр.д.№ 6230/ 2021г. на Районен
съд-Варна.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-
МВР,гр.София, да заплати на ИВ. К. ИВ., ЕГН- **********, сумата 350 лв. /триста и
петдесет лева/ - съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5