№ 86
гр. Харманли, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г. Административно
наказателно дело № 20215630200576 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Р. Г.., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. „***“ №
*** против Наказателно постановление № 19-0271-000818 от 21.06.2019г., издадено от ВПД
Началник РУ към ОДМВР Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
103 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Р. Г.., чрез адвокат А.Г., с която моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е неправилно, издадено
при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона. Отрича
да е извършил описаното в НП административно нарушение. Счита, че описаната в НП
фактическа обстановка е неясна, непълна и невярна, а наложеното му наказание
незаконосъобразно и несправедливо. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Р.
Г.., редовно призован се явява лично и с адвокат Г.. Пледира се за отмяна на наказателното
постановление, а при условията на евентуалност за намаляване на наложените наказания.
Жалбоподателят моли да бъдат отменени наложените му наказания.
Въззиваемата страна РУ-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и
не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към административно-
наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.05.2019г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
1
административно нарушение серия AA № 299136 от свидетеля М. Д. Д. на длъжност младши
автоконтрольор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетелите ХР.
АЛ. АЛ. и М. Д. М., за това, че на 20.04.2019г. около 02:15 часа в гр. Харманли по ул.
„Васил Левски“ в посока ул. „Асен Златаров“ управлявал собствения си лек автомобил
„Нисан Примера“ с рег. № Х ***ВН, като при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по
образец на МВР не спрял, а продължил движението си по ул. „Асен Златаров“ и в
последствие по ул. „Чавдар Войвода“, с което осуетил полицейска проверка.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя, но не бил подписан от него.
Отказът на жалбоподателя да подпише процесния АУАН и разписката за получаването му
бил удостоверен от свидетеля М. Д. Д..
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 19-0271-000818 от
21.06.2019г. от П. К. М. на длъжност ВПД Началник РУ към ОДМВР Хасково,
упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на Р. Г.. на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00
лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение
на чл. 103 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на свидетелите М. Д. Д., ХР. АЛ. АЛ., М. Д. М. и Ж. К. К.. Съдът дава
вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са последоватлени, подробни и
вътрешнонепротиворечиви. Показанията на четиримата свидетели кореспондират с
останалия доказателствен материал, както и едни с други.
Свидетелите М. Д. М., Ж. К. К. и М. Д. Д. са били очевидци на извършване на
нарушението. От показанията и на тримата свидетели се установява, че на 20.04.2019г.
свидетелят М. Д. Д. е подал сигнал за спиране на лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. №
Х *** ВН, управляван от жалбоподателя, като същият въпреки даденото полицейско
разпореждане не спрял, а продължил движението си. Свидетелските показания са
еднопосочни, че подаването на разпореждането за спиране на лекия автомобил е било
извършено от полицейски служител, носещ отличителни белези, със стоп-палка по образец
на МВР и на осветено място, така че да може да бъде възприето от водачите на МПС.
Показанията на свидетелите М., К. и Д. са идентични по отношение на поведението на
водача на лекия автомобил, а именно, че същият е продължил движението си.
Свидетелят Д., който е подал разпореждането за спиране, е категоричен относно
авторa на деянието. Посочва, че както автомобила, така и неговия водач са му служебно
известни, поради което веднага ги е разпознал. В тази насока са и показанията на свидетеля
К..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 20.12.2021г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 16.12.2021г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
2
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите
автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а
наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на група в РУ при
ОДМВР на обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от
лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 20.04.2019г. е установено както нарушението, така и нарушителя, като на
20.05.2019г. в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай
законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С
оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на
АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 21.06.2019г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
От разпоредбите на чл. 40 и следващите от ЗАНН може да се направи извода, че
законът урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъства при съставяне
на акта и да го подпишат, а именно: свидетели, присъствали на нарушението, свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, свидетели, присъствали при съставяне на
акта и свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта.
Възможно е съставянето на АУАН при наличието на всяка една от първите три
категории свидетели. Актосъставителят е длъжен всякога да предпочете да посочи като
свидетели, тези присъствали на нарушението. Ако такива не са установени или е обективно
невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие, актосъставителят следва да състави
акта в присъствието на свидетели присъствали на установяване на нарушението. Едва тогава
следва да се пристъпи към свидетелите от третата категория. Съставянето на акта с
участието на всяка предходна категория би следвало да бъде предпочетено и да изключи
участието на свидетелите от по-следващата категория. Противното обаче не следва да счита
за допускане на съществено процесуално нарушение.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал
единствено при съставяне на акта и на един присъствал на извършване на нарушението.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетелите,
3
посочени в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за
запознаване със съдържанието му. Доколкото жалбоподателят е отказъл да подпише акта, е
спазено изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН и отказът му е удостоверен чрез подписа на
един свидетел.
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН и не споделя изложените от жалбоподателя доводи за нарушение на им.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и
съдържание.
В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (М. Д. Д.
– младши автоконтрольор), датата на съставяне на АУАН (20.05.2019г.) и датата и мястото
на извършване на нарушението (20.04.2019г. в гр. Харманли). В него е описано, че
жалбоподателят Р. Г.., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. „***“ 15 – чл. 42, т. 6 от
ЗАНН е извършил нарушение на чл. 103 от ЗДвП (законните разпоредби, които са нарушени
– чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в присъствието на свидетелите ХР. АЛ. АЛ., ЕГН
**********, с адрес гр. Харманли, пл. „***“ № *** и М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Харманли, пл. „***“ № *** (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, като нарушителят не е
имал възражения (чл. 42, т. 8 от ЗАНН).
Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от П. К. М. –
ВПД началник РУ към ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 21.06.2019г. с номер № 19-
0271-000818, въз основа на АУАН № АА299136 от 20.05.2019г., издаден от М. Д. Д. – арг.
чл. 57, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.
Със същото на Р. Г.., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. „***“ 15 (чл. 57, ал.
1, т. 4 от ЗАНН) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца (чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН) за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при определяне на наказанието са били взети предвид тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от
ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е посочено, че същото подлежи на
обжалване в седемдневен срок (издадено е преди влизане в сила на измененията на ЗАНН)
от връчването му по реда на чл. 59 от ЗАНН пред Районен съд – Харманли чрез наказващия
орган.
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието
съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на
актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на
извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с
установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната
квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия
орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере
фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 103 от ЗДвП, съгласно
което при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания, като жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП –
отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
В процесните АУАН и НП ясно и недвусмислено е описано нарушението, за което се
4
ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, така че да не бъде
нарушено правото му на защита и в частност да разбере в извършването на какво
административно нарушение се обвинява. Съгласно т. 25 на § 6 от ДР на ЗДвП "водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В
процесните АУАН и НП е описано, че на 20.04.2019г. около 02:15 часа в гр. Харманли по
ул. „Васил Левски“ в посока ул. „Асен Златарев“ жалбоподателят е управлявал лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с рег. № *** ВН, тоест посочен е първият
елемент от обективна страна на нарушението – жалбоподателят да има качеството на водач
на пътно превозно средство. Съгласно съдържанието на АУАН и НП полицейски служител е
подал сигнал със стоп палка по образец на МВР, тоест налице е посочване на нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението, но нарушителят не е спрял, както изисква
чл. 103 от ЗДвП, а е продължил движението си по ул. „Асен Златарев“.
Следователно може да се направи извод, че описанието на извършеното нарушение
съдържа всички обективни и субективни признаци от състава му и е изпълнено изискването
на ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП.
Предвид изложеното до момента съдът намира, че не са допуснати нарушения нито
на материалния, нито на процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.
Процесното НП е законосъобразно и издадено при спазване на предвидената в закона
административна процедура.
Същевременно от доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се
установява както извършването на нарушението, така и неговото авторство. Разгледани в
своята съвкупност събраните писмени и гласни доказателства водят до единствено
възможен извод за извършване на твърдяното нарушение.
Свидетелските показания, които съдът кредитира като непосредствени,
последователни, подробни и непредубедени, са еднопосочни, че жалбоподателят не е спрял
след подаването на разпореждане от полицейски служител със стоп палка. Същевременно
разпореждането е дадено съобразно изискванията на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП – подаване
своевременно на ясен сигнал със стоп-палка.
Свидетелите са очевидци на поведението на жалбоподателя след подаването на
сигнала. От показанията им се установява, че след подаването на сигнал със стоп-палка е
продължил движението на превозното средство вместо да изпълни вмененото му
задължение да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че не са били налице
пречки нарушителят да възприеме подадения му сигнал, тъй като всички свидетели са
категорично, че макар деянието да е извършено в тъмната част на денонощието, сигналът е
бил подаден в осветена част от пътя. Доказателство за наличието на добра видимост е и
обстоятелството, че свидетелите са могли да запишат номера на автомобила, управляван от
жалбоподателя, както и да разпознаят водачът на лекия автомобил като лицето Р. Г...
Безспорно се установява и времето и мястото на извършване на деянието. Съдът не
споделя направеното възражение, че не е установено времето на извършване на деянието,
тъй като в докладна записка рег. № 272р-11981 от 22.04.2019г. била записана дата
20.04.2018г. Очевидно се касае за допусната техническа грешка. Свидетелите са
категорични за датата на извършване на деянието. Същевременно самата докладна записка е
с дата 20.04.2019г. и с регистрационен номер от 22.04.2019г. Задължение на полицейските
служители е след приключване на наряда им да докладват за установените нарушения.
Нелогично и в противоречие с останалите доказателства е докладна записка да се издава
една година след установяване на деянието. Ето защо съдът не възприема направеното
възражение за недоказаност на датата на извършване на деянието, доколкото се касае за
техническа грешка.
5
С оглед изложеното съдът намира, че извършването на нарушението и неговият автор
се установяват по безспорен начин от събраната по делото доказателствена съвкупност.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението. На жалбоподателя са наложени наказания в посочените от закона предели, а
именно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и „Глоба“ в размер на
100 лева. Съгласно чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите –
на по-тежко наказание. В първата група съдът постави процесуалното поведение на
жалбоподателя по време на административното производство, а във втората – наличието на
предходни нарушения на ЗДвП. Съдът счита, че е налице баланс между смекчаващи и
отегчаващите вината обстоятелства, поради което размерът на наказанието следва да бъде
определен в неговата среда. По този начин е определено наложеното наказание „Глоба“ в
процесното НП, докато наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ е определено в
максимален размер.
По отношение на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ е
налице и друг недостатък освен начина на определяне на размера му. Видно от
съдържанието на процесното наказателно постановление жалбоподателят е определен като
неправоспособен водач и въпреки това му е наложено наказание лишаване от право, каквото
той всъщност не притежава. Правоспособността на жалбоподателя да управлява МПС или
по-скоро липсата на такава се установява и от приетата като писмено доказателство по
делото справка за нарушител/водач.
Предвид на това обстоятелство процесното наказателно постановление следва да
бъде отменено в частта, с която на жалбоподателят е наложено наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В останалата му част следва да бъде
потвърдено, доколкото по несъмнен и категоричен начин се установяват нарушението,
авторството и вината на жалбоподателя, липсват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, районен съд -
Харманли,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0271-000818 от 21.06.2019г.,
издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР Хасково в частта, в която на Р. Г.., ЕГН
**********, с адрес гр. Харманли, ул. „***“ № *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на чл.
103 от ЗДвП, а в частта, в която за същото нарушение е наложено на Р. Г.., ЕГН
********** наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца го
ОТМЕНЯ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6