Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Нова Загора, 02.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорският
районен съд колегия в публичното заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева и
прокурора
като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр.дело № 365 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.422 ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 30.10.2017 г. „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК *********, чрез юрисконсулт Р.С.-Ч. е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Нова Загора за вземанията
си към А.Й.Х. с ЕГН **********,
в размер на 144.78 лв. По входираните документи било образувано частно гражданско
дело № 1700/2018 г. по описа на PC - Нова Загора. По посоченото дело била издадена заповед за
изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което била подадена настоящата искова молба на основание чл. 415,
ал. 2 ГПК.
Ищецът „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от
Общите условия, същите влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия
били публикувани на сайта на дружеството http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
По силата на чл.7, т.1 от общите
условия и чл.8, ал.1 от договора ищцовото дружество било поело задължение да
снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника: жилище с ИТН
2243763, находящо се в с. Съдиево, обл. Сливен.
Посочва, че за А.Й.Х.
бил открит клиентски номер **********. Сочи също , че обектът се е водил на
името на Д. В. Д., но на 21.12.2017 г. В. Д. В. и син на Д.В. Д. подал
заявление за смяна на клиентски данни, с което уведомил ищеца, че обекта на потребление
бил продаден на 27.10.2017 г. на А.Й.Х., като бил приложил и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. Ищецът е приложил и
справка по лице от която било видно, че А.Х. е собственик и към настоящия
момент и няма последстащи прехвърляния на собствеността на процесния имот.
Твърди
също, че ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се
бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2.
Ищеца посочва, че в изпълнение на
задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД било доставило
на обекта на А.Й.Х. за
периода от 17.10.2017 г. до 16.04.2018 г. електроенергия на обща стойност
135.78 лв., която до този момент не била заплатена от ответника, а също и че
поради забава в заплащането на консумираната ел. енергия ответникът дължал
законна лихва в общ размер от 9.00 лв. за периода от 05.15.2017 г. до
30.10.2018 г. Законната лихва за забава се дължала за периода от датата на
падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство,
както следва:
Период на доставка: Падеж Вид Номер док. Сума
17.10.2017 – 16.11.2017
04.12.2017 Главница ФЕ ********** 0.86
05.12.2017 – 30.10.2018
Лихва 0.08
17.11.2017 – 16.12.2017
08.01.2018 Главница ФЕ ********** 1.19
09.01.2018 – 30.10.2018
Лихва 0.10
18.12.2017 – 16.01.2018
05.02.2018 Главница ФЕ ********** 40.40
06.02.2018 – 30.10.2018
Лихва 3.00
17.01.2018 – 16.02.2018
06.03.2018 Главница ФЕ ********** 51.82
07.03.2018 – 30.10.2018
Лихва 3.43
17.02.2018 – 16.03.2018
04.04.2018 Главница ФЕ ********** 40.19
05.04.2018 – 30.10.2018
Лихва 2.33
17.03.2018 – 16.04.2018
04.05.2018 Главница ФЕ ********** 1.32
05.05.2018 – 30.10.2018
Лихва 0.06
С оглед на гореизложеното и основателността
на претенцията на ищцовото дружество, моли съда да установи със сила на прeсъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД към А.Й.Х.,
както следва:
- 135.78 лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 17.10.2017 г. до 16.04.2018 г.
- обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 05.12.2017 г.
до 30.10.2018 г. в размер на 9.00 лв.
- законна лихва върху горепосочената главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
31.10.2017 г., до окончателното изплащане на задължението.
Моли съдът да присъди в тежест на
ответника направените по делото разноски, както и тези по заповедното
производство.
Ищецът е представил доказателства и
моли съда да ги приеме.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника адв. Т.Х.К. ***, с който се поддържа, че предявения иск е частично неоснователен. Порцесуалния представител
на ответника е възразил срещу твърдяното от
ищеца, че ответницата дължи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода от 17.10.2017 г. до 16.04.2018 г.
Видно било от представените по делото
доказателства, че А.Х. била
придобила имота на 27.10.2017 г. съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 168, том II, peг. № 2692, дело № 326 от 2017 г. С оглед на посоченото,
задължението за плащане на потребена
електрическа енергия за ответницата възниквало едва от
27.10.2017 г., а не както било посочено в петитума на исковата молба от 17.10.2017 г. Предвид гореизложените
съображения моли съдът да отхвърли частично иска, като присъди направените по
делото разноски и
определеното възнаграждение за особен представител в пълен размер.
На 18.12.2019 г. в РС – Нова Загора е постъпила молба от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД с вх. № 6567, с която юрк.Р.С.-Ч. моли да се
даде ход на делото в нейно отсъствие и прави изменение на иска, като се е
отказала от претендираните главница в размер на 0.86 лв. за периода от
17.10.2017 г. до 16.11.2017 г. и лихва в размер на 0.08 лв.
Така претендираната главница ставала в размер на 134.92 лв. и
лихва 8.92 лв.
Поддържа претендирания положителен установителен иск.
Ищеца редовно
призован, не се явява представител
Не се явява и процесуалният представител на ищеца, но в съда е постъпило писмено
становище, с което заявява да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Ответницата в производството А.Й.Х. не се явява в открито съдебно заседание на 19.12.2019 г.
В залата се
явява адв.Т.К. – особен представител на ответницата.
След
преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д. № 1700/2018
год. по описа на РС – Нова Загора, на
01.11.2018 г. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив, за сумите от 135.78 лв. – главница и 9.00 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 05.12.2017 г. до 30.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда, до пълното ѝ изплащане.
Като
основание за вземането заявителя – ищеца посочва,
че претендираната главница представлява неизпълнението на задължението за
заплащане стойността на електрическата енергия, доставена за периода от 17.10.2017 г. до 16.04.2018 г. от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД по партидата на
ответника А.Й.Х., с кл. №
1010361847, отнасяща
се за обект на потребление: с. Съдиево, обл. Сливен, ул. .0*256,
ИТН 2243763.
Заповедният
съд е уважил това искане, като е издал заповед № 1218/05.11.2018 г. за претендираните
по заявлението суми. Със същата заповед, заповедният съд е разпоредил
длъжника-ответник да заплати на заявителя - ищец и сторените по делото от
последния разноски в размер на 75.00 лв.
Заповедта по
чл.410 ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
С оглед
условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на
основание чл.415, ал.2 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване
съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение,
който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
писмени доказателства: Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ведно с доказателства за
влизането им в сила; Фактури ФЕ **********, ФЕ **********, ФЕ
**********, ФЕ **********, ФЕ **********, ФЕ **********; Заявление
от стария собственик; Нотариален акт; Справка от Служба по вписванията – Нова
Загора; Пълномощно; Документ за платена държавна такса.
Ответната
страна, чрез особения представител адв. Т.Х.К. ***, оспорва твърдението на ищеца, че А.Й.Х. дължи на дружеството „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, сума в размер на 135.78 лева за доставена и изразходвана
от нея ел.енергия за периода 17.10.2017 г. до 16.04.2018 г.
Сочи, че видно от представените по делото доказателства, А.Х. е придобила имота си на
27.10.2017 г. съгласно нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 168, том II, peг. № 2692, дело № 326 от 2017 г. С оглед на посоченото,
задължението за плащане на потребена
електрическа енергия за ответницата възниквало едва от
27.10.2017 г., а не както било посочено в петитума на исковата молба от 17.10.2017 г. Предвид гореизложените
съображения моли съдът да отхвърли частично иска.
На 18.12.2019 г. в РС – Нова Загора е постъпила молба от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД с вх. № 6567, с която ищцовата страна прави
изменение на иска, като се отказва от претендираните главница в размер на 0.86
лв. за периода от 17.10.2017 г. до 16.11.2017 г. и лихва в размер на 0.08 лв.
Така претендираната главница ставала в размер на 134.92 лв. и
лихва 8.92 лв.
Поддържа претендирания положителен установителен иск.
От така приетото за установено съдът
прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Събраха се
доказателства, от които може да се направи извода, че предявеният иск е
основателен и доказан.
По силата на
чл.7, т.1 от общите условия, ищцовото дружество поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на потребление на ответника А.Й.Х.: жилище с
ИТН: 2243763, находящо
се в с. Съдиево, обл. Сливен, ул. .0*256,
с кл. № 1010361847. Ответникът от своя страна, съгласно
чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.
Съдът счита за основателни и доказани направените възражения от ответната страна, относно собствеността на имота за периода от 17.10.2017 г. до 16.11.2017 г., касаещи частично задължение
по първата представена фактура с номер ФЕ **********. Видно от нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 168, том II, per. № 2692, дело № 326 от 2017
г., ответникът А.Й.Х. придобива собственост
върху процесния имот, считано от 27.10.2017 г., от която дата възниква нейното
задължение като потребител на ел. енергия.
Съдът приема направеното от ищеца изменение на иска на основание чл.214, ал.1 от ГПК, както
следва: общия му размер става 143.84 лв., от които 134.92 лв. главница,
представляваща стойността на консумираната ел.енергия за периода 05.12.2017 г.
до 16.04.2018 г. и 8.92 лв. – обезщетение за забава за периода от 09.01.2018 г.
до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 01.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само на
изправната страна по договора.
Предвид гореизложеното предявеният
иск по отношение на главницата следва да бъде уважен.
Предвид
основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане
на обезщетение, поради забава в заплащането на консумираната ел.
енергия, като ответникът дължи законна лихва в общ размер от 8.92 лв. за периода от 09.01.2018 г.
до 30.10.2018 г.
В случая към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към
този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо
следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч.
гр. д. № 1700/2018 г. по описа на РС –
Нова Загора.
Предвид изложеното съдът счита, че
предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Ищцовото
дружество е направило искане за присъждане на разноски и с оглед изхода на
спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, следва да му бъдат присъдени
такива в размер на 425.00 лв., които да бъдат в
тежест на ответника, както и направените в заповедното производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на
основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД по отношение на А.Й.Х.,
с ЕГН **********,***, че ВЗЕМАНЕТО на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, със законен представител М.М. М.-Д. и Ж. П. С., чрез пълномощника: юрисконсулт Р.Т.С.-Ч., СРЕЩУ НЕЯ за сумата от: 134.92 лв. /сто и тридесет и четири
лева и деветдесет и две стотинки/ – главница, представляваща стойността
на доставена и консумирана електрическа енергия за периода 05.12.2017 г. до 16.04.2018 г.; 8.92 лв. /осем лева и деветдесет и две стотинки/ – обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва за периода от 09.01.2018 г.
до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.11.2018 г. – датата на подаване
на заявлението в съда до пълното ѝ изплащане, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
и ал.8 ГПК А.Й.Х., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: ********* гр. Пловдив,
направените разноски по ч.гр.д. № 1700/2018г.
по описа на РС – Нова Загора, в размер на 75.00 лв./седемдесет и пет лева/, от
които: 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - платена държавна такса и 50.00 лв.
/петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Й.Х.,
с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: ********* гр. Пловдив,
направените по делото разноски, спрямо представения списък в размер на 425.00 лв./четиристотин двадесет и пет
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: