№ 31627
гр. София, 15.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20211110163705 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод заявлението на фирма, ЕИК: ЕИК за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Е.Л.А. ЕГН: ********** за суми, дължими по
сключен между фирма и длъжника Договор за паричен заем № 3860643/26.06.2020, вземанията по
който са заплатени на кредитора от поръчител- фирма, който от своя страна е цедирал вземанията
си към длъжника с Приложение № 1/01.03.2021 г. към Рамков договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 02.03.2020 г. ,а именно:главница в размер на 300,00 BGN /триста лева/, ведно
със законна лихва от 08.11.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва от 29.07.2020г. до
24.02.2021 г. в размер на 40,72 BGN /четиридесет лева и 72 стотинки/, мораторна лихва от
30.07.2020г. до 22.10.2021 г. в размер на 28,67 BGN /двадесет и осем лева и 67 стотинки/, разходи и
такси за извънсъдебно събиране в размер на 45,00 BGN /четиридесет и пет лева/, възнаграждение
по гаранционна сделка в размер на 203.28BGN /двеста и три лева и 28 стотинки/.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва,
мораторната лихва и законната лихва върху главницата. Що се отнася до претендираното
възнаграждение по гаранционна сделка, съдът намира, че на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповед
за изпълнение за тази сума не следва да бъде издавана, тъй като искането е в противоречие със
закона и добрите нрави. Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем заемателя има задължение в 3-
дневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1/ две физически лица – поръчители, всяко от които следва да отговаря на подробно
описани в договора условия, или 2/ банкова гаранция с бенефициер - заемодателя за сума в размер
на сбора на всички плащания на задълженията по договора за заем. Приложен е и договор за
поръчителство от същата дата с фирма. В него е уговорено, че възнаграждението в размер на
203.28 лева се заплаща разсрочено от заемателя заедно с всяка от погасителните вноски по
договора за кредит. Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно
обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да
се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До
нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява
репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на
избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на иска чрез
поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бива задължен да се ползва от опция
за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със свързано с кредитора
лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор, за сума, близка до тази на договора
за кредит. Налице е допълнителното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което
противоречи на добрите нрави и води до извода за нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство. Сходни са аргументите и по отношение на претендираната сума от 45 лева за такса
за извънсъдебно събиране на вземането. Уговорената допълнителна такса е свързана изцяло със
1
забавата на длъжника. Отговорността му за разноски, така както е предвидена, по съществото си
представлява неустойка за забава. Тя не покрива реални разходи по събиране на вземането, като за
направата на такива не се сочи и в заявлението. Предвид размера на кредита съдът намира, че тези
разпоредби се явяват в пряко противоречие с чл.33 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Също така, съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. В случая, уговореното заплащане на обезщетение за забава под формата на такса цели
именно неправомерния резултат, поради което съдът намира клаузата за нищожна на това
основание. Уговорката дава възможност на заемодателя да претендира наред с обезщетението за
забава върху главницата, така и “такса”, която отново обезщетява забавата на длъжника. Това от
своя страна ще доведе до неоснователно обогатяване на кредитора, като се наблюдава значително
неравновесие в правата на страните.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, Софийският районен
съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на фирма, ЕИК: ЕИК, в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Е.Л.А. ЕГН: ********** за сумите за
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 45,00 BGN /четиридесет и пет лева/ и
възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 203.28BGN /двеста и три лева и 28 стотинки/.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Разпореждането да се връчи на заявителя чрез Системата за сигурно електронно връчване
към ДА"ЕУ".
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2