В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
С Определение от 05.08.2010 г. по гр.д. 4446/2010 г., по описа на РС-гр.П. гр, производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на РС гр.З., като е образувано настоящото гр.д. 300/2010 г. Производството е по чл. 422 ГПК, вр с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, вр. с чл. 280 и чл. 86 ЗЗД. В исковата си молба ищецът твърди, че като заявител по ч.гр.д. № 2022/2009 г., по описа на ПРС, ХVІ г.с., е постановено Разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед № 1052/27.02.2009 г., по чл. 417 ГПК и издаване на Изпълнителен лист против длъжника З. Д. Д. (настоящият ответника), за сумата 9000 лв., дължима по запис на заповед от 14.09.2006 г., с падеж – 01.07.2007 г. Подадено е от длъжника Възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с която заявява, че не дължи сумата от 9000 лв. Ищецът поддържа становището си, че процесната сума се дължи, тъй като в действителност е налице конкретно каузално правоотношение, което е породило парично вземане – процесната сума е дадена в заем за довършване и експлоатация на обекти в недвижимия имот, собственост на длъжника – масивна сграда с * и * в центъра на гр. Н. Задължението от страна на ответника, произтича от наличието на земно правоотношение, обезпечено с издаване на ценната книга от 14.09.2006 г. Предмет на настоящия установителен иск, е че така присъдената сума по издадената заповед за изпълнение и Изпълнителен лист се дължи, тъй като записа на заповед е действителен, налице е валидност на менителничното задължение, т.е. на всички поети задължения, както и че материализираният в него дълг съществува. С оглед изложеното, моли да се признае за установено по отношение на ответника З. Д. Д., действителността на Записа на заповед от 14.09.2006 г., въз основа на която е издадена Заповед № 1052/27.02.2009 г. за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр,.д. № 2022/2009 г. по описа на ПРС – ХVІ г.д. и е образувано изп. дело № 228/2009 г. на ЧСИ К.П, рег. № 824 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр. П., т.е. валидност на поетото задължение, както и дължимост на сумата от 9000 лв. по същия, тъй като съществува основание за поемане на дълг, ведно със съответните законови последици, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът, в писмен отговор, депозиран пред ПРС, вх. № 27182/03.08.2010 г. сочи, че превел на ищеца 2500 лв., която сума ищецът получил без основание по банков път. В съдебно заседание, чрез пълномощника си * Д., поддържа изложеното в отговора и моли, исковата претенция на ищеца да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана, и погасена по давност. С Определение № 1154/11.12.2010 г., съдът не е допуснал съвместното разглеждане на предявения насрещен иск от ответника. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното. Видно от ч.гр.д. № 2022/2009 г. на ПРС, ХVІ гр.състав, срещу настоящия ответник, въз основа на Заявление с вх. №5331/26.02.2009 г., е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1052/27.02.2009 г. за сумата 9000 лв., дължима по Запис на заповед от 14.09.2006 г., с падеж 01.07.2007 г. С Покана за доброволно изпълнение до ответника, връчена му на 25.01.2010 г., е поканен доброволно да заплати сумата от 9000 лв., в двуседмичен срок от получаването й, като при неизпълнение ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК. В законно установения срок, длъжникът по това дело (ответникът) е депозирал Възражение вх. № 3103/29.01.2010г., по горецитираното ч.гр. д., поради което в срок ищецът е предявил положителен установителен иск. Твърдението, че процесната Запис на заповед от 14.09.2006 г., с падеж 01.07.2007 г. за сумата 9000 лв., е подписана от ответника за обезпечаване на дължима сума по заемно правоотношение, се установи от обясненията на страните дадени в съдебно заседание на 18.01.2011 год. С тази запис на заповед е актуализирано заемно задължение за 10 000.00 лева на ответника още от 1993 год. Това се налагало и от деноминацията на лева през 1998 год. и инфлация, а и с оглед обстоятелството, че ищецът му давал и други суми в заем, които ответникът частично погасявал, според него в размер на 3000 лева. Ответникът заяви, че доброволно е подписвал документите и че не бил заплашван от ищеца. По делото е представено и ксерокопие от Запис на заповед от 28.08.2003 г., като сумата от 9000 лв. е приравнена на 4000 евро, която ще се изчислява по фиксинга на БНБ към датата определена за падеж на задължението по посочения Запис на заповед – 28.08.2004г. Върху нея е записано, че на 09.09.2004 г., З. Д. е заплатил сума в размер на 500 лв. Няма спор, че ответника по банков път на 23.10.2006 год. е заплатил на ищеца сумата 2500 лв. По делото бе изготвена Съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която се установи, че след приспадане от главницата по Запис на заповед от 14.09.2006 г. в размер на 9000.00 лева на платена от ответника сума от 500.00 лева на 09.09.2004 год. и по банков път от 23.10.2006 г. – 2500.00 лева, остава задължение в размер на 6000.00 лева. Лихвата върху тази сума за периода от 01.07.2007 г. до 26.02.2009 год. е 1496.83 лева. Или общото задължение е в размер на 7496.83 лева. Законната лихва върху самата от 3 000 000,00 (неденоминирани) или 3000 (деноминирани) лева за периода от 14.10.1998 г. до 28.08.2003 г., е в размер на 2 088,12 лева. Законната лихва за 4000 евро, изчислена на база левовата равностойност 7823,32 лв. за периода от 28.08.2004 г. до 14.09.2006 г., е в размер на 1993,01 лева. Законната лихва върху сумата от 9000 лв. за периода от 01.07.2007 г. до 26.02.2009 г., е в размер на 2245,28 лв. Съдът прие представеното заключение, като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Вземането на ищеца произтича от Запис на заповед с издател ответника. Касае се до едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при която наличието на основание не е елемент от фактическият й състав. Не се спори, че произтичащото вземане от записа на заповед е свързано със съществуващо между страните заемно правоотношение. С оглед обективни процеси и частични плащания дългът на ответника е подновяван и актуализиран, като това за последен път е извършено с процесната запис на заповед от 14.09.2006 г. с падеж 01.07.2007 г. за 9000 лева. Ответникът сам се отрече от твърдението си, че е подписал записа на заповед под заплаха и заяви, че не знае колко дължи на ищеца. Погасяването на задължението по запис на заповед се установява с отбелязване на плащането върху самия запис или с връщането на последния като ценна книга на длъжника след цялостното плащане-чл. 492 ТЗ приложим на основание чл. 537 ТЗ. Такова отбелязване няма, а само е издаден изпълнителен лист в заповедното производство. Безспорно се установи, в това число и от признанието на страните, че ответникът е направил частично погасяване в размер на 3000.00 лева. Поради това съдът приема, че вземането по записа на заповед все още съществува до размер на 6000.00лева. Неоснователно е искането на ищеца като част от дължимата сума да се приеме лихвата за забава върху 6 000 лева за периода от 01.07.2007 год. до 26.02.2009 г. в размер на 1496.83 лева, т.е. да се признае за дължима сумата 7496.83 лева. Предмет на производството е установяване на вземането по процесната запис на заповед, а в нея не е посочена изрично сумата 1496.83 лева. Тези лихви не са елемент от реквизитите съгласно чл. 535 ТЗ. Съгласно Тълкувателно решение №1/2005 год.,т.4, не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист. Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Съгласно чл.537 вр. с чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете се погасяват с тригодишна давност от падежа. Падежът на задължението по процесната запис на заповед е 01.07.2007 г., а искът е предявен на 08.04.2010 г., т.е. предявен е в тригодишния срок. В заявлението по чл. 417 ГПК, ищецът не е поискал присъждане на лихва, считано от подаване на заявлението и такава не е присъдена в Заповед № 1052/27.02.2009 г. по ч.гр.д. 2022/2009 г. на ПРС. На 04.03.2009 г. е издаден изпълнителен лист единствено за 9 000.00 лева. С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция е основателна и доказана до размер на 6000 лв. и в този размер, ще следва да бъде признато за установено вземането по издадената заповед по чл. 417 ГПК. В частта над 6 000 лева до 9 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Направените от ищеца разноски в настоящето производство са в размер на 1869.00 лева. На осн. чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно уважената част, следва да му бъдат присъдени разноски 1246 лева, а на ответника, който е направил разноски 150.00 лева, съобразно отхвърлената част от иска, му се дължат разноски в размер на 50.00 лева. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на М. И. Г., ЕГН * от гр. П., ул. Т.ю № 21, .1, ап.2 срещу З. Д. Д., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Н., ул. С.р. № * , за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1052/27.02.2009 г., по ч.Г.д. № 2022/2009г., на ПРС, съществува в размер на 6000 (шест хиляди) лева. ПРИЗНАВА за установено, че вземането на М. И. Г., ЕГН * от гр. П., ул. Т.ю. № * , срещу З. Д. Д., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Н., ул. С.р.№ * , за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1052/27.02.2009 г., по ч.гр.д. № 2022/2009 г., на ПРС, в разликата от 6000 лв. до 9000лева, не съществува и в тази част отхвърля исковата претенция, като неоснователна и недоказана. На осн. чл. 422, ал.3 ГПК, след влизане в сила на решението в отхвърлителната част, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал.3, изр. второ ГПК. ОСЪЖДА З. Д. Д., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Н., ул. С.р. № * , да заплати на М. И. Г., ЕГН * от гр. П., ул. Т.ю. № * , разноски в настоящото производство в размер на 1246 (хиляда двеста четиридесет и шест) лв. ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН * от Г. П., ул. Т.ю. № * , да заплати на З. Д. Д., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Н., ул. С.р. № * , разноски по делото в размер на 50.00 (петдесет) лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |