№ 13604
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110154342 по описа за 2023 година
Предявени са от „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу Р. П. Г. с ЕГН: **********
и адрес: гр. София, УЛ.ЦАР . 24, вх.Б, ет.4, ап.7 3, чрез адвокат Н. Ал. Н., със съдебен адрес:
гр. София, бул. . № 65, офис 4, за установяване дължимостта на сумата 3625,28 лева (три
хиляди шестстотин двадесет и пет лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 18.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 382,67 лева
(триста осемдесет и два лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 30.03.2023 г., сумата от 77,30 лева (седемдесет и седем лева и 30 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 13,89 лева (тринадесет лева и 89 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г. - искове с правна квалификация
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се гр. София, ж.к. .
2,БЛ.270,ВХ.А,ЕТ.1,АП.1, аб.№ 306324 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не е
изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови
нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
чрез особен представител, назначен по делото. Оспорва иска като неоснователен. Оспорва
1
иска по същество, счита, че не се установява от ангажираните доказателства, че ответникът е
приел наследството на собственика на топлоснабдявания имот. Моли съда да отхвърли
исковата претенция и да му присъди разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „. БЪЛГАРИЯ“ ООД не оспорва предявените искове.
Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 20150/2023 г. на СРС, 120 състав срещу ответницата. Поради
ненамиране на ответницата като длъжник на установените адреси в Национална база
„Данни“ и на адрес по месторабота, съдът е дал указания на заявителя за предявяване на иск
за вземането си. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото
производство срещу ответника.
От представените писмени доказателства се установява, че ответницата е наследник
на Събка Кръстева Симеонова, починала на 23.06.2022 г. Последната е придобила чрез
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28, том II, дело № 205 от
20.07.2007 г., а именно Апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. . 2 част, блок 270, вх.
А, ет. 1, . От извършената служебна справка в особената книга на СРС, не е установено за
периода от 01.01.2022 г. до 17.05.2024 г. ответницата да е извършила отказ от наследството
на наследодателката си Събка Кръстева Симеонова.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „.“ ООД,
която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През
процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите и водомерите за
топла вода в имота, попълнени са отчетите за главен отчет, подписани от потребител и са
коректно отразени в изравнителните сметки. В имота е имало монтирани 5 броя
отоплителни тела и 5 броя топлоразпределители. В имота е ползвана топла вода, като
отчитането на потреблението се извършва чрез 2 броя водомери за топла вода, по които се
отчита разхода. Установено е от експертизата, че за процесния период сумата за
изразходвана топлинна енергия за отопление в имота е 2832.78 лв. и за подгряване на топла
вода – 852.50 лв., или общо – 3685.28 лв. Извършвани са периодични проверки на топломера
в абонатната станция.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
2
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е пог.а. Непог.ата главница за периода възлиза на 3625.28
лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 77.30 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат на 382.67 лв. върху главницата за топлинна енергия,
а лихвата върху таксата за дялово разпределение в размер на 13.89 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от ТЛП.
Предвид изложеното, съдът счита, че качеството на потребител на ответницата се
установява безспорно от събраните писмени доказателства – ответницата е собственик на
топлоснабдяемия имот, поради което и съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, тя
се явява потребител на топлинна енергия, доставяна в имота, като договорът за доставка на
такава е сключен при общи условия, публично известни и одобрени от КЕВР. Възражението
на ответника, че липсват доказателства за изричното приемане на наследството от Събка
Симеонова е неоснователно, доколкото наследникът няма задължение да приема
наследството чрез изрично волеизявление и такова волеизявление не се явява
правопораждащ факт. Не е установено да има извършен отказ от наследство, поради което
съдът приема, че лицето е приело своето наследство и е собственик на топлоснабдяемия
имот, респективно, в качеството си на наследник на починалия собственик, предвид това, че
лицето е починало на 23.06.2022 г., а исковият период е от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. В
случая, ответникът не отговаря по иска в качеството си на потребител на топлоснабдения
имот, а като наследник на потребителя на същия, тъй като вземането е възникнало и е
станало изискуемо преди настъпването на смъртта на потребителя.
При събраните доказателства, Съдът приема за установено по безспорен начин от
СТЕ, че дължимата главница за топлинна енергия за периода възлиза на 3625.28 лв., а тази за
услугата дялово разпределение – в размер на 77.30 лв. Исковете са основателни и следва да
бъдат уважени изцяло за главница за топлинна енергия и за услугата дялово разпределение,
осъществявана от ТЛП, което признава това обстоятелство със становището си по делото и
представя доказателства, подкрепящи този факт, поради което възраженията на ответната
страна в тази насока са неоснователни.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
При този изход от спора, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
заповедното производство в общ размер на 131.98.00 лв., а в исковото – в общ размер на
3
1391.98 лв., в това число за държавна такса, за депозити за вещи лица и особен
представител на ответника и 100 лв. за юрисконсултското възнаграждение в настоящото
производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съразмерно на уважената част от
исковете, на ищеца следва да се присъди сумата от 1371.56 лв. Ответникът не е направил
разноски в двете производства, поради което и не му се присъждат такива.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “. София” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от . и Р. П. Г. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, УЛ.ЦАР . 24, вх.Б, ет.4, ап.7 3, чрез адвокат Н. Ал. Н., със
съдебен адрес: гр. София, бул. . № 65, офис 4,, на основание 422 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответникът . София, ул. . № 23Б,
представлявано от . и Р. П. Г. с ЕГН: ********** дължи на ищеца “. София” ЕАД, ЕИК .,
сумите, както следва: сумата 3625,28 лева (три хиляди шестстотин двадесет и пет лева и
двадесет и осем стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 18.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 77,30 лева (седемдесет
и седем лева и тридесет стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 18.04.2023 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете за лихви върху
двете главници, а именно за сумата 382,67 лева (триста осемдесет и два лева и шестдесет и
седем стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г., и за сумата 13,89 лева (тринадесет лева и осемдесет
и девет стотинки), представляваща мораторна лихва върху услугата за дялово
разпределениеза период от 16.07.2020 г. до 30.03.2023, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. П. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.ЦАР . 24, вх.Б, ет.4, ап.7
3, да заплати на “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .
№ 23Б, представлявано от ., сумата от 1371.56 лв. (хиляда триста седемдесет и един лева и
петдесет и шест стотинки) за разноски в заповедното и исковото производства и заповедното
производства, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „. БЪЛГАРИЯ“ ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5