О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761 04.08.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четвърти август две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА
ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МАВРОДИЕВА
частно гр. дело №
1452 по описа за 2020
година.
Производството е
образувано по частна жалба на ,,Профи кредит България“ ЕООД гр.София против разпореждане
№ 3036 от 11.06.2020г., постановено по ч. гр. д. № 1088/2020 г. по описа на
Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 1637.99
лв. – закупен пакет от допълнителни услуги.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част,
поради постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на
заповедното производство и при превишаване на правомощията на съда. Излага
подробни съображения в жалбата си, цитира съдебна практика и моли въззивният
съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за
претендираните със заявлението суми. Претендира разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след
като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното
дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство
е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,Профи кредит България“ ЕООД
гр.София срещу З.А.М. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 3340лв.,
от които размер и валута 3321.75 лв., от
които: 1458.83 лв. - главница; 194.93лв.
- договорно възнаграждение за периода от 06.06.2019 г. до 10.09.2019 г.; 1637.99
лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30 лв.
такси за извън съдебно събиране на вземането за периода 21.05.2019г. – 10.09.2019г.;
18.40 лв. - лихва за забава периода от 07.02.2019 г. до 10.09.2019 г. , законна
лихва. В заявлението е посочено, че
вземането произтича от договор за потребителски кредит № **********/15.12.2018г., сключен с Профи
кредит България“ ЕООД гр.София. Посочено е, че кредитополучателят дължи неплатено
договорно възнаграждение по заема в размер на 194.93 лв. По споразумение за
предоставяне пакет за допълнителни услуги длъжникът дължал възнаграждение в
размер на 1637.99 лв. Начислени били суми за извънсъдебно събиране на вземането
в размер на 30 лв. Дължима била и лихва в размер на 18.40 лв. за периода 07.02.2019г.
– 10.09.2019г. Предсрочната изискуемост настъпила преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът бил уведомен.
С обжалваната част
на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,Профи
кредит България“ ЕООД гр.София е поискало издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за сумата 1637.99 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги като е приел, че клаузата от договора, касаеща допълнителни
такси и комисионни за допълнителни услуги е нищожна.
Съгласно чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал.
1 и 3
и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК,
да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е
налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или
седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или
седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В конкретния случай
въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК, тъй като искането за присъждане на суми, съгласно
клаузите на договора за потребителски кредит относно уговореното възнаграждение
за допълнителен пакет за допълнителни услуги, такси за извънсъдебно събиране на
вземането и лихва за забава над законната противоречат на закона и на добрите
нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК
изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В случая възнаграждението за
допълнителни услуги е определено общо за няколко различни услуги. От друга
страна, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, като
дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор. На следващо място, с
уговарянето на допълнително възнаграждение за допълнителни услуги, в размер на
главницата по договора за кредит, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. Предвид
противоречието й с императивни правни норми, клаузата в договора за
заплащане възнаграждение за закупен допълнителен пакет от допълнителни
услуги на основание чл.21, ал. 3ПК е
нищожна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 411,
ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ
бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която съдът
следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при
констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. (О-974-
По повод
оплакванията във въззивната жалба въззивният съд намира, че посочените по-горе
клаузи от договора за потребителски кредит носят всички белези на неравноправни
по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. В текстовете
на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП
са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от
т. 20 на чл.
143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното
противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи
да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание
заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
неоснователна. Разпореждането в обжалваната част, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК
като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 3036 от 11.06.2020г.,
постановено по ч. гр. д. № 1088/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: