О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .04.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в,
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 559 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК, образувано
по подадена частна жалба вх.№ 9436/03.02.2020 г. от Х.Х.К.,
ЕГН **********, гр. Варна, чрез адв. Г.В., срещу Определение № 853 от 15.01.2020
г. по гр.д. № 20161/2019 г. по описа на ВРС, XLVII с-в, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по делото В ЧАСТТА по предявения
от Х.Х.К., ЕГН **********, против К.Г.К., ЕГН **********,
иск за делба на:
- идеална
част от правото на собственост върху поземлен имот с кадастрален идентификатор
10135.4505.451, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, район
Владислав Варненчик, ж.к. „Владислав Варненчик“, с площ от 455
кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на
трайно ползване - ниско застрояване, при граници: имот 10135.4505.450, 10135.4505.452,
10135.4505.520 и 10135.4505.550, равняваща се на 11 кв.м., която е обособена и
се ползва като ПАРКОМЯСТО № 5, находящо се в разположения в незастроената част
от гореописания поземлен имот - открит паркинг с 14 броя самостоятелни
паркоместа, при граници на паркомястото - от две
страни дворно място, имотна граница и улица;
- идеална
част от правото на собственост върху поземлен имот с кадастрален идентификатор
10135.4505.451, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, район
Владислав Варненчик, ж.к. „Владислав Варненчик“, с площ от 455
кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на
трайно ползване - ниско застрояване, при граници: имот 10135.4505.450,
10135.4505.452, 10135.4505.520 и 10135.4505.550, равняваща се на 11 кв.м., която е обособена и се ползва
като ПАРКОМЯСТО № 9, находящо се в разположения в незастроената част от
гореописания поземлен имот - открит паркинг с 14 броя самостоятелни паркоместа,
при граници на паркомястото - паркомясто
№ 8, паркомясто № 10, улица и дворно място.
В жалбата
Х.Х.К. излага, че определението е незаконосъобразно
и неправилно, защото е постановено в разрез с материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят твърди, че отказът на първоинстанционния съд да разгледа
производството за делба по отношение на тези имоти, поставя страните в
състояние на принудителна съсобственост, което е предпоставка за възникването
на спорове между тях. Счита, че доколкото процесните обекти са идентични по
размер, местонахождение и предназначение, не са налице пречки същите да бъдат
обект на делба, като за всяка от страните се падне в дял по едно от описаните
паркоместа. Излага още, че няма пречка лице, което не е собственик на сградата,
да придобие паркомясто. Сочи, че няма да бъдат нарушени правата на
останалите съсобственици на дворното
място, защото никой от съделителите няма да придобие реална част от парцела.
Моли за отмяна на определението и и за връщане на делото на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Постъпилата частна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК – подадена е в срок от
надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
След
запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:
Производството по гр.д. № 20161/2019 г. на ВРС е
образувано по подадена искова молба от Х.Х.К. срещу К.Г.К.,
с която е предявен иск за делба на недвижими имоти (идеални части от правото на
собственост върху поземлен имот, обособени като паркоместа) и движими вещи
(леки автомобили).
С Разпореждане № 57048 от 20.12.2019 г. по гр.д.
№ 20161/2019 г. първоинстанционният съд е оставил без движение производството
поради нередовност на исковата молба, като част от указанията към ищеца са били
да обоснове искането си за делба на описаните в исковата молба паркоместа,
предвид наведените твърдения, че същите нямат статут на самостоятелни обекти на
собственост, като страните са придобили в режим на СИО идеални части от
поземлен имот.
С молба вх.№ 3079/14.01.2020 г. ищецът е уточнил,
че в случая паркоместата не са прилежащи към друг обект, а са придобити като
идеални части от самостоятелен обект. Няма пречка лице, което не е собственик
на сградата, да придобие такова паркомясто и земята няма статут на обща част. Паркоместата са идентични по квадратура и е възможно да се
формират два еднакви равни дяла, като на всеки от съделителите бъде възложен по
един от процесните два обекта.
С обжалваното Определение № 853 от 15.01.2020 г.
съдът е прекратил частично като недопустимо производството по делото по
отношение на иска за делба на идеални части от поземлен имот (обособени като
паркоместа), като е приел в мотивите, че идеалните части не съставляват
самостоятелни вещи, годен обект на делба. ЗУТ не придава на отделните
паркоместа статут на самостоятелни обекти. Също така идеалните части е
недопустимо да бъдат предмет на делба. Отделно от горното е посочил, че
поземленият имот съставлява обща част и се явява неподеляем
по естеството си. Делба на този имот би била недопустима дори с участието на
всички съсобственици.
В съдебната практика на Върховния съд
последователно се застъпва становището, че искът за делба на идеални части от
вещи или вещни права е недопустим, поради което производството следва да се
прекрати. Изключение от това разрешение е когато се иска делба на конкретен
обект, а в производството по делото се установи, че съделителите притежават
само идеална част от него и не е поискано конституирането на лицата, които
притежават останалите идеални части. В тази хипотеза искът се отхвърля като
неоснователен.
В настоящия случай ищецът не е поискал делба на
целия поземлен имот и не е поискал конституиране на останалите съсобственици,
поради което искът е поначало недопустим. Първоинстанционният съд веднъж е дал
указания на ищеца да обоснове интереса си, но същият е продължил да поддържа,
че иска делба на идеалните части, обособени като паркоместа само между него и
бившата му съпруга, не е направил искане за делба на целия имот и конституиране
на останалите съсобственици, като дори е поддържал как няма пречка да бъде
извършена такава делба. Допълнително даване на указания от първоинстанционния
съд в този случай не се налага, доколкото се нарушава диспозитивното
начало.
Крайната
цел на делбеното производство е окончателно ликвидиране на състоянието на съсобственост
посредством някой от предвидените в закона способи. Чрез делбата на отделни идеални
части от една вещ тази крайна цел не може да бъде постигната, защото ще
възникне нова съсобственост между друга лица и поради тази причина искът
поначало се явява недопустим. Това следва от същността на делбата като договор
между съсобствениците или регламентирано в закона съдебно производство, чрез
което се ликвидира съществуващо състояние на съсобственост върху конкретно обособена
и реално съществуваща вещ. /В този смисъл е и Решение № 259 от 21.10.2011 г. по
гр.д. № 96/2011 г., II г.о. на ВКС/
Изтъкнатите от жалбоподателя житейски съображения за
допустимост на делбата не могат да бъдат споделени. Страните не са поставени в
положение на принудителна съсобственост, защото винаги могат да искат делба на
целия поземлен имот, като в производството участват всички съсобственици. Съображението,
че няма пречка да се извърши делба, защото на всяка от страните може да се
възложи в дял отделно обособено дворно място, също е неоснователно, защото за
да се стигне до фазата по извършване на делбата следва да съществува годен
обект, който да бъде допуснат до делба. Идеалните части от една вещ не са годен
обект, както беше посочено по-горе.
С оглед на гореизложеното обжалваното
определение, с което е прекратено производството по делото на основание чл.
129, ал. 3 ГПК, е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 853
от 15.01.2020 г. по гр.д. № 20161/2019 г. по описа на ВРС, XLVII с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страната, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.