№ 9004
гр. София, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110138264 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 43016/19.04.2024г. на РС-Пловдив,
подадена от В. С. С. срещу „Кредито“ ЕООД, като образуваното въз основа на същата гр.д.
№ 6956/2024г. на РС-Пловдив е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС. В същото
време по Искова молба, вх. № 1492/22.04.2024г. на РС-Своге, е образувано гр.д. № 264/2024г.
на РС-Своге, по което ищец е В. С. С., а ответник – „Кредито“ ЕООД. Делото е прекратено и
изпратено по подсъдност на СРС, където е образувано като гр.д. № 44041/2024г. на СРС и
разпределено на 173 състав на I ГО. На основание чл. 213 ГПК гр.д. № 44041/2024г. е
съединено с настоящото дело за общо решаване.
С определения от 28.01.2025г. и 11.03.2025г. съдът е допуснал изменение на
предявените искове по чл. 55 ЗЗД досежно техния размер.
Ищецът В. С. С. чрез адв. Д. М. – АК-София, е предявил /Искова молба, вх. №
43016/19.04.2024г. на РС-Пловдив/ срещу ответника „Кредито“ ЕООД искове с правно
основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от сключения между страните
Индивидуален договор за потребителски кредит № 0L00087596/27.11.2023г.,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 71,12 лева, представляваща недължимо платена
сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
/19.04.2024г./ до окончателното ú изплащане. Ищецът твърди, че на 27.11.2023г. сключил с
ответника описания по-горе договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на
350 лева. Сумата трябвало да се върне за 15 дни при годишна лихва от 39%. ГПР бил
определен на 48,05%. На ищеца бил предоставен погасителен план, съгласно който, освен
главницата, следвало да заплати и 65,65 лева за такса за експресно разглеждане. Ищецът
изплатил всички суми по договора за кредит. Обосновава се, че тази клауза противоречи на
добрите нрави и е нищожна. Кредиторът не можел да иска заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Посочената
1
такса не касаела допълнителни услуги, а била свързана именно с усвояването и отпускането
на кредита, т.е. била в противоречие на чл. 10а, ал. 1 ЗПКр. Естеството ú нарушавало и
принципа на справедливостта в потребителските отношения, ат оттам и добрите нрави. Като
начислена и платена въз основа на нищожна клауза, същата подлежала на връщане на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредито“ ЕООД чрез адв. С.С. е
депозирал Писмен отговор, вх. № 318422/09.10.2024г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като недопустими. Обосновава, че за ищеца няма правен интерес от предявяването
им, тъй като на 18.04.2024г. е изплатил на ищеца сумата от 298,55 лева, обхващаща
надвнесени суми по 5 договора за кредит, измежду които и процесният. На С. била върната
сумата от 65,65 лева за такса за експресно разглеждане, както и 5,47 лева – надвнесена сума.
Ако съдът приемел, че исковете са допустими, то те се оспорват като неоснователни на
същото основание, включително заплащане на претендираните суми. Обосновава, че не е
дал повод за завеждане на делото.
Ищецът В. С. С. чрез адв. Д. М. – АК-София, е предявил /Искова молба, вх. №
1492/22.04.2024г. на РС-Своге/ срещу ответника „Кредито“ ЕООД искове с правно
основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от сключения между страните
Индивидуален договор за потребителски кредит № 0L00088245/07.12.2023г.,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50,73 лева, представляваща недължимо платена
сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
/22.04.2024г./ до окончателното ú изплащане. Ищецът твърди, че на 07.12.2023г. сключил с
ответника описания по-горе договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на
250 лева. Сумата трябвало да се върне за 15 дни при годишна лихва от 39%. ГПР бил
определен на 47,99%. На ищеца бил предоставен погасителен план, съгласно който, освен
главницата, следвало да заплати и 46,89 лева за такса за експресно разглеждане. Ищецът
изплатил всички суми по договора за кредит. Обосновава се, че тази клауза противоречи на
добрите нрави и е нищожна. Кредиторът не можел да иска заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Посочената
такса не касаела допълнителни услуги, а била свързана именно с усвояването и отпускането
на кредита, т.е. била в противоречие на чл. 10а, ал. 1 ЗПКр. Естеството ú нарушавало и
принципа на справедливостта в потребителските отношения, ат оттам и добрите нрави. Като
начислена и платена въз основа на нищожна клауза, същата подлежала на връщане на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредито“ ЕООД чрез адв. С.С. е депозирал
Писмен отговор, вх. № 318435/09.10.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
недопустими. Обосновава, че за ищеца няма правен интерес от предявяването им, тъй като
на 18.04.2024г. е изплатил на ищеца сумата от 121,09 лева, обхващаща надвнесени суми по 2
договора за кредит, измежду които и процесният. На С. била върната сумата от 46,89 лева за
такса за експресно разглеждане, както и 3,84 лева – надвнесена сума. Ако съдът приемел, че
исковете са допустими, то те се оспорват като неоснователни на същото основание,
включително заплащане на претендираните суми. Обосновава, че не е дал повод за
завеждане на делото.
За насрочените по делото публични съдебни заседания страните не изпращат
представители. Депозират се становища в писмен вид, като се поддържа заявената по делото
позиция.
Софийският районен съд, като взе предвид подадените искови молби и
предявените с тях искове, становището и възраженията на ответника в отговорите
им, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
2
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното.
Исковите молби са подадени от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес от производството, като предявените с тях искове са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете
страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните
договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с
клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на описаното в исковата молба плащане,
както и че не съществува основание за плащане или същото е недействително. Ответникът
следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в
които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в
договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или
уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.
Страните не спорят, че между тях са сключени описаните в исковата молба договори
при посочените параметри, както и че ищецът-заемател е платил на ответника заемодател
сумите по тях.
Според чл. 10а, ал. 1 ЗПКр кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума, дори и експресно,
безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния
предмет на договора разход. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата
на чл. 10а. ал. 1 от ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга за предоставяне на заемни средства. Процесната такса, макар
и представена като поискана от потребителя и с цел ускоряване разглеждането на искането,
продължава да бъде за такива действия, свързани с управление на кредита и част от
дейността на кредитодателя по предоставяне на кредита. Тя реално е пряк разход, свързан с
усвояване на кредита, и нейното събиране е изрично забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, което води до нищожност на тази клауза поради противоречие със закона. Тя води до
допълнително увеличаване на размера на разходите по кредита и създава значително
неравновесие между правата на кредитополучателя и кредитодателя с оглед престациите,
които си дължат страните. Единствено от волята на заемодателя и добрата организация на
дейността му зависи времето, за което той ще вземе отношение по отправеното до него
искане за отпускане на кредит, като от потребителя не следва да се изисква да поема
финансовата тежест за бързото изпълнение на задълженията на търговеца-заемодател чрез
генериране на допълнителни плащания. Затова и съдът приема, че тази такса има за цел
единствено да изиска допълнителни суми от заемателя, като прикрие действителния размер
на оскъпяването на кредита и разходите по него. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл.
3
19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на
разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с
изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр,
тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. Следователно
клаузите на чл. 2, т. 5 от договорите, предвиждащи заплащане на такси за експресно
разглеждане, са нищожни.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно, ясно и
обосновано дадени отговори на поставените въпроси и без данни за очевидна неправилност.
Вещото лице е установило, че процесните суми са наредени за връщане към В. С. от
„Кредито“ ЕООД като надвнесени чрез ИзиПей на 18.04.2024г., като понастоящем не са
изтеглени и са налични за плащане в брой на каса на дружеството. За това обстоятелство на
ищеца е изпратена и електронна поща от 18.04.2024г. на посочения като негов електронен
адрес в договорите за кредит. Исковете, предмет на настоящото дело, са предявени на
19.04.2024г. /РС-Пловдив/ и 22.04.2024г. /РС-Своге/. Поради това съдът намира, че сумите по
предявените искове с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД са изплатени на ищеца още
преди предявяване на исковете, вземането е удовлетворено, поради което следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. С оглед естеството на заявените от ответника възражения
и обстоятелството, че същият е възстановил доброволно търсените по делото суми преди
предявяването на исковете, съдът намира, че с поведението си той не е дал повод за
завеждане на делото, като са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Сторените от
ищеца разноски следва да останат за негова сметка, а на процесуалния му представител не се
дължи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В полза на ответника следва да се присъдят
сторените и доказани като заплатени в производството разноски в размер на 400,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ в отношенията между В. С. С. , ЕГН **********,
от град София, и „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София,
клаузите /чл. 2, т. 5/ от сключените между тях между тях Индивидуален договор за
потребителски кредит № 0L00087596/27.11.2023г. и Индивидуален договор за
потребителски кредит № 0L00088245/07.12.2023г., предвиждащи заплащане на такса за
експресно разглеждане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. С., ЕГН **********, от град София, срещу
„КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, иск с правно основание
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 71,12 лева,
представляваща недължимо платена сума по Индивидуален договор за потребителски
кредит № 0L00087596/27.11.2023г., ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба /19.04.2024г./ до окончателното ú изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. С., ЕГН **********, от град София, срещу
„КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, иск с правно основание
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,73 лева,
представляваща недължимо платена сума по Индивидуален договор за потребителски
кредит № 0L00088245/07.12.2023г., ведно със законната лихва от подаването на исковата
4
молба /22.04.2024г./ до окончателното ú изплащане.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, от град София, да заплати на „КРЕДИТО“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
сумата от 400,00 лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. №
38264/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5