Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря Св. Атанасова
като разгледа докладваното от административния съдия
Р. Цветкова адм. д. №249 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172 ал.5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), образувано по жалба от „Д.“ ООД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, представлява от управителя Б.Б.,
чрез пълномощник адвокат В. Т. при ШАК, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №21-0307-000128/14.07.2021 г. на Началника
на РУ Нови пазар към ОД на МВР град Шумен за прекратяване на регистрация на ППС
– специален автомобил „М С“ с рег.№Н****ВР, на основание чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, за срок от 6 месеца, считано от 14.07.2021 г.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по
смисъла на чл.146 т.3, и т.4 и т.5 от АПК. Жалбоподателят твърди, че не са
налице приетите от административния орган фактически и правни основания за
налагане на принудителна административна мярка по реда на чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, тъй като жалбоподателят не е предоставял собствения си автомобил за
ползване и управление на неправоспособния водач М. С., нито е могъл да знае или
да предполага, че водачът е с временно отнето СУМПС. Навеждат се доводи, че наложената
ПАМ ограничава съществено и възпрепятства дейността на фирмата и води съответно
до материални загуби, поради което ограничава правата на жалбоподателя в
по-голяма степен от необходимото и това води до нарушаване на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК. На тези основания жалбоподателят моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени ЗППАМ №21-0307-000128/14.07.2021
г. на Началника на РУ Нови пазар към ОД на МВР град Шумен и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответната страна Началника на РУ Нови пазар към ОД на МВР град Шумен, редовно
призован, за него се явява гл. юрисконсулт И.С., редовно упълномощена, която
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че административният акт е издаден
от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на
материалноправните и процесуално правните изисквания за издаването му. Твърди,
че не са допуснати съществени нарушения в хода на производството пред
административния орган, а заповедта е издадена в съответствие с материалния
закон и с неговата цел. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде
отхвърлена и да присъди направените по делото разноски, изразяващи се в
юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК, съдът установи от фактическа страна
следното:
Със ЗППАМ
№21-0307-000128/14.07.2021 г. на Началника на РУ Нови пазар към ОД на МВР град
Шумен на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване
на регистрация на ППС – специален автомобил „М С“ с рег.№Н****ВР, на основание
чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, за срок от 6 месеца, считано от 14.07.2021 г.”, на
основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
чл.171 т.2А б.А от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е
посочено обстоятелството, че е съставен Акт за установяване на административно
нарушение №АA-447426/14.07.2021 г. против М.П.С.,
за това, че на 14.07.2021 г., в 09.40 часа, в с.Каспичан, по ул.Девети май, в
посока изхода на населеното място, управлявал собствения на жалбоподателя специален
автомобил „М С“ с рег.№Н****ВР, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл.171
т.1 от ЗДвП със ЗППАМ №21-1292-000212/22.06.2021 г. Това нарушение, видно от
приложения Акт за установяване на административно нарушение от 14.07.2021 г., е
квалифицирано по чл.150 ал.1 от ЗДвП. С Акта за установяване на административното
нарушение са отнети 2 броя регистрационни табели с №Н****ВР и свидетелство за
регистрация част II №*********.
В хода на
съдебното производство бяха разпитани свидетелите Ц.Ц.- актосъставител, Д.Д.- очевидец
на нарушението и свидетел по съставените АУАН и Р.А.– служител в
дружеството-жалбоподател. От показанията на разпитаните свидетели Ц. и Д. по
категоричен начин се установи, че на 14.07.2021 г. около 09.30 ч. е имало
специализирана полицейска операция в с.Каспичан. По време на тази операция е
бил спрян за проверка товарен автомобил „М С“, който превозвал сладолед.
Извършена била проверка на водача на автомобила, който заявил, че си забравил
документите за управление на МС. Свидетелят Ц. извършил справка в районното при
дежурния и се установило, че на водачът на автомобила било отнето СУМПС, тъй
като е управлявал МПС без застраховка „гражданска отговорност“. На водачът бил
съставен АУАН и били снети регистрационните табели на автомобила.
От показанията на свидетеля А. се установи,
че същият работи в дружеството на длъжност пазач-невъоръжена охрана. Водачът на
автомобила М. С. бил назначен от месец април 2021 г., когато за започва
кампанията за разнос на сладоледи. От показанията на свидетеля също се
установи, че той няма задължение да проверява дали лицата, управляващи
служебните автомобили на дружеството, имат СУМПС.
Няма спор между
страните, а и от приложената справка от регионална база КАТ Шумен, се установи,
че процесното ППС е собственост на дружеството-жалбоподател. Няма спор между
страните, че М. С. към момента на проверката и съответно издаване на процесната
ЗППАМ е с временно отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171 т.1 от ЗДвП.
Процесната Заповед е връчена на адресата на
14.07.2021 г., а жалбата е депозирана от адресата на 27.07.2021 г., т.е. в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване на акта, поради което съдът
приема, че е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:
Процесната ЗППАМ
съдът приема, че е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на
чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171
т.2А
се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Със Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г., на основание чл.165 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР
като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед
№372з-1604/16.06.2021 г. Директорът на ОД на МВР град Шумен на основание чл.172
ал.1 от ЗДвП, е оправомощил Началник на РУ при ОД на МВР Шумен да издава
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Настоящата заповед
е издадена от Началник РУ Нови пазар при ОД на МВР Шумен, от което следва, че
заповедта е издадена от компетентен административен орган.
При издаването
на заповедта съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения административен
акт.
Съдът приема, че
процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа Акт за установяване на административно нарушение, като са
описани и установените с Акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната
заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59 ал.2
от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка.
В тази връзка
неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че описаната в процесната заповед
фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Никъде в процесната
заповед, противно на твърденията на жалбоподателя, не е посочено, че
дружеството е предоставило автомобила за ползване и управление на
неправоспособния водач, а е отразено като фактическа обстановка, че „на
14.07.2021 г., в 09.40 часа, в с.Каспичан, по ул.Девети май, в посока изхода на
населеното място, М. С. управлявал собствения на жалбоподателя специален
автомобил „М С“ с рег.№Н****ВР, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл.171
т.1 от ЗДвП със ЗППАМ №21-1292-000212/22.06.2021 г.“. Тази фактическа
обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поради което не е налице твърдяното противоречие от оспорващия.
При преценка за
материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът установи следното:
Принудителните
административни мерки по чл.171 т.2А
от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което
те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22,
предложение второ от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл.171 т.2а б.А от ЗДвП, цитирана като правно основание за
издаване на заповедта, в редакция на нормата към ДВ бр.2/2018 г., в сила от
03.01.2018 г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно превозно средство»
на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда
на чл. 171 т.1
или 4
или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно тази вид ПАМ
се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид
ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично
управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при
наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от
административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от
посочените хипотези и неговия собственик.
В конкретния
случай, видно от мотивите на процесната заповед, административният орган е
приел наличието на хипотезата „собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, на което свидетелство за управление е временно отнето по
реда на чл. 171 т.1 от ЗДвП“. В обстоятелствената част на заповедта е посочено,
че на това лице е съставен Акт за установяване на административен нарушение от 14.07.2021
г., за нарушение на чл.150 от ЗДвП, а именно за това, че е управлявал собствения
на жалбоподателя автомобил с отнето СУМПС по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП – със
ЗППАМ №21-1292-000212/22.06.2021 г.
Според
разпоредбата на чл.150 ал.1
от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач.
Не е спорно, че
адресатът на процесната ПАМ, приложена с оспорената заповед, е собственик на
процесното ППС.
Основният довод на
жалбоподателя се свежда до несъразмерност между приложената принудителна
административна мярка и последиците от мярката, тъй като въпросните последици в
значителна степен препятстват търговската дейност на дружеството. Доводът е
неоснователен. Преценката за съразмерност по чл.6 от АПК се прави само и
единствено при упражняване на оперативна самостоятелност. В хипотезата на чл.171
т.2а б."а" от ЗДвП за оперативната самостоятелност би могло да се
говори, само когато срокът на мярката надвишава минимума от шест месеца. В
конкретният случай административният орган е фиксирал 6-месечен срок на
мярката, който законодателят е предвидил като минимално необходим за постигане
целта на закона, а именно – осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на административните нарушения (чл.171 изр.1 от ЗДвП).
В този смисъл е и съдебната практика: "Неправилно първоинстанционният съд
е приел, че процесната заповед е незаконосъбразна поради нарушаване на принципа
на съразмерност. [... ] този принцип намира приложение в хипотези, в които
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при
издаването на административния акт, или в хипотези, в които органът, действайки
в хипотеза на обвързана компетентност по отношение на издаването на
принудителната мярка, е поставен пред възможност за избор между няколко ПАМ,
допустими да бъдат наложени за едно и също нарушение. Конкретната хипотеза
обаче не е сред тях. [... ] Целта на закона, в случая е, в движението по
пътищата да не участват неправоспособни водачи и е очевидна връзката между тази
цел и ограничаването от движение на ППС, предоставени на такива водачи [... ].
Органът, действайки при условията на обвързана компетентност, налага
императивно процесната мярка, без да има нито оперативната самостоятелност на
преценка дали я наложи, нито правомощието на избор да наложи една измежду
няколко ПАМ. В тази насока, изводът на първоинстанционния съд за несъразмерност
на мярката е неправилен и необоснован, тъй като в случая органът не прави
такива преценки. [... ] от редакцията на приложимата материалноправна норма на
чл.171 т.2а от ЗДвП следва, че административният орган действа при обвързана
компетентност и няма право на преценка дали да издаде индивидуален
административен акт с посоченото в нормата съдържание за минималния срок от 6
месеца на прекратяване на регистрацията на ППС"- Решение №1367/01.02.2019
г. на ВАС по адм. д. №10008/2018 г., VIII о.).
Направеното
възражение в жалбата за неправомерност по отношение на наложената ПАМ спрямо
жалбоподателя, съдът намира за неоснователно. Посочената от административния
орган правна норма на чл.171 т.2а
б."а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на
собственика на МПС, което е управлявано от лице, чието СУМПС е временно отнето
по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП. Приложимата правна уредба не обвързва мярката с
установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е
обстоятелството дали жалбоподателят е предоставил управлението на собственото
си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът
допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1 ал.2
от ЗДвП, както и в чл.171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.
Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка,
съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ.
В този смисъл,
съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с
неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а
от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания,
визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна
мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание. Наложената принудителна
административна мярка е насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо
състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил
мярката за минималния предвиден в закона срок – 6 месеца, поради което
заповедта съответства и на целта на закона.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната заповед
е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса
на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в
съответствие с материалния закон и с целта на закона.
По изложените
съображения съдът приема, че жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0307-000128/14.07.2021 г. на Началника на РУ Нови
пазар към ОД на МВР град Шумен е неоснователна, поради което същата следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора, предвид направеното своевременното искане за
присъждане на разноски и на основание чл.143 ал.4 от АПК оспорващият дължи
заплащане на направените от ответника разноски по делото. В случая съдът
намира, че в полза на ОД на МВР град Шумен следва да се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определен
по преценка на съда – съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
Отхвърля жалбата на „Д.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлява от управителя Б.Б., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0307-000128/14.07.2021 г. на Началника
на РУ Нови пазар към ОД на МВР град Шумен за прекратяване на регистрация на ППС
– специален автомобил „М С“ с рег.№Н****ВР, на основание чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, за срок от 6 месеца, считано от 14.07.2021 г.
Осъжда „Д.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлява от управителя Б.Б., да заплати на ОД на МВР град Шумен направените
по делото разноски в размер на 100.00 (сто лева) лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137
във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: