РЕШЕНИЕ №107
№ 132
гр. Самоков, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20241870101360 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба от Д. П. К. с
ЕГН срещу „С.-К.“ АД с ЕИК ...., със седалище и адрес гр.Ш., представлявано
от С. Т..
Искът е на стойност 500лева и касае искане за установяване на договор
за кредит между страните за нищожен или алтернативно установяване на
клауза по договор за кредит между страните за разглеждане на документи за
нищожна, като неравноправна.Договорът е с номер 818508 и е сключен от
разстояние.Твърдяната за неравноправна клауза е договорка
кредитополучателя да плати неустойка в размер на 0.9% от стойноатта на
кредита в случай, че не представи обезпечение на кредитора.Такова не било
предоставено и г-жа Б. следвало да плати 200лева неустойка разсрочено с
редовните вноски по кредита.Твърди се че ГПР на разходите с добавянето на
неустойката е по-голяма от упоменатата в договора за кредит и така
потребителят е заблуден.Оспорва се и формата на кредита.Претендират се
разноски.
Ответника твърди че искът е допустим, но неоснователен и
недоказан.Счита, че договора не води до нарушение на ЗПК и не е надвишен
ГПР.Подробно оспорва направените разноски и право възражение за
1
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответника твърди че искът е неоснователен и недоказан.Счита, че
договора не води до нарушение на ЗПК и не е надвишен ГПР.
Касае за иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11 ЗПК вр. чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, по договора за кредит между
страните, както и на целия договор като основен иск.
Между ищеца и ответното дружество бил сключен договор за кредит,
по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер
на 500,00 лева, при фиксиран лихвен процент на разходите – 28.80% и ГПР
32.92%.договорът бил за срок от един месец.Едновременно с това в договора
била включена клауза за неустойка от 0.9% на ден за всеки ден в който
кредитополучателя не представи обезпечение.Така с неустойка сумата
набъбнала с 68.40лева.Тъй като срокът на кредита е един месец г-жа Б.
върнала лихвата за този месец 7.60лева с главницата от 500лева и неустойката
от 68.40лева. Или общо 575.40лева.Процентът ГПР в този случай скача много
над 50%, а именно допустимия размер по ЗПК.
Така описаната фактическа обстановка според съда се доказва от,
представените и неоспорени от ответника писмени доказателства, както и
изготвената съдебно-счетоводна ексепртиза.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно предственият договор за кредит и отпуснатите суми
действително изчисленията направени от кредитора не включват таксата за
неустойка.
Както правилно е отбелязано в исковата молба и според съда не са
спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договорът за
потребителски кредит да е разписан действителния размер на Годишния
процент на разходите. Действително приложения в кредитното
правоотношение ГПР е различен от посочения в договора и кредиторът
вписвайки в контракта съответно ГПР в който не са включени таксата за
услуга „бързо разглеждане на документи“ с който ГПР надхвърля предала на
предвиденото в ЗПК.Това е заблуждаваща търговска практика, довела до
неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за
ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на
кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието
на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Уговореното възнаграждение за неустойка по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите -
индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал.1 и 2 от ЗПК. Този
2
извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и
2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР разходите, които следва
да извърши ищеца за заплащане на възнаграждение за услуга бързо
разглеждане на документи. Възнаграждението за тази услуга в
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в кредитния договор на размер па ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща
търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за
защита на потребителите.
С оглед изложеното разгледан по същество, искът за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит № 818508, сключен между
г-жа Б. и „С.- " АД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл.
„О." № Б, представлявано от С.Н.Т., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК се явява основателен.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 50 лв.
разноски за държавна такса, както и сумата от 350лева за експертизи, 15лева
за куриерски услуги и банкови такси в размер на 1.68лева.Ответникът дължи
и адвокатско възнаграждение.Такова се претендира в размер на
1800лева.Ответника подробно е възразил срещу размер на
възнаграждението.Като взе предвид сложността и характера на делото, както
и че същото беше веднъж възобновено съдът намира че адвокатското
възнаграждение платено от ищеца е прекомерно.С оглед възобновяването на
делото същото обаче не следва да се определя близко до минимума в
Наредбата за адвокатските възнаграждения, който е 400лева.Справедливо
според съда се явява намаляване на възнаграждението до размер от 900лева от
първоначално исканите 1800лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
3
Прогласява нищожността на договор за потребителски кредит №
818508, сключен между Д. П. К. с ЕГН и „С. - К." АД, с ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О." № Б, представлявано от
С.Н.Т., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „С. - К." АД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., пл. „О." № Б, представлявано от С.Н.Т. да заплати на Д.
П. К. с ЕГН ********** сумата от 1316.68лева за процесуално
представителство по делото, две съдебно-счетоводни експертизи, заплатена
куриерска услуга, банкова такса и държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С.О.С. в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
4