Решение по дело №339/2018 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 60

 

гр. Тутракан, 27.12.2019 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание Н.тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 339/2018 г. по описа на съда, З.да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 и 92  от ЗЗД (уточнени с доп. молби - л. 27, л. 68) от „А.ЗА К.НА П.З.” ООД, представлявано от  юрисконсулт Н.С. (л. 21) Д. А. (л. 50), З.установяване на вземането на ищеца, предмет Н.Заповед № 160/07.03.2018 г. З.изпълнение Н.парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 115/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл.  чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за стоков кредит № 234815/22.12.2016 г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД и ответника, в размер на 854,61 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за периода: 20.01.2017 г. – 22.10.2017 г., в размер на 134,04 лв.;

1.3. неустойка съгл. Раздел XII, т. 11 от Тарифата за лихвите таксите и комисионните, които „Банка ДСК” прилага по извършвани услуги на клиенти в размер на 120,00 лв.;

1.4. законна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.03.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението;

1.5. Производството е прекратено в частта на претендираната мораторна  лихва поради оттеглянето на иска (л. 27 и л. 31).

1.6. Твърди се, че на 22.12.2016 г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД била сключила с И.О.Р. Договор за стоков кредит № 234815/22.12.2016 г., с който договор дружеството му предоставило стоков кредит в размер на 1 582,14 лв. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стока се усвоявала, еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а сумата, предоставена за финансирането на застраховката, се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от Застрахователите. Кредитът е следвало да бъде върнат на 10 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 9 от които в размер на 177,36 лева, а остатъкът в размер на 174,86 лева се дължи с последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план

1.7. На 20.01.2017 г. ответникът е преустановил плащанията по договора.

2. Ответникът И.О.Р. не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 12.09.2018 г., исковата молба е получена на 07.01.2019 г. чрез назначеният с Определение № 852 от 21.12.2018 г. особен представител адв. Д.Н. ***, което налага извода, че едномесечният срок е изтекъл на 07.02.2019 г.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 22.12.2016 г. е подписан Договор за стоков кредит № 234815/22.12.2016 г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД и ответника (л. 6 и сл.). Съгл. чл. 1 от договора със заетата сума - 1 582,14 лв. следва да бъдат заплатени закупени от „Технополис България” АД стоки (1 798 лв.) и застрахователна премия към „Групама Животозастраховане” АД (84,14 лв.). Плащанията следва да бъдат извършени от кредитодателя на продавача и застрахователя. Представен е касов бон за заплащане на цената на стоките (л. 12).  На същата дата от ответника е подписано и съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити (л. 93) като е издаден и сертификат от застрахователя (л. 96). Съобразявайки тези доказателства и липсата на възражение от страна на ответника, съдът приема, че сумата е предоставена от кредитодателя.

4. На 29.09.2017 г. е сключен Договор за цесия (л. 13 и сл.) между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер.

5. На 12.12.2017 е сключено допълнително споразумение към договора е изготвено (л. 69 и сл.). Съгласно приемо - предавателен протокол към споразумението досието на ответника е предадено под № 5225 на ищеца - цесионер  
(л. 71)

6. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е установила размера на вземанията (л. 81 и сл.).

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

 

II.Относно извършената цесия

 

8. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. Установено е, че кредитодателя е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума, с което е изпълнен фактическия състав по сключването на реалната сделка.

9. В чл. 16 от ОУ изрично е предвидена възможността кредитодателя да прехвърли правата си по договора на трето лице (л. 11).

10. Съдът приема, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия преди завеждането на делото.

11. В съдебната практика е прието, че длъжникът се счита за надлежно уведомен за извършената цесия и когато цедента извърши уведомяването в хода на процеса (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.; С Решение № 3/16.04.2014 г., по т. дело № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о.).

12. На цесионерът (ищец по делото) е предоставено правото да уведоми длъжниците по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия от името на цедента (Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о.). Поради тази причина следва да се приеме, че с връчването на исковата молба и приложените към нея доказателства ответникът е могъл да се запознае с упълномощителната клауза в договора за цесия и изявлението на цедента за прехвърляне на вземането, материализирано в представеното удостоверение.

13. В този смисъл съдът счита, че с получаването на исковата молба длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия, от който момент същата има действие спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и което обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

 

III.Заета сума

 

14. В резултат на сключеният договор за кредит е възникнало задължението на кредитополучателя по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план.

15. Ответникът е извършил плащания по договора, като съгласно заключението на назначената СИЕ е останал неиздължен остатък от главницата в размер на 854,61 лв., колкото е и претендираната сума.

16.  Крайният срок за връщането на заетата сума е изтекъл на 22.10.2017 г., с оглед на което искът за връщане на заетата сума се явява основателен.

 

IV. Възнаградителна лихва

 

17. Възнаграждението по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се дължи на кредитодателя срещу предоставената от него възможност кредитополучателя да ползва определена парична сума за определен период от време. 

18. Ответникът е извършил плащания по договора, като съгласно заключението на вещото лице е останал неиздължен остатък от лихвата в размер на 134,75 лв.

19. Крайният срок за връщането на заетата сума е изтекъл на 22.10.2017 г., с оглед на което искът за заплащане на лихвата също се явява основателен, но само до претендирания размер 134,04 лв.

 

V.Обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД

 

20. Ответникът е изпаднал в забава, поради което на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи претендираната законна лихва от завеждането на заповедта за изпълнение.

 

21. Неустойка съгл. Раздел XII, т. 11 от Тарифата за лихвите таксите и комисионните, които „Банка ДСК” прилага по извършвани услуги на клиенти.

 

22. Тарифата не е приложена нито към договора за кредит, нито в хода на съдебното производство, поради което твърденията на ищеца, че такава такса е предвидена от кредитодателя, остават недоказани.

 

 

Разноски

 

23. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъден размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата), доколкото и двете касаят едно производство по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК.

24. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на 200 лв., от които:

24.1. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 50 лв.;

24.2. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането н.правната помощ  - 150 лв.

25. Размерът на останалите разноски не подлежи на редукция.

26. В тази връзка общият размер на разноските възлиза на 600 лв., от които съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена част в размер на   400 лв.

27. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника И.О.Р., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че съществува вземането срещу него на А.ЗА К.НА П.З.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, в качеството му на цесионер, предмет на Заповед № 160/07.03.2018 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 115/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: равностойността на заета сума (главница), по Договор за стоков кредит № 234815/22.12.2016 г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД и ответника, в размер на 854,61 лв. (осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки); възнаградителна лихва за периода: 20.01.2017 г. – 22.10.2017 г., в размер на 134,04 лв. (сто тридесет и четири лева и четири стотинки); законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.03.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради недоказаност иска за установяване на вземането за заплащане на неустойка съгл. Раздел XII, т. 11 от Тарифата за лихвите таксите и комисионните, които „Банка ДСК” прилага по извършвани услуги на клиенти в размер на 120 лв.

 

ОСЪЖДА ответника И.О.Р., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „А.ЗА К.НА П.З.” ООД, с ЕИК ***, част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 400 лв. четиристотин лева).

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: