Р
Е
Ш Е Н
И Е
№ 1066/8.6.2023г.
Гр.Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският административен съд, ІХ състав, в публично съдебно
заседание на тридесет и
първи май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Таня Костадинова като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 867 по описа за 2023 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по
жалба на Д.Д.И., чрез адв. К.Г. срещу Заповед за
прилагане на ПАМ №43 от 17.03.2023 г., издадена от Младши
инспектор към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП, а именно
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат
аргументи защо се приема същата за нищожна, алтернативно
за незаконосъобразна и
неправилна. Иска се отмяната и.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв.Г., който излага подробни аргументи за отмяна на
оспорената ЗППАМ. В предоставения срок представя писмени бележки.
Ответната страна не се представлява в
съдебно заседание, взема становище по делото, в което иска отхвърляне на
жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако бъде
уважена същата.
Пловдивският административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Младши
инспектор при ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. Волеизявлението за
налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването
на заповед на основание чл. 171 т. 2а,б.А от ЗДвП е установяване на управление
на МПС от лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, а определения срок на ПАМ е от 6 месеца до една година.
От събраните в хода на делото
доказателства се установява, че на 17.03.2023 г., в 00.47 часа жалбоподателят е
тестван с техническо средство за употреба на алкохол – „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен № ARNA 0180 и е установено,
че концентрацията на алкохол в издишания въздух е 1.48 промила. Същият е бил
спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Пловдив около 00.40 часа на 17.03.2023 г. при управление на лек автомобил
„Тойота Приус“ с рег.№ *** в гр.Пловдив на ул. „Родопи“ кръстовище с ул.
„Богомил“. За констатираното спрямо него е бил съставен АУАН серия GA № 944254/17.03.2023 г. от Росен Желязков –
мл.автоконтрольор при ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. АУАН бил
разпечатан от електронно устройство, като в същия с химикал бил нанесен часа на
проверката – 00.47 ч. Копие от АУАН бил връчен на жалбоподателят, който го
подписал без възражения. На Д.И. бил издаден и талон за медицинско изследване №
0051994, в който също бил отбелязан часа на извършване на пробата, техническото
средство и получения при пробата резултат. Копие от този талон било връчено на И.
в 01.50 часа, като същият отбелязал в него, че не желае да даде кръвна проба за
изследване. В 02.26 часа той потвърдил този си отказ и пред медицинско лице от
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – д-р Ахмет Чифчи. Съставения АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на
чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при
проверката АУАН GA № 944254/17.03.2023 г.
В хода на съдебното производство са
приобщени като доказателства копие от обвинителен акт на РП Пловдив по БП
№110/2023 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР Пловдив, пр.пр.№3235/2023 и
протокол № 2083 от 27.03.2023 г. по НОХД № 20235330201939 по описа за 2023 г.
на Районен съд гр.Пловдив.
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно
приложение на материалния закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е младши инспектор към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с заповед рег.№ 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОД МВР Пловдив.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В
нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС водач, който е
управлявал същото след като е било установено управление на МПС след употреба
на алкохол над 0.5 на хиляда, което е било установено с техническо средство. Съдът намира,
че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата
на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на част от фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
По делото от страна на
жалбоподателя не са приложени
доказателства, удостоверяващи липса на управление на МПС на сочената дата и място или доказателства, че
не е употребил алкохол при управлението на МПС. Събраните доказателства по
административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат
доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима. Напротив
обаче, от доказателствата по делото безспорно се установява, че е констатирано управление
на МПС на дата 17.03.2023 г. след употреба на алкохол, като дори се констатира
и приключване с окончателен осъдителен съдебен акт на водено наказателно
производство за това деяние. Това от своя страна води на извод, че не е
отпаднало основанието, въз основа на което е издадена процесната ЗППАМ, като в
конкретния случай е наложен минималния срок на ПАМ.
По отношение на наведените възражения за нищожност на ПАМ
съдът счита, че същите са неоснователни. Действително в оправомощителната
заповед не са посочени поименно всички служители на ОД на МВР Пловдив, които
могат да издават ЗППАМ по ЗДвП. Това обаче не е и необходимо, тъй като
посочването на длъжностите, които лицата следва да заемат е достатъчно да се
гарантира индивидуализирането на оправомощените лица до степен, която позволява
без затруднения да се установи дали към момента на предприемане на действията
по издаване на ЗППАМ са били компетентни или не да сторят това. Липсва спор по
делото, че издателят на заповедта Стоян Тиков е заемал длъжността младши
автоконтрольор към датата 17.03.2023 г., поради което и няма как да се приеме,
че същият не е бил надлежно оправомощен да съставя ЗППАМ по ЗДвП.
На следващо място действително се установява нанасяне с
химикал на часа на проверката с техническо средство за употреба на алкохол в
съставения АУАН и липсата на подпис на лицето осъществило това нанасяне. Този
факт обаче не е достатъчен да се приеме за нищожен съставения АУАН. Следва да
се отчита, че на жалбоподателят е връчено копие от АУАН, в което това
отбелязване е налично и същият не е направил възражения срещу съставения АУАН.
От друга страна не са оспорени нито резултатите от пробата с техническото
средство, нито часа на извършване на проверката. Освен това жалбоподателят е
признал вина и е подписал споразумение за осъщественото престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, което е било одобрено по законоустановения ред. Всички
тези обстоятелства дават основание да се приеме, че именно в 00.47 часа на
17.03.2023 г. е осъществена пробата с техническото средство и посочването с
химикал на този час в съставения АУАН просто отразява действително случили се
събития. Именно с оглед на това и няма как да се приеме АУАН за нищожен, което
от своя страна няма как и да е основание да се приеме нищожност на издадената ЗППАМ,
с която е прекратена регистрацията на лек автомобил „Тойота Приус“ с рег.№ ***
за срок от 6 месеца.
С оглед на посоченото дотук, съдът счита че липсва
основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна
мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на
процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там;
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми,
с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче е налице правопораждащ фактически
състав, което е и основание за
прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на МПС.
Що се касае до срока на ПАМ – същият е минималния такъв
по закон и няма как да се повлияе от обстоятелството, че е по-дълъг от
договорения и одобрен размер на наказанията за извършеното престъпление.
Последното обстоятелство не може да е основание за отмяна на наложената ПАМ.
Следователно процесната ПАМ е издадена при наличието на
всички материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде
потвърдена.
Предвид изхода на делото са неоснователни претенциите за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.И., чрез адв. К.Г. срещу Заповед
за прилагане на ПАМ №43 от 17.03.2023 г., издадена от Младши инспектор към ОД
на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП, а именно прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/