№ 815
гр. Русе, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520107406 по описа за 2024 година
Е. Ц. – юрисконсулт на „АПС Бета България“ ЕООД, заявява, че на *******г. между
„*****“ ООД (кредитор) и Д. И. И. (кредитополучател) е сключен Договор за потребителски
кредит №*****, по силата на който кредиторът предоставил в заем на ответника сумата 300
лева, при условията и сроковете на договора. Пояснява, че контрактът е сключен по
електронен път, съобразно ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя и от отправяне на предложението, до
сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. На
ответника била предоставена цялата информация, изискуема от закона, като договорът бил
сключен при спазване изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР при спазване приложимото
законодателство.
По силата на процесния договор „*****“ ООД предоставило на Д. И. И. сумата 300
лева, срещу поето от последния задължение да възстанови заема в срок до 26.07.2021г. на
три месечни вноски, всяка на стойност 148 лева. Контрагентите уговорили 40.05% фиксиран
лихвен процент и 48.63% ГПР. Съобразно чл.31 от ОУ, кредитополучателят приел да
заплати обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска.
Твърди, че Д. И. не изпълнил в срок задълженията, си произтичащи от контракта.
По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
21.07.2022г. „*****“ ООД цедирало на „АПС Бета България“ ЕООД вземането по процесния
договор за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на
1
закона, цедентът и ищцовото дружество изпратили до длъжника уведомително писмо за
извършената цесия.
Молителят излага правни доводи, досежно последиците от уведомяването за
извършената цесия, както и твърдения, че при сключване на контракта са спазени
изискванията на ЗПК.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №*******г. по
описа на РРС срещу Д. И. И., ЕГН ********** за сумите: 300 лева – главница по Договор за
потребителски кредит №*****, сключен на *******г. между „*****“ ООД и Д. И. И., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2024г. до окончателното й изплащане;
20.25 лева – договорна лихва за периода *******г. - 26.07.2021г.; 71.93 лева – лихва за забава
за периода 26.07.2021г. - 02.08.2024г.
Предвид дадените от заповедния съд указания, Е. Ц. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че Д. И. И., ЕГН ********** дължи на „АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – *******
сумите: 300 лева – главница по Договор за потребителски кредит №*****, сключен на
*******г. между „*****“ ООД и Д. И. И., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 02.09.2024г. до окончателното й изплащане; 20.25 лева – договорна лихва за периода
*******г. - 26.07.2021г.; 71.93 лева – лихва за забава за периода 26.07.2021г. - 02.08.2024г.,
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №******г., издадена по ЧГД
№*******г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК Д. И. И., не е депозирал отговор на исковата молба, не
ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
На *******г. между „*****“ ООД и Д. И. И. е сключен, при общи условия, Договор за
паричен заем ******* №*****, по силата на който дружеството предоставило на ответника
заем в размер на 300 лева, със срок на погасяване 26.07.2021г., съгласно погасителен план,
при фиксиран годишен лихвен процент на кредита – 40.05%, ГПР – 47.82%.
Приложени са Общи условия на „*****“ ООД за заеми „*******“, в които подробно е
описана процедурата по кандидатстване и одобрение за заем; правата и задълженията на
страните и условията, при които се отпуска кредита.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г. кредиторът
цедирал вземането по процесния договор на „АПС Бета България“ ЕООД.
Въз основа на заявление, депозирано от „АПС Бета България“ ЕООД, в РРС е
образувано ЧГД №*******г. и на *******г. е издадена заповед за изпълнение на парично
2
задължение №****** по реда на чл.410 ГПК срещу Д. И. И., ЕГН ********** за сумите: 300
лева – главница по Договор за потребителски кредит №*****, сключен на *******г. между
„*****“ ООД и Д. И. И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2024г. до
окончателното й изплащане; 20.25 лева – договорна лихва за периода *******г. -
26.07.2021г.; 71.93 лева – лихва за забава за периода 26.07.2021г. - 02.08.2024г.; разноски в
размер на: 25 лева – заплатена държавна и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 300 лева –
главница по Договор за потребителски кредит №*****, сключен на *******г. между „*****“
ООД и Д. И. И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2024г. до
окончателното й изплащане; 20.25 лева – договорна лихва за периода *******г. -
26.07.2021г.; 71.93 лева – лихва за забава за периода 26.07.2021г. - 02.08.2024г., предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение №******г., издадена по ЧГД №*******г. по
описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е
предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес -
запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, е направило искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №221 от 09.01.2025г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №*******г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
3
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 75 лева –
разноски по ЧГД №*******г. по описа на РРС и 175 лева – разноски по ГД №7406/2024г. по
описа на РРС (100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 75 лева държавна такса).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Д. И. И., ЕГН
********** с адрес: ******* дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – ******* сумите: 300 лева – главница по Договор за
потребителски кредит №*****, сключен на *******г. между „*****“ ООД и Д. И. И., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2024г. до окончателното й изплащане;
20.25 лева – договорна лихва за периода *******г. - 26.07.2021г.; 71.93 лева – лихва за
забава за периода 26.07.2021г. - 02.08.2024г., предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение №******г., издадена по ЧГД №*******г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН ********** да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК ********* направените по ГД №7406/2024г. по описа на РРС разноски в размер на 175
лева.
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН ********** да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК ********* направените по ЧГД №*******г. по описа на РРС разноски в размер на 75
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4