№ 179
гр. Варна, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Д.а
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502480 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по Глава Двадесета от ГПК. Развива се по реда на чл. 294 от ГПК
след като с Решение № 60184/01.10.2021 год. по гр. дело № 3164/2020 год. по описа на ВКС
на РБ, Четвърто г. о., Г. К., е отменено въззивното Решение № 260119/16.07.2020 год. по в.
гр. дело № 1000/2020 год. по описа на ОС-Варна и делото е върнато на въззивния съд за
ново разглеждане от друг състав със задължителни указания.
С Решение № 1102/04.03.2020г., постановено по гр. дело № 14599/2019г. по описа на
РС-Варна е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът КР. ЕМ. Д. с
ЕГН ********** не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс–Г”
сумата от 7 181, 64 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ищеца
за ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“,
бл. № 65, ет. 4, ап. 16, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 13.09.2017г. до
12.09.2018г., за която сума е издадена фактура № **********/16.08.2019г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника по иска – „Енерго–Про
Продажби“ АД-Варна. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд,
че не са налице условията за начисляване на допълнително количество ел. енергия по
партидата на ищеца. Твърди се, че процесната сума представлява стойност на реално
потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети
поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на 12.09.2018 год. от
служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, измерващ
доставяните до обекта на ищеца количества ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран
1
за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 38120 кВтч ел. енергия, които са
потребени от обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните
месечни отчети и съответно не са заплатени. Горното количество ел. енергия, натрупано в
регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, е установено и от извършената от
БИМ метрологична експертиза на електромера. Сочи, че в случая не е използвана
предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното
количество реално потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта
на ищеца ел. енергия от 38120 кВтч, чиято стойност последният дължи на дружеството –
доставчик, на основание чл. 200, вр. чл. 183 ЗЗД.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищецът
КР. ЕМ. Д. от гр. Варна, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение
– правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа
въззивната си жалба, настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции, както и
за производството пред касационната инстанция.
В съдебно заседание въззиваемият КР. ЕМ. Д. от гр. Варна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор, претендира
присъждане на разноски, включително и за производството пред касационната инстанция.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от КР. ЕМ. Д. от гр. Варна
срещу „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, отрицателен установителен иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 7181, 64 лева, представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за
периода 13.09.2017 год. – 12.09.2018 год. за обект на потребление с аб. № **********,
находящ се в гр. Варна, ж. к. Владислав Варненчик, №/бл. 65, ап. 16, за която сума ответното
дружество е издало фактура с № **********/16.08.2019 год.
Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к.
Владислав Варненчик, №/бл. 65, ап. 16, с аб. № **********, по силата на договорно
отношение за доставка на ел. енергия с ответното дружество „Енерго-Про Продажби” АД,
гр. Варна за горния обект на потребление. През месец септември 2019 год., при извършена
справка за потреблението си за ел. енергия, установил, че дължи сумата 7181, 64 лева по
издадена от ответното дружество фактура с № **********/16.08.2019 год.
Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото
му количество ел. енергия, както и поради това, че липсва законно основание да му бъдат
начислявани допълнителни количества ел. енергия извън периодичните месечни отчети.
Твърди още, че към датата на техническата проверка – 12.09.2018 год. – ПИКЕЕ (2013 год.)
са били отменени, с изключение на разпоредбите на чл. 48 – 51, поради което и не била
налице предвидена в нормативен акт възможност доставчикът служебно да начислява
допълнителни количества ел. енергия по партидата му.
Въз основа на изложеното счита, че не дължи процесната сума.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Енерго-Про
продажби“ АД-Варна оспорва иска. Не оспорва, че с ищеца са в договорни отношения по
повод доставката и продажбата на ел. енергия, по който договор ответното дружество
изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, ж.
к. Владислав Варненчик, №/бл. 65, ап. 16. Твърди, че на 12.09.2018 год. е извършена
техническа проверка на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия,
при която са снети показанията му и е констатирано натрупано количество ел. енергия от 38
2
120 кВтч в невизуализиран регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет.
Количеството ел. енергия от 38 120 кВтч е било потребено от обекта на ищеца, но не е
фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична
експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е
установила осъществена нерегламентирана външна намеса в тарифната схема на
електромера – наличие на преминала ел. енергия от 38 120 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е
визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел. енергия от 38 120 кВтч е
остойностено с фактура № **********/16.08.2019 год. Твърди, че начислената по партидата
на ищеца сума от 7181, 64 лева съставлява стойността на реално доставена и потребена от
обекта му на потребление ел. енергия, заплащането на която ел. енергия той дължи на
ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД по продажбеното
правоотношение между страните.
Въз основа на изложеното счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето
му, претендира присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и настоява да бъде уважен; ответното
дружество оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, че
ищецът и ответното дружество са в договорни отношения по повод доставка на
електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия. Не е спорно също, че ищецът е потребител на електрическа
енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. Владислав Варненчик, №/бл. 65, ап. 16, с аб.
№ **********.
От констативен протокол № 1105014/12.09.2018 год. е видно, че на посочената дата
служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка
на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0213 6325 8649, монтиран на обекта на ищеца,
находящ се в гр. Варна, ж. к. Владислав Варненчик, №/бл. 65, ап. 16, с аб. № **********,
при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 5010 кВтч; 1.8.2 – 24168
кВтч; 1.8.3 – 38120 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч и 1.8.0 – 67299 кВтч. Електромерът е
демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба с № 507510 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е
извършена в присъствието на двама свидетели с посочени три имена и адреси, единият от
които – Л.Т.Ч. – Д.а е член на домакинството на ищеца, които са подписали констативния
протокол без забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 1534/09.09.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
установила външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.
енергия на тарифа 15.8.3 от 38 120 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според
метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на
технически характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ и извършена
техническа проверка, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от
38 120 кВтч за периода 13.09.2017 год. – 12.09.2018 год. за обекта на ищеца, находящ се в гр.
Варна, с аб. № **********. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена
фактура с № **********/16.08.2019 год. за сумата от 7181, 64 лева.
От констативен протокол № 1139863/20.01.2014 год. е видно, че на посочената дата на
обекта с аб. № ********** е монтиран електромерът с фабричен номер 1114 0213 6325 8649.
В протокола е отразено, че при монтажа електромерът е бил с нулеви показания по нощна и
дневна тарифи, съответно отчетни регистри 1.8.1 и 1.8.2.
3
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, е установено, че
електромерът с фабр. № 1114 0213 6325 8649, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен
тип; произведен е през 2013 год. и през същата година е преминал първоначална
метрологична проверка преди да бъде монтиран. Метрологичната му годност е шест години,
изтича през 2019 год. и към датата на проверката на 12.09.2018 год. е в срок на
метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта ел. енергия е по две тарифи
– нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3 в
размер на 38 120 кВтч е измерена от СТИ. Според заключението цялата потребена от обекта
ел. енергия е измерена от електромера с фабр. № 1114 0213 6325 8649. Наличието на данни,
записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата
за параметризация на електромера и по-точно – в тарифната му схема. Извършеното
неправомерно „претарифиране" е с цел неотчитане в пълен обем по двата визуализирани
регистъра – 1.8.1 и 1.8.2. Натрупаното количество в регистър 1.8.3 е възможно да бъде
отразено в този регистър само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера; въздействието е извършено през инфрачервения порт на електромера.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че електромерът е монтиран нов на
обекта, с нулеви показания по първа и втора тарифи, не е бил включван в електрическата
мрежа, от което следва, че и показанията по останалите тарифи/регистри – 1.8.3, в който се
записва т. нар. „върхова“ ел. енергия; 1.8.4, в който се записва ел. енергията, консумирана
през почивните дни и който регистър не се използва в нашата страна поради липса на
определена от КЕВР за тази ел. енергия цена и 1.8.0 – т. нар. „сумарен регистър“, в който се
записва цялото количество ел. енергия, преминало през електромера и който „сумира“
показанията по всички регистри – визуализирани и невизуализирани, също са били нулеви.
От заключението на комплексната СТЕ от 14.01.2022 год., изслушано в настоящата
инстанция, съобразно задължителните указания към въззивния съд, дадени с Решението №
60184/01.10.2021 год. по гр. дело № 3164/2020 год. по описа на ВКС на РБ, Четвърто г. о., Г.
К., неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно, и от
изявленията на вещите лица инж. Л. Б. и инж. Кр. К. в съдебно заседание, се установява
следното:
Показанията в регистър 1.8.3 са възникнали вследствие на параметризация на
процесния електромер „ISKRA“ МЕ 162 с фабр. № 1114 0213 6325 8649, чрез която се
„добавя“ тарифа Т3 (1.8.3) и част от консумираната от обекта ел. енергия се натрупва в него.
Не е възможно да се определи точно през кой период от време се е случило това натрупване,
но е в периода от датата на монтажа на електромера до датата на демонтажа му.
Констатираната от БИМ РО Русе в метрологичната експертиза по протокол №
1534/09.08.2019 год. „намеса в тарифната схема на електромера“ означава софтуерна намеса,
целяща разпределение на действително потребена от обекта ел. енергия върху
невизуализирана тарифа, а именно: тарифа 1.8.3. Наличието на показания в регистър 1.8.3
от 38120 кВтч, който не е предвиден за битови абонати, съгласно правилата на КЕВР, се
дължи на неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесния електромер.
Чрез осъщественото софтуерно въздействие върху процесното СТИ се постига заобикаляне
и неплащане на част от изразходваната ел. енергия, преминала през „скрития“ регистър.
Информацията за потреблението се съхранява в самия електромер, но не като консумация по дати и часове, а само
какво е общото консумирано количество електроенергия, натрупано в различните регистри към настоящия
момент, респективно към момента на проверката. Не е възможно да се определи началната дата, от която е
започнало натрупването на количество ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.3. Записване/промяна на
данни в паметта за параметризация се осъществява с помощта на софтуер през входно-изходно устройство
(оптичен порт) или чрез физически достъп посредством програматор. Евентуалните начини за промяна на
параметризацията, записана в енергонезависимата памет са няколко: 1) чрез физически достъп до паметта чрез
ползването на програматор и софтуер от производителя на микроконтролера, използван за направата на СТИ, като
за целта е нужно демонтиране на пломбата и разглобяване на външната обвивка на СТИ; по делото няма данни
процесния СТИ да е отварян и да е осъществяван физически достъп до енергонезависимата му памет; 2) чрез
специализиран сервизен софтуер за параметризация на СТИ, който е защитен с пароли за достъп; 3) чрез
́
зловреден софтуер през оптичния порт за комуникация, разработен специално за СТИ тип „ISKRA“ МЕ162, с
който би могло да се заобиколи защитата на устройството. Такъв софтуер би могъл да се изготви при определени
4
условия. Измерената в тарифа ТЗ (1.8.3) електроенергия от 38120 кВтч е преминала реално през СТИ, което
означава, че това количество ел. енергия е доставено и потребено от обекта. Количеството ел. енергия от 38120
кВтч, установено в регистър 1.8.3 технически е възможно да премине през СТИ, респ. да бъде доставено и
консумирано от обекта, за период от 1 година. Констатираната в протокол № 1534/09.08.2019г. на БИМ РО Русе
„външна намеса в тарифната схема" на СТИ е в резултат на софтуерно претарифиране (промяна) на тарифната
схема, което противоречи на нормативната уредба относно доставката на електроенергия на битови абонати. По
тази причина в протокола за извършената метрологична проверка на електромера на БИМ РО Русе е посочено, че
„електромерът не съответства на технически характеристики". Допълнителното количество ел. енергия от 38120
кВтч в Становището за начисляване на електрическа енергия от дата 14.08.2014 год.,е определено въз основа на
„прочетената" информация в регистър 1.8.3. В настоящия случай не е използвана методика за преизчисление на
неизмерена електроенергия, тъй като процесното количество ел. енергия от 38120 kWh е измерено, съответно
доставено и потребено, но не е визуализирано на дисплея, поради което не е отчитано при редовните месечни
отчети от инкасаторите. Извършените изчисления по остойностяването на количеството ел.
енергия от 38120 кВтч са математически точни, съгласно утвърдените от КЕВР цени на ел.
енергията (по технологични разходи) за процесния период. Технически не е възможно „нанасяне" на
показания в паметта на електромера, отговаряща за потребената електроенергия (регистри 1.8.1. 1.8.2, 1.8.3 и
1.8.4), чрез оптичния „инфрачервения" порт на устройството без отварянето на СТИ. Според заключението
електромерът с фабр. № 1114 0213 6325 8649 е бил нов към датата на монтажа му на обекта на
ищеца – 20.01.2014 год., което означава, че същият е бил с нулеви показания по всички
тарифи, вкл. и по тарифите, които не са активирани за търговски отчет (т. нар.
„невизуализирани“ тарифи).
Стойността на количеството ел. енергия от 38 120 кВтч, установено в регистър 1.8.3,
за периода от монтажа на електромера на обекта на ищеца – 20.01.2014 год. до момента на
демонтажа му – 12.09.2018 год., съгласно действалите за посочения период цени на ел.
енергията (по технологични разходи) е 6193, 65 лева.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Начисляването на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е
извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на
КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал.
1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл.
52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. дело №
2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищеца КР. ЕМ. Д. на дата 12.09.2018 год. не са част
от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е.,
към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта
на ищеца ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй
като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването
в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд на РБългария, с
което те са отменени.
Трайно установената съдебна практика (решения на ВКС на РБ по гр. д. №
4160/2018г. на ІІІ г. о.; гр. д. № 50417/2016г. на І г. о.; по гр. д. №1174/2020 г. на ІV г. о.; гр.
д. № 169/2020 г.на ІV г. о.; гр. д. № 1096/2020г. на ІІІ г.о.; гр. д. № 1553/2020 г.на ІV г. о.; гр.
д. № 4124/2019 г.на ІІІ г. о.; гр. д. № 2299/2020 г. на ІІІ г. о.; гр. д. № 2676/2020 год. на ІІІ г.
о.; гр. дело № 2777/2020 г. на ІІІ г. о. и др.) приема, че и преди измененията на чл. 83, ал. 1,
т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е
допустимо операторът на съответната мрежа – да преизчислява сметките за потребена
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е
отчетена и е заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите
5
параметри на СТИ. Специалната регламентация на договора за продажба на електрическа
енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в
ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата
на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следва от
общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на
доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Прието е също така, че при липса на специална регламентация относно
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането и от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни
́
права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.
В случая ответното дружество твърди, че сумата от 7181, 64 лева представлява
стойността на реално потребено от обекта на ищеца К.Д. количество ел. енергия, което не е
отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на
електромера, поради което и сумата е дължима.
Анализът на доказателствата обосновава извода, че количеството ел. енергия от
38120 кВтч, констатирано при извършената на дата 12.09.2018 год. проверка на електромера,
материализирана в констативния протокол № 1105014 и от метрологичната експертиза на
БИМ РО Русе, материализирана в протокола № 1534/09.08.2019 год. е действително
доставено и потребено от обекта на ищеца.
Установено е по делото, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0213 6325
8649 на обекта на ищеца на дата 20.01.2014 год. електромерът е бил нов, неупотребяван и не
е бил включван в електрическата мрежа – в тази насока е заключението на съдебно-
техническата експертиза, изслушано в първата инстанция, както и заключението на
комплексната съдебно-техническа експертиза, изслушано в настоящото производство.
Установено е също, че електромерът е монтиран на обекта на ищеца с нулеви показания по
регистри 1.8.1 и 1.8.2 – съответно за нощна и за дневна тарифи. От констативния протокол
№ 1105014/120.9.2018 год. е установено, че при проверката на електромера, извършена на
посочената дата, регистър 1.8.1 е с показания 5010 кВтч; 1.8.2 – 24168 кВтч; 1.8.3 – 38120
кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч и 1.8.0 – т. нар. „сумарен регистър“, в който се записва цялото
преминало през измервателната схема на електромера и съответно доставено от доставчика
и потребено от обекта на клиента количество електрическа енергия, е бил с показания 67 299
кВтч, което количество е равно на сбора от показанията на останалите регистри - 1.8.1; 1.8.2,
1.8.3 и 1.8.4. Установено е също от протокола на БИМ, РО Варна, че е осъществена външна
намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа
1.8.3 – 38120 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Съгласно чл.10, ал. 1, т. 1 б. “д“ от Закона за измерванията – Българският институт по
метрология /БИМ/ е специализиран орган за изпълнение на функциите по този закон и
извършва метрологична експертиза на средствата за измерване. Изготвеният в рамките на
компетентността му протокол е официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179 ГПК
е доказателство за съдържащите се в него удостоверителни изявления.
От заключението на комплексната СТЕ, изслушано във въззивната инстанция е
установено, че количеството ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3, който не е активиран за
търговски отчет, е вследствие на софтуерно въздействие, осъществено с помощта на
комуникация през инфрачервения порт на електромера и е резултат от волеви човешки
действия с определена цел, а не в резултат на техническа грешка или неизправност.
От анализа на фактите, обсъдени в тяхната взаимна връзка, а именно: че при монтажа
на електромера същият е бил нов, неупотребяван, невключван в електрическата мрежа,
монтиран е с нулеви показания по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (съобразно приетото по – горе), че
при проверката на електромера на дата 12.09.2018 год. в регистър 1.8.0 е констатирано
6
измерено количество от 67299 кВтч ел. енергия, което количество е равно на сбора от
количествата ел. енергия по всички останали регистри (визуализирани и невизуализирани,
вкл. и по регистър 1.8.3), обсъдени във връзка с установеното от БИМ, че е осъществена
външна намеса в тарифната схема на електромера и е констатирано наличие на преминала
ел. енергия на тарифа 1.8.3 – 38120 кВтч, която не е визуализирана на дисплея, обсъдени във
връзка и със заключенията на вещите лица, според които показанията в невизуализирания
регистър 1.8.3 на процесния електромер също са били нулеви към датата на монтажа, при
положение, че електромерът е бил нов, неупотребяван и не е бил включван в електрическата
мрежа и че количеството ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3, който не е активиран за
търговски отчет, е вследствие на софтуерно въздействие и е резултат от волеви човешки
действия с определена цел, а не в резултат на техническа грешка или неизправност, следват
няколко извода: Първо, че при монтажа на електромера с фабричен номер 1114 0213 6325
8649 на обекта на ищеца на дата 20.01.2014 год. същият е бил с нулеви показания по всички
регистри (визуализирани и невизуализирани, респ. активирани и неактивирани за търговски
отчет) и второ: че количеството електрическа енергия от 38120 кВтч, начислено по
партидата на ищеца за обект с аб. № ********** е действително доставено от доставчика и
потребено от обекта на ищеца.
При това положение сумата от 7181, 64 лева представлява дължимата престация за
доставена на ищеца електрическа енергия по сключения при общи условия договор за
продажба на ел. енергия.
Обжалваното решение е неправилно, същото следва да се отмени и да се постанови
друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
С оглед изхода от делото, отправените искания и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
направените в двете инстанции разноски, вкл. и при повторното разглеждане на делото във
въззивната инстанция, както и разноските по водене на делото във Върховния касационен
съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Възраженията на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от по 1644 лева, направени в производството в първата
инстанция, във въззивното производство при първоначалното разглеждане на делото, в
касационното производство, както и в настоящото въззивно производство, са основателни.
Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, във всяка от инстанциите
е проведено по едно съдебно заседание, след което делото е решено, по спорните въпроси е
налице формирана трайна практика на ВКС на РБ, поради което и заплатеното от ответното
дружество адвокатско възнаграждение в размер на 1644 лева в производството пред всяка
инстанция е прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК; същото следва да
бъде намалено до установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС
минимален размер, а именно до размера на сумата от 826, 80 лева с вкл. ДДС. Съответно
общият размер на дължимите от ищеца разноски за всички инстанции е 4184, 46 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1102/04.03.2020г., постановено по гр. дело № 14599/2019г. по описа
на РС-Варна, вкл. и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КР. ЕМ. Д. с ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к.
Владислав Варненчик № 65, ет. 4, ап. 16 срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс–Г” отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът КР. ЕМ. Д. с ЕГН ********** от гр. Варна не дължи на „Енерго-
Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна, сумата от 7181, 64 лева, представляваща
7
стойността на начислено количество ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. № 65, ет. 4, ап. 16, с аб. № ********** за която сума
е издадена фактура № **********/16.08.2019 год.;
ОСЪЖДА КР. ЕМ. Д. с ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. Владислав Варненчик №
65, ет. 4, ап. 16 да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс–Г”, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 294, ал. 2 ГПК сумата от 4184, 46 лева (четири хиляди
сто осемдесет и четири лева и 46 ст.) – разноски за всички инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8