Решение по дело №469/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 376

гр. Пловдив, 19.12.2018 г.

 

          Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав

                                                                           Председател: Вера Иванова

                                                                                 Членове: Елена Арнаучкова

                                                                                                 Величка Белева

 

          при секретаря Анна Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Белева т.д. № 469/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

          Обжалва се от ищеца по спора „ Б.П.Б. „ АД ***, ЕИК ********* изцяло Решение № 254 от 17.05.2018 г., постановено по т.д. № 84/2017 г. на Окръжен Съд – гр. С.З., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу М.К.М., ЕГН – ********** и К.М.М., ЕГН – ********** иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за признаване за относително недействителен спрямо „ Б.П.Б. „ АД на договор за дарение от **********г. на недвижим имот в гр. С.З. – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****************, сключен между М.К.М. като дарител и К.М.М. – надарен, и съответно на този резултат на  ответниците М. са присъдени направените деловодни разноски. Поддържаните от въззивника оплаквания са за неправилност, искането е за отмяна на решението и уважаване на иска, съответно и присъждане на направените за двете инстанции разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

          Въззиваемите – ответници по иска,  са депозирали отговори за неоснователност на жалбата. Претендират разноски за настоящата инстанция – възнаграждения за един адвокат.

          Съдът установи следното:

          Иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

          По делото е безпротиворечиво установено сключен договор за кредит № **************г. между „ Б.П.Б. „ АД като кредитор и „ Р.А.„ ЕООД – гр. С., ЕИК чрез управителя му М.К.М. / той и едноличен собственик на капитала / като кредитополучател, изменян и допълван с Анекси от **********г., от **********г., от **********г., от **********г., от **********г. , от **********г. и от **********г.. Ответникът М.К.М. в качеството му на физическо лице е поел солидарна отговорност по кредита наред с дружеството – кредитополучател първоначално като поръчител, а впоследствие - с анекса от **********г. / л. 26 от първоинстанционното дело/ като солидарен длъжник с изрично уговорена солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 – 123 от ЗЗД.

          Няма спор че на 29.03.2012 г. ищцовата банка е образувала заповедно производство за непогасени задължения по кредита срещу главния длъжник и  солидарните съдлъжници – сред които и ответника М.М., и по образуваното ч.гр.д. № 15471/2012 г. на СРС е издадена срещу тях Заповед за незабавно изпълнение от 24.07.2012 г. въз основа на документ по  чл. 417 т. 2 от ГПК, както и изпълнителен лист от същата дата. Не се спори че вземанията й не са удовлетворени от кредитополучателя – в приключилото производство по несъстоятелност, съответно от солидарните длъжници  в образуваното срещу тях изпълнително производство – изп.д. № 380/2017 г. на ЧСИ Г.И., рег. № ***.

          Няма спор също така – и е установено, че с договор за дарение от **********г., изповядан с нотариален акт № ***********г., том**, н.д. № ********г. на нотариус М.И., рег. № ***, с район на действие Старозагорски районен съд ответникът М.К.М. е дарил на баща си – ответника К.М.М., собствения си недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда / апартамент / с идентидикатор ***************** по КК на гр. С.З..

          При така установеното искът е отхвърлен като е прието - съгласно преобладаващото становище в съдебната практика – в т.ч. и такава по чл. 290 от ГПК,  че искът по чл. 135 от ЗЗД не намира приложение по отношение на извършени от поръчителя действия. Поради акцесорния характер на поръчителството под  „ длъжник „ по смисъла на чл. 135 от ЗЗД разпоредбата визира само титуляра на главното задължение – в случая кредитополучателя, но не и лицето, поръчителствало за неговото изпълнение. Това е единствения изложен от първоинстанционния съд аргумент за отхвърлянето на иска, възраженията на ответниците – различни от него, не са коментирани.

          Поддържа се в жалбата че съдът неправилно е приел ответника М.М. да има качеството на поръчител. Действително първоначално солидарната му отговорност е била с основание чл. 138 и следв. от ЗЗД, но впоследствие и конкретно с анекса № *******/**********г. е уговорено между страните че солидарната му  отговорност за дълга по кредитния договор и всички анекси към него е такава по смисъла на чл. 121 – 123 от ЗЗД, поради което той се явява солидарен длъжник на основание встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД. Излагат се съображения че разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД е приложимо и по отношение на длъжник – поръчител – евентуално ако съдът приеме дарителят по атакувания договор  М.М. да е задължен като поръчител, а не като встъпил в чужд дълг. Като така искът е основателен, а решението за отхвърлянето му – неправилно. Освен че е необосновано и в противоречие с материалния закон, решението е постановено и при съществени процесуални нарушения доколкото възведените по делото правно релевантни факти и обстоятелства, относими към предявения иск изобщо не са обсъдени.

               Настоящата  инстанция намира жалбата за основателна.

               Безспорно установено е по първоинстанционното дело че с Анекс № *******/**********г.- неразделна част от договора за кредит № *******г., ответникът М.К.М. / както и съпругата му Д.Р.М./ са встъпили в дълга на кредитополучателя „ Р.А.„ ЕООД  - гр. С. по смисъла на чл. 101 от ЗЗД като солидарни длъжници. Следователно неправилно първоинстанционният съд е приел че солидарната отговорност на М. е в качеството му на поръчител и като така той не се явява длъжник по смисъла на чл. 135 от ЗЗД доколкото тази разпоредба съгласно преобладаващата съдебна практика счита за неприложима по отношение действията на поръчителите.

          Кредитното правоотношение и дългът по него са безспорно установени, също и факта на безвъзмездно отчужден от солидарния длъжник недвижим негов имот в полза на втория ответник и негов баща К.М.. Възражението че отчуждаването е преди падежа на задължението се основава на твърдение че заповедта по чл. 417 от ГПК е с дата след дарението и е неоснователно. Падежа на задължението не е датата на заповедта. Задължението е падежирало преди тази дата, както и преди датата отчуждителната сделка – в която насока представени писмени доказателства. Неоснователно е и възражението първия ответник и длъжник на ищеца М.М. да не е имал намерение да увреди кредитора си  чрез даряването на имота си на втория ответник К.М.. Длъжникът винаги знае за увреждането когато знае че има кредитор с просрочено непогасено вземане и извършва разпоредителната сделка след възникването на това вземане. Несъстоятелно е твърдението му че не е знаел за кредиторовото вземане доколкото за възникването и уреждането на дълга кредиторът контактувал единствено с длъжника кредитополучател „ Р.А.„ ЕООД, но не и със солидарните съдлъжници. Солидарния длъжник М.М. е - както се каза по  горе, едноличен собственик и управител на дружеството – кредитополучател / понастоящем заличено след проведено производство по несъстоятелност / и като така  кореспонденцията между ищцовата банка – кредитор с кредитополучателя се е осъществявала лично чрез него в качеството му на негов управител. Знанието за увреждането не се опровергава от показанията на свидетеля Д.Р.М., според които договора за дарение между съпруга й М.М. и свекър й К.М. бил изповядан по причина че вследствие тежко психично заболяване / за което представена по първоинстанционното дело медицинска документация / последният имал натрапчиви идеи че е безимотен и ще остане на улицата. Показанията на свидетеля в тази насока не се кредитират предвид връзката й с ответниците и факта че тя също е солидарен длъжник по вземането. Неоснователно е и възражението че искът е недопустим – евентуално неоснователен, поради факта че преди предявяването му банката – ищец е цедирала вземането на трето лице - договор за цесия от **********г.  То се опровергава от представените писмени доказателства, видно от които договора за цесия касае вземане, възникнало от друго правоотношение – договор за паричен заем № **************** от  20.07.2007 г., което вземане предмет на образувано от цесионера „ АСВ„ ЕАД друго изпълнително производство – изп.д. № 1262/2012 г. на ЧСИ К.А., рег. №***.

          Предвид изложеното искът е основателен и се уважава след отмяна на обжалваното първоинстанционно решение за отхвърлянето му. Решението се отменя и досежно присъдените на ответниците деловодни разноски, дължими от банката – ищец. На същата се присъждат всички направени за двете инстанции деловодни разноски – 1 523, 47 лв. / заплатена ДТ / за производството пред ОС – С.З. и 761, 74 лв., както и юрисконсултски възнаграждения в размер от 200 лв. за всяка инстанция.

          Водим от горното съдът

 

                                                    Р   Е   Ш   И

 

          Отменя изцяло Решение № 254 от 17.05.2018 г., постановено по т.д. № 84/2017 г. на Окръжен Съд – гр. С.З., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл. 135 от ЗЗД Обявява за недействителен по отношение на „ Б.П.Б. „ АД ***, ЕИК ********* Договор за дарение от **********г., изповядан с нотариален акт № */**********г., том **, рег. №****, н.д. № ********г. на нотариус М.И., рег. № ***, с район на действие Старозагорски районен съд, който нотариален акт вписан в АВ – СВ – С.З. вх. Рег. №****, акт. № **, том ***, дело № *********г., с който договор М.К.М., ЕГН – ********** със съгласието на съпругата си Д.Р.М., ЕГН - ********** дарява на баща си К.М.М., ЕГН – ********** собствения си недвижим имот, а именно: **/ ********/ идеална част от  самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри С.З., одобрена със заповед № ******************г.  на  изпълнителен директор  на АГКК,  с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, на едно ниво, находящ се в сграда № * /****/, разположена в поземлен имот с идентификатор № ************, с административен адрес съгласно представената схема от СГКК С.З.: гр. С.З., ул.„А.Т." № **, вход * /буква */, ет.* /***** /, при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: *****************, *****************, под обекта: *****************, над обекта: *****************, който самостоятелен обект представлява по удостоверение за данъчна оценка АПАРТАМЕНТ № ** /**************** /, а по документ за собственост - нотариален акт: АПАРТАМЕНТ, застроен върху *****/************/ кв.м., находящ се на *** /*****/ етаж от жилищния блок, построен в гр. С.З., ул. „А.Т." № ****/**********, буква „*/, който апартамент се състои от две спални, дневна, столова с кухненски бокс, баня, клозет, антрета и балкон, при граници на апартамента: север - апартамент, изток -двор, юг- стълбище и апартамент, запад - двор, Ведно с прилежащото към обекта едно избено помещение в първия сутерен под № ** /*******/, без посочена площ в документа за собственост, а съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка със застроена площ от ****кв.м /**** квадратни метра/, при граници на същото: север-мазе, изток - коридор и мазе, юг- двор, запад -двор, както и ведно с прилежащите *****% / ****/ идеални части от общите части на сградата и от общите помещения, както и ведно със съответните идеални части от Правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.

Осъжда М.К.М., ЕГН - ********** и К.М.М., ЕГН - ********** – и двамата с адрес гр. С.З., ул. „ А.Т. „ № **, вход *, ет. *, ап. ** да заплатят на „Б.П.Б." АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление *** деловодни разноски в размер на 1 523, 47 лв. / хиляда петстотин двадесет и три лева и четиридесет и седем стот. / за първоинстанционното производство и в размер на 761, 74 лв./ седемстотин шестдесет и един лева и седемдесет и четири стот./ за въззивно производство.

 Осъжда М.К.М., ЕГН - ********** и К.М.М., ЕГН - ********** – и двамата с адрес гр. С.З., ул. „ А.Т. „ № **, вход *, ет. *, ап. ** да заплатят на „Б.П.Б." АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 / двеста / лева за първоинстанционното производство и в размер на 200 / двеста / лева за въззивно производство.

Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                   Председател:                                 Членове: