№ 72
гр. Горна Оряховица, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20244120200660 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. С. Д. е останал недоволен и чрез защитниците
адв. Й. Ц. Й. и адв. Л. З. В., двамата от АК – Велико Търново, обжалва заповед
рег. № 350зз-99/17.12.2024 г., издадена от Ц. Р. Р. – полицейски инспектор при
РУ – Стражица, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (по-нататък ЗМВР) е постановено
задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа.
В жалбата поддържа, че оспорената заповед не съдържа достатъчно
ясни и конкретни фактически и правни основания за издаването й.
Задържането на жалбоподателя било осъществено, без да му бъдат разяснени
правата и основанието за задържане и без да са му представени каквито и да
са документи. Заповедта за задържане и декларацията за правата му били
връчени едва при освобождаването му. Не му била осигурена адвокатска
защита от момента на задържането. Заповедта за задържане била
необоснована и издадена при липса на материалноправните предпоставки за
издаването й. Дори да се приеме, че е имало данни, обосноваващи подозрение
за извършено от жалбоподателя престъпление, конкретното задържане не
1
било оправдана, адекватна и пропорционална мярка. Процесното задържане
не преследвало нито една от изчерпателно посочените в чл. 5, § 1, б. „с“ от
КЗПЧ цели. След задържането с жалбоподателя не било извършено нито едно
процесуално-следствено действие, свързано с престъплението, за което е
задържан, поради което било нарушено изискването по чл. 31, ал. 4 от
Конституцията да не му се налагат ограничения на правата, надхвърлящи
необходимото за осъществяване на правосъдието. В нарушение на
изискването по чл. 30, ал. 3 от Конституцията за задържането не били
уведомени органите на съдебната власт. Жалбоподателят бил настанен в
помещение, което не отговаряло на изискванията, регламентирани в
Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., издадена на основание чл. 72, ал. 9 от
ЗМВР. След задържането с Д. бил проведен разпит, при който не били спазени
изискванията по чл. 75 от цитираната инструкция помещението, в което се
провежда разпитът, да е оборудвано с техника за аудио- и видеозапис, която
задължително се използва. Задържаният жалбоподател бил настанен в
помещение, което не отговаря на установените в закона хигиенни изисквания.
В хода на съдебните прения на 18.02.2025 г. защитникът адв. Й. Ц. Й. от
АК – Велико Търново поддържа жалбата. Посочва, че в нарушение на
Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. извършените със задържания
жалбоподател действия след задържането не били записани с техника за
аудио- или видеозапис. Волята за задържане на Д. не била на полицейски
инспектор Ц. Р. Р., който е издал заповедта за задържане, а му било
разпоредено от началника да задържи жалбоподателя. В Централизираната
автоматизирана информационна система за документооборота заповедта за
задържане била регистрирана на 18.12.2024 г., което потвърждавало
оплакванията на Д., че на 17.12.2024 г. не са му предоставяни нито заповед,
нито никакви други документи за задържането. След задържането с Д. не били
извършвани никакви процесуално-следствени действия от разследващ
полицай или орган на съдебната власт.
В изпратената по електронната поща писмена защита, получена на
електронния адрес на съда на 10.03.2025 г. в 14:09 часа и докладвана в
откритото съдебно заседание на 11.03.2025 г., защитниците адв. Й. Ц. Й. и адв.
Л. З. В. поддържат жалбата. Към вече изложените доводи добавят, че не са
събрани доказателства, от които да се установява, че издателят на заповедта Ц.
Р. Р. е заемал към момента на издаването й длъжността полицейски инспектор
2
в РУ – Стражица. Обосновават подробно довод, че в противоречие с
разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР заповедта не съдържа фактическите
основания за задържането. Мотиви за издаване на заповедта не се съдържали
и в съставената след задържането докладна записка рег. № 350р-
10462/19.12.2024 г. Развиват подробни доводи, че задържането на
жалбоподателя не е оправдана, адекватна и пропорционална мярка, както и че
е извършено в противоречие с целта на закона, формулирана в чл. 5, § 1, б. „с“
от КЗПЧ, а именно – с цел осигуряване явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение в извършване
на престъпление или с цел да се попречи на лицето да извърши престъпление
или да се укрие, след като е извършило престъпление.
Предвид изложените доводи защитниците молят съда да отмени
обжалваната заповед и да присъди на техния доверител направените по
делото разноски.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. С. Д. дава лични обяснения в съдебното
заседание на 28.01.2025 г.
АДМИНИСТРАТИВНИЯТ ОРГАН Ц. Р. Р. – ПОЛИЦЕЙСКИ
ИНСПЕКТОР в РУ – СТРАЖИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, оспорва част от фактическите твърдения на
жалбоподателя и защитниците и признава друга част от тези твърдения. Прави
доказателствени искания в съответствие с разпределената от съда
доказателствена тежест. Посочва, че издал заповедта за задържане по
разпореждане на висшестоящ служител на министерството, който присъствал
на мястото на задържането. Не изразява становище по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Към месец декември 2024 г. в група „Криминална полиция“ при РУ –
Стражица била налична оперативна информация, че жалбоподателят Д. С. Д.,
който живее и работи в гр. Велико Търново, държи наркотични вещества в
жилището на баща си в ***, както и че ежеседмично посещава това жилище и
взема от там наркотични вещества, които разпространява на територията на
област Велико Търново.
Впоследствие в РУ – Стражица постъпила допълнителна оперативна
информация, според която на 17.12.2024 г. Д. щял да отиде в жилището на
3
баща си, за да вземе определено количество от съхраняваното там наркотично
вещество. Във връзка с тази информация била организирана операция за
пресичане и разкриване на престъпната дейност на жалбоподателя. Според
предварителната информация Д. тренирал бойни изкуства. Това наложило в
планираната операция да бъдат включени освен служители на РУ – Стражица
и служители на сектор „Специални тактически действия“ (СТД) при ОД на
МВР – Велико Търново, които имали специална подготовка за неутрализиране
и задържане на лица с висока степен на обществена опасност.
В следобедните часове на посочената по-горе дата, 17.12.2024 г.,
полицейският инспектор Ц. Р. Р., началникът на РУ – Стражица, свидетелите
В. В. Б. и П. П. П. – съответно началник-група „Криминална полиция“ и
младши разузнавач в РУ – Стражица, други служители на РУ – Стражица,
както и служители от посочения по-горе сектор СТД при ОД на МВР – Велико
Търново били разположени на секретни постове около жилището на бащата на
Д.. Малко преди 16:00 часа полицейските служители забелязали
приближаването на автомобила на жалбоподателя. Д. спрял близо до входа на
сградата, излязъл от автомобила и се качил по стълбището към входа на
жилището. Около 15 минути по-късно жалбоподателят излязъл от сградата,
като в едната си ръка носел бяла на цвят найлонова торбичка, а в другата –
картонена кутия. Двама от служителите на сектор „Специални тактически
действия“ му извикали „Стой! Полиция! Не мърдай!“ В следващите една-две
секунди Д. продължил движението си към лекия автомобил, с който
пристигнал. Служител на сектор СТД насочил помощното средство тейзър, с
което бил снаряжен, към жалбоподателя и произвел изстрел. Двата изстреляни
от тейзъра електрода се допрели до тялото на Д., който в резултат от токовия
удар бил парализиран, изгубил равновесие и паднал на асфалта. Полицейските
служители се приближили до него, притиснали го към земята и му поставили
белезници. При тези действия по фактическото му задържане на
жалбоподателя били причинени наранявания, посочени в приетите като
писмени доказателства фиш за спешна медицинска помощ и докладна записка
рег. № 350р-10462/19.12.2024 г. на полицейски инспектор Ц. Р. Р. и в
показанията на свидетеля Б., и подробно описани в приетото като писмено
доказателство съдебномедицинско удостоверение № 181/2024 г., издадено от
съдебния лекар д-р Я. К..
При падането си на земята Д. изтървал бялата найлонова торбичка и
4
картонената кутия, които носел. В торбичката полицейските служители
забелязали три прозрачни полиетиленови плика със суха зелено-кафява листна
маса. На място били извикани разследващ полицай, специалисти технически
помощници и поемни лица. За времето от 17:10 до 17:50 часа на 17.12.2024 г. в
района на фактическото задържане на жалбоподателя бил извършен оглед на
местопроизшествие. В хода на този оглед от бялата найлонова торбичка били
извадени трите прозрачни полиетиленови пликове със суха зелено-кафява
листна маса. От всеки от пликовете била иззета проба. Трите проби от
отделните пликчета били тествани с полеви наркотест Detect 4 Drugs, който
отчел, че изследваното вещество реагира на канабис. И трите пликчета били
иззети по надлежния ред като веществени доказателства.
С нарочен протокол Д. предал доброволно на разследващия полицай
станиолено топче със завита в него суха зелена листна маса, което държал в
джоб в горнището, с което бил облечен. При предаването на това топче
жалбоподателят обяснил, че същото съдържа марихуана. В хода на проведения
оглед на веществено доказателство сухата зелена листна маса била тествана с
посочения по-горе полеви наркотест, който и в този случай отчел, че
изследваното вещество реагира на канабис.
За времето от 17:58 до 18:45 часа на посочената по-горе дата,
17.12.2024 г., в условията на неотложност и в присъствието на Д. и поемни
лица било извършено претърсване и изземване в посоченото по-горе жилище
на бащата на жалбоподателя – на третия етаж в жилищния блок на *** в гр. С..
В хода на претърсването били открити и иззети като веществени
доказателства: 1) прозрачен полиетиленов плик, съдържащ суха растителна
маса и глави, реагирали при тестване с полевия наркотест на канабис, 2)
алуминиево фолио, обособено в кръгла форма, съдържащо суха растителна
маса и глави, реагирали при тестване с полевия наркотест на канабис, 3)
машина за вакуумиране Silver Crest, черна на цвят, и 4) електронна везна, сива
на цвят, с прозрачен капак, с етикет в задната част, както и полиетиленов
прозрачен плик, съдържащ множество станиолени празни ленти.
На мястото за обяснения в протокола за претърсване и изземване Д.
посочил, че откритите и иззети от дома на баща му вещества са марихуана и са
негова (на жалбоподателя) собственост.
Същата вечер, на 17.12.2024 г., за времето от 19:40 до 20:10 часа в
5
сградата на РУ – Стражица Д. дал писмени обяснения, в които посочил кога,
къде и от кого е купил марихуаната, която съхранява в дома на баща си.
Посочил също две дати, на които е идвал в жилището, отделял е от голямото
количество марихуана дози в полиетиленови пликчета, описал няколко лица,
на които е продал количества от марихуаната, и начина, по който се свързва с
тях, като посочил имената на клиентите, които познава по име.
Междувременно полицейски инспектор Ц. Р. Р. от РУ – Стражица издал
обжалваната заповед рег. № 350зз-99/17.12.2024 г. за задържане на
жалбоподателя. На Д. били предявени и той подписал формуляр на декларация
за правата на задържано лице – част първа и втора, декларация за изразяване
на желание или нежелание да ползва адвокатска защита по свой избор и за
своя сметка или за ползване на правна помощ и 2 бр. декларации за
разясняване на правото да ползва медицинска помощ – една в посочения час
на задържане и една в часа на освобождаването.
Тъй като в сградата на РУ – Стражица нямало помещение за задържане
на лица, в късните часове на 17.12.2024 г. жалбоподателят бил отведен в
сградата на РУ – Горна Оряховица, където бил настанен в помещението за
задържане.
На 18.12.2024 г. в 15:45 часа жалбоподателят бил освободен.
При така установените факти по делото съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законния срок от името на лице, което има правен
интерес от нейното обжалване, и е подписана от надлежно упълномощен
защитник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен орган –
полицейски инспектор VI степен в група „Охранителна полиция“ в РУ –
Стражица при ОД на МВР – Велико Търново (приетото като писмено
доказателство писмо на л. 41), който съгласно чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1,
т. 2 и 7 от ЗМВР е полицейски орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от същия
закон.
При издаване на заповедта полицейският орган е действал в кръга на
своите правомощия, определени в чл. 61 и сл. от ЗМВР.
6
От събраните доказателства се установява, че в момента на
фактическото му задържане Д. носел бяла найлонова торбичка, в която имало
три прозрачни полиетиленови плика със суха зелено-кафява листна маса с
мирис на марихуана. При извършеното по-късно същата вечер следствено
действие – изземване на веществени доказателства в хода на оглед на
местопроизшествие, листната маса в найлоновите пликове била изследвана с
полеви наркотест, който отчел реакция на канабис (марихуана).
При това положение съдът приема, че оспорената заповед е издадена
при наличието на материалноправната предпоставка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР – наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление, в
случая – престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона писмена форма
и съдържа законоустановените реквизити, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
В съобразителната част на заповедта са посочени името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, който я е издал, и са изложени
фактическите и правните основания за задържането. Престъплението, в
извършването на което задържаното лице е заподозряно, е надлежно описано с
посочване на времето и мястото на неговото извършване, на изпълнителното
деяние, чрез което е осъществен съставът, и на държаното наркотично
вещество, представляващо предмета престъплението.
В заповедта са посочени данните, индивидуализиращи задържаното
лице, както и датата и часът на задържането. Текстът на заповедта съдържа и
разяснение на правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3 – 6, чл. 73 и чл. 74,
ал. 2, т. 6, б. „а“ – „е“ от ЗМВР.
Задържаното лице е попълнило и подписало предвидената в чл. 74, ал.
3 от ЗМВР декларация.
Заповедта за задържане е вписана във водения специален регистър и
копие от същата е връчено на жалбоподателя срещу подпис.
По изложените по-горе доводи съдът приема, че оспорената заповед за
задържане е издадена от компетентен орган в установената от закона форма
при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие
с материалноправните разпоредби, като всички изложени от защитниците
доводи в обратния смисъл са неоснователни.
В крайна сметка обаче процесната заповед за задържане е
7
незаконосъобразна поради несъответствието й с целта на закона.
Основателна е тезата на защитниците, че задържането на Д. не е
съобразено със законоустановените цели на тази принудителна
административна мярка – да се осигури явяване на лицето пред съда по повод
обоснованото предположение, че е извършило престъпление, да се попречи на
лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило
престъпление.
От изисканите и приети като писмени доказателства материали по ДП
№ 274/2024 г. по описа на РУ – Стражица (л. 76 – 112) се установява, че
дежурният прокурорът е уведомен за образуваното досъдебно производство за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК на 17.12.2024 г. В материалите от
досъдебното производство няма данни за времето от фактическото му
задържане в 16:00 часа на 17.12.2024 г. до освобождаването му в 15:45 часа на
18.12.2024 г. Д. да е бил привлечен в качеството на обвиняем по цитираното
ДП, съответно прокурорът да е внесъл искане в съда за вземане на мярка за
неотклонение задържане под стража или домашен арест по отношение на
обвиняемия и да е издал постановление за задържането на обвиняемия на
основание чл. 64, ал. 2 от НПК за осигуряване на явяването му пред съда в
производство по искане за вземане на мярка за неотклонение. При това
положение не може да се приеме, че заповедта за задържане на Д. е издадена с
цел да се осигури явяването му пред съда в производство по чл. 64 от НПК по
повод обоснованото предположение, че е извършил престъпление по чл. 354а,
ал. 3 от НК.
От протокола за доброволно предаване (л. 91), от обясненията на Д.,
вписани в протокола за претърсване и изземване (л. 98), и най-вече от
писмените обяснения на Д., дадени пред младши разузнавач от РУ – Стражица
(сведението на л. 111), се установява, че жалбоподателят е съдействал активно
за разкриване на собствената си престъпна дейност. При това извън обективно
установеното при огледа на местопроизшествието и при претърсването и
изземването държане на марихуана, Д. е признал, че държи марихуаната с цел
разпространение, с което се е самоуличил в извършването на по-тежкото
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. В цитираното по-горе писменото
сведение жалбоподателят е посочил кога, къде и от кого e закупил
марихуаната, къде я е съхранявал, както и кога, на кого и какви количества от
8
тази марихуана е продавал, начина, по който се свързва с клиентите си, и
имената на тези от тях, които познава по име.
От друга страна, в материалите от административната преписка и от
досъдебното производство няма данни Д. да е държал други количества
наркотично вещество освен иззетите при огледа на местопроизшествие и при
претърсването в дома на баща му в гр. Стражица, както и да е извършвал
друга престъпна дейност извън тази, в която се е самоуличил. В докладната
записка на началника на група „Криминална полиция“ в РУ – Стражица (л. 79)
е посочено изрично, че според наличната оперативна информация
жалбоподателят не държи наркотични вещества в квартирата си в гр. Велико
Търново.
Няма данни към момента на задържането му Д. да е осъждан за
престъпления или по отношение на него да има неприключили наказателни
производства.
Установява се също така, че жалбоподателят работи на две места – като
самонает в собствено студио за масажи и като супервайзор в казино
(обясненията на л. 69).
Изложените по-горе обстоятелства, и най-вече активното съдействие
на жалбоподателя за разкриване на собствената му престъпна дейност, са
несъвместими с извод, че към 17.12.2024 г. е съществувала опасност той да
извърши престъпление или да се укрие.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че задържането на Д. на
17.12.2024 г. в гр. Стражица, последващото му превеждане в РУ – Горна
Оряховица, настаняването му в помещение за задържане в сградата на това
районно управление и ограничаването на правото му на свободно
придвижване в рамките на това помещение за задържане до освобождаването
му в 15:45 часа на 18.12.2024 г. не са били съобразени с установените в закона
цели на принудителната административна мярка по чл. 72 от ЗМВР.
Ето защо оспорената заповед, с която е постановена тази принудителна
административна мярка, е незаконосъобразна поради несъответствие с целта
на закона.
По изложените по-горе мотиви съдът следва да отмени оспорената
заповед за задържане.
При този изход на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да
9
бъде уважено искането на жалбоподателя да му бъдат възстановени
направените разноски за държавна такса и за възнаграждение за един адвокат
за защита в производството пред районния съд. От представените
доказателства – разписка, оформена като клауза в договора за правна защита и
съдействие (л. 7), и разписка от платежен оператор (л. 10) – се установява, че
жалбоподателят е заплатил 1000 лв. адвокатско възнаграждение на защитника
адвокат и 10 лв. държавна такса. Административният орган не прави
възражение за прекомерност на уговореното и платено адвокатско
възнаграждение. Ето защо съдът следва да уважи в пълен размер искането за
присъждане на разноски в размер на 1010 лв.
По аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК за дължимите на жалбоподателя
разноски следва да бъде осъдена Областната дирекция на МВР – гр. Велико
Търново, която е юридическото лице, в структурата на което е
административният орган, издал отменения индивидуален административен
акт.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане рег. № 350зз-99/17.12.2024 г.,
издадена от Ц. Р. Р. – полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“
на Районно управление – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново, с която
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят Д. С. Д., ЕГН
**********, е задържан за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, код по БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с адрес
за призовки и съобщения *** – адв. Й. Ц. Й. и адв. Л. З. В., двамата от АК –
Велико Търново, сумата 1010 лв. (хиляда и десет лева), представляващи
направените разноски в производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на преписа.
10
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11