РЕШЕНИЕ
№ 16846
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110122057 по описа за 2025 година
Предявен е за осъдителен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. С. С.
срещу „Фератум България“ ЕООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 лев, частична претенция от 11,75 лева, представляваща недължимо платена
сума по нищожен договор за потребителски кредит № 1235351 от 30.01.2023 г., ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба до погасяването.
Ищецът В. С. С. твърди, че е сключил с ответното дружество „Фератум
България“ АД договор за потребителски кредит № 1235351 от 30.01.2023 г., по силата
на който ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на 500 лева на
ищеца, а последният се задължил да върне паричната сума, заедно с възнаградителна
лихва от 11,75 лева. Съгласно чл. 5 от договора, страните се съгласили договорът за
заем да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на
дружеството, отпуснало кредита. Никъде не било посочено какъв е размерът на
възнаграждението за дружеството – поръчител, като впоследствие ищецът установил,
че му е начислена допълнителна такса за поръчител в размер на 108,25 лева. Сочи, че
към датата на подаване на исковата молба ищецът е погасил задълженията си по
договора за кредит. Сочи, че е налице влязло в сила решение по гр. дело № 56779/24 г.
по описа на СРС, с което съдът е признал, че договорът за потребителски кредит е
недействителен. Твърди, че общо платената от него сума на ответното дружество по
договора за кредит е в размер на 511,75 лева. Намира, че сумата от 11,75 лева е платена
без основание, като претендира част от нея, а именно сумата от 1 лев. Претендира
1
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Излагат се неотносими към предмета на настоящия иск доводи и аргументи, като
видно от посоченото в уводната част на отговора, ответникът неправилно е възприел,
че срещу него е предявен иск по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 5 от
договор. Излагат се твърдения за действителността на чл. 5 от договора, както и че
възнаграждението за поръчител не следва да се включва в размер на ГПР. Не се
оспорва фактът на извършено от ищеца плащане на процесната сума. Моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание на 11.09.2025 г. съдът е допуснал на
осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата
от 11,75 лв., представляваща пълният размер на претенцията, вместо първоначално
предявения частичен размер от 1 лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 26895/20.06.2025
г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 11.09.2025 г. без
възражение от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени фактите, че ищецът и ответникът са страни по процесния
договор за потребителски кредит № 1235351 от 30.01.2023 г., във връзка с който е
предоставено поръчителство от Multitude Bank в полза на дружеството, отпуснало
кредита; че е начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 108,25 лева,
която сума не е включена при формиране на уговорения в договора за потребителски
кредит размер на ГПР; че ответникът е изпълнил задължението си да предостави суми
по договора за потребителски кредит на ищеца; че ищецът е върнал на ответника
сумата от 500 лева главница и сумата от 11,75 лева възнаградителна лихва по договора
за потребителски кредит; че страните са обвързани от СПН на влязло в законна сила
решение по гр. дело № 56779/24 г. по описа на СРС.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
По предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът
„Фератум България“ ЕООД е получил процесната сума, представляваща заплащане на
сума по недействителен договор за потребителски кредит, с което се надхвърля
чистата стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
тяхното връщане, респ. да докаже връщане на сумите.
Съгласно чл. 23 ЗПК при обявяване на договор за потребителски кредит за
нищожен, длъжникът е задължен да върне единствено чистата стойност на кредита.
Предвид, че с влязло в сила съдебно решение между страните по гр.д. № 56779/2024 г.
2
по описа на СРС договорът за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние № 1235351 от 30.01.2023 г. е признат за нищожен, следва да се приеме, че
всички заплатени суми по договора над размера на главницата са недължимо
заплатени като платени без валидно правно основание. Поради това заплатената от
кредитополучателя сума в размер на 11,75 лева за договорна възнаградителна лихва е
платена неоснователно и подлежи на възстановяване от кредитодателя.
Предвид изложеното, искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на неоснователно
заплатени суми по договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние
№ 1235351 от 30.01.2023 г. се явява основателен се явява основателен в пълния
предявен размер от 11,75 лева и следва да бъде уважен.
При първоначално частично предявен иск претенцията за присъждане на
законната лихва от момента на завеждане на иска, е само по отношение на предявената
част от вземането за главница, която част представлява предмет на делото. Едва с
увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата
по чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва
върху увеличената част - в този смисъл Решение № 60141/25.11.2021 г. по т. дело №
2022/2020 г. на I т.о. на ВКС, произнесено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо законната
лихва върху първоначално предявения размер от 1 лев следва да бъде присъдена,
считано от подаването на исковата молба, а върху пълния размер от 11,75 лева – от
подаването на молбата по чл. 214 ГПК , а именно – 11.09.2025 г.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца.
Ищцовата страна представя доказателства за сторени по делото разноски в размер на
сумата от 50 лв. за държавна такса и сумата от 2200 лева с вкл. ДДС за адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира претенцията за разноски за неоснователна поради следното:
Съгласно нормата на чл. 3 от ГПК участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Злоупотребата с право е налице, когато конкретно право се упражнява
недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други субекти
(чл. 57, ал. 2 от КРБ). За спазване на принципа за добросъвестно упражняване на
процесуални права и съобразно добрите нрави съдът следи служебно.
Видно от представено като писмено доказателство по делото копие на съдебно
решение № 5064/23.03.2025 г. по гр.д. 56779/2024 г., СРС, 48 с-в между същите страни
е водено дело за установяване на недействителността на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние № 1235351 от 30.01.2023 г. и за осъждане на
ответника „Фератум България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 108,25 лв.,
представляваща получена без основание от ответника сума за възнаграждение за
поръчител, като в посоченото производство са присъдени и разноски на ищцовата
страна в размер на общо 2251,36 лв., от които 1800 лв. – за заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение, като след извършена служебна справка съдът констатира,
3
че процесуален представител на ищеца и в приключилото производство е бил адв. Д.
М.. Настоящото дело е образувано за сумата от 11,75 лв., представляващи отново
получена без основание от ответника сума по процесния договор за кредит, като
исковата молба е депозирана по-малко от месец след постановяване на решението по
гр. дело № 56779/2024 г.
Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се достигнало
до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващи
размера на сбора на исковите суми по заведените от ищеца дела, а също така
уважаване на претенцията на ищеца по настоящото дело би означавало присъждане на
адвокатско възнаграждение, надвишаващо стотици пъти цената на заведения иск. Не
без значение е и че настоящото дело е с ниска фактическа и правна сложност, не се
налага събиране на нови доказателства, доколкото ответникът признава правно
релевантните факти за уважаване на предявения иск, а липсата на основание за
задържане на процесните суми се доказва от влязлото в сила решение по предходно
дело за обявяване на процесния договор за заем за нищожен, в което производство в
полза на ищеца вече е заплатено адв. възнаграждение.
В случая е от значение дали ищецът беше упражнил правата си в едно
производство, или в две отделни, и относно задължението за заплащане на една или
повече държавни такси. Касае се за една и съща претенция /платена без основание
сума/, като в производството по гр. дело № 56779/2024 г. по описа на СРС е
претендирана част от тази сума, а в настоящото производство друга част от тази сума.
Сборът на претенциите в двете производства е в размер от общо 120 лева, като
дължимата държавна такса би била 50 лева, ако претенцията беше заявена в едно
производство, а не общо 100 лева, до какъвто дължим размер се е стигнало
понастоящем с образуването на две отделни дела. Ето защо, както по отношение на
дължимата държавна такса, така и по отношение на адвокатското възнаграждение
съдът намира, че с решението си да образува две отделни производства в кратък
период от време, ищецът е увеличил многократно задълженията за разноски за
заплащане на държавна такса и адв. възнаграждение. Неупражняването на всички
права в рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца, което е и негово
право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на
ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер,
надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването
на правото на ищеца в едно производство. Да се приеме обратното, означава да се
наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи
злоупотреба с права.
Освен това следва да се отбележи, че претенцията за присъждане на разноски за
адв. възнаграждение в размер на 2200 лв. по иск с цена от 11,75 лв. представлява на
4
самостоятелно основание злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, с която
злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните
права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства,
а е длъжен да осуети такава злоупотреба, като не присъди разноски. С така
установената злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на
субективните права и основните принципи на гражданския процес, поради което съдът
намира, че разноските не се дължат, независимо, че са извършени в самостоятелно
производство. В този смисъл са напр.: Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. дело
№ 560/2021 г. на III ГО на ВКС, Определение № 72/26.02.2021 г. по гр. дело №
2980/2020 г. по описа на III ГО та ВКС и др.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Фератум България“ ЕООД,
ЕИК: ********* да заплати на В. С. С., ЕГН ********** сумата от 11,75 лева,
представляваща платена без основание от ищеца сума по договор №
1235351/30.01.2023 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние,
ведно със законната лихва върху сумата от 1,00 лев, считано от 15.04.2025 г. до
погасяване на задължението и законна лихва върху сумата от 11,75 лева, считано от
11.09.2025 г. до погасяване на задължението
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5