Р
Е Ш Е
Н И Е
№
...........
град Шумен, 05.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при
секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Р.Рачев от Окръжна
прокуратура– Шумен, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 10 по
описа за 2021г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа
на касационна жалба на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Шумен, срещу Решение № 260021/20.11.2020г. на Районен съд– Велики
Преслав, постановено по ВНАХД № 91/2019г. по описа на съда. С атакувания
съдебен акт е отменено №27-0000763 от 08.03.2019 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр.
с чл.413 ал.2 от КТ на „Ю.“ЕООД-гр.Шумен е наложена имуществена санкция в
размер на 1 800 лв. за нарушение по чл.14 ал.3 от Закон за здравословни и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, във връзка с чл.225 ал.2 от Наредба №7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване. Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага
подробни аргументи за
незаконосъобразност на постановеното от районния съд решение. В съдебно
заседание не изпраща процесуален представител.Депозира писмено становище по
същество на спора, с което поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответната
страна „Ю.“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представя отговор на касационната жалба, в който я оспорва, а в съдебно
заседание се явява процесуален представител- адв.П.Х., редовно упълномощен,
който поддържа изложеното в отговора и претендира сторените от дружеството
деловодни разноски.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 31.01.2019г. служители на Дирекция
„Инспекция по труда”, заедно със служители на Агенцията по заетостта, Бюро по
труда-гр.Велики Преслав извършили проверка във връзка със спазване на трудовото
законодателство в обект, ползван от жалбоподателя „Ю.“ЕООД-гр.Шумен. Обектът
представлявал офиси– стаи, находящи се в сградата на Читалище „Христо Ботев
1923” в с.Бяла река, община Върбица, обл. Шумен. Достъпът до това помещение се
осъществявал от вход на сградата и през коридор, в който имало и други помещения,
функциониращи като библиотека и център за професионално обучение. В хода на
осъществената проверка проверяващите служители и свидетели по делото
установили, че в офиса работят две лица по сключени граждански договори за
лекторска работа- обучение на 15 курсисти от курс „Административно обслужване“ и
в самото помещение, където се осъществява обучението няма поставен пожарогасител.
В помещението имало инсталирани 16 бр. преносими компютри. Проверката била
надлежно обективирана в Протокол №ПР 1903521 от 31.01.2019г., с която на
дружеството били дадени съответните предписания по осигуряване на пожаротехнически
средства за първоначално пожарогасене в срок до 15.02.2019г. На 08.02.2019г. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение №27-0000763 за това,
че дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.2 от ДР на
ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността си, не е изпълнило задълженията си по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите две лица,
назначени на граждански договори и на обучаващите се 15 лица, тъй като не са
осигурени необходимите и изпитани пожаротехнически средства за пожарогасене,
което осъществявало фактическия състав на нарушение на чл.14 ал.3 от ЗБУТ , във
връзка чл.225 ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване. Актът бил подписан от управителя без възражения. Дружеството
не се възползвало от законното си право в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН да
депозира писмени възражения. Въз основа на така съставения и връчен акт за
установяване на административно нарушение Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда”- гр. Шумен издал Наказателно постановление №27-0000763 от 08.03.2019г.,
с което за установеното нарушение на дружеството, в качеството му на
работодател, на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ, била
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 лв.
При
така установената фактическа обстановка районният съд приел, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата
отмяна. По съществото на спора съдът счел, че събраните писмени и гласни
доказателства не установяват с категоричност извършването на приписаното на
търговеца, притежаващ качеството работодател по смисъла на §1 т.2 от ДР на
ЗЗБУТ, нарушение. Съдът е изследвал
относимата законова уредба и е приел, че няма нормативно изискване в отделно
помещение на сграда, какъвто е процесният офис-стая, да има поставено
пожаротехническо средство и задължение за собственик или ползвател да постави
такова.
Настоящият
съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка,
въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по
отношение приложението на закона, които се споделят от настоящата касационна
инстанция, поради което и на основание чл.221 ал. 2 от АПК, съдът препраща към
мотивите на атакуваното решение.
Настоящата
инстанция споделя и направения извод, че в съставения АУАН и НП като нарушена
материално-правна норма са посочени единствено разпоредбите на чл.14 ал.3 от
ЗБУТ и чл.225 ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, които са общи. Съгласно първата разпоредба юридическите
лица, които самостоятелно наемат работещи, които ползват работещи, предоставени
им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за
своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг
повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места,
като тези задължения важат и при организирането и провеждането на обучение във
всички видове учебни заведения, организации и звена за повишаване на
професионалната квалификация. Нормата е общо форумулирана и препраща към
Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд. Според посочения в АУАН и НП текст на чл.225 ал.2 от подзаконовия
нормативен акт, „в зависимост от големината и експлоатацията на сградите,
съдържащото се в тях работно оборудване, физическите и химичните свойства на
използваните вещества и материали и максималния брой на хората, работните места
се оборудват с подходящи пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене“.
От формулировката на текста, е видно, че нормата регламентира безопасни условия
на труд в сгради и не съдържа конкретно изискване за брой и вид пожаротехнически
средства, а това изискване е поставено в зависимост от други фактори, които в
настоящия казус не са изяснени в хода на административно-наказващото
производство. По своята същност нормата отново е препращаща, като оборудването на
обекти с пожаротехнически средства, техния вид и количеството е определен
съгласно приложение №2 към чл.3 ал.2 от Наредба №Із-1971/29.10.2009г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар,
във вр.с чл.15 ал.1 от Наредба № 8121з-647 за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите /обн. ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г./. За обекта „Читалище“,
предвид класа на функционална пожарна опасност- Ф2.1, съгласно т.26, раздел 2- „обществени сгради“, на
400кв.м. се изискват нормативно 1 брой пожарогасител с клас на праха АВС, с
вместимост 6 кг. и 1 брой пожарогасител на водна основа. АНО не е изследвал
дали има поставени такива пожарогасители в сградата. В двете наредби няма
изискване по отношение на стая в сграда, а единствено за помещения със
специално предназначение в административни сгради с площ 100 m2. Настоящата инстанция споделя
довода да въззивната инстанция, че административно-наказващия орган е следвало
да посочи конкретната материално-правна разпоредба изискваща наличието на
пожаротехническо средство в офиса на дружеството ответник по касация, което не
е било направено и е ограничило правото на защита на санкционираното лице и
възможността за контрол за законосъобразност от съда. В този смисъл съдът е съобразил
практиката на АС-Шумен по сходни казуси- КАНД № 298 по описа за 2019г. и КАНД №
205 по описа за 2019г. на ШАС.
Ограничен
в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд- гр. Велики Преслав за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора, следва да бъде уважено искането за присъждане на деловодни
разноски, сторени от ответника по касация. Пред настоящата инстанция инстанция е
представен договор за правна помощ и процесуално представителство във връзка с
обжалване на НП пред АС- Шумен и списък на разноските, съгласно които същите
възлизат на 400.00лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260021/20.11.2020г. на
Районен съд– Велики Преслав, постановено по АНД № 91/2019г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №3 да заплати на „Ю.“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** разноски по делото в размер
на 400,00лв. (четиристотин) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ:
1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.02.2021г.