№ 1073
гр. Пловдив, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300501686 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. А. Л. против Решение № 112/14.03.2025г.,
пост. по гр.д.№ 2225/2024, КРС, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателката против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, за признаване за
установено в отношенията помежду им, че Д. А. Л. не дължи чрез принудително
изпълнение на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, сумата в размер на 1958,78лв.,
представляващи главница по договор за потребителски кредит в размер на 1599,82лв.
и мораторна лихва от 20.05.2008г. до 10.01.2010г. в размер от 358,96лв., за които
парични притезания е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 45/2010г., ПPC и е
образувано изп.д. № 327/2011г., по описа на ЧСИ Константин Павлов, с район на
действие Окръжен съд Пловдив, като неоснователен и са присъдени разноски.
Жалбоподателката Д. Л. поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че погасителната давност за вземането е
прекъсната на 17.03.2019г. и на 05.04.2019г., като сочи, че същата е изтекла много
преди това – още на 16.03.2018г. Сочи, че по делото не се установява да е направила
отказ от давността поради което и плащанията на посочените дати не могат да
прекъснат вече изтеклата погасителна давност. Освен това тези плащания от общо
40лв. не съставляват признание на задължението по основание и размер. Моли съда да
1
отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което уважи предявения
иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Кредит инкасо инвестмънс БГ“ ЕАД е подала отговор на
въззивната жалба, в който поддържа правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Подробно описва изпълнителните действия, които според нея водят до
прекъсване на давността. От направения преглед, според страната, се установява, че не
е налице пет годишен период, в който взискателят да е бездействал. Всяко едно от
посочените действия прекъсва давността, поради което и не налице погасяване на
вземането по давност. Излага подробни разсъждения относно правната същност на
перемпцията и неотносимостта й към давностните срокове, като се позовава и на
съдебна практика. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна
– ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ищец в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между него
и взискателя по изпълнително дело, че сумите по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д.№ 45/2010, КРС не се дължат, предвид погасяване на вземанията по давност.
Поддържа, че погасителната давност е започнала да тече на 16.03.2013г. , като е
изтекла на 16.03.2018г., преди предприемане на някакви действия по прекъсването й от
страна на взискателя.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че вземането не е
погасено по давност. Приел е , че приложимият давностен срок е пет годишен,
доколкото вземането е съдебно установено. Приел е че давността е прекъсвана
многократно чрез искания от взискатея за прилагане на конкретен изпълнителен
способ и с последващо доброволно плащане от страна на длъжника, като липсва
промеждутък от пет години, в който вземането да е погасено по давност. Поради това е
отхвърлил отрицателния установителен иск.
Предявеният иск е с пр. осн. чл.439 от ГПК – отрицателен установителен, че
претендирани в изпълнително производство суми не се дължат поради погасяване на
вземането по давност. Предвид прилагането на изп.д.№ 20118240400327 на ЧСИ К.
Павлов, което е с предмет събиране на оспореното вземане, се установява правния
интерес от предявяване на иска, респ. допустимостта на производството.
От фактическа страна по делото е безспорно, че жалбоподателката Д. Л. е
длъжник по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 45/2010, КРС в полза на „БНП
2
Париба пърсънъл файненс“ ЕАД. Безспорно е и, че „Кредит инкасо инвестмънст БГ“
ЕАД е цесионер на вземането, което се установява и от представения по
изпълнителното дело договор за цесия.
От приложеното копие на изпълнително дело се установява, че същото е
образувано на 16.03.2011г. по молба на първоначалния кредитор, като с молбата за
образуване са възложени правомощия та съдебния изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ.
Изпратени са две призовки / м.12.2011г. и м.06.2014г./ с предупреждение, че ако
длъжникът не изпълни доброволно ще бъде извършен опис на движими вещи в дома
му, но насрочване на опис не е извършвано. С молба от 16.03.2017г. цесионерът
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поиска да бъде конституиран като взискател
на мястото на цедента по договора за цесия, като в тази молба е поискал насрочване на
опис на движими вещи в дома на длъжника. С разпореждане от 27.04.2017г. е насрочен
опис за 21.06.2017г. Платена е и авансовата такса за изпълнителното действие. На
05.06.2017г. е наложен и запор върху банкова сметка на длъжника. С молба от
18.06.2018г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи в дома на
длъжника.На 09.01.2019г. е насрочен опис на движими вещи. С протокол за извършено
погасяване на дълга от 11.03.2019г. е разпределена сумата от 20лв., пстъпила от
длъжника Л. по изпълнителното дело. Същата сума е платена от длъжника и на
05.04.2019г. На 27.03.2019г. взискателят е поискал извършване на нови действия по
принудтелно изпълнение – опис на движими вещи. На 16.05.2019г. е насрочен опис на
движими вещи. На 06.03.2020г. е насрочен отново опис на движими вещи в дома на
длъжника. На 25.06.2020г. е извършено разпределение на сумата от 73лв., платена от
длъжника Л. по изпълнителното дело. На 26.05.2021г. е насрочен опис на движими
вещи. На 04.02.2022г. взискателят е поискал налагане запор на трудово
възнаграждение.На 04.11.2022г. взискателят е подал молба за налагане на запор на
банкови сметки. На 04.04.2023г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими
вещи. На 21.03.2024г. взискателят е поискал запор на банкови сметки, на трудово
възнаграждение и възбрана на имоти. На 12.06.2024г. е наложен запор на пенсията на
длъжника.
С оглед на тези данни от изпълнителните дела, съдът прави следните правни
изводи :
Съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а по време на висящността на изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015г., пост. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието, че ППВС №
3/80 г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение. Според новите разяснения, по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
3
действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали
прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ -
като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отмяната
на ППВС № 3/1980г. има действие, обаче, от датата, на която е прието
противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, а именно от
26.06.2015 г.. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в редица свои решения - Р№
51/21.02.2019 г., гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., Р№ 170/17.09.2018 г., гр. д. № 2382/2017
г., ІV г.о., а в крайна сметка е постановил и ТР№3/2023, т.д.№2/2020, ОСГТК, в което е
прието, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземанията по изп.дела, образувани до приемате на ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК,
ВКС, т.е. до 26.06.2015г. ВКС е дал отговор и на въпроса дали извършените
изпълнителни действия след настъпила ex lege перемпция на изпълнителното дело
могат да прекъсват давността, респ. дали са валидно извършени и могат ли да породят
правни последици. По този въпрос е налице задължително тълкуване в ТР№
2/04.07.2024г. по т.д.№2/2023, ОСГТК, където в т. 3 е разяснено, че погасителната
давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по
което е настъпила перемпция.
В светлината на тези разяснения следва да се приеме по конкретния казус, че от
образуването на първото изпълнително дело през 2011г. до прекратяването му по
силата на закона на 16.03.2013г. /чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/ давностен срок за погасяване
на взимането не е текъл. От момента на прекратяване на делото, на общо основание е
започнала да тече погасителна давност за вземането. По делото се установява, че с
молба от 16.03.2017г. цесионерът на вземането е поискал да бъде заменен
първоначалния кредитор, възложил е на съдебния изпълнител правата по чл.18 от
ЗЧСИ и е поискал насрочването на опис на движими вещи в дома на длъжника. Тези
действия са валидно извършени с оглед разясненията на последното посочено
тълкувателно решение, прекъсват давността, която към този момент не е изтекла – от
2013г. до 2017г. не е изтекла предвидената в закона пет годишна погасителна давност.
От този момент до 2024г. ежегодно взискателят е искал извършване на действия по
4
принудително изпълнение или съдебният изпълнител и насрочвал подобни действия.
Не е налице период от пет години, през който взискателят да е бездействал и да е
започнала да тече и изтекла погасителна давност за вземането.
Жалбоподателката е развивала доводи за погасяване на вземането по давност
без да съобрази разясненията, дадени в ТР№ 2/2024г. по т.д.№2/2023, ВКС, в което е
прието разбирането, че извършени изпълнителни действия и по перимирано дело
прекъсват давността. В случая още през 2017г., такива действия са поискани и
предприети, поради което не може да бъде споделено твърдението й, че давността е
изтекла на 16.03.2028г.
Ето защо настоящия състав приема, че в конкретния случай не е налице период
от пет години, през който да не са предприемани действия по принудително
изпълнение, респ. не е налице погасяване на вземането по давност.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
предявеният иск за установяване на погасяване по давност на вземането на
въззиваемото дружество се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Решението на първоинстанционният съд, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата
страна сумата от 150лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство,
определено по реда на чл.25, ал.1 от наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 112/14.03.2025г., пост. по гр.д.№ 2225/2024, КРС.
Осъжда Д. А. Л., ЕГН **********, да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 150лв. юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5