РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Варна, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500397 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуален представител Д. С. – държавен инспектор в ТД - Варна, против
решение № 260006/25.03.2025 г. по гр. д. № 2747/2017г. на ОС – Варна, с което
са отхвърлени предявените от въззивника против И. И. В., ЕГН **********
искове с правно основание чл.153 вр. §5 ДР на ЗОНПИ за отнемане в полза на
държавата на подробно описано в диспозитива на решението имущество на
обща стойност в размер на 67 000 лева.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон,
съдебната практика и установеното от доказателствата, при допуснати
процесуални нарушения. С подробни правни доводи се оспорва изводът на
първоинстанционния съд, че необходимо условие за несъответствие по см. на
§ 1, т.3 ДР на ЗОНПИ е наличното в края на периода имущество да е на
стойност над 150 000 лева. Сочи се, че този извод противоречи на
материалния закон и на цитирана съдебна практика на Върховния касационен
съд, а в същото време посочената такава от първоинстанционния съд не
съставлява задължителна по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Навеждат се
аргументи по съществото на спора, в частност за установено от
1
доказателствения материал несъответствие в размер на 1 398 114.27 лева и
доказаност на предпоставките за отнемане на процесното имущество.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и
уважаване на предявените искове.
Срещу въззивната жалба в срок е постъпил отговор от насрещната
страна – въззиваемия И. И. В., чрез процесуален представител адв. Ж., с който
жалбата се оспорва като неоснователна.
Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба от КОНПИ, с която
се обжалва постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК
определение № 260031/02.05.2025г., с което по молба на И. И. В. решението в
частта по разноските е изменено и Комисията е осъдена да му заплати
допълнително сумата от 2 819.53 лева, представляваща разлика между
присъдени му с определение № 260282/18.12.2023 г. разноски от 7 440.47 лева
до пълния размер от 10 260 лева на дължими разноски за производството. С
доводи за недължимост на същите на основание чл.156, ал.6 ЗОНПИ се иска
отмяна на обжалваното определение.
Отговор по тази жалба не е постъпил.
В с.з. жалбите, съответно подаденият отговор по въззивната жалба, се
поддържат.
За да се произнесе по спора, съобразно наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна
съобрази следното:
Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество против И. И. В., П. Г. В. и
„Чифлика 111“ ЕООД искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и
разгледани по реда на ЗОНПИ, на основание вр. § 5, ал. 2 от ПРЗ на ЗОНПИ.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че въз основа на
уведомление с вх. № УВ-1412-2/29.07.2015 г. на ОП – Варна за привличането
на И. В. като обвиняем по ДП № 143/2011 г. по описа на ОД на МВР, пр. пр. №
1361/2011 г. на ОП – Варна, за извършени от него престъпления по чл. 321, ал.
3, предл. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 20, ал.2, вр. ал. 1, предл. 1 от НК, попадащи в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18
ЗОПДНПИ /отм./, с протокол № ТД 04ВА/УВ-11467/05.08.2015 г. е образувана
проверка, обхващаща периода 05.08.2005 г. – 05.08.2015 г. Срещу лицето е бил
внесен обвинителен акт по обвиненията по чл.255 НК е постановена
осъдителна присъда. В хода на извършената от Комисията проверка е
обследвано имущественото състояние на проверяваното лице, неговата
съпруга П. В. /за периода след сключване на брака им – 18.10.2008 г./, както и
на контролирано от проверявания дружество – „Чифлика 111“ ЕООД /за
периода от учредяването на 02.07.2008 г. до продажбата на дружествените
дялове на 30.05.2013 г./, при която се твърди, че е установено значително
несъответствие в имуществото по см. на чл. 21, ал. 2 вр. § 1, т. 7 ДР на
2
ЗОПДНПИ /отм./. Наведени са подробни твърдения за притежаваното и
придобито имущество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са
придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за
реализираните доходи с признат законен източник и за направените от
проверяваното лице и семейството му разходи. Въз основа на направен
икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над
законоустановения минимум се иска отнемане на подробно описаното в
исковата молба имущество.
След направен частичен отказ по чл.233 ГПК и постановено
прекратително определение от 08.11.2023г., искането за отнемане, по което се
е произнесъл и първоинстанционният съд, е само срещу И. И. В. за следното
имущество: 1/. 500 кв.м. ид.ч. от дворно място в с. Кичево, община Аксаково,
област Варна, м. „Суха чешма“, съставляващо имот пл. № 451, цялото с площ
от 700 кв. м., ведно с построените в него жилище с площ от 80 кв.м., таван с
площ от 35 кв. м., гараж с площ от 25 кв. м. и навес с площ от 10 кв.м.,
придобити с нот. акт за покупко-продажба № 45, том ІV, рег. № 10365, д. №
579/2008 г. и 2/. 500 кв.м. ид.ч. от дворно място в с. Кичево, община Аксаково,
област Варна, м. „Суха чешма“, съставляващо имот пл. № 452, цялото с площ
от 700 кв. м., ведно с навес без оградни стени с площ от 185 кв.м., придобити с
нот. акт за покупко-продажба № 47, том ІV, рег. № 10367, д. № 581/2008 г.
С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са
оспорени като недопустими поради това, че проверката не е приключила в
срока по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ и след като обвиненията по наказателното
производство са били повдигнати през 2011 г., то проверката не е извършена
по действащия към 2011 г. и приложим според ответниците закон –
ЗОПДИППД /отм./. Наведени са и възражения за неоснователност на
исковете, оспорвайки материалните предпоставки за възникване на правото на
държавата за отнемане на процесното имущество - несъответствие в
изискуемия се от закона размер и незаконно придобито имущество. Оспорва
се извършения от Комисията икономически анализ с правни доводи по
приложението на закона и твърдения по конкретно включени суми като
разход, респ. имущество, за неправилно непризнати приходи/доходи, както и
по приетите придобивни цени по сделките.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като към настоящия
момент спорът относно неспазването срока на проверката е разрешен с
постановеното по ч.гр.д. № 2808/2018г. определение на ВКС и приетото с ТР
№ 1/2018г. на ОСГК на ВКС. Възражението за приложимия закон предвид
момента на повдигане на обвиненията е относимо към основателността на
предявения иск, тъй като е от значение за възникване на материалното право
на държавата да иска отнемане на незаконно придобито имущество, а не към
допустимостта на предявения иск.
За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на
незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални
3
предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания
период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в
закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя
от другите хипотези, предвидени в чл.22 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108,
ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото
на проверяваното лице по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ, респ. §1, т.3
от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния
доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/. Въз основа на
доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че
придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него
лица по чл. 63, чл.65 и чл.66 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.142, чл.144 и чл.145
ЗОНПИ имущество е от незаконен източник; 4/. Макар и в ЗОПДНПИ /отм./,
съответно действащия ЗОПНИ, да не е въведено като изрично условие, с оглед
постановената практика на ЕСПЧ /дело „Тодоров и други срещу България“,
дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения на ВКС /решение №
50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение №
50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о. и др./ легитимната цел на
законите за конфискация на незаконно придобито имущество изисква
пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в
мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ,
което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на
която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от лицето
имущество.
Наличието на първата от посочените предпоставки е доказана.
Видно от ангажираните по делото доказателства, проверката срещу
въззиваемия И. И. В. е била образувана по реда на чл. 21, ал.2 ЗОПДНПИ /ом./
с протокол № ТД 04ВА/УВ-1146705.08.2015 г. на директора на ТД – Варна въз
основа на постъпило уведомление с вх. № УВ – 1412-2/29.07.2015 г. на ОП –
Варна за повдигнати срещу В. обвинения за извършени от него престъпления
по чл. 321, ал. 3 вр. ал.2 НК /създаване и ръководство на организирана
престъпна група с цел извършване на престъпления/ и по чл. 255, ал. 3 вр. ал.1
НК /избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери/. По второто от посочените обвинения е бил внесен
обвинителен акт от 01.06.2015 г., като образуваното по него НОХД № 90/2015
г. по описа на ОС – Варна е приключило в хода на процесната проверка с
постановяването на влязла в сила на 27.02.2016 г. осъдителна присъда.
Конкретните инкриминирани деяния, осъществяващи състава на
престъплението, за което е осъден, са подробно посочени в присъдата.
Въз основа на извършената проверка и изготвения доклад на директора
на съответната ТД на КОНПИ с решение № 417/28.09.2017 г. Комисията е
образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.57 и сл.
ЗОПДНПИ /отм./ е взето и решението за предявяване на настоящите искове.
4
По делото не е установено Комисията да е била сезирана от страна на
Прокуратурата за повдигнатите срещу В. обвинения преди посоченото по-
горе уведомление, поради което и приложимият закон към момента на
образуването на проверката е бил действащият такъв към датата на
уведомяването – ЗОПДНПИ, а не отменения през 2012 г. ЗОПДИППД. На
основание § 5, ал. 2 от сега действащия ЗОНПИ предпоставките за
съществуването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито
имущество за производства, образувани по реда на вече отменения ЗОПДНПИ
и неприключили към 07.01.2019 г., когато е влязъл в сила §5, ал. 2 ПЗР на
ЗОНПИ /ДВ, бр. 1/2019 г./ и каквато хипотеза е налице в настоящия случай, се
определят от ЗОНПИ. В тази връзка съдът отчита, че престъплението, за което
са повдигнати обвинения и за извършването на което въззиваемият е признат
за виновен, попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ /отм./, съответно
чл. 108, ал. 1, т. 18 от приложимия ЗОНПИ, а проверяваният период
/05.08.2005 г. – 05.08.2015 г./ е съответен на предвидения 10-годишен период
по см. на чл. 27, ал. 3 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ.
Съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания основните
спорни въпроси са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия
закон несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ, как следва
да бъден направен изводът за това, дали същият предпоставя наличното в края
на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева и какво се включва в
понятието „имуществото“ съгласно легалната дефиниция на § 1, т.4 от
ЗОНПИ.
Съгласно приетото с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС на отнемане
подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от
проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен
законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му,
както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не
представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
Няма спор, че легалната дефиниция по §1, т.3 ДР на ЗОНПИ въвежда
изискване изводът за несъответствие да бъде направен въз основа на
съпоставката между имуществото и нетния доход на лицата по чл.142, ал.2
ЗОНПИ за целия проверяван период. За да бъде направена обаче тази
съпоставка на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края
на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с
цитирания тълкувателен акт разрешения, и само ако между наличното в края
на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на
проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при
отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни
разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че
5
наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите
на ТР № 4/2021г. това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да
отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице
имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез
придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е
налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в
началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице
необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на
проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е
налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период,
то не е налице обогатяване, следователно липсва имущество, което да
подлежи на отнемане.
Съдът приема, че само когато стойността на придобитото през
проверявания период и налично в края на периода имущество /при това само
на придобитото по възмезден начин, тъй като за придобитото по безвъзмезден
начин не са влагани средства и същото се явява ирелевантно към направата на
изводите за несъответствие/ е над 150 000 лева, може да се обоснове извод за
превишение спрямо притежаваното такова в началото на периода в размер над
тази стойност. И само в този случай може да се стигне до изчисление, при
което несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см.
на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с
което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите,
извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина
на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето
въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с
които да придобива каквото и да било имущество, поради което при
изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се
прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3
„нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете
суми ще трябва да се сумират/.
Едва след направата на извод за увеличение на имуществената сфера на
проверяваното лице и свързаните с него лица в размер над посочения
минимум, съдът следва да извърши и съпоставка с нетния доход на лицата,
изчислен съобразно разпоредбата на §1, т.8 вр. т.2 и т.9 от ДР на ЗОНПИ –
доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на
извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и
членовете на семейството му, и след съпоставката му със стойността на
наличното в края на периода имущество да направи заключение дали е налице
изискуемото се от закона несъответствие.
В изложения смисъл е и преобладаващата съдебна практика на
касационната инстанция, постановена след приемане на ТР № 4/2021г., която
настоящият състав споделя /напр. решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д. №
5134/2021г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 50116/03.04.2024 г. по гр.д. №
3698/2021 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 522 от 7.08.2024 г. на ВКС по гр. д. №
6
3010/2023 г., IV г. о.; решение № 732/12.12.2024 г. на ВКС по гр.д. № №
2652/2023 г., ІІІ г.о. и др., както и определения по чл.288 ГПК /. Цитираното
във въззивната жалба решение № 95/19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. на
ВКС не съставлява задължителна съдебна практика и не корелира с
преобладаващата такава, посочена от настоящия състав, която също не е
задължителна, но се споделя от съда.
Изложените във въззивната жалба и писмената защита правни
аргументи по приложението на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ не опровергават горното.
Съдът не отрича възможността подлежащото на отнемане имущество да е на
стойност под 150 000 лева. Възможно е не всичкото притежавано в края на
проверявания период имущество да подлежи на отнемане /напр. при доказан
произход на средствата, с които е придобито, погиване, погасени по давност
права на Комисията/. Подобни хипотези обаче не дерогират изискването
придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на
обща стойност над 150 000 лева, за да може да се обоснове извод за
превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствието.
Не се отрича и възможността нетният доход, изчислен по правилото на
§1, т.8 ДР на ЗОНПИ да е отрицателна величина, но както бе посочено и по-
горе, следващият от това извод е, че лицето не е разполагало с необходимите
му парични средства, за да придобие притежаваното в края на периода
имущество. И ако стойността на същото е над 150 000 лева, то тогава ще е
налице изискуемото се несъответствие.
С оглед на така посоченото, въз основа на наведените в ИМ твърдения и
доказателствата по делото /извлечения от банкови сметки, нот. актове,
съдебно-оценителни експертизи и обобщените данни в заключението на
СИЕ/, съдът приема, че притежаваното от въззиваемия имущество в началото
на проверявания период включва сумата от 28.55 лева – налично салдо по
банкови сметки /съгласно посочените стойности в ИМ и извлеченията от
сметките/, както и влекач „Шкода 10047“, рег. № В 2724 КК, за който няма
данни да е отчуждаван.
През проверявания период въззиваемият е придобивал недвижими
имоти и МПС, част от които МПС са придобити по време на брака му, като от
придобитите по възмезден начин и налични в края на периода са: 1/. 500 кв.м.
ид.ч. от дворно място в с. Кичево, община Аксаково, област Варна, м. „Суха
чешма“, съставляващо имот пл. № 451, цялото с площ от 700 кв. м., ведно с
построените в него жилище с площ от 80 кв.м., таван с площ от 35 кв. м.,
гараж с площ от 25 кв. м. и навес с площ от 10 кв.м., придобити преди брака
му с договор по нот. акт за покупко-продажба № 45, том ІV, рег. № 10365, д.
№ 579/2008 г.; 2/. 500 кв.м. ид.ч. от дворно място в с. Кичево, община
Аксаково, област Варна, м. „Суха чешма“, съставляващо имот пл. № 452,
цялото с площ от 700 кв. м., ведно с навес без оградни стени с площ от 185
кв.м., придобити също преди брака с нот. акт за покупко-продажба № 47, том
ІV, рег. № 10367, д. № 581/2008 г. и 3/. Лек автомобил Ауди А 3 с рег. № ***,
7
закупен по договор от 16.11.2007 г.
Съгласно заключението по повторната СОЕ, неоспорено от страните и
което съдът кредитира, доколкото изводите на това вещо лице са основани и
на съпоставка с реално сключени сделки с подобни имоти, пазарната стойност
на така придобитите по възмезден начин недвижими имоти към датата на
придобиването им са съответно 56 300 лева за имота, описан под № 1 и 18 665
лева за имота под № 2.
Лекият автомобил не е предмет на искането за отнемане поради
погасени по давност права на държавата. Независимо от това същият като
налично имущество към края на проверявания период следва да бъде взето
предвид при определяне стойността на придобитото имущество, съответно
при изводите за несъответствие /в т. см. и решение № 5016/03.04.2024г. по гр.
д. № 3698/2021 г. на ВКС, ІV г. о./. Доказателства за пазарната му стойност
към датата на придобиването не са ангажирани, поради което за такава в
заключението на СИЕ е приета определената в административното
производство пред Комисията – 20 000 лева, което обстоятелство не е
оспорено от въззиваемия.
Придобитите през проверявания период по договори за дарение от
29.05.2008г. останали идеални части от имот с пл. № 451 /нот. акт № 44/2008 г./
и от имот с пл. № 452 /нот. акт № 46/2008 г./, макар и налични, са ирелевантни
към направата на извода за несъответствие, респ. към определяне стойността
на наличното имущество, тъй като придобивният способ изключва влагането
на средства.
Към края на проверявания период въззиваемият И. В. и съпругата му са
разполагали и с наличности по банкови сметки в общ размер на 27.18 лева /т.
23 от СИЕ/.
Или общата стойност на наличното имущество, релевантно за
определяне наличието на превишението спрямо притежаваното имущество в
началото на периода, респ. несъответствието, е в размер на 94 992.18 лева /т.
23 от СИЕ/. Тази стойност изрично е призната от КОНПИ във въззивната й
жалба, а не посочения в обжалваното решение размер от 138 400 лева,
включващ само пазарната стойност на двата имота по първото заключение на
съдебно-оценителната експертиза, без да е коментирано това по повторната
експертиза.
Така определената от настоящия съд стойност е под 150 000 лева и
същата не може да обоснове превишение между притежавано в началото на
периода и придобито през периода налично имущество в размер над 150 000
лева, поради което и предвид изложените по-горе мотиви не би могло да се
формира несъответствие в изискуемия се от закона минимален размер по §1,
т.3 ЗОНПИ. Това обуславя и извода, че предявеният иск от КОНПИ за
отнемане на имуществото, предмет на въззивната жалба, е неоснователен, без
да е необходимо да се формират изводи относно размера на нетния доход,
участващите в изчисленията му приходи/доходи и разходи, и по направените в
8
тази връзка твърдения на страните, както и да се излагат мотиви за връзка с
престъпната дейност и пропорционалност на искането за отнемане.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с тези на първостепенния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определение № 260031/02.05.2025 г.:
С това определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК по молба на
въззиваемия, първоинстанционният съд е изменил решението си в частта
относно присъдените в полза на И. В. разноски в размер на 1 120 лева
/заплатени депозити за възнаграждение на вещи лица/ като е осъдил КОНПИ
да му заплати и сумата от 2 819.53 лева, формирана като разлика от
присъдените разноски от 7 440.47 лева за прекратената част от производството
съгласно определение № 260282/18.12.2023 г. до пълния размер на същите от
10 260 лева.
Видно от цитираното определение № 260282/18.12.2023 г. така
присъдената разлика е съответна на присъдената част от заплатеното
адвокатско възнаграждение, което е в общ размер на 10 250 лева /остатъкът от
10 лева до посочените в обжалваното определение 10 260 лева съставлява
направени разходи за СУ/.
Доводите на КОНПИ, изложени в частната жалба за недължимост на
допълнително присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по
аргумент от разпоредбата на чл.156, ал.6 ЗОНПИ са изцяло неоснователни.
Предявеният иск е отхвърлен като неоснователен не поради представени от
въззиваемия доказателства, които той е могъл да представи в производството
пред нея, а поради липса на имущество, което да формира изискуемото се от
закона несъответствие.
Ето защо и предвид липсата на спор относно размера на заплатеното за
цялото производство от въззиваемия адвокатско възнаграждение,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По разноските за настоящата инстанция:
С оглед изхода от спора в настоящата инстанция КОНПИ дължи и
следващата се държавна такса за въззивното обжалване, която съобразно
цената на отхвърлените искове /67 000 лева/ е в размер на 1 340 лева.
На основание чл.78 ГПК Комисията дължи на въззиваемия разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. Същото съобразно представените
доказателства е в размер на 3 600 лева, с начислен ДДС.
Своевременно направеното възражение за прекомерност по см. на чл.78,
ал.5 ГПК е неоснователно. Макар по делото да е проведено едно открито
съдебно заседание, в което въззиваемият е бил представляван от адвокат, не са
събирани доказателства и не са излагани аргументи по фактически въпроси на
спора, а правните доводи са поддържаните и пред окръжния съд, то
съпоставката му с минималния размер за дело с такъв материален интерес,
9
определен по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа -
6 010 лева, съответно 7 212 лева с вкл. ДДС, сочи на извод, че претендираното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Обстоятелството, че тази
Наредба няма задължителен за съда характер не изключва съобразяването на
определените в нея минимални размери като израз на пазарната оценка на
адвокатския труд, тъй като достойното заплащане на адвокатската услуга в
хипотеза на определянето й от съда по реда на чл.78, ал.5 ГПК изисква
същото да е съпоставимо и с пазарните цени на същата при идентичен
материален интерес.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006/25.03.2025 г., постановено по гр.
д. № 2747/2017 г. по описа на ОС – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260031/02.05.2025 г., постановено по
гр. д. № 2747/2017 г. по описа на ОС – Варна.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на И. И. В., ЕГН **********, сумата от 3 600 /три хиляди и
шестстотин/ лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, бюджета на съдебната власт, по сметка
на съда сумата от 1 340 /хиляда триста и четиридесет/ лева, представляваща
дължима държавна такса за въззивната инстанция, на основание чл.157, ал.2
ЗОНПИ.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280
ГПК пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10