Р Е Ш Е Н И Е
№
1412
гр. Варна, 17.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 18080 по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Т.Г.Г., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника ѝ
адв. Е.М. – АК Варна срещу „Е.П.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество:
сумата от 8145.44 лв. /осем
хиляди сто четиридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/,
претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за
периода от ***г. до ***г. в обект на потребление находящ се в гр.***, отчитан
по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество
е издало фактура № ***г. с получател Т.Г.Г..
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия доставяна ѝ от ответното дружество в обект находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.
От служители на „Е.М.“ АД бил съставен констативен протокол, въз основа на който след това от „Е.П.“ АД начислили сумата от 8145.44 лева с ДДС по фактура № ***г., като в счетоводството на ответника било посочено, че се дължи „по КП“. За неплащането на сумата в срок, ответникът начислявал лихви за забава.
Ищцата оспорва изцяло дължимостта на сумата от 8145.44 лв. с ДДС, отнасяща се за допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период. Оспорва изцяло съставения констативен протокол представлявал частен документ и няма материална обвързваща сила за съда.
Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида като неправилни и незаконни. Всички, начислени по партидата, периодични месечни сметки били изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел.енергия не представил конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване на процесния адрес (СТИ) - електромери.
Размерът на паричната сума бил произволно определен - без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия.
В договора за продажба на ел. енергия не се съдържала действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и ищеца не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметки за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия.
Потребителят не дължал процесната сума на ответника, а ответникът, съгласно издадения му лиценз, има право само и единствено да продава ел. енергия, но не и да принуждава потребители да поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел. захранването им. Дължимостта на сумата не се основава на процесния документ (констативен протокол - КП), а на предхождащи неверни и неоснователни твърдения на трето юридическо лице – „Е.С.“ АД.
„Е.ОН Б.М.“ АД /„Ел.С.“ АД /, считано от ***г. не притежавало правомощие да извършва дейност по продажба на ел. енергия. Тъй като се касаело за дейност, която може да бъде извършвана само след получаване на съответната лицензия, то след като „Е.С.“ АД нямало правомощия да продава ел. енергия на населението, още по-малко имало правото да коригира сметки за вече потребена и платена ел. енергия. Съгласно дадената лицензия, „Е.С.“ АД /„Е.М.“ АД/ било лицензирано дружество единствено да разпределя електрическа енергия на обособена територия, а не да коригира сметки и да начислява ел.енергия върху вече платени месечни такива за предходни периоди. Ищцата оспорва лицензните „Е.П.“ АД и на „Е.С.“ АД да са относими към територията, в която попада нейния имот.
Общите условия на двете дружества „Е.П.“ АД и „Е.С.“ АД не били приети по надлежния ред, ищцата не била запозната със същите и те били неприложими в отношенията между страните.
Ответникът следвало да представи подписан от ищцата с „Е.С.“ АД договор за присъединяване, също договор за продажба на ел.енергия, от който да е видно към коя дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат отношенията помежду си по повод покупко-продажбата на ел. енергия.
Ответникът по делото, претендиращ процесната сума, следвало да представи и Протокол за присъединяване към електрическата мрежа на потребителя със съответните дата и вх.номер и описано чрез индивидуализиращите го белези / фабричен и per. номера/ СТИ.
Към датата на извършване на проверката, в правната действителност не е съществувал нормативен акт, който да регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират едностранно обема и стойността на доставената ел.енергия на потребителя за минал период от време. Съгласно разпоредбите на чл.78. ал. 1 във връзка с чл.80 от ЗЕ, длъжностните лица, компетентни да извършват проверки относно техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти и да съставят протоколи за резултати от тях, се определяли със заповед на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на председателя на ДКЕВР. Съставения констативен протокол нямал характер на официален документ, а представлява частен свидетелстващ такъв, който няма материална доказателствена сила в гражданския процес и бил непротивопоставим на ищеца в настоящото производство.
Не ставало ясно по какъв начин и въз основа на каква методика е извършена служебната корекция на сметките на потребителя - ищец. Разпределителното дружество нямало право да иска заплащане на ел.енергия, която не е била доставена и употребена - с оглед изискванията на чл.120 ЗЕ, чл.28 от Наредба № 6/09.06.04 г. за ПППЕЕПРЕМ и чл.86 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, регламентиращи въпросите за собствеността, поддръжката и контрола на средствата за търговско измерване, които са в тежест на тези дружества, които на основание чл.186а от ЗЗД - носели риска от случайното погиване или повреждане на родово определената стока. Ищцата счита, че за да „начисли“ такова количество ел. енергия доставчика на ел.енергия следва да докаже, че то е доставено. Установяването на това обстоятелство било необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинявала на общите правила на договора за продажба. Купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Потребителите при общи условия дължали на доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер.
Корекционната процедура се основавала на нищожни правни норми. За ищцата не съществувала обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и потребителите не са се съгласявали с процедура за едностранно и без тяхно участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставена и отчетена посредством СТИ ел.енергия.
Ако се приемело обратното, то ищцата твърди, че на този адрес не е потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените цени за ел. енергия. Сметката била изчислена на база по-високи от тогава утвърдените цени. Не било възможно да е отчетено от законно монтиран и сертифициран електромер подобно огромно количество ел. енергия. Извършената корекция на сметки визирала електромер, който не е обслужвал процесния адрес.
Процесното СТИ, с което се е измервала консумираната ел.енергия на абоната не било от одобрен тип и не е било заявено в БИМ съгласно чл.31 (1) от Закона за измерванията. На СТИ не била правена нито първоначална, нито последваща проверка съгласно чл. 26 (1) от Закона за измерванията/ЗИ/ т.е. електромера бил напълно негоден да измерва ел.енергията в обекта, собственост на ищеца.
Потребителите не можело да носят каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като те нямали задължение да следят за техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези средства са тяхна собственост. Нямало доказателства, че собственикът на СТИ е извършвал периодични проверки на изправността му. Липсвали данни неизправността в измервателния уред да е причинена от потребителя на ел. енергия/ищец, а напротив, същата се дължала на неизпълнение на задължения на „Е.С.“ АД. След като „Е.С.“ АД не осъществявало договорните и нормативните си задължения да поддържа в изправност ел. съоръженията, в частност СТИ, то същото дружество, а не потребителите следвало да отговаря за евентуални вреди на „Е.П." АД/чл.50 от ЗЗД вреди от собствени вещи/.
Ищцата твърди още, че електромера, за който лицензианта твърди, че е имал трета, четвърта или пета тарифа не притежава такъв регистър.
Всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презюмирани неизправности на измервателните средства, било неоснователно и представлявало злоупотреба с монополно положение. Още повече в конкретния случай измерването на ел. енергия се осъществявало от незаконно монтирано на адреса и несертифицирано СТИ, монтирано в заключено ел. табло, ключ от което не бил предоставен на потребителя и същия бил напълно лишен от възможността за механично въздействие върху СТИ, респ. върху контролните му знаци /пломби и холограмни стикери/ както и за лично и непосредствено наблюдение на измерването на ел. енергията на процесния адрес.
Прилаганата от дружеството процедура за начисляване на „корекционни суми" върху вече платени месечни сметки е неправомерна и се обосновава на нищожни правни норми. Едностранната корекция на сметките за дължима електроенергия за минал период била в нарушение на основен принцип на Конституцията - чл.19 ал.2, който прогласява равнопоставеност на граждани и юридически лица в сферата на стопанската дейност.
Ищецът моли за уважаване на предявения иск, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Налице било правно основание за възникването на оспорваното материално право. Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия и се дължала от ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ответникът не оспорва, че между ищцата и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес на потребление, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.
Поддържа, че общите условия на „Е.С." АД и „Е.П." АД са годен източник на облигационни задължения между ищцата и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие, равнозначно на силата на закона, било последица от следните юридически факти:
1/ Общите условия били съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ.
2/ Същите били публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество.
3/ Липсвало допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.
4/ Приетите и одобрени по съответния ред Общи условия били задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие.
С Решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС, петчленен състав, I-колегия, се обезсилвало Решение № 12897/01.12.2015г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд в частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДЕКВР. В този смисъл посочените разпоредби от ПИКЕЕ, а именно чл.48-51 от ПИКЕЕ, били приложими в настоящия случай и валидни в тази им част.
Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обекта на ищцата.
Техническата проверка на измервателната система в обекта на ищцата от служители на „Е.С." АД била извършена в присъствието на двама свидетели които не са служители на разпределителното дружество.
Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване.
„Е.С.“ АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се извършвали първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка било констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Електроразпределение Север“ АД изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.
При проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и установено наличието на показания в регистър, който не е визуализиран на дисплея и съответно тази енергия не е отчетена и заплатена от абоната. Процесният електромер бил демонтиран и подменен, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба и изпратен за метрологична експертиза в БИМ.
Констативният протокол за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение. Безспорно в имота на ищцата била консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната връзка.
При извършената метрологична експертиза било установено, че е осъществявана намеса в софтуера или т.н. тарифна схема на електромера. Констатирано било още, че електромерът не съответства на техническите характеристики. При софтуерно прочитане, било констатирано наличие на преминала електрическа енергия по трета тарифа (042587.8кВТч.), която не е визуализирана на дисплея.
Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „М.и.у.", Регионален отдел - *** бил официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
„Е.С.“ АД съставило становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на невизуализирания на дисплея на електромера регистър.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа можел да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.
Този тип вмешателство имал за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.
Въпреки, че била извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър била реално доставена и потребена от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на ДПЕЕ, от които страните били обвързани, потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължала от ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В случай, че се приемело неприложимост на чл. 50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, то исковата претенция следвало да се отхвърли на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл било и Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о..
Моли за отхвърляне на иска, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцовата страна не изпраща представител, с постъпила преди заседанието молба заявява, че поддържа иска и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество, чрез проц. представител, поддържа изложеното в отговора на исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните по делото, че ищцата е потребител на доставяна от
ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.***,
отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.
От
представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол № ***
се установява, че на ***г. служители на „Е.С.“ АД са извършили проверка на
измервателната система в обекта на потребление на ищеца. При проверката е
констатирано наличието на запис в невизуализиран на дисплея на електромера
регистър 1.8.3 – 42587 кВтч. Средството за търговско
измерване е демонтирано, поставено в индивидуална опаковка, запечатано и
изпратено за проверка в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на двама
свидетели – А.Н.Т. и С.К.Т. /л.19-20/.
В
седмодневен срок от извършване на техническата проверка процесния електромер е
изпратен за метрологична проверка в Български институт по метрология, Главна
дирекция „М.и.у.“, Регионален отдел ***. За резултатите от метрологичната
проверка е съставен констативен протокол №***г., в който е отразено, че е
установена намеса в тарифната схема на
електромера и наличието на регистрирана енергия в тарифа 1.8.3, която не е
визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.
енергия. При извършената метрологична проверка не е установено кога е извършена
външната намеса в софтуера на електромера /л.21-22/.
Със
становище от ***г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „Е.С.“ АД, въз основа на
констативен протокол от метрологичната проверка е одобрено начисляване на
допълнително количество ел. енергия в размер на 42587 кВтч,
от които 23452 кВтч за периода от ***г. до ***г. и 19135
кВтч за периода от ***г. до ***г. по клиентския и
абонатния номер водени на ищеца. В същото е посочено, че корекцията е извършена
на основание чл.50 ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на съхранената в паметта на
електромера информация /л.23/.
По
делото липсват доказателства действително да е извършвано софтуерно прочитане
на паметта на електромера и как точно е извършено определянето на
допълнителното количество електроенергия, която да се начисли и периодите за
това.
От
представен с исковата молба протокол № ***г. се установява, че на посочената
дата на обекта на потребление на ищеца е монтиран електромер № *** с нулеви
показания по визуализираните на дисплея тарифи. Протокола е съставен и подписан
от служители на „Е.М.“ /л.35/.
Допълнително
начисленото количество електроенергия е остойностено
от ответното дружество, като същото е издало фактура № ***г. за сумата от 8145.44
лева, с получател Т.Г.Г. /л.24-25/.
Ищецът
е уведомен за извършената проверка, резултатите от същата и за допълнително
начисленото и количество ел. енергия с писма с изх. № ***г. /л.26-29/.
По
делото са ангажирани специални знания посредством назначена съдебна
електротехническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че процесният електромер е преминал
първоначална метрологична проверка през ***г. и е подлежал на повторна
метрологична проверка през ***г., т.е. метрологичната годност на електромера не
е изтекла към момента на демонтирането му от обекта на потребление на ищеца.
Наличието на показания в регистър 1.8.3 означавало, че посоченото количество
ел. енергия действително е преминало през електромера и е потребено.
Електромерът бил монтиран нов и с нулеви показатели. Не се установявало в кой
момент е започнало вмешателството и в коя часова зона. Налице била софтуерна
намеса, при която е въведена още една тарифа Т3 към вече заводските Т1 и Т, в
която се отчитала част от потребената ел. енергия. Допълнително начисленото
количество ел. енергия било много голямо и практически било невъзможно да е
потребено за една година /л.63-67/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявени от ищеца отрицателен установителен иск.
Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен
интерес у ищеца, тъй като същият е потребител на доставяна от ответното
дружество електроенергия и последното претендира от ищеца заплащане на
процесната сума като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена
стойност на потребена ел. енергия.
В
тежест на ответника по предявения иск бе да установи при условията на пълно и
главно доказване процесното количество ел. енергия реално е доставено в обекта
на потребление на ищеца за процесния период и е отчетено от метрологично годно
средство за търговско измерване.
Поради
спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите
по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на
правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно
задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране
защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда,
сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси
(арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона
за енергетиката).
В
съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Чл.
83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР),
като същите представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт,
който е задължителен както за доставчика, така и за потребителите на
електроенергия.
С
нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и
допълнително изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава
електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От
гореизложеното следва, че, за да възникне правото на ответното дружество да
извърши корекция на сметката на абоната за минал период, следва да е доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия съгласно нормативно
установени в правила за измерване на количеството електрическа енергия условия
и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по предвидения в общите
условия начин.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от
14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013
г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от
Правилата са отменени с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.
д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, 5 - членен състав, обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017г., с изключение на чл.48, 49,
50 и 51 ПИКЕЕ. Тези норми също са отменени по-късно с Решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. по описа на ВАС, 5-членен състав, обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.
На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими
към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала
неточното измерване на електромера, е извършена на ***г., след тяхната отмяна.
Доколкото
липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни
процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието
на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно
измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да
обективира извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.
За
установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила
за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания
и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на
електроенергия.
На
следващо място от събраните по делото доказателства не се установи твърдяното
от ответника основание за процесното вземане - претендираното количество
електроенергия реално да е доставено на абоната. Наличието на количество ел.
енергия в невизуализиран на екрана на електромера регистър само по себе си не
установява, че тази енергия е доставена на абоната. Вписването на
допълнителното количество електроенергия констатирано при извършената проверка
и определянето на произволен срок за начисляване на допълнителното количество
ел. енергия не доказват, че посоченото в становището количество ел.енергия
действително е доставено на абоната, още по-малко в посочения в справката период. Не е
установена грешка при отчитането и кога е възникнала същата, а констатацията е
за извършено софтуерно манипулиране на показанията на електромера, което може
да е извършено и преди монтирането на електромера на обекта на абоната. При
извършване на софтуерно манипулиране на показанията на електромера е възможно и
еднократно въвеждане на такива показания в регистрите на електромера..
По
изложените съображения съдът намира, че ответника не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване основанието, на което претендира
процесната сума от ищеца, поради което и исковата претенция се явява основателна
и следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 1179.08 лева, съобразно представения списък на разноските. Разноските в посоченият размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.Г.Г., с ЕГН ********** и адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 8145.44 лв. /осем хиляди сто четиридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от ***г. до ***г. в обект на потребление находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател Т.Г.Г..
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Г., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1179.08 лв. /хиляда сто седемдесет и девет лева и осем стотинки/, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: