Р Е Ш Е Н И Е
№ 144 , гр.
Добрич, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично съдебно
заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година, V едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша докладваното от
председателя административно дело № 789/2022 г.
Производство
по чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано
е по жалба на К.Х.И., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Т. Г. – ДАК против
Решение №140/20.12.2022 г. на директора на Териториално поделение на НОИ Добрич,
с което е оставена без уважение подадената жалба срещу Разпореждане №**********/
20.09.2022 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" ("ПО")
при НОИ - гр. Добрич, с което отказва да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Жалбоподателят
счита, че обжалваният акт бил неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на
материалния закон относно незачитане за действителен трудов стаж на периода на
отбиване на редовна военна служба от 2 г., 1 м, 1 ден за времето от 01.10.1973
г. до 01.11.1975 г. В тази връзка излага подробни доводи, с които оборва това
становище на органите по пенсиониране и се позовава на съдебна практика. Моли за
отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира
разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и представлява се от адв. Г..
Ответникът
- Директор на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Не изразява становище.
Съдът,
след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и от лице, което има право на
оспорване поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна поради следните съображения:
Административното
производство е започнало с подадено от жалбоподателят заявление вх. № 2113-24-630
от 20.05.2022 г. на ТП на НОИ - Добрич, подадено в Турския осигурителен
институт на 31.03.2022 г. от К.Х.И. (л.19-26), с което е направил искане да му
бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С
Разпореждане №**********/ 20.09.2022 г., ръководител "ПО" при ТП на
НОИ – гр. Добрич е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя К.Х.И.. В мотивите на разпореждането се сочи, че по
отношение на заявителя не са налице предпоставките за придобиване на право за
пенсия на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, защото не отговаря на изискванията за
наличие на 15 години действителен трудов стаж. За да постанови посоченият
отказ, органът по пенсиониране е приел, че К.Х.И. има действителен осигурителен
стаж от 14 г., 5 м. и 27 дни, от които 13 г., 04 м и 11 дни от втора категория
и 03 г., 02 м. и 17 дни от трета категория. В разпореждането изрично не е зачетена
военната служба – 2 г., 1 м. и 1 ден. Изложени са мотиви, кое е действителен
осигурителен стаж, съгл. §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Разпореждането е получено
от жалбоподателя на 22.11.2022 г. и същото е обжалвано пред Директора на ТП на
НОИ – гр. Добрич с жалба вх. №10/2-24-285 от 14.12.2022 г. (л.41-42). Органът е
посочил, че при преценяване право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО осигурителният
стаж не се превръща в трета категория.
С Решение №140/20.12.2022 г. Директорът на ТП
на НОИ – гр. Добрич е отхвърлил подадената жалба, като приел, че са
законосъобразни изводите, че прослужените години наборна военна служба не
представляват действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1 т. 12 от
ПДР на КСО. Решението е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя
на 22.12.2022 г., като от К.И. е инициирано и настоящото съдебно производство.
Горната
фактическа обстановка се установява от приобщените писмени доказателства,
касаещи постъпилите материали по административната преписка по издадените
административни актове.
С
оглед дължимата преценката на съда за съотносимост на административният акт към
момента на издаването му с материално правните разпоредби и с административно -
производствените правила, съобрази, че обжалваното решение представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е
оспорено от страна с активна процесуална легитимация - участник в
административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът
на ТП на НОИ – гр. Добрич е компетентният административен орган, притежаващ
законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на
разпоредбата на чл. 117, ал. 1 т. 2 б. „а“ от КСО. Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл.
59, ал. 2 от АПК. Актът формално е мотивиран съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК,
като за фактическо основание за издаването му са посочени и обсъдени всички
налични доказателства и липсват основания за неговата нищожност.
По
отношение на съответствието му с административно производствените и
материалните правила, съдът съобрази следното:
Страните
по делото спорят по отношение наличието или липсата на предпоставките, визирани
в нормите на чл. 68, ал. 3 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателя. Спорен се явява въпросът относно наличието
действителен трудов стаж от 15 години съгласно изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Посочената разпоредба съдържа изключения от общите правила за
пенсиониране, като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия по
реда на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, при навършване на съответната възраст над 65
години и при най-малко 15 години действителен осигурителен стаж да получат
такава, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Към дата на заявлението на жалбоподателя необходимата възраст е 66 години и 10
месеца (чл. 15, ал. 3, т. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС),
а същият е имал навършена възраст 67 г., 9 м. и 18 дни и това обстоятелство не
е спорно между страните. Като спорен между страните се очертава въпроса, дали
времето от 01.10.1973 г. до 01.11.1975 г., през който лицето е било на наборна
/редовна/ военна служба, следва да бъде зачетено като "действителен осигурителен
стаж" по смисъла на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО и следва ли този период
от време да се включи в стажа по чл. 68, ал. 3 от КСО. От приетите без
оспорване от страните по делото писмени доказателства е видно, че в този период
жалбоподателят е бил на редовна военна служба като срочнослужещ (л.37). В
случая, решаващият орган незаконосъобразно не е зачел за действителен
осигурителен стаж периода за положена наборна военна служба. Възражението на
жалбоподателя, че зачетеният като осигурителен стаж период на положена наборна
военна служба, следва да се приеме и за действителен такъв, се явява
основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО, за осигурителен стаж
при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба. Тя се допълва от разпоредбата на чл. 44 от НПОС, съгласно която за
осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл.
81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) (отм.), която норма
е относима за периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената
наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж
от трета категория. В процесния период 1973 г. - 1975 г. наборната военна
служба в България е била действителна и задължителна за мъжете съгласно чл. 3
от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (обн. ДВ бр.13
от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г.),
т.е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице
препятствие то да полага труд, който да представлява основание за неговото
осигуряване и за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от заявителя трудов
стаж от трета категория по време на редовната му военна служба е период, през
който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е
признат за действителен осигурителен стаж. След като стажът на редовна военна
служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв
съгласно действащите към този период разпоредби, в който смисъл е и нормата на
чл. 81 от ППЗП (отм. ДВ. бр.21 от 17
март 2000г.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО,
същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §
1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО. В този смисъл е и трайната съдебна практика и на
АдмС-Добрич и на ВАС. Като е отказал да зачете този стаж за действителен
осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил
закона. След признаването за действителен осигурителен стаж за периода на
редовна (наборна) служба за времето от 01.10.1973 г. до 01.11.1975 г., който е
в размер на 02 г. 01 м. 01 ден, действителният осигурителният стаж на К.Х.И.,
безспорно е повече от 15 години (16 г. 06 м. 28 дни), поради което несъмнено се
стига до извода, че е придобил право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3
от КСО към момента на подаване на заявлението.
Ето
защо, при така изяснените правни положения, оспореното решение на директора на
ТП на НОИ – гр. Добрич, като несъответно с материалноправните разпоредби,
следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен
орган при ТП на НОИ – гр. Добрич за ново произнасяне, при съобразяване с
дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
Предвид
изхода на спора и направените от страните искания за присъждане на разноски по
делото, такива се следват на жалбоподателя. Същите се констатираха в размер на
600.00 (шестотин) лева съобразно представения по делото Договор за правна
защита и съдействие от 23.01.2023 г. (л.56) с разписка за заплатено адвокатско
възнаграждение. Договореното адвокатско
възнаграждение е към минималния размер съгласно чл. 1, вр. с чл. 8, ал. 2 т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 172 и чл. 173 от АПК, Административен съд Добрич,
V състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Х.И.,
ЕГН ********** ***, Решение №140/20.12.2022 г. на директора на Териториално
поделение на НОИ – гр. Добрич.
ИЗПРАЩА преписката на
ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – гр. Добрич за
ново произнасяне съгласно дадените задължителни указания в мотивите на
решението относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр.
Добрич да заплати на К.Х.И., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на
600.00 (шестотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Върховен
административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: