№ 1170
гр. П., 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20251720101025 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 6258/16.03.2025 г.,
предявена от „Топлофикация П.“ АД с ЕИК *********, срещу М. В. П. и Р. В. Д., по
обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на
парични вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 3314/2024 г. по описа на ПРС, при условията на разделна
отговорност по ½ от следните суми - сумата 313,56 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. за топлофициран имот,
находящ се на адрес: гр. П., кв. „****“ ***, както и сумата 43,36 лева – законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2023 г. до 24.04.2024 г., ведно със
законната лихва за забава върху размера на главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда 18.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е налице облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди, възникнало по
силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение, на които ответникът не е изразил несъгласие.
Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване в имот, находящ се в гр. П., кв. „****“, ***, като ответниците са
съсобственици на имота при равни квоти от по 1/2 идеална част. Посочва се, че за
периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. в имота е доставяна топлинна енергия, за
която са начислени месечни задължения, както и изравнителни сметки, които не са
заплатени в установените срокове. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ
1
този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от
приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения
се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
С влязло в сила Определение № 1660 / 16.05.2025 г. производството по
настоящето дело е прекратено на осн.чл.232 ГПК в частта по отношение на
ответника Р. В. Д., поради оттегляне на предявените искови претенции спрямо същия.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П., чрез адв. В. В. – особен представител
е подаден писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искови
претенции по основание и размер, като излага съображения. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна следното:
Предявени са кумулативно, обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и чл. 153
ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същите са процесуално допустими, родово и
местно подсъдни на ПРС, като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153
ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.)
съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия
период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на
ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както
и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на
стойност исковата сума. Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в забава, респ.
падежът на задължението за заплащане на претендираните суми; 3.) периода на
забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези
предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти, като установи провопогасяващи или правоизключващи факти.
По делото се установява от приетите доказателства, че през исковия период
процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата етажна собственост, в която
се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 122/16.08.2004 г., се установява, че на посочената дата М. В. Д.а и
Р. В. Д. са придобили, чрез покупко – продажба собствеността върху недвижим имот,
представляващ Апартамент ****, находящ се в гр. П., кв. „****“, ****.
От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния
период от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. в сградата – етажна собственост е
функционирала въведена по надлежния ред система за дялово разпределение на
топлинната енергия. В абонатната станция е бил монтиран общ топломер, преминал
задължителните метрологични проверки и годен за търговско измерване, като
отчетените от него показания са достоверни.
Разпределението на доставената топлинна енергия между имотите е извършено
съгласно действащата нормативна уредба, след приспадане на технологичните загуби.
2
Начисленията за процесния имот са определени въз основа на отчетите на уредите,
изравнителните сметки и действащите цени за съответния период. В имота не е
ползвана топла вода, като прогнозно начислените суми са сторнирани при годишното
изравняване, а начисленията за отопление са извършени по изчислителен път за
сградна инсталация.
Вещото лице е посочило, че начислените суми са коректно изчислени, като
размерът на дължимата главница за процесния период възлиза на 313,56 лв., съвпадащ
с претендирания от ищеца размер
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
размерът на дължимата, но незаплатена главница за имот с абонатен № ****, находящ
се в гр. П., кв. „****“, ***, за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. е в размер на
сумата от 313,56 лева – главница, а лихвата за забава за периода от 08.01.2023 г. до
24.04.2024 г. е в размер на 43,36 лева.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ АД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150,
ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на
30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са
оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от
ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то
така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което
редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е
неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
3
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия”
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.42 (ред., преди ДВ,
бр.54/2012 г., действала през релевантния период) от ЗЕ „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. В съответствие с тези разпоредби са съставени и одобрени от КЕВР
/ДКЕВР/ действащи през процесния период и представени по делото от ищеца общи
условия – чл.3, ал.1 от общите условия от 2002 г., 2005 г. и 2008 г., определящи
клиентите на топлинна енергия за битови нужди като физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване.
На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст. д.
№ 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за отопление и
горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Сградната
инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и по
смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на
етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния съд при
съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели участват
в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да участват и в
тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество
топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо всички
собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и
сградната инсталация.
Съгласно Тълкувателно решение от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК
ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди
в сграда етажна собственост се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. § 1 ДР ЗЗП. Доколкото последните правила са въведени
в законодателството ни за транспониране на Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, то
съдът приема, че не е налице противоречие с европейското законодателство за защита
на интересите на потребителите досежно дължимостта на суми за сградна инсталация
и досежно начина на отчитане на потребената енергия – с прогнозни суми и
изравнителни сметки.
Следователно купувач по договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот – потребител на топлинна енергия, е неговият собственик или
физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Това е
именно лицето, което е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия. В случая от представените по делото доказателства се
установява, че ответникът М. В. П. се легитимира като собственик на ½ ид.част от
4
процесния недвижим имот, като не са представени доказателства за правоизключващи
или правопогасяващи факти, поради което по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ и
задължителната съдебна практика /напр. решение № 35/ 21.02.2014г. по гр.д. ****84/
2013г., III г.о. на ВКС/ има качеството клиент на ТЕ. С оглед изложеното така
предявения иск за главница се явява основателен и доказан в пълния му предявен
размер за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. гр. П., кв.
„****“, *** с аб.№ ****, за ½ от сумата от 313,56 лева – главница.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава за ½ от сумата 43,36 лева, за периода от 08.01.2023 г. до
24.04.2024 г.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на ищеца се следват сторените
по делото съдебно-деловодни разноски както в исковото, така и в заповедното
производство. Ищецът е реализирал разноски в общ размер на 1080,00 лева, съобразно
представените по делото доказателства за реалното им извършване, които
кореспондират с представения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, М. В. П. с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., кв. „****“, ****, ****, дължи на
„Топлофикация-П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, по обективно, кумулативно съединени
установителни искове, с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 178,46 (сто седемдесет и осем лева и
46 ст.) лева, представляваща 1/2 идеална част от задължение за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „****“,
***, с аб.№ ****, от които 156,78 лева – главница за периода от 01.11.2022 г. до
30.04.2023 г., и 21,68 лева – мораторна лихва за забава за периода от 08.01.2023 г. до
24.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3314/2024 г. по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК М. В. П. с ЕГН: ********** да
заплати на „Топлофикация-П.” АД с ЕИК *********, направените по делото
съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство в размер на
1080,00 (хиляда и осемдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5