№ 23148
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110137338 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Д..” АД е предявил срещу „ЗАД Д...“ АД осъдителен иск с правно основание
чл. 411 КЗ, с който се иска ответникът да бъде посъден да заплати на ищеца сумата от 2332,
32 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № .. с включени
ликвидационни разноски от 15 лв. за пътно-транспортно произшествие, настъпило на
13.06.2022 г. в гр. В.., местност „В.. Й..“ №... с участието на МПС марка „..”, с peг. № В.... и
МПС „И..”, с pег. № В..С, ведно със законната лихва за периода от датата на подаването на
исковата молба (24.06.2025 г.) до датата на окончателно изплащане на сумата, както и с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 799, 85 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 31.10.2022 г. до 21.06.2025 г.
Ищецът твърди, че на 13.06.2022 г. в гр. В.., местност „В.. Й..“ № 39 е реализирано
ПТП с участието на МПС марка „..”, с peг. № В.... и МПС „И..”, с pег. № В..С, като
виновният водач на МПС „И..“ В. К. извършил необезопасена маневра „при
тръгване/отваряне на врата“ и движение наляво ударил спрялото МПС „..” в странична лява
част и му нанесъл щети по стъкло, рамка и др. Твърди, че МПС марка „..”, с peг. № В.... е бил
застрахован по застраховка „Автокаско” при ищеца, валидна към момента на събитието.
Сочи, че във връзка с настъпилото ПТП е била заведена щета под № ... След направена
оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2317, 32 лв.
Твърди, че собственика на МПС „И..”, с pег. № В..С е сключил задължителната застраховка
за „Гражданска отговорност” със застрахователна компания срещу „ЗАД Д...“ АД. Твърди, че
към датата на исковата молба ответникът не е заплатил дължимото застрахователно
обезщетение въпреки отправената му покана, с оглед на което моли за уважаването на
предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на настъпилото ПТП,
съответно вината на застрахования при него водач. Твърди, че вина за настъпване на
процесното произшествие има единствено водачът на МПС марка „..”, с peг. № В...., който с
поведението си сам е създал опасност за останалите участници в движението и сам се е
1
поставил в неблагоприятно и конфликтно положение, а при условията на евентуалност, че е
налице съпричиняване от негова страна. Оспорва и наличието на пряка причинно-
следствена връзка между произшествието и твърдените вреди, както и размера на
обезщетението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 411 КЗ е да докаже наличието на
сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено
имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на трето лице, чиято отговорност е застрахована при ответника, е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК при
установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже възраженията, направени в
отговора на исковата молба, а именно, че събитието е настъпило по вина на застрахования
при ищеца водач, възражението за съпричиняване, а в случай, че не докаже тези свои
възражения, следва да докаже, че е погасил задължението си.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата,
че: 1. Към датата на настъпване на процесното произшествие по отношение на МПС марка
„..”, с peг. № В.... има сключена валидна имуществена застраховка „Каско“ на МПС при
ищцовото дружество; 2. Към датата на настъпване на процесното произшествие
гражданската отговорност на водача на МПС „И..”, с pег. № В..С е била застрахована по
договор за застраховка с ответното дружество; 3. Ищцовото дружество е изплатило сума в
размер на 2317, 32 лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди на
МПС марка „..”, с peг. № В.....
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол от 13.06.2022 г., съставен от участниците в
процесното ПТП, приложените по делото искане за оценка на вреди, протокол за извършен
оглед на МПС, фактура, преводно нареждане, ликвидационен акт, преводно нареждане,
както и от заключението на приетата и неоспорена автотехническа експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно,
се установява, че на 13.06.2022 г., в гр. В.., местност „В.. Й..“ №... багер “JCB” с рег. номер В
.... е бил в статично неподвижно състояние, в гараж, като в него не е имало водач. Т.а. „И..“ с
рег. номер В .. ВС с водач В. С. К. е било в процес на динамична маневра за завой наляво в
непосредствена близост до багера, като водачът на товарния автомобил не е осигурил
необходимото и безопасно странично разстояние между управлявания товарен автомобил и
спрялата строителна техника, в резултат на което дясната част на товарния автомобил е
осъществила силов тангенциален контакт с лявата страна на спрелия багер. Ударът е бил с
достатъчен интензитет, за да причини пластична деформация на стоманената рамка на
лявата врата на багера и последващо разрушаване на стъклените компоненти (на вратата и
огледалото) и свързаните с тях елементи (лампа), които щети съгласно заключението на
вещото лице се намират в причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник
в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно ал. 1, т. 3, б. „б“,
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
2
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена
Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило
ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с
материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само
материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който
органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно по
арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен
протокол няма характер на официален документ и не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните
съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Съответствието на тези факти и
обстоятелства с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от
застрахователя и подлежи на доказване на общо основание в процеса.
По делото бе разпитан по делегация свидетелят С. А. К.. От неговите показания се
установява, че процесното произшествие е настъпило в неговия гараж, където държи
багерите и камионите. Багерът бил спрян и свидетелят не се намирал в него. Чул шум от
пръснато стъкло и видял, че стъклото на лявата врата на багера е счупено и рамката е
изкривена. Другият водач бил извършил маневра с много ниска скорост, признал, че е
виновен за произшествието.
Разпитан по делегация е и свидетелят В. С. К., водач на т.а. „И..“. Във въпросния ден и
двете машини били спрени, той се качил да потегли и явно някой зад него е бил отворил
вратата на багера. Потеглил назад, в огледалото не видял нищо, защото вратата на багера
била прекалено тънка, подпрял я леко с ръба на коша на камиончето и стъклото се пръснало
и паднало. В багера нямало водач, намирал се от дясната страна на камиона.
Въз основа на посочените по-горе приети писмени и гласни доказателства, се налага
извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при
ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило единствено в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на т.а. „И..“ В. К.. Същият е нарушил
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно които водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. От показанията на свидетелите се установи, че процесният багер е бил в спряло
състояние и в него не е имало водач. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К., че
след като се качил да потегли с товарния автомобил някой е отворил вратата на багера, тъй
като са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателство и заключението на вещото
лице, особено предвид заявеното и от двамата свидетели, че в багера не е имало водач.
Съгласно цитирания чл. 25, ал. 1 ЗДвП свидетелят е следвало при потегляне да се увери, че
има достатъчно разстояние между него и спрелия багер, като той не е изпълнил това си
задължение. На стр. 10 от заключението на вещото лице е посочено, че предвид характера на
уврежданията (огъната стоманена рамка) е технически малко вероятно да бъде причинен от
ниско енергиен процес като отварянето на врата. Щетите са били причинени от високо
енергиен процес какъвто е ударът от маневриращ товарен автомобил. Ето защо
възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на водача на багера-
товарач остана недоказано.
3
Тъй като товарният автомобил „И..“ е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, е възникнало и непогасено регресно вземане по
смисъла на чл. 411 КЗ в полза на застрахователя по имуществената застраховка срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на делинквента.
По отношение на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на
вредите по средната им паз.. стойност към момента на настъпването им без прилагане на
обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ. Съгласно заключението на изготвената и неоспорена
САТЕ общият размер на причинените щети на процесния автомобил, определен по пазарни
цени към датата на настъпване на ПТП, е 2750, 18 лв. Ищецът претендира и е заплатил по-
малка сума в размер на 2317, 32 лв., като има право и на претендираните обичайни разноски
за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП в размер на 15 лв. В тази връзка следва да
се има предвид и че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при деликт обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. обемът на
отговорността обхваща действително причинените вреди, а обезщетението трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние.
Ето защо предвид диспозитивното начало искът следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 2332, 32 лв. Основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от п..чаване на отказ за изплащане (л. 46)
31.10.2022 г. до21.06.2025 г. в размер на 799, 85 лв.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски в размер на общо 575, 29 лв.,
от които 125, 29 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза, 50 лв. депозит за
свидетел и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д...“ АД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. София, жк „Д..“, бул. „Д-р Г... № 1, да заплати на „Д..“ АД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „К..“ №.., на основание чл. 411 КЗ
сумата от 2332, 32 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ..
с включени ликвидационни разноски от 15 лв. за пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 13.06.2022 г. в гр. В.., местност „В.. Й..“ №... с участието на МПС марка „..”, с
peг. № В.... и МПС „И..”, с pег. № В..С, ведно със законната лихва за периода от датата на
подаването на исковата молба (24.06.2025 г.) до датата на окончателно изплащане на сумата,
на основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 799, 85 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 31.10.2022 г. до 21.06.2025 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 575, 29 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4