Р Е Ш Е Н И Е
№ 715
19.06.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският Административен съд,
първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова,
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 632 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Десета,
Раздел Първи от АПК, във връзка с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето
(ЗЗакрД).
Административното дело е образувано
по жалба от М.А.А. и И.А.М., двамата с адрес: ***, против Заповед № ЗД/Д-А-048/24.03.2020г.,
издадена от Алина Райчева Конкьова, директор на Дирекция „Социално подпомагане”
гр.Бургас, с която е
наредено, считано от 25.03.2020г. временно продължава настаняването на непълнолетния
А.И.М., роден на ***г., с родители: майка М.А.А., ЕГН ********** и баща И.А.М. с ЕГН **********, в Центъра за
настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, ул.”Дебелт” № 63, за срок до
произнасяне на съда с решение, съгласно чл.28 от Закона за закрила на
детето.
С жалбата се
иска отмяна на оспорената заповед като незаконо-съобразна, поради
несъответствието й с материалния закон, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона.
Жалбоподателите
М.А. и И.М. поддържат жалбата, чрез служебно назначения си процесуален
представител- адвокат С.К. ***. Процесуалният
представител излага съображения и в допълнително представени писмени бележки по
делото. Твърди, че не са налице основания за
удължаване срока на вече изтърпяното едногодишно настаняване на детето в
подобна институция. Излага съображения за това, че родителите на детето имат
възможност да го отглеждат в подходящи да него условия.
Излагат се доводи за нарушение на правата както на детето, така и на
родителите, които са обект на защита по чл.8 от КЗПЧОС. Твърди се че отделянето
на детето от родителите му е доста травматично и прекъсване на връзката с
близките му, поради което подобна мярка е необоснована.
Ответникът –
Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас се представлява от
старши юрисконсулт Д., която оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й като
неоснователна. Излага съображения за допустимостта, валидността и законосъобразността
на обжалваната заповед.
Заинтересованата
страна –непълнолетният А.И.М. се явява лично и с назначения си процесуален
представител- адвокат Н.А. ***, определена за процесуален представител.
Застъпва се становище за основателност на жалбата и се пледира за уважаването й.
Според представителят на детето, заповедта не е в интерес на непълнолетния
ученик и е незаконосъобразна. Изтъква се, че до м.март 2019г. непълнолетният е
живял заедно със семейството си и е оцелял, но след намесата на социалните
служби и въпреки, че е записан като ученик в 7-ми клас детето не посещавало
учебните занятия и не е завършило първия учебен срок. Подкрепя се заявеното от
самия непълнолетен желание да се върне при родителите си. Иска се отмяна на
заповедта.
Непълнолетният
А.И.М. в лично изявление, както по време на изслушването му в присъствие на
социален работник, така и хода по същество, заявява, че иска да бъде върнат при
семейството си. Не желае да живее в Центъра за настаняване, като според
заявеното от детето, неговите родители се грижат по-добре за него.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища, въз основа разпоредбите
на закона, прие за установено следното:
Непълнолетният А.И.М. е настанен в Центъра за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас,
ул.”Дебелт” № 63. Той е едно от общо четиринадесетте родени от майката деца. На 22.03.3019г. А.
и още девет от децата са изведени от семейството поради оценка за наличие за
висок риск за тях, ако продължат да живеят в семейна среда. А., заедно с трима
от братята си и сестра си Елена е настанен в ЦНСТДБУ на ул.“Дебелт“ № 63,
гр.Бургас със заповед на директора на ДСП – Бургас, като мярката е потвърдена с
решение на Районен съд – Бургас за срок от една година до 24.03.2020г.
На 04.09.2019г. И.М.А. подава заявление до директора
на ДСП – Бургас за реинтеграция на непълнолетния А., както и за другите деца от
семейството му. Във връзка с
направеното заявление на 11.03.2020г. от ДСП Поморие е постъпило писмо,
изготвено на основание тримесечен доклад на ЦОП Несебър, в което се изразява
становище, че реинтеграцията не е в негов интерес, въпреки емоционалната връзка
между него и родителите, като са изложени следните съображения за това:
незадоволително ниво на родителски капацитет, липса на постоянни доходи и на
собствено жилище.
На
19.03.2020г. в ДСП/ОЗД – Бургас е проведена среща на Координационния механизъм на специалистите, работещи с децата
и е взето решение за реинтеграция на децата. Указано е наблюдението на децата
да бъде продължено.
На
23.03.2020г. е проведена повторна неприсъствена мултидисципли-нарна среща с цел
обсъждане работата по случаите на децата, сред които и заинтересованата страна-
А.И.М.. Видно от съдържанието на протокола /л.12-13 от делото/ съществува риск
за живота и здравето на децата, в случай, че се осъществи реинтеграция предвид
факта, че семейството няма собствено жилище, където да отглежда децата. Сочи
се, че родителите са незаконно самонастанени в къща в с.К.. Имотът е построен
незаконно, няма електрическо снабдяване, а „взимат
ток от съседната къща с необезопасен кабел, който минава през отворен прозорец
на втория етаж. Няма течаща вода, взимат от съседи…“.Изтъква се, че в
общинската администрация е образувана преписка за незаконен строеж на ул.“К.“№
9, като в тази връзка е съставен Констативен акт № 2 още на 10.01.2019г., въз
основа на който е издадена и Заповед № 535 от 18.04.2019г. на Кмета на Община
Несебър за премахването му. По инкорпорираните в този протокол данни, на
19.03.2020г. и на 23.03.2020г. Златка Илиева- собственик на гореописания имот в
с.К. е търсила съдействие от ДСП Поморие. В телефонни разговори споделила за
устно подадена жалба до полицията в „Слънчев бряг“. Според заявеното от нея,
двамата жалбоподатели трябвало да бъдат изведени от имота до 26.03.2020г., тъй
като тя заявила, че ще посещава дома, за да се грижи за родителите си. Изразила
е отрицателно становище относно отглеждане на децата на двамата жалбоподатели в
този имот. Административният орган се позовава и на заявеното от кмета на
населеното място отрицателно становище за връщане на децата в населеното място,
предвид обявените мерки за карантина. Като се позовава на всички тези описани
данни ДСП Поморие изразила категорично отрицателно становище относно
реинтеграцията на децата и в частност на А.М. в биологичното му семейство.
На
24.03.2020г. бил изготвен социален доклад (л.41-44 от делото) по отношение на
детето А.И.М., с който е било предложено да бъде продължено временното
настаняване по административен ред на непълнолетния в Центъра за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас,
ул.”Дебелт” № 63.
При така
установените факти и събрания доказателствен материал Директорът на ДСП – Бургас издал процесната
заповед.
Установено от материалите по делото е и
обстоятелството, че пред Районен съд Бургас е образувано гражданско дело № 2232
по описа на съда за 2020г. по повод молба от директора на дирекция "Социално
подпомагане" - Бургас към Агенция за социално подпомагане /АСП/, с правно
основание чл.28 от ЗЗД, като липсва произнасяне по спора, а се сочи, че същото
е насрочено за разглеждане на 22.06.2020г./л.102 от делото/.
По искане на процесуалният представител на
жалбоподателите в молба вх.№ 3027 от 23.04.2020г., с Определение на настоящия
съд, по делото е изискан актуален социален доклад от ДСП-Поморие, в който да се
отрази състоянието на жилището, в което двамата жалбоподатели ще отглеждат
детето си, наличието на документи за това жилище, съответно битовите условия в имота,
наличието на ел. захранване и водоснабдяване.
Изготвен е актуализиран социален доклад- изх.№
ПР/Д-А-П/25-001 от 21.05.2020г. /л.105 и сл. от делото/, като се сочи
провеждането на разговори с двамата родители на детето и жалбоподатели по
делото, както и посещение на адреса в с.К., обл.Бургаска,където понастоящем
живеят М.А. и И.М.. Сочат се данни относно криминални прояви на бащата на
детето, като последно известно на ОЗД е завеждане на НОХД № 226 от 2020г. по
описа на РС-гр.Несебър, образувано за кражба на велосипед. По данни на бившия
кмет на населеното място, г-жа А. трудно се справяла с отглеждането и
възпитанието на децата. Сочи се, че по време на разглеждане на гражданските
дела пред РС-гр.Бургас относно настаняване на децата на М.А. са известни данни
да преместване на родителите в къща в с.К., на ул.“Първи май“ № 16, в къща
собственост на Иванка Альошова, на 78 години. Адресът бил посетен от социални
работници двукратно. При първото посещение било установено, че в имотът се
намира къща собственост на посоченото лице Альошова и трима нейни низходящи. Не
е представен нотариален акт за собственост, но по разяснение на специалист от
общинската администрация, за регистрацията на двамата жалбоподатели на този
адрес било необходимо представяне на разрешение от всички наследници,
собственици на жилището, което не било сторено. По данни на И.М.,*** изпратило
уведомление до ОЗД-Поморие относно факта, че жалбоподателите напускат жилището
на Златка Илиева и се местят в къщата на сестра му в същото населено място-
ул.“Първи май“№ 9. По повод искано съдействие от органите на МВР е сведено до
знанието на административния орган, че още през 2019г. е извършена съвместна
проверка със служители на Община Несебър на посочения адрес. Заварените
постройки са построени без строителни документи, поради което е стартирала
процедура по тяхното премахване.
На 20.05.2020г. посредством проведен телефонен разговор
със семейството жалбоподателите споделили със социалните работници, че
продължават да живеят в дома на г-жа Альошова, тъй като същата имала нужда от
ежедневни грижи. Сочи се, че двамата жалбоподатели нямат трудови договори и
понастоящем, като нямат и адресна регистрация по настоящ адрес *** и не са
подпомагани от ДСП-Поморие. Не се отрича, че двамата родители винаги са
сътрудничили на социалните работници, но се изтъква липсата на собствено жилище
и честа смяна на адресите на пребиваване, липсата на трудова ангажираност,
доходи и съществуващият риск от оставане на семейството без жилище, предвид
заявеното в социалния доклад за статуса на постройките.
При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава
следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежни
страни, имащи правен интерес от оспорването. При разглеждане на жалбата по
същество, съдът съобрази следното:
Заповедта
е издадена от компетентен орган, съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗД, според който
настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и
в социална или интегрирана за резидентна грижа се извършва със заповед на
директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето, какъвто именно е настоящият случай.
Заповедта
е постановена в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити.
При така
установените по делото относими към предмета на делото факти, при произнасянето
си органът, в случая – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане”-Бургас, временно
продължил настаняването на детето А.И.М. в Центъра за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас,
ул.”Дебелт” № 63, за срок от 25.03.2020г. до произнасяне на съда с решение,
съгласно чл.28 от Закона за закрила на детето.
При постановяване на заповедта са приложени правилно
нормите на материалния закон и не са допуснати твърдените съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, а административният акт е в
съответствие и с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена, въз основа на приложимите разпоредби на
материалния закон. Правното основание за изготвянето й е чл.26, ал.1, изр.2 от ЗЗД, а фактическа предпоставка за издаването й е необходимостта осъществяване
на мерки за закрила на детето поради това, че двамата родители са в трайна
невъзможност да отглеждат детето в подходящи условия, поради липса на
достатъчно средства да осигурят съответните социално битови условия за това,
съгласно чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет. Обективираната от заповедта фактическата
обосновка се подкрепя от изложеното в приложеният социален доклад, като и въз
основа на допълнително ангажираните
писмени доказателства не са налице основания за промяна на направените изводи,
обосновали издаване на заповедта. Последната е мотивирана, съгласно
изискванията на закона, с посочване на конкретните факти и обстоятелства във
връзка с констатираното относно възможността на родителите да отглеждат децата
си и конкретно непълнолетния А.И.М.. От съдържанието на социалните доклади и
останалите приложени доказателства, които представляват официални документи, се
установява несъмнено необходимостта от налагане на цитираната мярка.
Съобразно
нормата на чл.26, ал.1 от ЗЗД настаняването на дете в семейство на роднини или
близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана за резидентна грижа се
извършва от съда, като до произнасяне на съда дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по
административен ред. Следователно, в конкретният случай, се касае за налагане
на временна мярка по административен ред до произнасянето на съда за
настаняване на детето в семейството на близки или роднини.
Съгласно разпоредбата на чл.125 от СК,
родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено, нравствено и
социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и
имуществени интереси. Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и
осигуряват образованието му, съобразно възможностите си и в съответствие с
нуждите и наклонностите на детето, с цел израстването му като самостоятелна и
отговорна личност, като нямат право да използват насилие, както и методи за
възпитание, които уронват достойнството на детето. Това са част от задълженията
на родителите, произтичащи от закона. Обосноваването на извод, че родителят
полага адекватни грижи за детето, се основава на комплексно изпълнение на
всичките задължения, които той има спрямо детето. Изпълнението на едни
задължения на родителя не компенсира неизпълнението на други негови задължения.
Следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на родителя
спрямо детето се дължи постоянно.
С категоричност, в настоящото производство
се установи, че към момента на постановяване на оспорената заповед майката и
бащата не са имали работа и постоянни доходи и че същите не са били в състояние
да осигурят условия на децата си, включително и по отношение на
заинтере-сованата страна А.И.М., т.е. необходимите условия за отглеждането и
възпитанието им в благоприятна и подходяща за възрастта им среда, посрещайки
нуждите на децата от дрехи, храна, подслон и учебни пособия за ефективно
образование. Според чл.142, ал.1 от АПК
съответствието на оспорения административен акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Нормата на чл.142, ал.2 от АПК указва,
че установяването на нови факти от значение на делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. Фактите, на които
се основават изводите обусловили издаване на процесната заповед в процесният
случай не са се променили до степен установяване на съществено нова фактическа
обстановка, след издаване на адм.акт. Обстоятелството, че жалбоподателите са се
преместили понастоящем в друго жилище, с по-добри битови условия не компенсира
невъзможността им да осигурят всички останали необходими условия за отглеждане
и възпитание на детето, предвид обстоятелството, че същите нямат постоянна
работа и доходи. Този факт остава неоспорен и от самите тях. Дори именно въз
основа на това тяхно имуществено положение, удостоверено от съответни писмени
декларации и заявяване липсата на доходи и имущество, на двамата жалбоподатели
бе предоставена правна помощ, под формата на процесуално представителство по
настоящото дело. При произнасянето си по предва-рителните въпроси по
администрирането на производството съдът е приел, съобразно представените от
жалбоподателите доказателства относно социалния и имуществен статус, че спрямо
тях са налице предпоставките за предоставянето на правна помощ по реда на
чл.23, ал.2 от ЗПП. По делото не са ангажирани нови доказателства за различни
факти и обстоятелства, които да обосноват противоположен извод, а именно, че оспорващите
разполагат с достатъчно финансови средства, постъпващи регулярно от трудови или
други постоянни доходи, които да им дадат възможност да осигурят необходимия
социален статус на А.М. за правилното му отглеждане и възпитание. При преценка
на възможността на родителите да полагат необходимите грижи за непълнолетния в
достатъчна степен следва да се вземе предвид и обстоятелството, че те следва да
полагат грижи и за собственичката на наетото от тях жилище, която според
данните по делото и описаното в писмените доказателства е болна и трудно
подвижна. На съда е служебно известно обстоятелството, че жалбоподателите са
подали жалба за отмяна и заповедите на директора
на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Бургас за настаняване в
социален дом и на останалите им деца. Имайки предвид капацитета и възможността
за настаняване на цялото многодетно семейство в обитаваното от жалбоподателите
жилище се обосновава извод, че и понастоящем не може да се осигурят
необходимите за условия, такива които са осигурени при настаняването им в
социалните домове. Вярно е, че при дадените в настоящото производство обяснения
при личното изслушване на детето А.М. се установява желанието му да бъде върнат
при биологичните си родители, а също така и факта, че са налице регулярни
контакти с родителите му, като е запазена емоционалната връзка между него и
двамата му родители. Същевременно, не са налице доказателства за заявеното от
детето, че ежедневно майката и бащата могат да му дават посочените от детето
парични средства, предвид установените обективни данни за тяхното имуществено
положение, непроменено и към момента на приключване устните състезания.
Законът за закрила на детето
регламентира специфични обществени отношения, при които определящи са
интересите на децата. В този смисъл е и разпоредбата на т.1 на чл.3 от
Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 3.07.1991г., че висшите интереси на детето са "... първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
съдилищата, административните или законодателните органи". В унисон с тази
уредба е и нормата на чл.10, ал.1 от ЗЗД, прогласяваща правото на всяко дете на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и
на защита на неговите права и интереси. Безспорно е установено от данните по административната
преписка, че двамата родители са в трайна невъзможност да отглеждат детето в
подходящи условия, поради липса на достатъчно средства да осигурят съответните
социално битови условия за това, съгласно чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет.
В конкретният случай, административният
орган правилно е преценил, че с оглед установените от него факти и
обстоятелства и направените въз основа на тях изводи, именно посредством предприетата мярка по чл.4, ал.1, т.5 от
ЗЗДет. ще бъде постигната целта на закона да бъдат защитени интересите на
детето и неговото психическо и физическо здраве. В случаят, административният
орган е достигнал до обоснования извод, че са изчерпани възможностите за
оставането на детето в семейна среда и обосновано е пристъпил към настаняването
му в ЦНСТ-Бургас, за да защити висшите интереси на детето, които имат приоритет
пред желанията или интересите на родителите и заявеното от самия непълнолетен.
Следва да има предвид и
обстоятелството, че след като е записан като ученик в съответния клас в учебно
заведение в гр.Бургас, на детето се осигурява обективна възможност за обучение,
свързано с необходимите учебни пособия и материали, каквато обективна
възможност не е налице при така установеното финансово положение на неговите
родители и към приключване на делото.
Неоснователни и необосновани са
доводите на жалбоподателите М.А. и И.М. в жалбата им до съда, че са засегнати
родителските им права и контакта им с детето им, а оттам се е стигнало до
нарушаване правото им на личен и семеен живот по смисъла на чл.8 от ЕКПЧ. Видно
от твърденията на детето по време на престоя му в социалното заведение
контактите с родителите му не са били ограничавани, освен поради съществувалото
през определен период извънредно положение в страната и наложените мерки за
ограничение напускането на населените места, но това ограничение е наложено на
всички граждани.
Само по себе правото на личен и семеен
живот, защитено от ЕКПЧ няма абсолютен характер, като при определени хипотези
може държавата да го ограничи, ако ограничението е законно, с оглед преследване
на законна цел, да бъде пропорционално и необходимо в едно демократично
общество. В настоящият случай, това са все обстоятелства за които са налични
данни по делото. Ограничителната мярка в адм.акт има временен характер,
предвиден от закона с цел опазване живота здравето и интересите на всяко дете,
защитени от чл.14 и чл.47 от Конституцията на Република България. Предприетата
мярка се явява и пропорционална според съда. Действително тя е с висок
интензитет, но той съответства на интензитета на заплахата, от която следва да
бъде защитено детето, като фактически се явява единствено възможна мярка, с
която държавата е в състояние да защити ефективно живота на детето в риск.
В конкретната хипотеза са налице конкуриращи
се права на родителите и детето, защитени от ЕКПЧ, съответно правото на семеен
и личен живот на първите по чл.8 от ЕКПЧ и правото на живот на последното по
чл.2 от ЕКПЧ. В случаят не е налице надделяващ интерес от упражняване на
правата по чл.8 от ЕКПЧ от страна на майката над тези по чл.2 от ЕКПЧ от страна
на детето, тъй като правото на живот на детето при всички случаи надделява над
правния интерес на майката за защита на личните й права по чл.8 от ЕКПЧ.
В заповедта правилно е фиксиран и периода на
настаняване на детето, с оглед временния характер на този административен акт и
във връзка образуваното гражданско
дело № 2232 по описа на
Районен съд – гр.Бургас за 2020г.,а именно до произнасяне на съда с решение
на основание чл.28 от ЗЗДет.
По изложените
съображения, оспореният административен акт е законосъобразен, поради което оспорването
му е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Разноски не
се претендират и не се присъждат, при този изход на спора.
Мотивиран от
изложеното, съгласно чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването от М.А.А., ЕГН ********** и И.А.М., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, против Заповед № ЗД/Д-А-048
от 24.03.2020г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Бургас, с която е
наредено, считано от 25.03.2020г. временно продължаване настаняването на непълнолетния
А.И.М., роден на ***г., в
Центъра за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, улица ”Дебелт” № 63,
за срок до произнасяне на съда с решение, съгласно чл.28 от Закона за закрила
на детето.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба от страните, пред Върховния административен
съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: