МОТИВИ
към Присъда № 89/17.07.2019г., постановена по НОХД № 493/2019г. по описа на ЯРС
ЯРП е
предявила обвинение против И.Й.С. ***, за престъпление по чл.331, ал.3 вр. ал.1
вр. чл.330, ал.1 от НК
Преди започване на разпоредителното
заседание по делото, пострадалият П. чрез редовно упълномощен адвокат, предяви
против подсъдимия граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 22640 лева и направи искане да бъде конституиран
в качеството на частен обвинител. Исковата сумата пострадалият претендира ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.09.2017г., до
окончателното й изплащане. И тъй като исканията бяха направени своевременно, в
сроковете по чл.85, ал.3 и чл.77, ал.3 от НПК, от лице, което е има качеството
на пострадал, и искът е с цена до на размера на имуществените вреди, посочен в
обвинителния акт, съдът ги намери за основателни и прие претенцията за
съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, като съответно
конституира пострадалия в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
В с.з. участващият по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт. Намира
обвинението за безспорно доказано от събраните по делото доказателства и
пледира да бъде признат за виновен. Предлага да му се наложи наказание лишаване
от свобода от минималния към средния размер на предвиденото в закона, и да се
постанови отложено изтърпяване на наказанието за минимален изпитателен срок от
три години. Гражданският иск прокурорът намира за основателен и доказан и
счита, че следва да бъде уважен до размера на установените по делото
имуществени вреди.
Чрез повереника си гражданският ищец и частен
обвинител също застъпва становище за доказаност на обвинението, пледира за
уважаване на иска в пълен размер, както и за присъждане на направените по
делото разноски.
На основание. чл.269, ал.3, т.3 от НПК,
съдебното следствие се проведе при задочна процедура, без участието на подсъдимия,
тъй като, независимо от редовното му призоваване за с.з., същият не се яви, не
посочи и уважителни причини за неявяването си и освен това, спрямо него е
изпълнена и процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК. Поради това, и след като
намери, че отсъствието му няма да попречи за разкриване обективната истина по
делото, съдът проведе задочно съдебно следствие, с участието на служебен
защитник – адвокат.
Защитникът застъпва становище за
недоказаност на обвинението, като счита, че в подкрепа на същото и по отношение
авторството на деянието не са събрани достатъчно убедителни доказателства и
пледира за постановяване на оправдателна присъда.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият П. живеел в къща, находяща
се в края на с. М., Я. област, на ул. „П.Х.“ № **. В имота на посочения адрес същият
имал и плевник за сено, с кошара за овце на стойност 15 000 лв. В плевника
съхранявал 400 стандартни бали сено по 2,50 лева всяка, на стойност 1000 лева, и
100 празни 12-рамкови пчелни кошера по 60 лева, на стойност 6000 лева. В
непосредствена близост до обора П. държал стандартна дървена магарешка каруца
за 280 лева и два 12-рамкови пчелни кошера с пчелни семейства по 180 лева всеки.
На 01.09.2017г.
подсъдимият С. започнал да помага за почистването на обора на С.Б. от с. М.,
който се намирал на около километър от имота на свид. П.. Обинкновено ходел
сутрин, почиствал докато животните са на паша, около 14-15 часа приключвал
работа и се прибирал. Най-краткият маршрут до дома му минавал през поляната,
южно от имота на П.. Около 14:30 часа на 06.09.2017г. подсъдимият бил приключил
с работата в обора на Бартов и се прибирал към дома си. Минавайки през
поляната, на около 130 метра южно от имота на пострадалия, видял суха трева и
решил да я запали. С кибрит или запалка, които винаги носел в себе си, запалил
сухата трева и тя започнала да гори самостоятелно. Поради сравнително високите
за сезона температури и наличието на лек
вятър в посока север – юг, огънят бързо се развил и достигнал и обхванал
плевника за сено с кошарата за овце на свид. П., който по същото време се
намирал в дома си. Докато си почивал, П. чул виковете живущата в съседство свидетелка
Г.А., излязъл навън и видял, че оборът му гори. За пожара бил подаден сигнал до
РСПБЗН – Ямбол и след пристигането на екипа на пожарната огънят бил овладян и
изгасен. Вследствие на пожара плевникът за сено с кошарата за овце, ведно с
намиращите се там вещи, изгорели напълно, а разпростирането на пожара върху
съседни имоти било предотвратено единствено благодарение своевременната намеса
на екипа на РСПБЗН – Ямбол.
Към момента на деянието подсъдимият С.,
роден на ***г., е бил на 67 години. Не е осъждан или освобождаван от
наказателна отговорнност по реда на Глава осма, раздел IV от НК, но против него са получавани редица сигнали в
полицията, свързани със запалзване на чуждо имущество – сухи треви в близост до
училището в с. М., контейнери за смет и Еко-тоалетна в центъра на селото.
Същият не се води на диспансерно наблюдение към Психиатричен кабинет и не страда от
психично заболяване. При него е налице Синдром на алкохолна
зависимост. Алкохолна промяна на личността, съчетана с органична промяна на
личността в резултат на прекарана травма на главата. Към датата на
инкриминираното деяние е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, можел е правилно
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания
за тях.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от показанията на свидетелите С.П., Г.А. и Х.Х.,
от заключенията и показанията на вещите лица, изготвили назначените пожаротехническа,
строително-техническа оценителна, стоково-оценителна и комплексна
психиатрично-психологическа експертиза, от обективните находки, отразени в
протокола за оглед от 06.09.2017г. и приложения към него фотоалбум, както и от
писмените доказателства по делото, които преценени поотделно и в тяхната
съвкупност са последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло
от съда.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
И от обективна и от субективна страна подсъдимият С. е
осъществил състава на престъплението по чл.331, ал.3, предл.2 вр. ал.1 вр.
чл.330, ал.1 от НК, тъй като на 06.09.2017г. около 14.30 часа, в
с. М., обл. Я., по непредпазливост е запалил чужд
имот със значителна стойност - плевник за сено, с кошара за овце, находящ се в
двора на дом № ** на ул. „П.Х.“, собственост на С.К.П. ***, на стойност 15 000
лв., от което са последвали значителни вреди за П. общо в размер на 22 640 лв.,
а именно: изгорелия напълно плевник за сено, с кошара за овце на стойност 15
000 лв., както движими вещи, собственост на П. на обща стойност 7 640 лв. - 400
бр. стандартни бали сено по 2,50 лв. всяка на стойност 1000 лв.; 100 бр. 12-рамкови
празни пчелни кошерапо 60 лв. всеки, на
стойност 6000 лв.; стандартна дървена магарешка каруца за 280 лв. и 2 бр. 12-рамкови
пчелни кошера с пчелни семейства, по 180 лв. всеки, на стойност 360 лв.
Обективно,
налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст от наказателния
закон, чието авторство от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин
от показанията на св. Х., които, като кореспондиращи в пълна степен с останалия
доказателствен материал, се преценят за достоверни и се кредитират изцяло.
Безспорно, в резултат от действията на подсъдимия по запалване сухата трева на
поляната, на около 130 метра южно от имота на св. П., е възникнало горене,
развило се бързо в северна посока, което е обхванало изградените в имота на
последния плевник с кошара за овце, и намиращите се там движими вещи. По този
начин, със самия факт на запалване на плевника с кошарата, изпълнителното
деяние е завършено.
Обективно, стойността на запаленото
имущество - плевник с кошара, възлиза на 15 000 лева, а последвалите от
деянието вреди възлизат общо в размер на 22640 лева. Т.е., и запаленото
имущество, и последвалите вреди са на значителна стойност, тъй като и двете
суми надвишават неоколкократно 14-кратния размер на МРЗ за страната към м. 09.2017г.
от 460 лева, установен с ПМС № 141/13.07.2017г.
От
субективна страна подсъдимият е действал непредпазливо, като е проявил
престъпна небрежност. Това е така, защото същият не е съзнавал
общественоопасният характер на деянието и не е предвиждал настъпването на последиците,
но в конкретната обстановка, ако бе съобразил поведението си с установените от
човешкия опит правила за внимателност, грижливост и обмисленост, е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ
НАКАЗАНИЕ
Санкцията
на чл.331, ал.3 от НК предвижда за извършеното от подсъдимия непрдпазливо престъпление наказание лишаване
от свобода до пет години. Независимо от това, с оглед обстоятелството, че
причинените от деянието имуществени вреди са невъзстановени, разпоредбата на
чл.78а от НК е неприложима. Затова и в предвидените от закона граници на
наказанието лишаване от свобода съдът наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, чийто размер определи при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства – същият е на 67 години и е с безупречна съдебна биография - не е
осъждан или освобождаван от наказателна отговорнност по реда на Глава осма,
раздел
IV от НК. От друга страна съдът взе
предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща
се от високата стойност на запаленото имущество, надвищаваща с над два пъти
съставомерния минимум от 6440 лева (равностойността на 14 МРЗ за страната),
големия размер на причинените щети от 22640 лева, съществуващата опасност от
разпростиране на пожара върху съседни имоти, което е предотвратено единствено в
резултат на своевременната намеса на екипа на РСПБЗН, проявената от подсъдимия
груба небрежност и нехайство, както и обстоятелството, че извършеното от
подсъдимия не е инцидентнен случай, съдът
намери, че изброените по-горе смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя
характер, не водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко
наказание от три месеца лишаване от свобода и не оправдават определяне на
по-леко по размер наказание. Освен това съдът счете, че така определено по вид
и размер, наложеното на подсъдимия наказание е необходимо и достатъчно да окаже
поправително и възпиращо въздействие както върху личността му, така и върху останалите
членове на обществото.
ОТНОСНО НАЧИНА
НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
На основание разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК съдът отложи от изтърпяване наложеното на подсъдимия най-тежко наказание
за изпитателен срок от ЧЕТИТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на
присъдата в сила, тъй като с оглед чистото му съдебно минало и размера на
наложеното му най-тежко наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три
години, от една страна, спрямо него липсват законови пречки за прилагане
института на условното осъждане. От друга страна, отчитайки безупречната му
съдебна биография и най-вече възрастта му, съдът намери, че за неговото
поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му
най-тежко наказание. При определяне продължителността на изпитателния срок
съдът отново отчете изброените по-горе отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелствна, при което намери, че спрямо него не е оправдано отлагане
изтърпяването на наказанието за минимален изпитателен срок.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Основанието за ангажиране гражданската
отговорност на подсъдимия е в разпоредбите на чл.45 и следващите от ЗЗД,
уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно, престъплението по
ч.331, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.330, ал.1 от НК представлява противоправно деяние,
което е извършено виновно. Тъй като по изложените по-горе съображения
подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, съдът намери
претенцията на гр. ищец за доказана по основание, а и по размер. По категоричен
начин е доказано както наличието на вредоносен резултат – унижощено от пожара
имущество, собственост на гр. ищец, на обща стойност 22 640 лева, така и
наличието на причинна връзка с поведението на подсъдимия. Затова съдът намери,
че в случая действително са налице предпоставките за ангажиране и на
гражданската отговорност на подс. С., поради което уважи предявения срещу него
иск в пълния претендиран размер от 22640 лева, като съобразно направеното
искане, присъди и законна лихва върху исковата сума, считано от датата на
увреждането – 06.09.2017г., до окончателното й изплащане.
ПО
ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ И ДЪРЖАВНАТА ТАКСА
При този изход на делото, тъй като
подсъдимият беше признат за виновен по предявените му обвинения, на основание
чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по делото
разноски общо в размер на 875,05 лева, от които 775,05 лева вносими в приход на
Републиканския бъджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, и 100 лева вносими в
приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС. На същото основание,
отново с оглед изхода на делото, подсъдимият беше осъден да заплати и
съответната ДТ върху уважения граждански иск в размер на 905,60 лева, и освен
това, беше осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител направените
в това му качество разноски по делото за упълномощаване на повереник в размер
на 1250 лева.
По
въпроса за разноските за изплащане на възнаграждение на участвалия в съдебна
фаза служебен защитник съдът ще се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК след определяне размера на възнаграждението от НБПП – София.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: