Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 29
Гр.Перник 30.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд,наказателна колегия в публичното заседание на 29.януари през две хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Калин Баталски
Членове
:Виктор Георгиев
Бисер Петров
При секретаря Катя Станоева,с участието
на прокурора А.Джамалова, като разгледа докладваното от В.Георгиев ВНАХД № 345 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното :
С Решение №202/26.11.2019год., постановено
по нах.дело №300/2019год. Радомирският районен съд е признал подсъдимата Л.Г.О.,
родена на *** ***, постоянен адрес:*** и адрес за призоваване: с.***, общ.***, българка, българска
гражданка, с *** образование,
вдовица, пенсионер, неосъждана, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВНА в това, че на 11.07.2018г. в Община Радомир, в писмена
Декларация - Декларация по чл.14, ал.1 от
ЗМДТ, с вх. № ***, която по силата на закон /ЗМДТ/ се дава пред
орган на власт- служител от Общинска
администрация при Община Радомир, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е потвърдила неистина, а
именно, че е съсобственик по
наследство на недвижим имот УПИ XX, имот пл. № 237, в кв.30 по регулационния
план на с.***, общ.***, с площ
от 1423 кв.м.- престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК,
във вр. с чл.78а от НК Я ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и й налага административно наказание “глоба” в размер
на 1000 лева.
Съдът е постновил
веществените доказателства- Запечатан
плик, съдържащ оригинали на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижими имоти, част І с декларатор Л.О., с вх. № ***, приходна
квитанция и декларация от Л.О. ***.
Обвиняемата
Л.Г.О. със снета самоличност и ЕГН е осъдена да
заплати по сметка на ОД МВР-Перник сумата в размер на 128.00 лева /сто двадесет
и осем лева/ направени разноски в хода на досъдебното производство.
Недоволна от
постановеното решение е останала Л.О., която в срок е депозирала въззивна в
жалба. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановения съд. акт. Акцентира се, че констативният нотариален акт за
събственост послужил като основание за подаване на декларацията не е отменен по
съдебен ред, поради което у обвиняемата е било налице съзнание за собственост върху
процесния имот. От тук се релевират съображения, че деянието не е осъществено
от субективна страна. Прави се искане въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да признае
обвиняемата за невиновна и да я оправдае.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че постановеното от РС-Радомир
решение е законосъобразно и обосновано, а наложеното адм. наказание е
справедливо определено. Предлага решението да бъде потвърдено изцяло.
В съдебно заседание
обвиняемата О. чрез адв. В. поддържа депозираната въззивна жалба.
Пернишкият
окръжен съд като провери обжалваното решение с оглед на сочените в жалбата
доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК, намери за установено
следното :
През 1989г. С.Г., който е баща на В.С.М. и дядо на св.
М. Й. К. установил обстоятелството, че през 80-те години неговия брат Г.Г. се е
бил снабдил с Констативен нотариален акт
№45, том II, дело № 431 от 15.04.1982 г. за придобити по давностно владение
общо четири броя недвижими имоти в землището на село ***, общ.Радомир, а
именно: УПИ - XVII – имот, пл.№237 ; УПИ - имот пл. XVIII – имот, пл.№237; УПИ - XIX – имот, пл.№237 и УПИ XX –
имот, пл. №237, всички в квартал 30 по регулационния план на с.***,
общ.Радомир, обл. Перник. Предвид
на това е било заведено гражданско дело за делба на посочените имоти по повод депозирана искова молба от С.Г. като е образувано гр.д №38/1989г. по описа на
PC- Радомир, с ответник Г.Г.. Делбеното производство приключило с окончателно
влезли в сила съдебни актове, а именно: По първата фаза, по допускане на делбата с Решение
№114/21.03.1989г., влязло в законна сила на 08.06.1989г., с което съдът е допуснал до делба
процесните имоти между двамата съделители С.Г. и Г.Г. при равни делбени
квоти. По втората фаза на делбата, съдът се е
произнесъл с Решение № 219/11.01.2000г., което е влязло в законна сила на 08.05.2000г. като е извършил делба на
имотите между наследниците на С.Г. и Г.Г., които са конституирани като страни
по делото след смъртта на двамата съделители в хода на производството, една от
които е и обвиняемата Л.О./ в качеството си на наследник на Г.Г./. Решение
№219/2000г. на РдРС е вписано в Службата по вписвания в РдРС, с вх.№
214/13.06.2000г., под №74, партидна книга том 139, стр.79, от наследниците на С.Г..
С цитираното решение във втората фаза на делбеното производство съдът е
поставил по реда на чл.292 от ГПК, в общ съсобствен дял, при равни права
помежду им на наследниците на ищеца С.В.Г., а именно: Ц.М.Г. и В.С.М. УПИ –
XIX, имот пл.№237 и УПИ XX, имот пл. №237 и двата в кв. 30 по регулационния
план на с.***, а на наследниците на ответника В.Г.Г. - Ц. Г. Д., Л.Г.О., С. Г. В.
и Л. Г. Т. е поставил в общ съсобствен дял при равни права помежду им- УПИ XVII, имот пл.№237 и УПИ XVIII, имот пл. №237
и двата в квартал 30 по регулационния план на с.***, общ.Радомир. След влизане в законна сила на решението на
делбения съд Ц.М.Г. и В.С.М. декларирали така придобитите недвижими имоти в
Данъчната служба в Община Радомир и се
снабдили с нотариален акт № 56, том ІІ, peг. №1853, дело №489 от 2000г.,
относно собствеността на УПИ XIX, имот пл.№237 и УПИ XX, имот пл. №237 и двата
в квартал 30 по регулационния план на с.***, общ.Радомир, съгласно решението за
делба. Последният нотариален акт бил
вписан в Службата по вписванията при
РдРС по надлежния ред. На
основание постановените решения по делото за съдебна делба, Ц.М.Г. и В.С.М. се
снабдили с изпълнителен лист и образували изп. д. №114/2000г. по описа на ДСИ при PC- Радомир, като по същото
изпълнително дело на 17.04.2000г. от ДСИ Д. Д. е направен въвод във владение на
Ц.М.Г. и В.С.М., в имоти УПИ XIX, имот пл.№ 237 и УПИ ХХ, пл.№ 237,
в квартал 30 по регулационния план на с.***, общ.Радомир. Съставен е
Протокол за въвод във владение, по изп. д №114/ 2000г. при СИС на PC- Радомир,
като видно от същия за това действие ДСИ е призовал редовно обвиняемата О.,
но същата не се е явила и не е присъствала
при въвода. Видно от справка от ДСИ при РдРС е установено че изп.д.
№114/2000г., след извършен въвод във владение е приключило на 30.04.2002г.,
съхранявано е пет години и е било унищожено през 2008г.
През пролетта на 2018г. по повод
изграждането на ограда между имотите на В.С.М. и на наследниците на Г.В.Г., са
възникнали конфликти с участието на
обвиняемата Л.О. като при тези конфликти обвиняемата е заявила на св.М. К.,
че тези два имота, а именно УПИ XIX, имот пл.№ 237 и УПИ ХХ, пл.№ 237 са техни
т.е на наследници на Г.Г., като заявила, че не знае за дело за делба и, че
документите за собственост на наследници на С.Г. са фалшиви. Независимо от тези
спорове О. е декларирала на инкриминираната дата 11.07.2018г. УПИ ХХ, имот
пл.№237, в кв.30 по регулационния план на с.*** в данъчна служба при Община
Радомир, като е посочила, че тя заедно с другите наследници на Г.Г. е
съсобственик на процесния имот.
На
26.07.2018г. по повод подготовка на документи за сключване на сделка за дарение
на УПИ XX, имот пл.№ 237, в кв.30 в с.***, свидетелката М. К. посетила
кантората на нотариус Б.К. в гр.Радомир, като преди това подала сигнали срещу
роднините си /наследниците на Г.Г./ за
имотни измами, като нотариуса я уверил, че имал екземпляр от сигнала. При
посещение на 01.08.2018г. св.К. била уведомена от нотариус К., че в кантората
му се е явил адвокат- пълномощник на
наследниците на Г.Г., който представил документи за сделката на посочения по-горе
имот. Впоследствие с нотариален акт за дарение №18, том III рег.№ 3041, дело №
376 от 08.08.2018г. свидетелката К. е придобила собствеността на УПИ XX, имот
пл.№ 237, в кв.30 в с.***.
Тази
фактическа обстановка РС-Радомир е установил точно и прецизно анализирайки свидетелските показания на М. Й. К., В.Т.К.,
Е.Н.Б., Д.И. В. и Б.М. К., както и от другите писмени
доказателства по делото събрани на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК, а именно: нот.акт
№45, том II, н.д.№431/1982 г. на Радомирски районен съдия,
нот.акт №56, том.ІІ, рег.№1853, н.д.№489/2000г. на нотариус Б.К., нот.акт №18,
том.ІІІ, рег.№3041, н.д.№376/2018г., на нотариус Б.К., Решение №114/21.03.1989г
и решение №219/11.01.2000г., постановени
по гр.д.№38/1989г. Протокол за въвод във владение от 17.04.2002г. на ДСИ при
РдРС по изп.д.№114/2000г., Заявление вх.№**********/17.07.2019г.от Л.О. до
Община Радомир, Удостоверение
изх.№**********/18.07.2018г. за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК.
Обосновано
съдът е приел, че показанията на всички свидетели на обвинението напълно си кореспондират и пресъздават една и
също безпротиворечива фактическа обстановка. Безспорно
установено е, че обвиняемата е подала пред данъчна служба в Община
Радомир данъчна декларация с вх. № ***, с която е декларирала като съсобствен с наследниците на Г.Г. УПИ ХХ, имот
пл.№237, в кв.30, по регулационния план на с.***. Това обстоятелство не се
отрича и от самата обвиняема О., като се потвърждава и от
свидетеля Д. В. на длъжност „***“,
който е заверил същата и от показанията на св.Е.Б. на длъжност „***" в отдел „Местни данъци и такси" към Община
Радомир, която е приела данъчната декларация.
Касателно процесния имот УПИ XX, имот пл. №237 в кв. 30 по регулационния план
на с.***, както обосновано е приел съдът е налице сила на присъдено нещо
по отношение на собствеността върху имота, във връзка с който е извършено
инкриминираното деяние. Безспорно установено е, че обвиняемата О. не е собственик на процесния имот
и същата е знаела за това. Знаела е за съдебните процеси свързани с подялбата
на наследствените имоти и за постановените от съда решения, знаела е за
извършения въвод във владение на законните собственици в процесния имот и е
била поканена да присъства на въвода. Знаела за последващите дайствия на
законния собственик по изграждането на ограда на процесния имот.
Обосновано съдът е приеил, че
показанията на св.Ц. Д.-сестра
на обвиняемата са касателно
обстоятелства относно владението върху имота, неговата продължителност и
наличието на спорове или претенции на трети лица към него и те биха допринесли за изясняването на един
гражданско-правен спор относно начина на владение и продължителността му по
отношение на процесния имот, а не при решаване на въпроса от наказателния съд
относно виновността на обвиняемата за деянието, за което е предадена на съд по чл.313, ал.1 НК. Правилно съдът е приел, че
изложените от защитника на О.
правни доводи относно правната същност на констативния нотариален акт, с който
се легитимира като собственик обвиняемата, начина на издаването му, атакуването
му пред съда и отмяната му са въпроси, които касаят гражданско- правен спор не
и въпроса дали О. от обективна и субективна страна е извършила инкриминираното
деяние по чл.313, ал.1 от НК.
Изхождайки
от всички събрани доказателства обосновано съдът е приел, че показанията на
свидетелката Д. относно липсата на съдебна делба са в противоречие с
представените на досъдебното производство писмени доказателства, а именно
решение №114/21.03.1989г. за допускане
на делбата и решение №219/11.01.2000г., за извършване на делбата и двете
постановени по гр.д.№38/1998г. по описа на РдРС, с
което съдът е извършил съдебна делба на имотите останали в наследство от С. и Г.Г.и между
наследниците им измежду, които е и обвиняемата О.. Свидетелите М. К. и В.К.,
безпротиворречиво сочат, че е имало спор и конфликт между тях и
обвиняемата О. относно владението на имота и правото на собственост върху
същия, във връзка с поставянето от
двамата свидетели на ограда на същия имот през месец април 2018г., при
който спор се е наложило и намесата на полицията.
Безспорно установено е, че обвиняемата
съзнателно и лично е подписала Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти вх.№ **********/11.07.2018г., в която е декларирала, че е собственик по
придобиване по наследство на недвижим имот УПИ ХХ, имот пл. № 237, в кв. 30 по регулационния план на с.***, общ.Радомир с
площ от 1423 кв.м. Впоследствие по молба на О. й е издадено удостоверение за данъчна оценка с изх.
№ ***. Издадена й е била и скица за декларирания от нея имот, която също е била
необходима за пред нотариус. Изводът на съда, че
обвиняемата е имала намерение да извърши сделка с процесния имот издържа проверката на
доказателствата.
С оглед на безспорно установената
фактическа обстановка законосъобразно съдът
е приел, че с деянието си обвиняемата Л.О. е осъществила
от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК,
тъй като на 11.07.2018 г. в
община Радомир, гр.Радомир е потвърдила неистина, че съгласно нотариален акт №
45, том II, н. дело №431/1982г. е съсобственик на УПИ
XX, имот пл.№ 237 кв.30 по регулационния план
на с.***, общ.Радомир, с площ от 1423 кв.м. в писмена Декларация -Декларация по
чл.14, ал.1 от ЗМДТ, с вх. № ***, която по силата на закон ЗМДТ се
дава пред орган на власт - служител
от общинска администрация при община Радомир
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че е
съсобственик по придобиване по наследство на недвижим имот УПИ XX, имот пл.№ 237, кв.30 по регулационния
план на с.***, общ.Радомир с площ от 1423 кв.м.
Първостепенният съд е развил
съображения за обективната и субективната страна на деянието.
От
обективна страна обвиняемата е извършила инкириминираното деяние като е
потвърдила неистина, в писмена Декларация по чл.14, ал. 1 от ЗМДТ вх.№
********** /11.07.2018г., която по силата на закон ЗМДТ се дава пред орган на
власт - Общинска администрация гр.Радомир.
От субективна страна деянието е извършено
при пряк умисъл като форма на вината.
Законосъобразно съдът е установил, че по
отношение на О. са налице императивните предпоставки на чл. 78а, ал.1 от НК, а
именно за това престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до три години или с глоба от сто
до триста лева, обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер и не
е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на Глава 8 от
НК. В този смисъл и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78а от НК съдът я е освободил от наказателна отговорност като й е наложил
административно наказание “глоба” в минимален размер, а именно от 1000 лева.
Настоящата въззивна инстанция спореля изводът
на съда, че с този размер на административната санкция би се спазил принципа за
съответствие залегнал в разпоредбата на чл.35, ал. 3 от НК и ще бъдат
постигнати и целите на наказанието
предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК, с оглед възрастта на обвиняемата и чистото й
съдебно минало.
С решението си законосъобразно съдът на
основание чл.112, ал.4 от НПК е постановил
веществените доказателства- Оригинали на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижими имоти, част І с декларатор Л.О., с вх. № ***,
приходна квитанция и декларация от Л.О. ***.
С оглед изхода на делото съдът е осъдил
обвиняемата Л.Г.О. да заплати по сметка на
ОД МВР-Перник сумата в размер на 128.00 лева за направени разноски в
хода на досъдебното производство.
Съдът е развил съображения за неприложимост
на на чл.9, ал.2 от НК в случая, които съображения настоящата въззивна
инстанция споделя и намира за безпредметно да преповтаря.
По делото са
събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз
основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни.
В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на
своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички
мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата,
които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по
отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на
делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
При така
изяснената фактическа обстановка, районен съд Радомир е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи относно въпросът за наказателната отговорност на
подсъдимата. Изложените съображения налагат извода, че обжалваното решение е
обосновано, законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните
правила, поради което липсват основания за неговото изменяване или отменяване.
Като взе предвид
изложеното, и на основание чл.338 от НПК, Пернишкият окръжен съд.
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №202/26.11.2019
год., постановено по НАХД №300/2019 год. по описа на Районен съд гр.Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.