Решение по дело №257/2021 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към Решение № 1 от 10.05.2021 година
по АНД № 257/2021 година на Районен съд – Свиленград

Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава 28 от
НПК.
Досъдебното производство (ДП) № 45/2021 година по описа на РУ –
Свиленград, представляващо преписка вх.№ 1002/2021 година по описа на
Районна прокуратура – Хасково, е внесено в Съда от Милена Славова –
Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за
прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на И. И. Г., роден на ****** година в
град Свиленград, област Хасково, ром, български гражданин, живущ в село
Младиново, област Хасково, със средно образование, неженен, ЕГН
**********, неосъждан, за това че на 11.02.2021 година в село Младиново,
област Хасково, управлявайки лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста”
с номер на рама ***************** си служил с 2 броя табели с
регистрационен номер ********, монтирани на него, но издадени за друго
моторно превозно средство (МПС), а именно за лек автомобил марка „Опел”,
модел „Вектра” с номер на рама ******************* - престъпление по чл.
345, ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 10.05.2021 година не се явява
представител на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована и не взема становище.
Явява се обвиняемият И. И. Г., който не възразява да бъде даден ход
на делото. За него се явява адвокат М.А. – служебен защитник от ДП.
Защитникът пледира пред Съда за налагане на административно наказание
„Глоба” в минимален размер. Сочи за наличие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с изх.№ 381 от
19.04.2021 година на Бюро за съдимост при Районен съд - Свиленград,
1

обвиняемият Г. не е осъждан и не му е налагано административно наказание
по чл. 78а от НК.
В кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият И.Г. няма
доходи и не притежава недвижими имоти и МПС.
В кориците на делото е приложена и Характеристична справка,
изготвена от Мл.ПИ И.И., видно от която обвиняемият не се издирва от
органите на МВР и няма криминална регистрация.
Лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с номер на рама
*****************, цвят патладжан, е собственост на свидетеля С.П.П. от
град Хасково от 2008 година, която през 2020 година – на 17 ноември, го
бракува и връща регистрационните му номера в КАТ - Хасково. Автомобилът
продължава да стои пред блока, в който живее, като след няколко дни през
същия месец ноември 2020 година, свидетелят П. се обажда на телефонен
номер от обява за изкупуване на стари автомобили за скрап и в резултат на
това няколко дни след телефонното обаждане, се явява и купува автомобила
лице, което заявява, че живее в село Младиново. Свидетелят П. продава
автомобила за сумата от около 100 лв., като същият е взет от купувача с
платформа.
Въпросният купувач продава автомобила на свидетеля И. И. Г. (баща на
обвиняемия), който след като го купува иска от брат си (И.И. Г.) да му даде за
малко 2 броя табели с регистрационен номер ********, издадени за лек
автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, който автомобил жената на брат му
– свидетелят Н.И.О., имала преди време, но продала, като запазила
регистрационните табели и Свидетелството за регистрация.
В последствие 2 броя табели с регистрационен номер X3704AC са
монтирани от обвиняемия на лекия автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста”
с номер на рама *****************, който И. И. Г. (баща на обвиняемия) е
купил преди време.
Така на 11.02.2021 година около 12.00 часа при управлението на
процесния автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” от обвиняемия в
центъра на село Младиново, област Хасково, същият е спрян за проверка от
полицейския служител - свидетеля И.Н.И.. Извършените в последствие
проверки установяват, че обвиняемият си служи с 2 броя табели с
регистрационен номер ********, издадени за друго МПС, а именно за лек
автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с номер на рама
*******************, въпреки че обвиняемият е напълно наясно с това
обстоятелство.
С Протокол за доброволно предаване от 12.02.2021 година е приобщен
като доказателство по делото лекият автомобил, ведно с ключ и 2 броя
2

регистрационни табели.
По случая е образувано настоящото наказателно производство.
Назначена е и е изготвена Съдебно-трасологическа експертиза, според
която табели с регистрационен номер ******** са истински за вида си и са
издадени от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Хасково за лек
автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” на 24.03.2003 година.
С Постановление от дата 13.04.2021 година лекият автомобил и ключа
за него, са върнати на обвиняемия.
От приложената в кориците на ДП Справка от РУ – Свиленград, става
ясно, че на обвиняемия не са налагани административни наказания, както и че
няма Свидетелство за правоуправление.
Обвиняемият се признава за виновен на фазата на ДП, в
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Дава обяснения по
случая като разкрива подробно механизма на извършването от него
престъпление. В съдебната фаза на процеса също се признава за виновна, като
изразява пред настоящия Съдебен състав съжалението си и искреното си
разкаяние по повод на случилото се.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира
писмените доказателствени средства – Актове за установяване на
административно нарушение; Експертна справка; Протоколи за доброволно
предаване; Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с Албум,
изготвени по реда и условията на чл. 155 и сл. от НПК; Свидетелството за
регистрация – част I и II; Заключение по Съдебно-трасологическа експертиза;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
Характеристична справка; Справки от РУ – Свиленград; Справки от ОДМВР
– Хасково; Докладна записка; Справка за съдимост и актуална такава -
изискана в хода на съдебното производство и т.н. Така също, още и
свидетелските показания от ДП, материализирани в съответните Протоколи
за разпит на свидетели, а именно – Н.И.О., С.П.П., И.Н.И., А.В.В. и И. И. Г.,
както и обясненията, дадени от обвиняемия, също в хода на ДП пред
разследващия орган. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда в
съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред
с другите писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК и на
посоченото правно основание.
В доказателствата по делото - писмени и гласни, противоречия не се
констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане.
3

Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на
доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да
отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на
посочените по-горе свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни
или помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им
насоченост и цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят.
В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и
относно обясненията на обвиняемия, депозирани в ДП, с характер на
самопризнания, които не се опровергават от останалите доказателства.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето
съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – оглед, разпит на свидетел
по делегация и експертиза, съответно имат необходимите реквизити,
съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в
този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да
бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание,
доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на
обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за
индивидуализацията на следващото се наказание.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението по
извършената Съдебно-трасологическа експертиза, тъй като е извършена от
вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, служител на
МВР, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за
извършената оценка и фактически констатации, поради което се явява
обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства,
опровергаващи констатациите и Заключението на вещото лице, поради това
Съдът намира за обоснована, аргументирана и правилна експертизата и
ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.
Възприетата по–горе фактическа обстановка, е в синхрон със Заключението
на вещото лице.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
веществените доказателства, предявени в хода на съдебното следствие по
реда на чл. 284 от НПК.
Така очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по
делото е напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези
4

източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето
съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго
допълнително обсъждане (както вече бе посочено).
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правните изводи относно
времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм
на извършване, както и авторството му.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
обвиняемия.
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемият И.
И. Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК.
Направеното Предложение на Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение - Свиленград е основателно.
Обвиняемият И. И. Г. е роден на ****** година в град Свиленград,
област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е ромски произход.
Живее в село Младиново, област Хасково. Със средно образование е. Не е
женен. Не е осъждан. Не работи.
Непосредствен обект за престъплението по чл. 345 от НК са
обществените отношения във връзка с регистрирането на МПС. Едва ли има
спор, че регистрационният номер е основният индивидуализиращ белег за
всяко пътно средство (ПС), който представлява контролен знак, издаден от
надлежен компетентен орган за неговата регистрация, с който се
индивидуализира ПС. Общите характеристики на регистрационните номера
за страните - членки на Европейския съюз (ЕС), са установени с Регламент
(ЕО) № 2411/98 на Съвета на ЕС от 3 ноември 1998 година. Законът за
движение по пътищата императивно установява, че по пътищата, отворени за
обществено ползване в Република България се допускат само МПС, които са
регистрирани пред съответния надлежен орган и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определени за това места. Предмет на престъплението са
контролните знаци на МПС. Изпълнителните деяния по чл. 345, ал. 1 от НК се
изразяват в служене с контролни знаци, издадени за друго МПС или с табела,
неиздадена от съответните органи. Терминът „служене” според теорията е
равнозначен за ползване и може да се осъществи само чрез действие. Както
вече бе посочено възможни са две хипотези. При първата деецът си служи с
контролни знаци, издадени за друго МПС. Във втората хипотеза, служенето
се осъществява с контролни знаци, неиздадени по съответния ред, т.е. налице
е ползване на неистински по произход контролен знак. Престъплението е на
5

просто извършване и за неговото довършване не е нужно да са извлечени
облаги или други ползи. Субект на разглежданото престъплението може да
бъде всяко наказателноотговорно лице (собственикът на МПС или всеки,
който го управлява). Престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК в първата форма
на изпълнителното деяние ще е осъществено от субективна страна, когато
деецът е съзнавал, че управлява автомобил с поставени на него контролни
знаци, за които знае или предполага, че са издадени за друго МПС.
От обективна страна установява се, че свидетелят И.Г. (баща на
обвиняемия) е закупил въпросния автомобил, на който са монтирани
процесните български регистрационни табели, които е взел от друг автомобил
– собственост на съпругата на брат му. Т.е. чрез управлението на процесния
автомобил обвиняемият безспорно си е служил със съответните контролни
знаци – 2 броя регистрационни табели. Управлението на автомобил в пътната
мрежа представлява служене с контролен знак по смисъла на чл. 345 от НК.
Наличен е и другия обективен елемент от състава на това престъпление, тъй
като номерата, с които обвиняемият Г. си е служил са издадени за друго
МПС. Т.е. налице е съставомерно деяние по посочения текст от НК и
авторството на същото се установява категорично от показанията на
разпитаните свидетели Н.И.О., С.П.П., И.Н.И. и А.В.В., от обясненията на
обвиняемия, както и от писмените доказателствени източници - всички
обсъдени в съвкупност.
Иначе казано при приетите за установени факти по делото, Съдът
намери, че от правна страна, обвиняемият И. И. Г. е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, тъй като на 11.02.2021
година в село Младиново, област Хасково, управлявайки лек автомобил
марка „Форд”, модел „Фиеста” с номер на рама ***************** си
служил с 2 броя табели с регистрационен номер ********, монтирани на него,
но издадени за друго МПС, а именно за лек автомобил марка „Опел”, модел
„Вектра” с номер на рама *******************.
От субективна страна, престъплението може да бъде извършено само с
пряк умисъл (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение). В
конкретния случай от субективна страна деянието е извършено от обвиняемия
И. И. Г. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. За съставомерността на
деянието от субективна страна е достатъчно обвиняемият да е знаел, че
контролните знаци са издадени за друго МПС и той да управлява процесния
лек автомобил, което в случая е несъмнено установено чрез събраните гласни
доказателства - показанията на свидетелите Н.И.О., С.П.П., И.Н.И. и А.В.В..
Същият е съзнавал ясно, че управлява МПС, на което регистрационните
табели са издадени за друг автомобил, както и е бил наясно с установения ред
и правилата за регистрация на ПС, т.е. бил е наясно, че не може да се движи с
регистрационни табели, издадени за друг автомобил. Въпреки това, при ясно
формирани в съзнанието си тези представи, той напълно съзнателно
6

управлява МПС-то с табели, издадени за друг автомобил. От тук и
еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при който обвиняемият е
съзнавал противоправността на деянието си, както и общественоопасния му
характер, следователно е имал представа и за общественоопасните му
последици, предвиждал е неизбежността от настъпването им, като от волева
страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Наличието на съзнание у
дееца, че общественоопасните последици - предвиждани и съзнавани, са
неизбежен резултат от деянието, квалифицира умисълът му като пряк, в който
смисъл е и константната практика на ВКС.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки,
даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия И. И. Г. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, тъй като за извършеното от обвиняемия Г.
умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК
се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или наказание
„Глоба” от 500 лв. до 1 000 лв.; обвиняемият И. И. Г. не е осъждан за
престъпление от общ характер; не е осъждан за престъпление от общ
характер и към релевантния момент – датата на извършване на процесното
престъпно деяние; той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този период, според
правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията
от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото
приложение и в резултат на извършеното престъпление не са причинени на
трети лица имуществени вреди. Не са налице и фактически обстоятелства,
субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от
НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки И. И. Г. следва да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, за
което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание - Глоба.
При определяне размера на наказанието, Съдът се съобрази с т. 6 от
Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н.д.№ 4/1985 година на Пленума
на ВС. Според цитираното Постановление след освобождаването от
наказателна отговорност, когато Съдът ще налага административното
наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително
и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на обвиняемия И. И. Г., Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства младата му възраст, самопризнанията му, допринесли за
7

изясняване на обективната истина по делото, липсата на налагани
административни наказания за нарушения, добрите му характеристични
данни (приложената по делото Характеристична справка разкрива
положителна оценка за личността му), доброто му процесуално поведение на
фазата на ДП, както и в съдебната фаза на процеса, съдействието, което е
оказал на органите на ДП, изразеното съжаление и декларираното желание да
спазва правомерно поведение за в бъдеще. Като отегчаващо вината
обстоятелство се констатира, че обвиняемият управлява МПС без да е
правоспособен водач.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в
сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България, регулиращо
обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта, чието
накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на
имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав
се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – не работи, с имотното
му положение - не притежава недвижими имоти и МПС и със семейното му
такова – не е женен. Фактът, че обвиняемият не е осъждан е основание за
разглеждане на делото по реда на тази глава. По тази причина няма как да
бъде взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че е
неосъждан.
С оглед на гореизложеното, при наличие на множество смекчаващите
вината обстоятелства, но и при наличие на отегчаващо такова и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови
Решението си, с което призна обвиняемият за виновен, освободи го от
наказателна отговорност и му наложи справедливо административно
наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 345, ал. 1
от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това
си цифрово изражение санкцията е съизмерима в размер на минимума, което
кореспондира и е напълно оправдано с оглед имотното състояние на
обвиняемия, съобразно установеното по делото относно доходите на лицето -
обвиняемия. В този смисъл, Глобата в наложения размер според Съда се
явява справедливо наказание, съобразено с имотното и финансовото
състояния на обвиняемия и съответно на тежестта на извършеното от
обвиняемия.
Така индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в
достатъчна степен върху личността на обвиняемия като предизвика
положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение
в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността
8

на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая
наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него обвиняемият Г. ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на законовия
ред. От друга страна определеното при горепосочените съображения
наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от
НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Обвиняемият следва да заплати и 5 лв. – държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист, свързан с наложеното
административно наказание „Глоба”.
Относно разноските:
Съдът присъди в тежест на обвиняемия направените по делото на
фазата на ДП разноски в размер на 49.40 лв., които следва да заплати в полза
на ОДМВР – Хасково, както и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно
издаване на Изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Свиленград.
Относно веществените доказателства:
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК в полза на Държавата следва да
се отнемат веществените доказателства - 2 броя български регистрационни
табели с номер Х **** АС. Посочените вещи не следва да се притежават от
обвиняемия, тъй като са предназначени за МПС, към което обвиняемия няма
отношение. Отнетите 2 броя табели след влизане в сила на Решението следва
да се изпратят на ОДМВР – Хасково.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)

9

Номер на акта:	1
Дата:	10 май 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20215620200257
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 април 2021 г.

Решение по дело №257/2021 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите