№ 3070
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110206481 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-003413 от 09.03.2023г.
издадено от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 188, ал.1 и чл.185 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, за
нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на А. Й. Г., с ЕГН
********** са наложени административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.1
от ЗДвП "глоба" в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за два месеца.
Недоволна от НП е останала Г., която подава жалба в срок, посочвайки, че друго
лице е управлявало МПС.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с адв.
М., който пледира за отмяна на НП като счита, че са налице допуснати съществени
процесуални нарушения, наказанието е явно несправедливо, както и оспорва авторството на
нарушението. Счита, че в АУАН са правени допълнения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
1
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 09.01.2023 г. около 12:05 часа, в гр.София на ул.Тинтява до бл. №124 свидетелката
Д. А. управлявала лек автомобил, ТОЙОТА ЛЕНД КРУЗЕР с ДКН СА****СМ, собственост
на жалбоподателката Г.. А. предприела маневра на заден ход като не съобразила габаритите
на автомобила, който управлявала, и със задната лява страна на автомобила Тойота ударила
задния десен калник на паркирания успоредно на платното за движение вдясно лек
автомобил ХЮНДАЙ с рег. №СА****ХМ. А. усетила удара, придвижила автомобила
напред, спряла пред намиращата се в близост рампа за гаражи, излязла от автомобила,
проверила щетите, след което без да предприема други действия продължила движението
си.
Случаен свидетел на ПТП станал разпитаният в съдебно заседание М. П., който
уведомил органите на МВР и същият попълнил сведение.
Призована в ОПП СДВР, жалбоподателката Г. попълнила декларация, в която
посочила, че не е управлявала МПС на посочената дата, но не може да посочи кое лице е
извършило нарушението.
На жалбоподателката бил съставен АУАН № № АД129567, от 10.02.2023 г. от А.С., в
който било посочено, в обстоятелствената част, че на цитираната дата неизвестен водач е
управлявал процесното МПС, без да се посочва кой е неговият собственик, като било
уточнено, че поради недостатъчен контрол в/у МПС допуска ПТП с л.а. ХЮНДАЙ с рег.
№СА****ХМ,след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на
МВР по територия, а като правна квалификация били посочени разпоредбите на чл. 20, ал. 1
от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и чл.188, ал.1 от ЗДвП.
В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН от жалбоподателката не подала възражения
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 23-4332-
003413 от 09.03.2023г. издадено от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР,
ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед с рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 188, ал.1 и чл.185 от ЗДвП; чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, за нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП на А. Й. Г., с ЕГН ********** са наложени административни наказания съответно за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП "глоба" в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123,
ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. и
2
„лишаване от право да управлява МПС“ за два месеца. Била изложена идентична фактическа
обстановка с тази в АУАН и било посочено допълнително, че МПС е собственост на Г..
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели А., П. и А., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: сведение от
свидетеля П., декларация от жалбоподателката Г., скица на ПТП, протокол за ПТП,
докладна записка, справка картон на водача, заповеди за компетентност.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на
свидетеля П., които са непротиворечиви вътрешно, логични, последователни и се подкрепят
от другите събрани по делото доказателствени материали. От тях се установяват действията
на водача, механизмът на настъпване на ПТП и действията на водача след това, както и
показанията подкрепят тези на свидетелката А., че именно тя е управлявала автомобила,
доколкото именно свидетелят П. я посочи в съдебно заседание.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката А., от които се установява, че именно
тя е управлявала процесното МПС и е реализирала ПТП, като се дават сведения и за
механизма му. Показанията са подкрепени от останалите гласни доказателствени средства
и съдът не намира пречка да не ги кредитира. В същата насока са и показанията на
свидетелката А., доколкото и тя признава свидетелката А. да ползва автомобила.
Доказателствата са непротиворечиви и по-подробен техен анализ не се налага.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление съдът
констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и
чл. 43 от ЗАНН.
В случая жалбоподателката е наказана на основание чл.188, ал.1 изр. 2 от ЗДвП,
според който текст собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В АУАН и
НП обаче е допуснато непреодолимо съществено процесуално нарушение, доколкото
изобщо не е посочено, че жалбоподателката носи отговорност като собственик на МПС,
непосочил водача, който реално е управлявал МПС. Дори в АУАН липсва уточнение, че Г. е
собственик на МПС, което е от изключителна важност за правилното словесно описание на
нарушението и реда за неговото санкциониране в случаите, когато не се установява реално
управлявалият водач. Не става ясно в АУАН защо Г. е санкционирана за нарушение на
„неизвестен водач“. Напълно недостатъчно и далеч от изискването на закона е описанието
на нарушението словесно като се посочва, че се касае за „неизвестен водач“. Законодателят
не борави с този термин и той няма отношение към предвиденото отклонение в чл.188, ал.1
от ЗДвП. В този смисъл липсва като в АУАН, така и в НП описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, доколкото не е изрично описано, че Г. се
3
наказва като собственик на МПС, който не посочва на кого е предоставил МПС. Нарушени
са чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Пропускът е съществен, защото нарушава
правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение му е вменена
отговорност, като за съда е и пречка при контрол на НП да изведе волята на АНО. Това е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
По отношение нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вменява задължение водачите на ППС да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
При така установената фактическа обстановка, не се установява в какво се изразява
липсата на контрол на водача върху управляваното от него ППС. Това от своя страна е
станало причина за липсата на подробно, пълно и ясно описание на тази липса на контрол и
в съставения АУАН от актосъставителя, доколкото описанието му се изчерпва със следното:
"поради недостатъчен контрол върху автомобила". Порокът е изцяло пренесен и в НП,
доколкото и последното е издадено при неизяснена от събраните доказателства фактическа
обстановка. Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които предвиждат АУАН и НП да съдържат описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай,
липсата на пълно описание се дължи на неизяснената в пълнота фактическата обстановка в
хода на административнонаказателното производство, а последното е допринесло за
неправилната правна квалификация на описаните две нарушения и неправилно приложение
на материалния закон. Респективно при описанието на нарушението изобщо не е описано в
какво се изразяват действията на водача по неизпълнение на задължението му непрекъснато
да контролира МПС – дали това е неправилно боравене с уредите за управление, погрешни
реакции, или друго. Това е пречка за съда да разбере какво всъщност е според наказващия
орган неправомерното поведение на жалбоподателя, което съществено нарушава неговото
право на защита. Установява се, че и в АУАН, и в НП е използвано бланкетното понятие
„недостатъчен контрол“ без в това да се влага какъвто и да е конкретен смисъл. При
съставяне на АУАН и съответно на НП е следвало да се посочи какви точно действия или
бездействия визира наказващият орган, съответно актосъставителят при квалифициране на
поведението на водача като такова, противоречащо на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП урежда нарушение, което се състои
единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато контролиране от водачите на
управляваните от тях пътни превозни средства, като цитираната нормата не изисква
вследствие на това да е причинено ПТП. В настоящият случай е описано нарушение, при
което е реализирано ПТП и в АУАН, и в НП, а като причина е посочено: "недостатъчен
контрол върху автомобила". Същевременно, разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП урежда
състав на друг вид нарушение, при който освен посочените признаци, се предвижда и
допълнителен резултат, а именно ПТП, което не съставлява престъпление. Разликата в
съставомерните елементи на двете нарушения определя и разликата в предвидената от
законодателя санкции.
4
Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е
било лишено от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му.
Относно второто вменено нарушение, а именно това по чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в“ от
ЗДвП настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.3, б „в“ от
ЗДвП от ЗДвП предвижда задължение при настъпили само имуществени вреди от ПТП и ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В случая не се установи нито от показанията на свидетелката А., нито от
показанията на свидетеля П., между участниците в ПТП да е имало разногласия. Същите не
са обсъждали ПТП, не са изразили позициите си във връзка с механизма на възникване на
ПТП, респективно този състав на административно нарушение е неприложим в случая при
положение, че собственикът на автомобила Хюндай не е бил на място.
Отделно от това липсват каквито и да било фактически твърдения АУАН и НП, че
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
ПТП. В НП и АУАН е посочено, че водачът не остава на местопроизшествието и не
уведомява органите на МВР по територия, което в никой случай не са инкриминирани
факти, навеждащи на нарушение по цитираната разпоредба. Липсва припокриване между
установени от АНО фактически положения и дадена правна квалификация на нарушението,
което е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП в тази част и на това
основание. Посочените от актосъставителя и АНО факти биха могли да се субсумират под
състава на чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б „а“ от ЗДвП, макар и описаните обстоятелства да са
недостатъчни като фактическо описание и на това нарушение.
Тези недостатъци и пороци в АУАН и НП водят до отмяна на НП и на това
самостоятелно основание.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че съдът не констатира АУАН да е бил
„допълван“, както твърди защитникът. В предоставеното от жалбоподателката копие
единствено липсва написаната с червен химикал резолюция на служител на ОПП СДВР.
Следва да се има предвид, че тази резолюция, с която са определени наказанията, които е
следвало да се наложат с НП, не е част от АУАН и неговите реквизити и няма спор, че
същата е нанесена след съставянето на АУАН и при разглеждане на преписката от лице,
служител на ОПП СДВР, натоварен с определяне на наказанията. Тя не е част от
реквизитите на АУАН по смисъла на чл.42 от ЗАНН и не необходимо да се съобщава по
какъвто и да е ред на нарушителя, доколкото реално наказанията се налагат с НП.
Поради тези съображения НП страда от пороци, които както поотделно, така и в
своята съвкупност налагат неговата отмяна в цялост.
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира 800 лева
5
възнаграждение за адвокат, което видно от представения договор е заплатено в брой.
Същото е в минимален размер с оглед обстоятелството,ч е се касае за две отделни
нарушения.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 116ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-003413 от 09.03.2023г.,
издадено от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 188, ал.1 и чл.185 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, за
нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на А. Й. Г., с ЕГН
********** са наложени административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.1
от ЗДвП "глоба" в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за два месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град
в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6