№ 19
гр. Плевен, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430202182 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-
0938-002022/27.06.2023г., издадено от началник сектор в ОД на МВР
Плевен, сектор „Пътна полиция“ гр. Плевен, с което на И. М. Ц., от гр. ***,
ЕГН ********** са наложени на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП
административни наказания глоба в размер на 2000, 00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца. На основание наредба NIз
2539 /17.12.2012г. на МВР на Ц. са му отнети 12 контролни точки.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят И. М. Ц., който чрез адвокат К. Т. от АК - *** го обжалва и
моли съда да го отмени изцяло като незаконосъобразно. Твърди се,
актосъставителят неправилно е приел за установена фактическата
обстановка, изложена в АУАН № 959286, серия GA от 11.06.2023 г.
Навеждат се доводи, че актът за установяване на административно
нарушение не съдържа необходимите реквизити, изискуеми според
разпоредбата на чл. 42 ЗАНН, а именно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и т.
10. Сочи се, че в частта на АУАН-а, в която се посочва какво виновно е
нарушил жалбоподателят, съответно в описаното в НП, не става ясно в какво
1
се изразява неговото нарушение. Излагат се съображения, че разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП очертава два състава на административно нарушение,
като първият е отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употреба на алкохол или други упояващи вещества. А
другият състав - неизпълнение на предписание за медицинско изследване. В
акта за нарушение се посочва като нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП, а срещу нея под формата на текст се посочва в какво се изразява
нарушението. Счита, че не става ясно кое е това предложение първо, а в
същото време се посочват две отделни самостоятелни административни
нарушения. По този начин се нарушава правото на защита на наказаното
лице. Навеждат се доводи, че наказващият орган макар да е посочил в
обстоятелствената част, че жалбоподателят е нарушил и двата състава на ал. 3
на чл.174 от ЗДвП - по пр. 1 и пр. 2, то като нарушение е посочил само пр. 1,
като по този начин е „смесил” двете самостоятелни административни
нарушения, като е наложил наказание само за едно от тях, без да посочи
конкретно кое. Сочи се, че съдебната практика е константна и в този смисъл
и Тълкувателно решение №13/2021 по т. д. № 1/2021 г. на ОСС, I и II колегия,
че в разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП се съдържат два самостоятелни
състава на административни нарушения. Административно-наказващият
орган е наложил наказание, без уточнение на конкретна хипотеза, поради
което следва извод, че жалбоподателят е извършил две административни
нарушения, обаче АНО е наложил наказание само за едно от тях, с което е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Твърди се, че в
АУАН е визирано едно нарушение - отказ за изпробване с техническо
средство и дадено предписание за кръвна проба, а в НП са визирани две
самостоятелни деяния и двете осъществени с виновно бездействие.
Същевременно било наложено едно общо административно наказание, което
е недопустимо и в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 18
от ЗАНН. Всяко нарушение в случая, макар извършено от един и същи водач
на МПС като начин на осъществяване, е следвало да бъде обосновано от
фактическа и правна страна при спазване изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и
т. 6 от ЗАНН и съответно за всяко от нарушенията да бъде наложено отделно
наказание. Твърди се още, че са нарушени са разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т.
3 и 4 от ЗАНН - описанието на нарушението не съответства на действителната
фактическа обстановка, като не са посочени конкретно обстоятелства, при
2
които е извършено твърдяното административно нарушение. Сочи се, че
същите процесуални неточности са пренесени и върху наказателното
постановление. Това нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като
не позволява на същия да разбере за какво по-точно е обвиняван, както и не
му позволява да организира своята защита. Прави се искане за отмяна на
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно и се
претендират разноски.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з..
В съпроводително писмо, с което е изпратил административно
наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да
остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Акт за установяване на административно нарушение Серия GА №
959286/11.06.2023 година е съставен от Г. П. Б. на длъжност *** при ОД
МВР Плевен, сектор пътна полиция, против И. М. Ц. ЕГН ********** от
гр. ***, затова, че на 11.06.2023г. в 22:35 часа в Община Плевен на път Гара
Бяла – Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица – Ботевград, Първокласен
път 3 при километър 97+814 с посока на движение към *** като водач на
собствения си лек автомобил *** с рег.№ ***, извършва следното:
Управлява горепосоченото МПС като отказва да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с
фабричен номер 02704, с валидност до 10 месец 2023г. Издаден талон за
медицинско изследване с номер 137979 и осем броя холограмни стикери за
валидност и сигурност на пробата с номер А077130. 7 броя остават към
талона предназначен за водача. Водачът заявява, че няма възражения след
зачитане на АУАН, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта без възражения.
3
Талон за изследване №137070 е връчен на жалбоподателя в 23:15 часа
на 11.06.2023г..
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган
издал обжалваното наказателно постановление като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.174, ал.3 от ЗДвП
на И. Ц. са наложени административни наказания глоба в размер на
2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
От показанията на актосъставителя Г. П. Б. се установява, че заема
длъжността *** втора степен в сектор в ОД на МВР Плевен сектор „Пътна
полиция“. Установява се, че на посочената в АУАН дата изпълнявал
служебните си задължения съвместно с колегата си Х. Д.. Сочи, че около
21:00 часа получили сигнал от ОДЧ на ОД МВР – Плевен за водач на лек
автомобил, движещ се с лек автомобил от с. *** в посока гр. ***, който
следвало да бъде проверен за употреба на алкохол. В района на осветен пътен
участък на Пътен възел НХК спрели автомобила. След проверка на
документите обяснили на жалбоподателя, че ще му бъде извършена проба за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510. Твърди,
че след като водачът отказал, му издали талон за медицинско изследване,
иззели регистрационните табели на автомобила и му съставили АУАН.
Показанията на св. Б. се потвърждават и от показанията на свидетеля
Х. В. Д., присъствал при установяване на нарушението и при съставянето
на АУАН, от които се установява, че заема длъжността *** сектор “Пътна
полиция“ в ОД на МВР Плевен.Установява се, че на посочената в АУАН
дата изпълнявал служебните си задължения с П. Б.. Заявява, че получили
сигнал от ОДЧ Плевен да спрат и да извършат проверка за алкохол на водач,
който се движел по първокласен път ІІІ. Посочва, че спрели автомобила на км
97+ 814 срещу представителството на ***, където проверили документите на
водача и го поканили да бъде изпробван за алкохол с техническо средство,
но той категорично отказал, тъй като имал притеснения, че пробата ще
покаже положителен резултат.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото писмени и гласни доказателства: АУАН GA Серия №959286; талон
за медицинско изследване от 11.06.2023г., справка за нарушител/водач по
4
отношение на И. М. Ц. и НП№23-0938-002022/27.06.2023г., показанията на
свидетелите Г. П. Б. и Х. В. Д., чиито показания съдът кредитира като
правдиви, обективни, взаимно допълващи се, непротиворечиви и съответни
на останалия по делото доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началник сектор в ОД МВР-Плевен, сектор пътна полиция
Плевен. АУАН е съставен от оправомощено за това лице – св. Г. П. Б. на
длъжност *** при ОДМВР Плевен, сектор пътна полиция. Компетентността
на актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното
НП, следва от представената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението.
В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са
и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. За съставомерността
на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство
да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
5
установяване употребата на алкохол, какъвто безспорно е обективиран в
съдържанието на АУАН и НП и се установява по безспорен начин от
доказателствата по делото. В показанията си разпитаните полицейски
служители са категорични, че са възприели управлението на автомобила,
именно от въззивника.
Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на
изпълнителното деяние: 1) отказ на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества и 2) не изпълнение от страна на водача на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Следва да се посочи, че едно лице може да осъществи при условията
на реална съвкупност и двете форми на изпълнителното деяние, съответно да
извърши две отделни административни нарушения.
В процесния случай, АУАН е съставен в момента на извършване на
проверката като от съдържанието му еднозначно се установява вмененото от
фактическа страна нарушение – отказ на водача да бъде тестван за употреба
на алкохол. По същият начин е описано и вмененото на въззивника
административно нарушение.
В НП е цитирана, и възпроизведена санкционната част на, нормата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, включително и хипотезата на неизпълнение на
предписанието за извършване на медицинско изследване концентрацията на
алкохол в кръвта, но това не води до неяснота в какво се изразява вмененото
на лицето нарушение, а именно отказ да бъде тестван водача на МПС с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол. Двете
хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказът да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде
дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което,
щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е
налице основание за прилагането на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и за наказването на
водача по този текст. В случая административнонаказващият орган е наказал
водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол и това деяние правилно е квалифицирано по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
На лицето е бил издаден и талон за медицинско изследване на
6
съдържанието на алкохол в кръвта, който му е бил връчен с удостоверяване,
че е известен затова, че трябва да се яви в *** гр. Плевен за даване на кръв.
Не се твърди, че това е станало и че му е било извършено такова. При тези
данни, законосъобразно срещу него е бил съставен АУАН за нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което е извършено при наличието на която и да е от
двете хипотези – отказ да бъде изпробван водача с техническо средство за
съдържание на алкохол в кръвта или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване. Законосъобразно са били наложени и
административни наказания – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 г.
Наведените възражения на жалбоподателя са неоснователни, доколкото от
една страна твърденията останаха недоказани, а друга съдът няма основание
да не дава вяра на разпитаните свидетели по делото. Видно от показанията на
Б. и Д. жалбоподателя е отказал да бъде тестван с техническото средство.
Дали изобщо е употребил алкохол или не е факт без значение след като
изобщо е отказал да бъде тестван с техническо средство, с което е осъществил
посоченото от закона деяние. Освен това съда следва да посочи, че дали
лицето е повлияно от алкохол или не, след като е шофирало автомобил е без
значение, след като е отказал да бъде тестван.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН.
Следва да се има предвид и че за да е налице съществено процесуално
нарушение и оттам отменително основание спрямо НП, то трябва да е
допуснат такъв пропуск, който пряко и решително да се е отразил върху
адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което
включва възможността нарушителят да разбере кое именно негово поведение
бива санкционирано и въз основа на кой закон. Тези обстоятелства обаче в
случая са пределно ясно предявени на жалбоподателя, поради което
възражението му е неоснователно, а съществено процесуално нарушение не е
допуснато.
В конкретният казус, съдът отчита високата степен на обществена
опасност на административното нарушение, което, според съда не дава
възможност да се приема, че са налице условията за маловажност по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
7
Според съда с оглед анализа на целия доказателствен материал е правилен
и законосъобразен извода, че е налице допуснато от жалбоподателя
административно нарушение, описано в процесното наказателно
постановление.
По повод наложените административни наказания, по вид и размер,
съдът достига до извода, че административно наказващия орган правилно е
приложил съответната санкционна норма.
С оглед изхода на делото, съдът намери за неоснователно
направеното искане на процесуалния представител на въззивника за
присъждане в полза на последния на направените разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което
то трябва да бъде потвърдено
Предвид горното и на основания чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№23-0938-002022/27.06.2023г., издадено от началник сектор в ОД на МВР
Плевен, сектор „Пътна полиция“ гр. Плевен, с което на И. М. Ц. от гр. ***,
ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП глоба в размер на 2000, 00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месец и на основание Наредба № NIз 25399
/17.12.2012г. на МВР са му отнети 12 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8