Р Е Ш Е Н И Е
№ 449
град Горна Оряховица, 07.11.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1268 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощник – юрисконсулт И.С.С., твърди в исковата си молба, че на 21.08.2017г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, по силата на които вземането на „УКФ” ЕАД от О.Д.К., произтичащо от договор за потребителски паричен кредит № 2377013/12.08.2016г., е прехвърлено в собственост на „АСВ” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Твърди, че на ответника е изпратено уведомление по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с изх. № УПЦ-С-УКФ/2377013 от 07.02.2018г., посредством куриерска фирма „Лео Експрес”, с товарителница № 67666139 и известие за доставяне, като писмото е върнато в цялост като невръчено. Счита, че уведомлението за цесията е получено на 13.02.2018г., съгласно Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК. Сочи, че съгласно чл.4.3. от рамковия договора за цесия, ищцовото дружество, в качеството на цесионер, се е задължило от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което има изрично пълномощно от „УКФ” ЕАД.
Твърди, че процесното вземане произтича от одобрен на 10.08.2016г. и подписан на 12.08.2016г. договор за потребителски паричен кредит № 2377013, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненеинг” ЕАД, в качеството му на кредитор, и О.Д.К., в качеството му на кредитополучател, при спазване на разпоредбите на ЗПК и на основание ОУ - неразделна част от договора за кредит. Твърди, че при условията на договора, кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница /общ размер на кредита/ от 51 500 лв., която сума включва чистата стойност на кредита от 50000 лв. и комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от 1500 лв. Сочи, че за кредита е сключена и месечна застраховка със застрахователна премия от 24,24 лв., включена в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план към договора, като общият размер на застрахователната премия за срока на договора е 2327,04 лв. Посочва, че чистата стойност на кредита от 50000 лв. е преведена на дата 12.08.2016г. по посочената от кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора. Твърди, че съгласно чл.6,ал.1 от ОУ към договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора се олихвява с възнаградителна лихва, като към датата на подписване на договора страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 11,49 %, и така е постигнато съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер от 27382,87 лв. Посочва, че подписвайки договора, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне, в общ размер от 81209,91 лв., платима на 96 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 845,93 лв., без последната, която е изравнителна вноска и е в размер на 846,56 лв. Твърди, че съгласно чл.12,ал.1 от ОУ към договора, при забава в плащанията на дължимите суми, кредитополучателят освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница, поради което е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 991,49 лв. за периода от 21.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди, че Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като сумата, която е погасена до подаване на заявлението в съда, е в размер на 4327,41 лв. Посочва, че след датата на входирането на заявлението в съда по реда на чл.410 от ГПК няма плащания по задължението. Сочи, че с подаденото заявление срещу О.Д.К. се претендира същият да заплати всички падежирали, но непогасени суми до датата на подаване на заявлението, като по образуваното ч. гр. д. № 505/2018г. по описа на ГОРС е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбите на ГПК, поради което ищцовото дружество предявява настоящия иск за установяване на вземането си.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че О.Д.К., като кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит № 2377013, одобрен на 10.08.2016г. и подписан на 12.08.2016г., дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, сумите, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 505/18 г. по описа на ГОРС, а именно: сумата от 5073,39 лв. - главница по неплатените, падежирали преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда месечни погасителни вноски за периода от 21.01.2017г. до 21.02.2018г.; сумата от 3744,04 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г. /датата на цедиране на задължението/; сумата от 991,49 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълг. Претендира присъдените разноски в размер на 346,18 лв. по ч. гр. д. № 505/18 г. по описа на ГОРС.
В условията на евентуалност, в случай, че не бъдат уважени предявените обективно съединени положителни установителни искове, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника О.Д.К., като кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит № 2377013, одобрен на 10.08.2016 г. и подписан на 12.08.2016 г., да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ********* неизплатените по процесния договор суми, а именно: 5073,39 лв. – главница по неплатените падежирали, преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, месечни погасителни вноски за периода от 21.01.2017 г. до 21.02.2018 г; 3744,04 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г. /датата на цедиране на задължението/; 991,49 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба /14.06.2018 г./ до окончателно погасяване на дълга. Посочва банкова сметка, ***мите суми: IBAN: ***: UBBSBGSF - Обединена Българска Банка АД.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И.С., с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в двете съдебни производства.
Ответникът О.Д.К. с ЕГН **********,***, редовно призован по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. И.Г. Ч. – Д. от ВТАК, назначена за особен представител на ответника О.Д.К.. Особеният представител счита за неоснователни и недоказани всички предявени при условията на обективно съединяване установителни искове против О.Д.К., за установяване на процесните парични задължения към ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Счита за неоснователна и претенцията за заплащане на сумата 346,18 лв. – „присъдени разноски” по ч.гр.дело № 505/2018 г. на ГОРС. Счита за недопустими, а по същество за неоснователни, предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за горните суми, както и за недоказано твърдението на ищеца, че са положени всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. Заявява, че не може да бъдат приети аргументите на ищеца, че в настоящия случай, с връчване на исковата молба, тъй като към нея е приложено уведомление за извършената цесия, длъжникът следва да се счита надлежно уведомен за извършената цесия. Посочва, че длъжникът не е получил копие от исковата молба и никога не е уведомяван за договорите за цесия, цитирани в обстоятелствената част на исковата молба. Пояснява, че в случая е налице хипотезата на чл.47 от ГПК, поради което и на основание ал.6 от същия текст, на ответника е назначен особен представител. Твърди, че няма контакт с О.Д.К. и никога не го е уведомявала, че има сключен договор за цесия, касаещ вземания срещу него. Счита за недоказани твърденията за възникнали и съществуващи отношения между ищеца и ответника по договор за потребителски паричен кредит № 2377013/12.08.2016 г.
Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани установителните искове, предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против О.Д.К. за установяване на задължения към ищеца за процесните суми. Моли съда да отхвърли като неоснователна претенцията за заплащане на сумата 346,18 лв. - “присъдени разноски” по ч.гр.дело № 505/2018 г. по описа на ГОРС. Моли съда да остави без разглеждане като недопустими, респ. да отхвърли като неоснователни, предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за посочените суми, както и да отхвърли като неоснователни и недоказани претенциите на ищеца за заплащане на разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание, ответникът О.К. не се явява.
Особеният представител на ответника – адвокат И. Ч. – Д. от ВТАК и преупълномощеният от нея адв. Р. Д. от ВТАК, поддържа писмени отговор на исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 505/2018г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „АСВ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 573/06.03.2018г. против длъжника О.Д.К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, и длъжника С.П.К.с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, солидарно, за сумата 5073.39 лв., представляваща неиздължение по Договор № 2377013/10.08.2016г. за потребителски кредит, договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2014г., договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението - 06.03.2018г. до окончателното й изплащане; сумата 3744.04 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода : 21.01.2017г.- 21.08.2017г. /датата на прехвърляне на задължението/; сумата 991.49 лв., представляваща лихва за забава за периода : 21.01.2017г.- 06.03.2018г.; сумата 346.18 лв., представляваща направените по делото разноски (ДТ по Тарифата за ДТССГПК и юрисконсултско възнаграждение).
Видно от приетите писмени доказателства : искане за рефинансиране на съществуващ дълг, съгласие за директен дебит от разплащателната сметка, същите удостоверяват факти, че О.Д.К. с ЕГН ********** – като потребител, е поискал от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София – като кредитор, с отпуснатата му сума по потребителски кредит № 2377013 в размер на 51500 лв., да бъде предсрочно погасено съществуващо задължение към същия кредитор по кредит № 1737948, на стойност 47130.76 лв. към дата 12.08.2016г.
По делото са приложени като писмени доказателства договор за потребителски паричен кредит № 2377013/12.08.2016г., погасителен план към него, Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, декларация за приемане на застраховане по застрахователни програми „Кредитна протекция Плюс” или „66 Плюс”, Общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс” за кредитополучателите на банкови кредити, в които се съдържат данни за потребител О.Д.К. с ЕГН **********, за кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София, за поръчител – С.П.К.с ЕГН **********, както и за характеристики и условия на потребителски паричен кредит.
Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016г., „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София – Цедент, се е задължил да прехвърля възмездно на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, с ЕИК ********* - Цесионер, свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени от цедента с физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани съгласно приложение 1 към всеки отделен месечен договор за цесия, и др., при условията, визирани в този договор.
От приложеното по делото писмено доказателство – пълномощно ПЛ-16-00162-1/20.12.2016г. към Д-16-00255-1 /л.123 от делото/, е видно, че цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София, представляван от изп.директор Джакомо Волпи, е упълномощил цесионера „АСВ” ЕАД гр. София да уведомява съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД от името на „УКФ” ЕАД всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ по всички вземания, които дружеството е прехвърлило на „АСВ” ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.
Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 21.08.2017г. и извлечение от Приложение № 1 към индивидуалния договор, потвърждение за извършена цесия, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София – Цедент прехвърля и продава на цесионера „АСВ” ЕАД гр. София, съгласно чл.2.1. от рамков договор от 20.12.2016г., заедно със съпътстващите гаранции на цесионера, портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие, произхождащи от сключени договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица, срещу договорената покупна цена.
От приложените по делото потвърждение за извършена цесия и пълномощно от “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, е видно, че цедентът „УКФ” ЕАД гр. София, представляван от изп. директор Д.В., е потвърдил извършената цесия с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 21.08.2017г., както и е упълномощил цесионера „АСВ” ЕАД гр. София да уведомява съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД от името на „УКФ” ЕАД всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ по всички вземания, които дружеството е прехвърлило на „АСВ” ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017г., като в приложения към пълномощното списък е посочен и длъжник О.Д.К. с ЕГН **********.
С уведомление изх. № УПЦ-С-УКФ/2377013 от 07.02.2018г., приложено към исковата молба по настоящото дело /л.36 от делото/, цесионерът „АСВ” ЕАД гр. София уведомява О.Д.К., че на основание сключения рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017г. и Приложение 1 от 21.08.2017г., сключени между ,,АСВ” ЕАД (цесионер) и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (цедент), задължението му, произтичащо от договор за потребителски кредит № 2377013, е прехвърлено на ,,АСВ” ЕАД, което дружество е новият му кредитор за това вземане, възлизащо в размер от 55718.35 лв. към дата 07.02.2018г. С цитираното уведомление е отправен срок от 5 дни до ответника, считано от получаване на тази покана, за погасяване на посоченото парично задължение по посочената в уведомлението банкова сметка *** ,,АСВ” ЕАД. Приложената обратна разписка към товарителница № 67666139 на „Лео Експрес” удостоверява, че уведомлението не е връчено на ответника, като е извършено отбелязване, че лицето не живее на този адрес и не отговаря на телефона.
По делото е изготвена и приета СИЕ, чието заключение съдът кредитира като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на присъдените в негова полза парични вземания със Заповед № 573/06.03.2018г. по ч. гр. дело № 505/2018г. по описа на ГОРС, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни по изложените по-долу съображения.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во г.о., Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во г.о., ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност. Поради това, въпреки излагането на твърдения за нищожност на процесния договор на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД едва в хода на устните състезания – с представената от особения представител на ответника писмена защита, съдът счита за необходимо да се произнесе и по така въведените възражения.
От съдържанието на договор за потребителски паричен кредит № 2377013/12.08.2016г. /л.104 от делото/, се установява, че същият действително не е подписан от страните, визирани в него. Наличието на други документи – ОУ за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, погасителни планове и др., съдържащи подписи за „потребител”, „поръчител” и „кредитен посредник”, не може да обоснове извод, че именно ответникът О.Д.К. и кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД са се намирали в облигационно правоотношение, произтичащо от валидно сключен и действителен договор за потребителски паричен кредит № 2377013, одобрен на 10.08.2016г. и подписан на 12.08.2016г. Това е така, защото в документа, наименован „договор за потребителски кредит”, липсват каквито и да е данни, че същият е сключен при горепосочените ОУ, че е постигнато съгласие между страните тези ОУ да съставляват неразделна част от този договор, както и не са положени подписи от двете страни за удостоверяване на постигнато между тях писмено съглашение. Предвид изложеното, в случая се налага извод, че от приетите по делото писмени доказателства, ангажирани от ищеца, не се установява наличието на воля от страна на О.Д.К. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД за сключване на договор за потребителски паричен кредит № 2377013, за одобряването му на 10.08.2016г. и подписането му на 12.08.2016г. В тази връзка, данните по делото сочат, че част от процесните доказателства, ангажирани от ищцовата страна, са подписани и подпечатани от кредитен посредник на „Уникредит Булбанк” – Филиал Велико Търново, а не от сочения в договора кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София, чрез неговия законен представител или надлежно упълномощено от него лице. След като страните не са изразили воля относно неговото сключване и съществените условия по него, следва да се приеме, че липсва съгласие по договор за потребителски паричен кредит № 2377013 – един от съществените елементи от фактическия състав. Липсата на съгласие като основание за нищожност на договора трябва да е налице към момента на сключването му. Изразеното съгласие към момента на сключване на сделката не е засегнато от порок на волята, когато е налице пълно и взаимно съответствие между съзнаваното желание и неговото външно проявление. Сделката поражда правни последици поради изразеното съгласие към момента на сключването й /в този смисъл е Решение № 1561 от 27.12.1999г. по гр.дело № 806/1999г. на ВКС, ІV г.о./. Предвид изложеното по-горе, съдът намира за обосновани и почиващи на доказателствата по делото твърденията на особения представител на ответника за липса на съгласие за сключване на договор за потребителски паричен кредит № 2377013, за конкретния предмет и съществените условия на този договор, като тази липса датира към твърдения от ищеца момент за сключване на договора : 10-12.08.2016г.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че приложеният по делото договор за потребителски паричен кредит № 2377013 е нищожен поради липса на съгласие, по смисъла на чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД. Поради това, в случая не може да се обоснове извод, че за кредитора е възникнало задължение, по силата на така сключения договор да предостави на потребителя договорена парична сума, а за ответника да е възникнало задължение да погасява предоставен му от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД потребителски кредит, в сроковете и при условията, визирани в процесния договор за потребителски кредит.
От изложените по-горе мотиви, обуславящи извод за нищожност на процесния договор за потребителски паричен кредит № 2377013, следва да се приеме, че същият не е породил целените с него правни последици, в т.ч. и неизпълнение от страна на потребителя на задължения, произтичащи от процесния договор, и настъпване на изискуемост на визираните в него парични вземания. Поради това и след като съобрази, че в случая не е налице изискуемо задължение по договор за потребителски паричен кредит № 2377013, макар и от заключението на приетата СИЕ да се установява наличие на неплатени суми по договор за кредит, сключен между същите страни, то предявените в настоящото производство искове за установяване съществуването на изискуеми вземания, на основание горепосочения нищожен договор, се явяват неоснователни.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за основателни и обосновани и възраженията на особения процесуален представител на ответника, че дори да се приеме за установено по делото възникването на облигационна връзка между сочения в исковата молба кредитор „Уникредит Къснюмър Файненсиг” ЕАД гр. София и „АСВ” ЕАД гр. София, по силата на сключен между тях рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 21.08.2017г., и Приложение № 1 към индивидуалния договор, с който да са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски паричен кредит № 2377013, то в случая не се установява изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД, тъй като прехвърлянето на горепосочените вземания с този договор не е съобщено по никакъв начин на длъжника в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД – по делото липсват каквито и да е писмени доказателства в тази насока. С оглед на изложеното, основателни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, са възраженията на особения представител на ответника, че от страна на кредиторите не е обусловена достатъчна сигурност за длъжника при извършената замяна на стария кредитор с нов и не е обезпечено точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 от ЗЗД. Действително, въз основа на приетите писмени доказателства – 2 броя пълномощни, потвърждение за извършена цесия и уведомление за извършено прехвърляне на вземания /л.19 и л.36 от делото/, се налага безспорният извод, че въпреки надлежното упълномощаване на новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, съгласно предоставеното му от предишния кредитор пълномощни, то прехвърлянето на горепосочените вземания с процесните рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016г. и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 21.08.2017г., не е надлежно съобщено от упълномощения да стори това нов кредитор „АСВ” ЕАД гр. София на длъжника О.К. в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, тъй като изготвеното писмено уведомление не е връчено на длъжника по никакъв начин до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
На следващо място, основателни са твърденията и претенцията на ищеца, че съгласно задължителната съдебна практика,
цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /в този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о., и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Предвид задължителното тълкуване на закона, дадено с цитираните решения, като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235,ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД.
Видно от данните по настоящото дело, обаче, в случая преписите от исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „АСВ” ЕАД гр. София до О.К., не са редовно връчени на ответника след образуване и в хода на съдебното производство, а са връчени единствено на адвокат И.Ч. – Д. от ВТАК, назначена за особен представител на ответника по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, която не е имала обективна възможност да осъществи контакт с представлявания от нея длъжник, редовно призован по реда на чл.47 от ГПК, и да му предаде съдебните книжа. Следователно в случая изходящото от цедента, представляван от цесионера по силата на предоставено му за това пълномощно, уведомление, приложено към исковата молба на цесионера, не е достигнало до длъжника с нея и не съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД. При тези факти, съдът счита, че получаването от особения процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК на уведомлението за прехвърляне на вземанията по процесния договор, като приложение към исковата молба на цесионера, не съставлява надлежно уведомяване на длъжника и не поражда за същия правните последици на чл.99,ал.4 от ЗЗД, т.е. не може да бъде съобразено от настоящия съд като значим за изхода на спора факт, настъпил след предявяването на иска - в хода на процеса. С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че процесната цесия няма действие за длъжника О.Д.К.. Поради това, възражението на ответната страна, че прехвърлянето на вземанията на кредитор „Уникредит Къснюмър Файненсинг” ЕАД от потребител О.К. по сключен между тях договор за потребителски паричен кредит № 2377013/12.08.2016г., на ищеца „АСВ” ЕАД – цесионер, няма действие спрямо длъжника, тъй като не му е съобщено надлежно от предишния кредитор, се явява основателно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че в случая не може да се приеме за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „АСВ” ЕАД гр. София, против ответника О.К., за сума от 5073,39 лв. – главница по неплатените падежирали, преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, месечни погасителни вноски по договор за потребителски паричен кредит № 2377013/12.08.2016г., за периода от 21.01.2017 г. до 21.02.2018 г; 3744,04 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г. /датата на цедиране на задължението/; 991,49 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба /14.06.2018 г./ до окончателно погасяване на дълга. Поради това, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При тези обстоятелства, съдът следва да се произнесе по предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе подробни мотиви, обаче, съдът намира, че и предявените осъдителни искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор - отхвърляне изцяло на ищцовата претенция като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 346.18 лв., представляваща разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 206.52 лв., разноски за особен представител на ответника в размер на 820.45 лв., за възнаграждение на вещо лице – 180 лв., както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощник – юрисконсулт И.С.С., за приемане за установено по отношение на О.Д.К. с ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., СУМАТА от 5073.39 лв. /пет хиляди седемдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща неиздължение по договор № 2377013/10.08.2016г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението - 06.03.2018г. до окончателното й изплащане, СУМАТА от 3744.04 лв. /три хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и четири стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода : 21.01.2017г. - 21.08.2017г. /датата на прехвърляне на задължението/, както и СУМАТА от 991.49 лв. /деветстотин деветдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода : 21.01.2017г. - 06.03.2018г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 573/06.03.2018г. по ч. гр. дело № 505/2018г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощник – юрисконсулт И.С.С., против О.Д.К. с ЕГН **********,***, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощник – юрисконсулт И.С.С., за заплащане от ответника О.Д.К. с ЕГН **********,***, на СУМАТА от 346.18 лв. /триста четиридесет и шест лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски (ДТ по Тарифата за ДТССГПК и юрисконсултско възнаграждение), за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 573/06.03.2018г. по ч. гр. дело № 505/2018г. по описа на ГОРС, както и за заплащане на СУМАТА от 1556.97 лв. /хиляда петстотин петдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща направените разноски в настоящото исково производство за доплатена държавна такса /206.52 лв./, за възнаграждение на особен представител на ответника /820.45 лв./, за възнаграждение на вещо лице /180 лв./ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….. РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................