Решение по дело №31546/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2626
Дата: 28 март 2022 г. (в сила от 28 март 2022 г.)
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20211110131546
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2626
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110131546 по описа за 2021 година
/ЮЛ/ е предявило против /ЮЛ/ обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 345 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както следва:
-искове с правно основание чл. 345 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за заплащане на
следните суми: сума в общ размер от 192,81 лева, представляваща дължими две вноски по
застрахователни премии по застрахователна полица № 19-0030/302/5000955, издадена на
30.04.2019г., съответно в размер на 96,41 лева съгласно фактура № **********/26.08.2019г.
и 96,40 лева съгласно фактура № **********/21.10.20219г., както и сума в размер от 637,89
лева, представляваща дължим данък превозно средство за периода от месец май 2019г. до
месец декември 2019г. по фактура № **********/16.05.2019г., съгласно уговореното в
Договор за финансов лизинг, сключен на дата 25.04.2019г. между двете дружества, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.06.2021г. до
окончателното изплащане на главницата;
-иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1276,32 лева с ДДС
- неустойка за забавени /неизплатени/ дължими суми по Договор за финансов лизинг,
сключен на дата 25.04.2019г. между двете дружества /лизингови вноски, данъци и
застраховки/, уговорена в чл. 58 от договора, дължима за периода от 06.07.2019г. до
31.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 03.06.2021г. до окончателното изплащане на главницата;
-иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1799,56 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на Договора за финансов лизинг, сключен на дата
25.04.2019г. между двете дружества, поради неизпълнение на задължения на ответника по
този договор, уговорена съгласно чл. 66 от договора в размер на пет лизингови вноски,
1
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.06.2021г.
до окончателното изплащане на главницата;
-иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1103,72 лева -
неустойка за неизпълнение на задължение на ответника да върне автомобила в предвидения
тридневен срок от прекратяване на Договора за финансов лизинг, сключен на дата
25.04.2019г., уговорена съгласно чл. 68 от договора, дължима за общо 92 дни забава, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.06.2021г. до
окончателното изплащане на главницата.
Претендира присъждането на направените съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответника са сключили Договор за финансов лизинг на дата
25.04.2019г. за отдаване в условията на финансовообвързан лизинг на автомобил марка
/марка/ с рег. № /рег.№/. Ищецът изпълнил задълженията си по него и на 30.04.2019г.
предал автомобила на управителя на ответното дружество. Считано от месец юни /ЮЛ/
преустановило заплащането на всички уговорени между страните лизигови вноски, както и
дължимия данък МПС и застрахователните премии по отношение на застраховка „ГО” и
„Каско”. Твърди, че след отправено уведомление с покана за заплащане на дължимите суми,
такова не последвало, поради което на 01.01.2020г. лизинговият договор бил прекратен
едностранно от страна на ищцовото дружество. Автомобилът бил върнат от ответника на
05.04.2020г.
Поради това и с оглед чл. 40 от договора за финансов лизинг, ищецът претендира
заплащането от страна на ответника на две вноски по застрахователни премии по
застрахователна полица № 19-0030/302/5000955, издадена на 30.04.2019г., съответно в
размер на 96,41 лева и 96,40 лева, заплатени от ищеца, както и дължимия за периода от
месец май 2019г. до месец декември 2019г. данък за МПС в размер на 637,89 лева, заплатен
от ищеца.
Ищецът претендира от ответника на основание чл. 58 от Договора за финансов лизинг
заплащането на неустойка при забавено плащане на дължими по договора суми /лизингови
вноски, застрахователни премии, данъци и др./, която била в размер на 0,5 % върху
стойността на дължимата и неизплатена сума за времето на просрочието, като същата се
дължала за периода от 06.07.2019г. до 31.12.2019г.
На основание чл. 66 от Договора за финансов лизинг ответникът дължал и уговорена
неустойка в размер на 5 лизингови вноски при прекратяване на договора по негова вина, а
съгласно чл. 68 от договора ответникът дължал и уговорена неустойка за връщане на
процесното МПС след уговорения срок при едностранно прекратяване на договора в размер
на 1/30 част от размера на първата лизингова вноска, дължима съгласно погасителния план,
а именно за 92 броя дни, считано от датата на падежа 04.01.2020г. до 04.04.2020г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество.
2
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание
без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие. Поради това, и с оглед
направеното искане от ищеца, съдът намира, че следва да се произнесе с неприсъствено
решение по чл. 239 от ГПК. В тази насока съдът съобрази, че на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание.
Вероятната основателност на иска, съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК се
обосновава от приложените към ИМ писмените доказателства.
Така от Договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансово
обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от дата 25.04.2019г. се
установява възникването на процесното правоотношение между ищцовото и ответното
дружество и неговия предмет; задълженията на лизингополучателя, включващи и
възстановяване на заплатените от лизингодателя застрахователни премини и данъци върху
МПС, както и уговорените неустойки при забавено плащане на дължими по договора суми
/лизингови вноски, застрахователни премии, данъци и др./ в размер на 0,5 % върху
стойността на дължимата и неизплатена сума за времето на просрочието /в конкретния
случай дължима за периода от 06.07.2019г. до 31.12.2019г. съгласно чл. 58/; уговераната
неустойка в размер на 5 лизингови вноски при прекратяване на договора по вина на
лизиргополучателя /чл. 66/ и уговорената неустойка за връщане на процесното МПС след
уговорения срок при едностранно прекратяване на договора в размер на 1/30 част от размера
на първата лизингова вноска, дължима съгласно погасителния план, а именно за 92 броя
дни, считано от датата на падежа 04.01.2020г. до 04.04.2020г. / чл. 68/. В подкрепа на
претенциите на ищеца са и следните писмени доказателства: Поръчка от 25.04.2019г. и
погасителен план, от който се установява размера на лизинговите вноски; приемо-
предавателен протокол - последният в потвърждение изправността на ищцовото дружество
по договора за предаване на процесното МПС.
От представените от ищеца: уведомление от 25.10.2019г. и разписка от 29.10.2019г. се
установява, че ищецът е изпратил покана за изпълнение на просрочените задължения по
лизингови вноски, данък превозно средство и застрахователни премии с предупреждението
за едностранно прекратяване на договора за финансов лизинг при неизпълнение на тези
задължение и съответно получаването на поканата лично от представител на
ответника. Съдът кредитира и второто уведомление от дата 18.11.2019г., с което ответникът
повторно е поканен за плащане на задълженията по договора в определен срок и съответно
предупреждението, че при неизпълнение договорът ще се счита за прекратен и разписка, от
което е видно, че получателят не е открит на адреса.
Най-сетне, съдът кредитира и три броя уведомления за плащане на дължимия данък
МПС и застрахователни премии и фактурите, приложени към ИМ, касаещи задължения по
процесния лизингов договор от страна на ответното дружество. Във връзка с претенцията за
заплащане на застрахователни премии и застрахователна полица № 19-0030/302/5000955,
3
представена от ищеца, от които се установяват задълженията по лизинговите вноски. От
представените 2 бр. дебит нота и 3 броя платежни нареждания се установява заплащането на
дължимия данък МПС и застрахователни премии от страна на ищеца. Съдът кредитира и
представените в съдебно заседание свидетелство за регистрация на МПС чест 1 и приемо-
предавателен протокол за връщане на процесния автомобил от страна на ответното
дружество на дата 06.04.2020г., което е индикация за неизпълнение на задълженията по
лизинговия договор, включително лизингови вноски, застрахователни премии и данък МПС
от страна на ответника.
Всички коментирани писмени доказателства не се оспорват от ответната страна, като
съдът и служебно не намери основание да дискредитира.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 345 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2,
пр. 2 ЗЗД и трите иска по чл. 92 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца.
Ищецът е реализирал и претендира разноски по настоящото дело в общ размер на
800,41 лева, от които 200,41 лева - държавна такса и 600 лева - адвокатско възнаграждение /
с включено ДДС/.
Ищецът претендира и му се следват и разноските, свързани с обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 26400/2021г. на СРС, които възлизат в размер на 40 лева – ДТ.
Претендираните разноски в размер на 138 лева – такса по изпълнително дело №
3795/2021г. по описа на ЧСИ Н. М. не следва да се присъждат, тъй като същите следва да се
претендират и съберат по самото изпълнително дело.
Така мотивиран, и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ с адрес на управление: гр. /град/, /адрес/ да заплати на
/ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ с адрес на управление: гр. /град/, /адрес/ на основание чл. 345 ТЗ, вр.
чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД следните суми: сума в общ размер от 192,81 лева, представляваща
дължими две вноски по застрахователни премии по застрахователна полица № 19-
0030/302/5000955, издадена на 30.04.2019г., съответно в размер на 96,41 лева съгласно
фактура № **********/26.08.2019г. и 96,40 лева съгласно фактура №
**********/21.10.20219г., както и сума в размер от 637,89 лева, представляваща дължим
данък превозно средство за периода от месец май 2019г. до месец декември 2019г. по
фактура № **********/16.05.2019г., съгласно уговореното в Договор за финансов лизинг,
сключен на дата 25.04.2019г. между двете дружества, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 03.06.2021г. до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ с адрес на управление: гр. /град/, /адрес/ да заплати на
4
/ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ с адрес на управление: гр. /град/, /адрес/ на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1276,32 лева с ДДС - неустойка за забавени /неизплатени/ дължими суми по
Договор за финансов лизинг, сключен на дата 25.04.2019г. между двете дружества
/лизингови вноски, данъци и застраховки/, уговорена в чл. 58 от договора, дължима за
периода от 06.07.2019г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 03.06.2021г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ с адрес на управление: гр. /град/, /адрес/ да заплати на
/ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ с адрес на управление: гр. /град/, /адрес/ на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1799,56 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за финансов
лизинг, сключен на дата 25.04.2019г. между двете дружества, поради неизпълнение на
задължения на ответника по този договор, уговорена съгласно чл. 66 от договора в размер
на пет лизингови вноски, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 03.06.2021г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ с адрес на управление: гр. /град/, /адрес/ да заплати на
/ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ с адрес на управление: гр. /град/, /адрес/ на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1103,72 лева - неустойка за неизпълнение на задължение на ответника да върне
автомобила в предвидения тридневен срок от прекратяване на Договор за финансов лизинг,
сключен на дата 25.04.2019г. между двете дружества, уговорена съгласно чл. 68 от договора,
дължима за общо 92 дни забава, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 03.06.2021г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ с адрес на управление: гр. /град/, /адрес/ да заплати на
/ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ с адрес на управление: гр. /град/, /адрес/ на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК сумата от 840,41 лева, от които 800,41 лева – разноски, направени от ищеца по гр.д. №
31546/2021г. на СРС, 61 състав и 40 лева – разноски сторени по обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 26400/2021г. на СРС, 171 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ответника, с указания, че в едномесечен срок
от връчването може да поиска неговата отмяна по реда на чл. 240, ал.1 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5