***1005
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110150696 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и
чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът Т.С.”ЕАД е предявил искове да бъде осъдена ответницата
да му заплати следните суми: 440,29 лв, представляващи стойността на доставена ,
но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район
„Подуяне”, ж.к. „Левски В”, бл.12, вх.А, ет.3, ап.9, с абонатен № 344346, по договорни
отношения между страните през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2021г.; 66,60 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от
15.09.2019г. до 22.03.2022г.; 36,06 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2019г. до 30.04.2021г., и 6,60 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 01.05.2019г. до 22.03.2022г., заедно със законната лихва върху двете главници
от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 13.09.2023г. до окончателното
плащане.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявените искове. При устните състезания в заседанието на 10.05.2024г. юрисконсулт на
ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответницата (според изричното уточнение на пълномощника на ищеца в откритото
заседание на 22.03.2024г. – б.с.) В. Г. Г. оспорва предявените искове видно от изявленията
на назначения й особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат Б. Ц. В. в
1
представения на 07.02.2024г. по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Твърди се ,
че не е доказана материално-праваната пасивна легитимация на ответницата по предявените
искове , като се твърди , че не е доказано тя да е собственик на процесния имот или да
притежава вещно право относно него. Предявено е и възражение за изтекла погасителна
давност за част от претендираните вземания.
В хода на съдебното производство представителят на ответницата поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 10.05.2024г.
представителят на ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете.
Подпомагащата страна – „Т.С.ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК
–б.с.) не е изразила становище по исковете , не е изпратила предсатвител по делото и не е
посочила доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от месец 10.2018г. до месец
04.2021г. между ищцовото дружество и ответницата е съществувало правоотношение за
доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин , чрез
т.нар. пълно доказване, че именно ответницата е била „клиентът на топлинна енергия”
по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на топлоенергията, доставена през
процесния период в посочения апартамент.Не са представени надлежни писмени и гласни
доказателства относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната легитимация
на ответницата по предявените от него искове именно с твърдението, че тя е била
неизправна страна по съществувало между тях правоотношение , по силата на което
ползвала доставяна й топлинна енергия срещу задължението да заплаща цената й.
По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответницата за
продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответницата е била
собственик или ползвател на процесния имот през процесния период от месец 10.2018г. до
месец 04.2021г., за да се приеме , че е била „клиентът на топлинна енергия” по смисъла на
чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.
Не е представен нотариален акт или договор за продажба на общински или
ведомствен имот , от който да се установи кой е бил собственикът на процесния апартамент
през процесния период. Представеното заверено копие от искова молба от 30.08.-2006г. от
В. Г. Г. срещу Михаил Крумов Иванов не може да бъде доказателство за право на
собственост върху процесния недвижим имот , тъй като съдържа само твърдения за
съсобственост относно процесния имот , които не са доказани.
2
Представените по настоящото дело от ищцовата страна счетоводни справки и
фактури не са подписани от ответницата или от нейн представител, поради което
представляват частни документи, изходящи от ищеца и поради тази причина не могат да
бъдат доказателство за твъдените от него факти , от които за него възникват т.нар.
благоприятни последици. По-същественото е , че в тези документи като титуляр на
партидата на процесния имот е вписана не ответницата, а друго лице – Михаил Крумов
Иванов , който е посочен като единствен собственик на имота в представеното по делото
копие от Искане за вписване на възбрана , изх. № 40830/30.05.2014г. от ЧСИ Милен
Бъзински до Службата по вписванията – град София. Твърденията в представеното по
настоящото дело искане за вписване на възрана от 2011г. от ЧСИ Александър Дачев до
Агенция по вписванията се съдържат твърдения за съсобтвеност на имота , които обаче не са
доказателство за собстениците на имота , а и тези твърдения касаят период към 2011г. ,
който предхожда значително процесния период , който е от месец 10 -2018г. до масец април
2021г.
Приетите в съдебното заседание на 10.05.2024г. заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и по съдебно-счетоводната експертиза също не могат да бъдат
доказателство за съществуването на правоотношение между ищеца и ответника и за
ползването от ответника на топлоенергия през процесния период от месец 10.2018г. до
месец 04.2021г. в процесния имот. Това е така , тъй като вещите лица са изготвили
заключенията само по представените по делото документи, които по изложените по-горе
причини не удостоверяват ползването на топлинна енергия от ответника през посочения
период, както и на документация при ищеца, която обаче не е представена по делото. А и
наличието на правоотношение между страните по делото е юридически въпрос, който не е
от компетентността на вещите лица.
Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между
страните за ползването от ответницата на топлоенергия и ползването на топлооенергия
от ответницата през процесния период не са безспорни факти по делото - ответната
страна не признава тези факти , като изрично ги оспорва според изявленията на
представителя й по делото. Поради изложените причини наличието на договорно
правоотношение между страните и осъществяването на ползването на топлоенергия от
ответницата не могат да бъдат обявени от съда за ненуждаещи се от доказване обстоятелства
по аргумент от чл.153 ГПК.
По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че
не ответникът трябва да доказва, че не е бил собственик и ползвател на имота през
съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване
(изключващо всякякво съмнение) , че ответникът е бил собственик или поне ползвател на
имота. По настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени доказателства, че
ответницата е била собственик или ползвател на процесния апартамент през периода от
месец от месец 10.2018г. до месец 04.2021г.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
3
правоотношение между ищеца и ответницата за продажба на топлинна енергия през
процесния период в процесния имот , както и ползването от ответницата на тази
топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация
на ответницата по предявените осъдителни искове, която е едно от условията за тяхната
основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и
в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявеният от него главен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ е неоснователен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е
обусловена от тази на главния иск.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са отхвърлени
изцяло.
На ответницата и на подпомагащата страна не следва да бъдат присъдени разноски ,
тъй като не са предявени съответни искания , а и не са представени доказателства за
осъществени от тях разходи във връзка с настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от Т.С.” ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** против В. Г. Г., ЕГН: **********, гр.
София, ж.к. „**** представлявана по насотящото дело от назначен особен представител по
чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат Б. Ц. В. , със съдебен адрес: град София, район
„Оборище”, ул. *** надпартерен, офис ***, обективно съединени осъдителни искове по
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ за осъждане на ответницата да плати на
ищеца следните суми : 440,29 лв, представляващи стойността на доставена , но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район
„Подуяне”, ж.к. „Левски В”, бл.12, вх.А, ет.3, ап.9, с абонатен № 344346, по договорни
отношения между страните през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2021г.; 66,60 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от
15.09.2019г. до 22.03.2022г.; 36,06 лв, представляващи цената на услугата „дялово
4
разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2019г. до 30.04.2021г., и 6,60 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 01.05.2019г. до 22.03.2022г., заедно със законната лихва върху двете главници
от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 13.09.2023г. до окончателното
плащане.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.С.ЕООД , ЕИК :
*** гр.София 1113, район „Слатина”, ул. ***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5