№ 63
гр. Варна, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Г.
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело № 20253110110550
по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното
насилие.
Образувано е по молба, подадена от С. Ж. С., ЕГН **********, адрес:
град В., ул. „Д.л.“ № **, вх. **, ап.**, действащ лично и като баща и законен
представител на детето Е. С. С., ЕГН ********** срещу Б. В. Б., ЕГН
**********, адрес: град Ш., ул. „О.“ № **, ет.**, ап.**, с искане за налагане на
мерки за защита по реда на ЗЗДН.
В молбата за налагане на мерки за защита от С. Ж. С., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „Д.л.“ № **, вх. **, ап.**, действащ лично и
като баща и законен представител на детето Е. С. С., ЕГН ********** се
излага, че на 31.08.2025 г. майката следва да вземе детето Е. от 10 часа до 12
маса като с оглед поведението на майката, която цели да вкара дъщеря си в
институция както е направила с брат й Ж., детето отказва да тръгне.
Ответницата е водила представители на политическа партия „В.“ на
горепосочената дата и въпреки изявлението на бащата по домофонната
уредба, че детето отказва да тръгне, Б. Б. се качва на етажа на жилището, с
придружаващите я лица и започва да удря по вратата. Сигнализирал органите
на реда на тел. 112, които пристигнали на място, а майката упорито се
опитвала да влезе в дома със сила. Това се разиграло пред детето, което е
изключително стресирано и отказва да се прибира в дома си поради страх да
не би майката, да я причаква с други хора. С уточнителната молба от
19.09.2025 г. заявява, че търси защита за себе си и дъщеря си като посочва, че
спрямо тях е осъществен акт на насилие на 31.08.2025 г. Заявява, че спрямо
1
тях е осъществено насилие, изразяващо се в нарушаване на личната свобода,
неприкосновеност на частната собственост и възможност свободно да влизат
и излизат от дома си. Уточнява, че е налице блъскане по входната врата и
тялото на молителя като са налице викове от страна на майката да се даде
детето, което е отказало дори да я уведоми зад вратата, защото се е
страхувало. Ответницата е възпрепятствала органите на реда да влязат и да
проведат разговор с детето. Моли за уважаване на молбата за защита и
отхвърляне на молбата за защита, депозирана от Б. В. Б., ЕГН **********,
адрес: град Ш., ул. „О.“ № **, ет.**, ап.**.
С определение от 16.09.2025 г. по гр.д. № 10550/2025 г. по описа на
Районен съд – град Варна състав на съда е съединил за общо разглеждане
производството по гр.д. № 10596/2025 г. по описа на Районен съд – град
Варна, което е образувано по депозирана молба от Б. В. Б., ЕГН **********,
адрес: град Ш., ул. „О.“ № **, ет.**, ап.** лично и като майка на децата Е. С.
С., ЕГН ********** и Ж. С. С., ЕГН ********** срещу С. Ж. С., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „Д. л.“ № **, вх.**, ап.**, с искане за налагане
на мерки за защита по реда на ЗЗДН.
В молбата на Б. В. Б., ЕГН **********, адрес: град Ш., ул. „О.“ № **,
ет.**, ап.** лично и като майка на децата Е. С. С., ЕГН ********** и Ж. С.
С., ЕГН ********** е посочено, че на 31.07.2025 г. по време на изследване на
вещи лица по гр.д. № 234/2025 г. бащата умишлено е укривал зад гърба си Е. и
е препятствал контакта на детето с майката и брат й, което е стресирало Е. и
след като същият е бил отделен и детето е започнало да общува свободно с
майка си и брат си е отделено от бащата и от тогава тя и брат й не са имали
контакт с нея. На 02.08.2025 г. бащата е препятствал Е. да осъществи контакт
на лични отношения с майката, с преспиване въпреки желанието на детето, а
на 31.08.2025 г. е налице агресивно държане от страна на бащата, съпроводено
с крещене и викане, поради което е потърсила съдействие на органите на реда,
тъй като е имала определен режим на лични отношения с детето. Твърди, че
поведението на бащата представлява системно родителско отчуждение и
психическо насилие върху децата Ж. и Е.. Заявява, че бащата отказва да
предава детето въпреки постановеното съдебно решение, има агресивно и
обидно поведение и внушава страхове на детето към майката и системно го
изолира от нея и от брат й. Посочва, че Ж. желае срещи със сестра си, но те се
осуетяват от бащата. Твърди, че бащата е изключил звънеца на жилището, в
което живее и цели създаване на скандални сцени и стресиране на детето Е..
Моли за уважаване на молбата за защита и отхвърляне на молбата за защита,
депозирана от С. Ж. С., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Д. л.“ № **,
вх.**, ап.**.
От събраните по делото доказателства, съдът установява следната
фактическа обстановка:
Представена по делото, находяща се на л. 18, е декларация по чл. 9, ал.3,
депозирана от страна на С. Ж. С., ЕГН **********, действащ лично и като
2
баща на Е. С. С.. Декларация от страна на Б. Б. не е представена, на същата не
е задължителна предвид разпоредбата на чл. 9, ал.3 ЗЗДН.
От удостоверение за раждане, издадено от Община Варна, въз основа на
Акт за раждане № 1632/04.09.2018 г. се установява, че родители на Е. С. С. са
Б. В. Б. и С. Ж. С., както и че детето е родено на 31.08.2018 г.
Като писмено доказателство е прието решение № 726/10.10.2022 г. по
гр.д. № 179/2022 г. по описа на Районен съд – град Ш., от което се установява,
че е прекратен брака между Б. В. Б. и С. Ж. С. като родителските права по
отношение на децата Е. С. С. и Ж. С. С. са предоставени на майката Б. В. Б., а
на бащата е определен режим на лични отношения. От решение № 120 от
03.05.2023 г. по в.гр.д. № 572/2022 г. по описа на Окръжен съд – град Ш. се
установява, че първоинстанционното решение, в частта относно родителските
права е отменено като родителските права по отношение на двете деца Ж. С.
С. и Е. С. С. са предоставени на бащата С. Ж. С. като на майката е определен
режим на лични отношения както следва - всяка първа и трета седмица от
месеца от 9ч. в събота до 18ч. в неделя с приспиване, 20 дни през лятната
ваканция , когато майката не е в годишен отпуск, първите пет дни от
пролетната ваканция от 9ч. на първият ден до 18ч. на петия ден с приспиване,
първите два дена от Коледните и Великденските празници на четна година и
последните два дни от Коледните и Великденските празници на нечетна
година от 9ч. на съответния ден до 18ч. на следващия ден с приспиване, на
рожденият ден на майката от 10ч. до 18ч., но без часовете, когато детето е на
училище, на рождения ден на детето от 10ч. до 12ч. От определение №
442/31.01.2024 г. по гр.д. № 3708/2023 г. по описа на ВКС е видно, че
въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
Приети по делото са докладни записки, изготвени от служители на
Първо районно управление – град Варна, от които е видно, че на 22.12.2024 г.,
на 24.12.2024 г., на 11.01.2025 г., на 25.01.2025 г., на 08.02.2025 г., на
22.02.2025 г., на 08.03.2025 г. същите са във връзка с неизпълнение на съдебно
решение относно определен режим на лични отношения между Б. Б. и детето
Е. С.. От същите се установява отказа на детето да осъществи режим на лични
отношения с майката, както и в първите два от тях отсъствие на бащата и
детето от дома, в ден, определен за осъществяване на режим на лични
отношения.
Приобщени по делото са и постановления от Районна прокуратура – Ш.
от 2022 г. и 2023 г., от които е видно, че е постановяван отказ от образуване на
досъдебни производства по жалби на Б. Б. и Валентина Йорданова Десова
срещу С. С., както и че част от тях са изпращани по компетентност на Районна
прокуратура – Варна. От тези актове на Районна прокуратура – Ш. е видно, че
жалбите са във връзка с конфликтните отношения между бившите партньори
и родителите на децата Е. С. С. и Ж. С. С..
От протокол за преглед и оценка на случай и план за действие относно
детето Е. С. С., изготвен от Агенция за социално подпомагане, на 05.11.2025 г.
3
е видно, че не е изпълнена дейността за реализиране на срещи между майката
и детето, поради нежелание на последното да се среща с нея. Констатирано е,
че психическата възраст на Е. съответства на календарната и е с добър
емоционален статус. Усвоила е правилата за добро поведение като умее да
води диалог. Има правилно изградена представа за половата си идентичност.
Значим възрастен за детето е нейният баща. Комуникацията с детето протича
свободно и открито с изключение на теми, свързани с майка й. Отношенията
между родителите са силно влошени като между тях липсва диалог и същите
водят помежду си многобройни дела, касаещи родените от брака деца.
Посочено е, че конфликтът пряко се отразява на общуването между майката и
детето.
От извършената служебна справка в Районен съд – град Варна се
установява, че между Б. Б. и С. С. са образувани шест производства като пет
от тях са по реда на ЗЗДН – гр.д. № 4099/2024 г. – прекратено и изпратено по
подсъдност на Районен съд – град Ш., гр.д. № 4791/2024 г. – прекратено и
изпратено на Районен съд – град Ш., гр.д. № 16343/2024 г. – прекратено; гр.д.
№ 4791/2024 г. – присъединено за разглеждане в настоящото производство;
гр.д. № 3573/2025 г. – постановен краен съдебен акт, с който молбите за
защита по реда на ЗЗДН, депозирани и от страна на С. С. и на Б. Б. са
отхвърлени. Налице е и висящо производство по реда на чл. 59, ал.9 СК – гр.д.
№ 234/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна.
От служебна справка от Районен съд – град Ш. е видно, че между
страните Б. Б. и С. С. са образувани девет производства по реда на ЗЗДН.
Водени са производства по реда на чл. 49 СК, чл. 128 СК, чл. 155 Закона за
здравето, Закона за закрила на детето, по чл. 530 ГПК и чл. 147 НК. От
справката, изготвена от Окръжен съд – град Ш. е видно, че състави на
въззивната инстанция са разгледали пет производства, между настоящите
молители като две от тях са по реда на ЗЗДН.
Видно от изготвената справка от Районен съд – град Велики Преслав е,
че в цитирания съд е разгледано едно производство между настоящите
молители, отново по реда на ЗЗДН.
Приета по делото е докладна записка от 31.08.2025 г., изготвена от
служител на Първо Районно управление при ОД на МВР – Варна, от която се
установява, че същата е във връзка с подаден сигнал за родителски отношения
спрямо дете. В нея е отразено, че Б. Б. има определен режим на лични
отношения с детето Е. като нито един от родителите не е представил съдебния
акт относно постановения режим. Майката е търсила съдействие от органите
на реда относно осъществяване на режима като бащата категорично е отказвал
среща, тъй като Е. не желаела. Полицейският служител е влязъл в дома като е
дадено съгласие за видео и аудио записване на разговора с детето. Отразено е,
че детето не е желаело да излезе да се види с майка си. В докладната е
отразено, че на адреса е имало и други лица, извън родителите, а именно
такива, които са се представили за общински съветници и приятели на Б. Б.
4
като са изисквали определени действия от служителите на реда.
На С. С. е съставен протокол за предупреждение от 31.08.2025 г. да се
въздържа от неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебното
решение относно упражняването на родителските права или личните контакти
с детето. Последният е приобщен към доказателствения материал по делото
като писмено доказателство. Приобщени са и декларации от Б. Б. и С. С., че са
им разяснени разпоредбите на чл. 182 НК и чл. 296 НК.
От възпроизведените и приобщени по делото две обаждания до
„Национална систЕ. 112 МВР“ е видно, че същите са от датата 31.08 като
първото обаждане е от страна на С. С., а второто от Б. Б. като и двете
обаждания са от адрес: град В., ул. „Д. л.“ № **. От обаждането на С. С. се
установява, че същият съобщава, че бившата му съпруга заедно с непознати за
него хора блъскат по вратата. Посочва, че майката има право да вземе детето
за два часа, но то отказва, тъй като майка й се опитва да я вкара в дом за
сираци както е направила с брат й. От обаждането на Б. Б. се установява, че
същата плаче като детето има рожден ден, а бащата не го предава и моли за
съдействие, тъй като от девет месеца никой не й съдействал. В разговора
посочва, че бащата крещи.
От справка от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна е видно, че няма
дА. Б. Б. и С. С. да са настанявани за лечение в психиатричните клиники на
лечебното заведение. Идентична е и информацията, постъпила от Държавна
психиатрична болница – Царев брод.
За периода от 23.12.2024 г. до 29.09.2025 г. са регистрирани 18 жалби
като всички са свързани с неспазване режимът на лични отношения между Б.
Б. и Е. С., видно от справката предоставена от Първо Районно Управление при
ОД на МВР – Варна.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП – Варна се
установява, че отделът познава случаят на децата Е. С. и Ж. С., от 06.10.2023 г.
Детето Е. е поставено в сложна ситуация, породена от конфликтните
отношения между родителите като между тях се водят множество дела и техни
жалби са депозирани до множество институции. При проведен разговор с
детето, то е описало две от датите – 31.08 и 31.07. Описанието е без
подробности. Първата среща на 31.07 не е свързана със силни негативни
преживявания, а такива са по-скоро контактите й с вещите лица. Знаела, че ще
се види с майка си и с батко си като това й е било обяснено от баща й.
Посочва, че майка й се е държала добре и че първоначално, когато е отишла в
сградата се е скрила зад баща си, защото я е било страх и се е разстроила. За
датата 02.08 е посочила, че не си спомня нищо. На 31.08 – детето е изпитало
негативни емоции и страхове, които са продължили и след това. Детето е
споделило, че майка й е дошла с непознати лица, които са блъскали и са
искали да я отведат в дом за сираци като батко й. Не е чула разговорите, но е
чула виковете. Отразено е, че е била с дядо си в хола. След като всички си
тръгнали са отишли в мола, за да празнуват рождения й ден. За случката на
5
31.07 детето не споделя негативен коментар за майка си, а напротив прави
положителен такъв, а докато разказва за деня на рождения си ден е тревожна и
напрегната, разказът е накъсан и хаотичен, тялото се стяга, започва да клати
крака във въздуха, което обуславя извод за силен негативен емоционален
отпечатък.
От изготвения социален доклад от ДСП – град Ш. се установява, че Ж.
С. живее с баба си В. Д. на адрес в град Ш. като същият с подробности е
разказал случилото се на 31.07, когато са били обследвани от вещите лица като
е посочил, че когато баща им е довел Е. я е скрил зад себе си, а когато в
кабинета са били само той и сестра му, последната първоначално е била по-
притеснена, но в последствие се е отпуснала. Когато са били тримата с майка
им са се гушкали, а когато Е. е била в коридора с майка им са си общували, но
при излизането на баща им от кабинета същият е взел Е. и са си тръгнали.
Отразено е, че Ж. С. се е ядосал от това, че Е. се държи различно, когато
бащата го няма и когато е в негово присъствие. Пред социалните работници
Ж. С. е споделил и страховете си да остане насаме с баща си, както и относно
държанието му спрямо него при обследването от вещите лица – обвинително,
а накрая и подигравателно. Към социалния доклад е приложена и декларация,
изхождаща от Ж. С., а в заключителната част е посочено, че на детето Ж. С.
следва да бъде осигурена благоприятна и спокойна среда за развитие и да не
бъде въвличано в родителски конфликт.
По делото са представени множество писмени доказателства, които не
следва да бъдат подлагани на отделен доказателствен анализ, тъй като са
неотносими към предмета на спора, а именно конкретните дати, за които се
търси защита по реда на ЗЗДН, но от същите се установява по безспорен и
несъмнен начин наличието на трайно влошени отношения между родителите
и ангажирането на различни държавни институции с техните строго лични
отношения.
С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на
относимите правни норми, съдът намира от правна страна следното:
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че молбите са подадени от легитимирани по ЗЗДН лица, аргумент
от чл. 3 и чл. 8, т.2 ЗЗДН, срещу легитимирано да отговаря лице, аргумент от
чл. 3 ЗЗДН.
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка, аргумент от чл.2, ал.1 ЗЗДН. За психическо насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Като домашно насилие следва да се квалифицира всеки едностранен акт
на непредизвикана агресия във всичките й гореописани проявни форми. В
6
тази връзка следва да се има предвид, че целта на ЗЗДН е да осигури защита
на лица пострадали от насилие, а не да разреши междуличностните конфликти
с техния родственик, респективно да им осигури желаният комфорт и модел
на поведение от другата страна. Няма спор в доктрината и практиката, че
целта на ЗЗДН е да се осигури на жертвите му защита, дори и в случаите, в
които липсват очевидци на конкретния акт на домашно насилие. Не може
обаче да се приеме, че поведението и действия на лице, попадащо в кръга,
визиран в чл.3 от ЗЗДН, които макар и вредоносни за другата страна, когато са
проявени в течението на конфликт, възникнал от неудовлетвореност от
развитието на взаимоотношенията между страните, са акт на домашно
насилие.
По делото от приетите социални доклади, изготвени от ДСП – Варна и
ДСП - Ш., а и от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че е налице родителски конфликт, породен от раздялата на
родителите – С. С. и Б. Б., в центъра на който са поставени децата.
Доказателство за наличието на родителски конфликт са и многобройните
водени между страните съдебни производства, множеството депозирани
жалби до различни държавни институции, видно от изисканите справки от
Районен съд – град Варна, Районен съд – град Ш., Районен съд – град Велики
Преслав и ОД на МВР – Варна, както и изготвените докладни записки във
връзка с депозираните сигнали относно неизпълнението на постановеното
решение относно определения режим на лични отношения между Е. С. С. и Б.
В. Б..
Смисълът и целта на ЗЗДН е да даде защита в изключителни случаи на
живота и здравето на лица, които действително се намират в риск и в
ситуации, в които интензитетът на въздействие излиза извън рамките на
житейския конфликт и причинява сериозно страдание. В настоящия случай от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства такова не се
установява да е причинено от нито една от страните на другата. Това
производство не следва да се използва за постигане на други цели, различни от
описаните, нито да се използва като средство за личностна дискредитация или
разрешаване на други спорове и конфликти, какъвто се явява настоящият
случай относно визираните дати на 31.07, 02.08 и 31.08.
От приетото по делото решение, постановено по в.гр.д. № 572/2022 г. по
описа на Окръжен съд – град Ш., влязло в сила на 01.02.2024 г., с оглед
недопускането му до касационно обжалване се установява, че родителските
права са предоставени на бащата, а на майката е определен режим на лични
отношения. От служебната справка, изготвена от Районен съд – град Варна, се
установява, че е налице висящо производство за изменение титулярството на
родителските права и режимът на лични отношения – гр.д. № 234/2025 г. по
описа на Районен съд – град Варна. Въпреки висящото производство, по
предявения иск по реда на чл. 59, ал.9 СК, до постановяване на краен съдебен
акт, подлежащ на изпълнение, се прилага режимът установен с влязлото в сила
решение по в.гр.д. № 572/2022 г. по описа на Окръжен съд – град Ш..
7
За датата 31.08 безспорно се установява, че на майката е определен
режим на лични отношения с детето Е. за часовия диапазон от 10 часа до 12
часа. От съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства се
установява, че такъв не е осъществен, видно от приобщената докладна записка
от 31.08 и от възпроизведените и приобщени телефонни обаждания до
„Национална систЕ. 112 МВР“. За осъществяване на режим на лични
отношения безспорно се изисква съдействието и на родителят – титуляр на
родителските права. Твърдяното блъскане по вратата и водене на непознати
лица на адреса от страна на майката, което е отразено в приетата докладна
записка, макар и морално укоримо, е напълно обяснимо, защото последната
идва да види дъщеря си в установения режим на лични отношения, а й се
отказва с твърдения, че детето нежелае като това е поредният отказ за
съдействие за осъществяване на определения и постановен от съда режим на
лични отношения, видно от множеството докладни записки. Липсата на
съдействие от страна на бащата – титуляр на родителските права за
реализиране на срещата между майката и детето и удобното извинение, че
детето не желае среща с майката, представлява също морално укоримо
поведение, от което същият не следва да черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Изконно право на всяко дете е да общува и с двамата си родители и да ги
разпознава като фигури в живота си. Според практиката на ЕСПЧ,
обективирана в решението по делото П. срещу България по жалба №77818/12,
възможността на родител и дете да се радват на взаимната си компания
представлява основен елемент от семейния живот и е защитен по силата на чл.
8 от Конвенцията. В този смисъл са и решенията Monory v. Romania and
Hungary, №71099/01, § 70, 05 април 2005г.; Iosub Caras v. Romania, № 7198/04,
§§ 28-29, 27 юли 2006г., Karrer v. Romania, № 16965/10, § 37, 21 февруари 2012
г. и Bianchi v. Switzerland, № 7548/04/. Следователно отговорност на всеки
родител е да осигурява и спомага на детето си да общува пълноценно и с
другия родител, на когото е определен режим на лични отношения.
От събраните по делото доказателства, безспорно и категорично се
установява, че поведението и на двамата родители на 31.08 е морално
укоримо, но не представлява осъществен акт на насилие, от която и да е двете
страни. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, доказва
наличието на влошени отношения между родителите, породени от
неразбирателството във връзка с осъществяване на режима на лични
отношения в центъра, на който е тяхното дете Е.. Приобщената докладна
записка от 31.08, телефонните обаждания до Национална систЕ. 112,
социалните доклади, водят до извода, че целта на настоящото производство в
случая е да се осигури желания комфорт и модел на поведение от Б. Б., респ.
от С. С. и дори предварително да се преуредят същестуващите отношения
относно титулярството на родителската отговорност и режимът на лични
отношения. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че не се доказва
наличието на осъществен акт на насилие на датата 31.08., от която и да е от
8
страните – Б. Б., респ. С. С.. Фактът, че в социалния доклад, изготвен от ДСП –
Варна е отразено, че детето Е. има силен негативен отпечатък от датата 31.08,
не доказва, че спрямо него е осъществен акт на насилие от страна на майката,
респ. бащата, а наред с останалите събрани доказателства установява, че
детето Е. е въвлечено в родителския конфликт и това безспорно го поставя в
дисфункционална среда, влияеща на психо-емоционалното му развитие. В
случая следва да се разреши родителският конфликт, но категорично не по
реда на ЗЗДН, тъй като целта на тази закон е друга и не следва да се използва
превратно.
Относно датата 02.08 и 31.07, съдът намира, че от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства не се установява да са осъществени актове
на насилие от страна на С. С. спрямо Е. С., Ж. С. и Б. Б. на датата 31.07 и
спрямо Е. С. и Б. Б. на датата 02.08. Единствените събрани по делото
доказателства относно тези дати са изготвените социални доклади, но от тях
не следва, че на тези дати са реализирани актове на насилие. Отразеното
поведение на С. С. на 31.07, в социалния доклад, изготвен от ДСП – Ш.
допълнително подкрепя изводът на съда за наличието на родителски
конфликт, но не доказва наличието на осъществен акт на насилие. На
02.08.2025 г. майката не е имала определен режим на лични отношения с
детето. С решение № 188 от 20.06.2013 г., постановено по реда на чл. 290 от
ГПК, ВКС по гр. д. № 25/2013 г., III г. о., ГК се е произнесъл по въпроса
досежно начина, по който следва да се броят началото и края на първата и
третата седмица от месеца като е прието, че при определен режим всяка първа
и трета седмица от месеца - първата /съответно третата седмица/ се броят от
първия /съответно третия/ понеделник на месеца и изтичат в
първата/съответно третата/ неделя на месеца. При определен режим от две
седмици /първата и третата/ не е възможно той да се изпълнява в по-широк
обхват дори и когато в месеца има повече от четири седмици. Горецитираното
решение се отнася при определен режим на лични отношения от две седмици
на родителят, който не е титуляр на родителските права, какъвто е и
настоящия случай. Липсват и доказателства, че детето е желаело да отиде при
майка си с преспиване и това да е препятствано от бащата. Единствените дА.
затова се съдържат в изложеното от страна на Ж. С. пред социалните
работници, отразено в приетия социален доклад. Дори и да е имало такова
желание у Е. за преспиване при майката и същото да е препятствано от
бащата, това не доказва наличието на осъществен акт на домашно насилие, а
доказва горедостигнатите изводи за тежък и сериозен родителски конфликт в
центъра, на който са поставени децата.
Няма спор в доктрината и практиката, че целта на ЗЗДН е да се осигури
на жертвите му защита, дори и в случаите, в които липсват очевидци на
конкретния акт на домашно насилие. Предмет на това производство обаче не е
разрешаване на други отношения например имуществени, междуличностови
или семейно – битови, родителски права, както и такива поради омраза и
ненавист между страните, а настоящият случай е именно такъв, което се
9
установява от съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства.
Недопустимо е в производство по реда на ЗЗДН молителят да урежда
персоналните си отношения с извършителя и респективно да си осигурява
чрез мерките по ЗЗДН желаният комфорт и модел на поведение от другата
страна. В този смисъл „Домашно насилие, понятие и семейно правни
аспекти“, Б. Р. Р., ИК „П. В.“, 2020 г., стр.151 и 152, както и влязлото в сила
решение по в. гр. д. № 1445/2015 г. по описа на Окръжен съд – град Варна и
влязлото в сила решение по в. гр. д. № 174/2021 г. по описа на Окръжен съд –
град Варна, както и решение № 1036/16.10.2025 г. по в. гр. д. № 1839/2025 г. по
описа на Окръжен съд – град Варна, които настоящия състав на съда изцяло
споделя. В последното е посочено, че за да може да се прецени дали дадено
действие или бездействие, осъществено в контекста на развиващ се конфликт,
има характеристиките на домашно насилие, следва да се прецени дали
въпросното деяние е представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя
основна цел да засегне по неблагоприятен начин физическата, психическата,
емоционална и/или икономическа стабилност на този, срещу когото е
насочено. Това е така, тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то е
резултат на съзнателно поставена от извършителя цел да се предизвика
съответно накърняване на физиката, психиката или икономическата сфера на
пострадалото лице. Не всяко действие, респективно нарушение на лично благо
съставлява домашно насилие. За преценката дали е налице такова следва да се
държи сметка и за цялостните взаимоотношения между страните /поведението
на всеки един, причините за това, обстоятелствата при които са извършени
действията, сочени като акт на домашно насилие/, защото предвидените в
закона мерки са насочени към осигуряване защита на пострадалото лице, но
не и за разрешаване на други спорове и междуличностни конфликти,
провокирани от поведението и на двете страни. Настоящото производство, с
оглед съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, цели да
осигури желания комфорт и модел на поведение от страна на Б. Б., респ. от С.
С., с което да разреши междуличностния им конфликт, породен от
настъпилата раздяла между тях, в центъра, на който конфликт са поставени
децата.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в разглеждания случай не са
налице осъществени актове на домашно насилие, а поведението на страните е
резултат от конфронтацията им по повод на настъпилата раздяла между тях и
относно родените по време на брака им деца.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
молбите за постановяване на мерки за защита са неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отхвърляне на молбите за защита от
домашно насилие от всяка една от страните, съдът намира, че разноските
следва да останат за всяка от тях така, както са направени, но следва Б. В. Б.,
10
ЕГН **********, адрес: град Ш., ул. „О.“ № **, ет.**, ап.** и С. Ж. С., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „Д. л.“ № **, вх.**, ап.** да бъдат осъдени да
заплатят държавна такса от 12,78 евро, на основание чл. 4 и чл. 14 от Закона за
въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 11, ал.2 ЗЗДН.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от С. Ж. С., ЕГН **********, адрес: град
В., ул. „Д.л.“ № **, вх. **, ап.**, действащ лично и като баща и законен
представител на детето Е. С. С., ЕГН ********** срещу Б. В. Б., ЕГН
**********, адрес: град Ш., ул. „О.“ № **, ет.**, ап.**, с искане за налагане на
мерки за защита по реда на ЗЗДН
ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от Б. В. Б., ЕГН **********, адрес: град
Ш., ул. „О.“ № **, ет.**, ап.** лично и като майка на децата Е. С. С., ЕГН
********** и Ж. С. С., ЕГН ********** срещу С. Ж. С., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. „Д.л.“ № **, вх. **, ап.**, с искане за налагане на мерки за
защита по реда на ЗЗДН
ОСЪЖДА С. Ж. С., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Д.л.“ № **, вх.
**, ап.** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – град Варна сумата от 12.78 евро /25 лева/, представляваща
дължимата държавна такса
ОСЪЖДА Б. В. Б., ЕГН **********, адрес: град Ш., ул. „О.“ № **, ет.**,
ап.** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – град Варна сумата от 12.78 евро /25 лева/, представляваща дължимата
държавна такса
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от 07.01.2026 г.
/датата на постановяването му/ пред Варненски окръжен съд, на
основание чл. 17, ал.1, предл.2 във връзка с чл. 15, ал.7, изр.2 ЗЗДН
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11