Р Е Ш Е Н И Е
№………./03.06.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 623 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 21814/25.03.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Г., срещу решение №
883 от 01.03.2019г., постановено по гр.дело № 18060/2018г. на Варненския
районен съд, ХLІІ-ри
състав, с което е прието за установено, че Д.В.М., ЕГН **********, със адрес ***,
не дължи на ответното дружество „Енерго – Про Продажби“ сумата от 2256 лв. (две
хиляди двеста петдесет и шест лева) по фактура № ********** от 22.11.2018г.,
представляваща стойност на ел.енергия за периода от 07.11.2016г. до
06.11.2017г., в обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес
на потребление –гр.Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 21, вх. 15, ет. 1, ап. 3,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена
проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.4. има натрупано количество
електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е
заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция,
както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
Д.В.М. срещу „Енерго - Про Продажби" АД иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи на ответника сумата от от 2256 лв. (две хиляди двеста петдесет и шест
лева) по фактура № ********** от 22.11.2018г., представляваща стойност на
ел.енергия за периода от 07.11.2016г. до 06.11.2017г., в обект с клиентски №
********** и абонатен № **********, с адрес на потребление –гр.Варна, ж.к. „Вл.
Варненчик“, бл. 21, вх. 15, ет. 1, ап. 3.
В исковата
молба се твърди, че страните са в договорни отношения за продажба на електроенергия,
по силата на които ищцата е потребител на ел.енергия. Сочи, че след извършена
корекция на сметка, е начислена допълнително процесната сума за плащане. Твърди
се, че не дължи процесната сума, като сочи незаконосъобразност на корекционната
процедура по ПИКЕЕ, оспорва констатациите при проверката.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, с който се
оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва, че страните по спора се намират в продажбено
правоотношение относно продажбата на ел.енергия и че ищцата има качеството
потебител на доставяна от ответното дружество ел.енергия. Потвърдено е и
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес на потребление, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол.Твърди се, че е налице правно основание за
възникване на оспореното материално право, тъй като процесната сума
представлявала цената на реално доставена и потребена от абоната ел.енергия в размер
на 13902 кВТч и се дължи от ищеца на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 79,
ал.1,вр. чл. 200, ал. 1, пр.1-во ЗЗД.
С обжалваното решение е уважен
предявеният отрицателен установителен иск.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните
по делото не спорят, че ищцата има качество потребител на ел.енергия за битови
нужди и че ответното дружество й доставя ел.енергия на адрес: гр. Варна, ж.к.
„Вл.Варненчик“, бл. 21, вх. 15, ет. 1, ап. 3 - за обект на потребление на
ел.енергия с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, както и че
по повод проверка на електромера, обслужващ обекта на потребление на ел.енергия,
е издадена от ответното дружество фактура с № ********** от 22.11.2018г., на
стойност на 2256,00 лева , за периода от 07.11.2016г. до 06.11.2017г.
От
констативен протокол от 06.11.2017г. се установява, че при проверка на СТИ на
обект на ищеца, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, бл. 21, вх. 15,
ет. 1, ап. 3, с кл. № ********** и аб. № **********, е констатирано наличие на
отчетена електроенергия по регистър 1.8.4 – 013902, поради което СТИ е демонтирано
и подмененo с
новo.
Представен
е протокол от БИМ – Варна от 07.11.2017г., съгласно който при софтуерно четене
на СТИ е установена намеса в тарифната схема на електромера, която следва да се
състои от две тарифи Т1 и Т2, но действително потребенат енргия е разпределена
и върху невизуализирана тарифа. Не е осъществян достъп до вътрешността на
електромера, който съответства на метрологичните характеристики.
Изготвено
е становище за начисление на електрическа енергия, като за периода 07.11.2016г.
до 06.11.2017г. общо измереното количество електроенергия от 13902квтч. е
разпределено на три подпериода.
Представен
е и констативен протокол от 15.10.2015г., съгласно който на същият обект е
подменен СТИ с нов, при нулеви показания на тарифи 1 и 2.
От
заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че: СТИ е бил в
метрологична годност към момента на демонтирането му; елекрическата енергия,
натрупана в регистър 1.8.4, е преминала през електромера; наличието на данни,
записани в регистър 1.8.4 се дължи на човешка намеса; процесната фактура е
изготвена на базата на реално потребено количество ел. енергия, изчисленията са
аритметично точни; налице са технически предпоставки за извършване на
допълнително начисляване на електрическа енергия, определена в чл 50 от ПИКЕЕ.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните
са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за
продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че
СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а
фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на
процесната проверка/ е предвидена възможност за корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена и
потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при
редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ.
Горното е установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза,
чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на скритите
регистри, при която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър
1.8.4. Неизяснено е каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.4
доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия,
различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния
регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката,
от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по двете
визуализирани тарифи.
На
следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците
при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). На основание чл.
195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно, посочените
разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47, са неприложими към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 18.10.2017г.
Същевременно,
в действащите ОУ липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране. Това обуславя и извода на съда, че към
датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила
и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните
процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
С
оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата в общ размер от 2256 лева, претендирана като стойността на
начислена без правно основание електроенергия за периода от 07.11.2016г. до
06.11.2017г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид
съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да
бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 390 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 883 от 01.03.2019г., постановено по гр.дело № 18060/2018г. на Варненския
районен съд, ХLІІ-ри
състав, с което е прието за установено, че Д.В.М., ЕГН **********, със адрес ***,
не дължи на „Енерго – Про Продажби“ сумата от 2256 лв. (две хиляди двеста
петдесет и шест лева) по фактура № ********** от 22.11.2018г., представляваща
стойност на ел.енергия за периода от 07.11.2016г. до 06.11.2017г., в обект с
клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление
–гр.Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 21, вх. 15, ет. 1, ап. 3, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на Д.В.М., ЕГН **********,
със адрес *** сумата от 390 лв. /триста и деветдесет лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: