Решение по НАХД №11858/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3775
Дата: 20 октомври 2025 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20251110211858
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 август 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3775
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110211858 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от Д. М. А., в качеството му на
управител на ,,Митьо Трейд Интернешънъл“ ЕООД, с ЕИК: ххх с адрес: ххх,
чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К № 9870806 издаден от СДВР с който на жалбоподателя е наложено
наказание глоба 50.00 лева за извършено административно нарушение по
чл.21, ал.1, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата до съда се оспорва законосъобразността на електронния фиш
с оплакването, че същият е бил издаден при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като се иска да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. А., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован в
съдебно заседание, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира се
присъждане на юрисконултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.09.2024г. в 22:04ч. в град София, по бул.,,България“ до номер 106,
с посока от бул.,,Тодор Каблешков“ към Околовръстен път, при въведено
ограничение на скоростта на движение в населено място с пътен знак В – 26 от
70 км/ч., било установено с автоматизирано техническо средство № 120сс97,
че жалбоподателят е управлявал лек автомобил ххх с отмерена скорост от 86
км/ч., превишавайки максимално разрешената скорост с 16 км/ч.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и
несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва
да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в
процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата
2
фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице Протокол от проверка № 085 – СГ – ИСИС/20.06.2024г. от Български
институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип на средство за
измерване № 17.09.5126.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество. С оглед изложеното не се споделя
наведеното в жалбата възражение за техническа неизправност на АТСС.
Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено
място, при въведено ограничение по силата на пътен знак от 70 км/ч., което е
фиксирано и от постъпилата справка от Столична община. Снимковият
материал на мобилното устройство и заснетия лек автомобил, както и пътния
знак и пътния участък, по който се е движело МПС, установяват времето и
мястото на изпълнителното деяние.
Видно от постъпилата справка за собственост е, че към момента на
заснемането на изпълнителното деяние, собственик на лекия автомобил е
било търговското дружество ,,Миндера Трейд“ ЕООД, със съвпадащ ЕИК с
дружеството,,Митьо Трейд Интернешънъл“ ЕООД. Поради тази причина и
обосновано СДВР е санкционирала неговия законен представител на
основание чл.188, ал.2 от ЗДвП, доколкото липсва декларация относно
действителния водач на МПС - то.
Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя Д. М. А.
административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП е доказано от обективна и
субективна страна.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
3
извършено чрез действие. Законодателят презюмира, че жалбоподателят е
управлявал лекия автомобил с превишена скорост в нарушение на въведеното
с пътен знак ограничение на скоростта в населено място от 70 км/ч.
От субективна страна административното нарушение е извършено
умишлено, тъй като водачът на МПС е следвало да съобразява своето
поведение с въведеното по силата на закона ограничение на скоростта в
населено място.
В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в
населено място, въведена с пътен знак от 70 км/ч., с 16 км/ч., което попада в
хипотезата на чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и при превишаване на
скоростта от 11 до 20 км/ч. се налага наказание глоба 50.00 лева. Видът и
размера на наказанието е строго регламентиран в закона и не подлежат на
последваща редукция.
Съдът не споделя оплакването на защитника на наказаното лице, че
електронният фиш е бил постановен при наличие на автоматизирано
техническо средство, което не е годно да установи нарушението. Цитираното
тълкувателно решение е отменено по силата на законодателната промяна,
въвеждаща понятието ,,автоматизирано техническо средство“ в т.65 &6 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. В него изрично е регламентирана
възможността за установяване на нарушение посредством стационарни и
мобилни технически устройства, без да е налице задължение за тяхното
изрично упоменаване откъм местонахождение.
В случая местонахождението на нарушението е прецизно посочено,
което не поставя под съмнение къде е било заснето.
При извършена служебна проверка по правилността на обжалвания
електронен фиш съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, обуславящи неговата отмяна на това основание.
С оглед изхода на делото жалбоподателят Д. М. А. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лева, представляваща
договорено възнаграждение за юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от
05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
9870806 на СДВР, с който на Д. М. А., в качеството му на управител на
,,Митьо Трейд Интернешънъл“ ЕООД, ххх, е наложено наказание глоба 50.00
лева за административно нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Д. М. А., в
качеството му на управител на ,,Митьо Трейд Интернешънъл“ ЕООД, с ЕИК:
ххх с адрес: хх да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лева,
представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на
СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5

Съдържание на мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от Д. М. А., в качеството му на
управител на ,,Митьо Трейд Интернешънъл“ ЕООД, ххх чрез упълномощен
защитник против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
9870806 издаден от СДВР с който на жалбоподателя е наложено наказание
глоба 50.00 лева за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1, във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата до съда се оспорва законосъобразността на електронния фиш
с оплакването, че същият е бил издаден при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като се иска да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. А., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован в
съдебно заседание, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира се
присъждане на юрисконултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.09.2024г. в 22:04ч. в град София, по бул.,,България“ до номер 106,
с посока от бул.,,Тодор Каблешков“ към Околовръстен път, при въведено
ограничение на скоростта на движение в населено място с пътен знак В – 26 от
70 км/ч., било установено с автоматизирано техническо средство № 120сс97,
че жалбоподателят е управлявал лек автомобил ххх, с отмерена скорост от 86
км/ч., превишавайки максимално разрешената скорост с 16 км/ч.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и
несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
1
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва
да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в
процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата
фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице Протокол от проверка № 085 – СГ – ИСИС/20.06.2024г. от Български
институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип на средство за
измерване № 17.09.5126.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество. С оглед изложеното не се споделя
наведеното в жалбата възражение за техническа неизправност на АТСС.
Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено
място, при въведено ограничение по силата на пътен знак от 70 км/ч., което е
фиксирано и от постъпилата справка от Столична община. Снимковият
материал на мобилното устройство и заснетия лек автомобил, както и пътния
знак и пътния участък, по който се е движело МПС, установяват времето и
мястото на изпълнителното деяние.
Видно от постъпилата справка за собственост е, че към момента на
заснемането на изпълнителното деяние, собственик на лекия автомобил е
било търговското дружество ,,Миндера Трейд“ ЕООД, със съвпадащ ЕИК с
дружеството,,Митьо Трейд Интернешънъл“ ЕООД. Поради тази причина и
обосновано СДВР е санкционирала неговия законен представител на
основание чл.188, ал.2 от ЗДвП, доколкото липсва декларация относно
действителния водач на МПС - то.
Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя Д. М. А.
административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП е доказано от обективна и
субективна страна.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Законодателят презюмира, че жалбоподателят е
2
управлявал лекия автомобил с превишена скорост в нарушение на въведеното
с пътен знак ограничение на скоростта в населено място от 70 км/ч.
От субективна страна административното нарушение е извършено
умишлено, тъй като водачът на МПС е следвало да съобразява своето
поведение с въведеното по силата на закона ограничение на скоростта в
населено място.
В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в
населено място, въведена с пътен знак от 70 км/ч., с 16 км/ч., което попада в
хипотезата на чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и при превишаване на
скоростта от 11 до 20 км/ч. се налага наказание глоба 50.00 лева. Видът и
размера на наказанието е строго регламентиран в закона и не подлежат на
последваща редукция.
Съдът не споделя оплакването на защитника на наказаното лице, че
електронният фиш е бил постановен при наличие на автоматизирано
техническо средство, което не е годно да установи нарушението. Цитираното
тълкувателно решение е отменено по силата на законодателната промяна,
въвеждаща понятието ,,автоматизирано техническо средство“ в т.65 &6 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. В него изрично е регламентирана
възможността за установяване на нарушение посредством стационарни и
мобилни технически устройства, без да е налице задължение за тяхното
изрично упоменаване откъм местонахождение.
В случая местонахождението на нарушението е прецизно посочено,
което не поставя под съмнение къде е било заснето.
При извършена служебна проверка по правилността на обжалвания
електронен фиш съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, обуславящи неговата отмяна на това основание.
С оглед изхода на делото жалбоподателят Д. М. А. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лева, представляваща
договорено възнаграждение за юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от
05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
3