Решение по дело №2420/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 23.07.2019г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                       гражданско отделение,

На седемнадесети юни                                             две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание                                              в следния състав:

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №2420 по описа на съда за 2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4  против Е.К.Х.-Д., с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който изцяло са оспорени предявените искове.

По делото се установи следната фактическа обстановка:

По ч.гр.д.№433/2018г. на КРС е издадена в полза на ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в размер на 600 лв.-главница по договор за паричен заем, сключен между Е.К.Х.-Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, 148.15 лв.-договорна лихва за периода 10.06.2013г. до 05.08.2013г., такса разходи-45 лв., лихва за забава в размер на 433.28 лв. за периода 19.03.2013г. до 28.02.2018г.., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението-28.02.2018г. до окончателното изплащане.

 Твърди се по исковата молба, че 11.03.2013г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричев заем.По този договор, трето лице-„Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставило на ответника парична сума в размер на 600 лв.Описани са клаузите на сключения договор и е посочено, че сумата за връщане е била в размер на 948.15 лв. и договорна лихва в размер на 348.15 лв.Ответникът поел задължение да върне сумата на 21 седмични вноски, всяка в размер на 45.15 лв., с падеж на последната-05.08.2013г.На основание клаузите на сключения договор била начислена и такса разходи в размер на 45 лв.

Поради неизпълнение се дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.03.2013г. до датата на подаване на заявлението в размер на 433.28 лв.

Ответникът погасил сума в размер на 200 лв.-отнесена към договорната лихва.

С рамков договор от 16.11.2010г.и приложение №1 към него от 01.10.2013г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца в производството, вземането към ответника било прехвърлено на ищеца в производството.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, в който изцяло са оспорени предявените искове.Твърди се, че ответникът не е редовно уведомен за сключения договор за цесия, вземането е погасено по давност, както и че договорът за паричен заем е нищожен, като сключен в противоречие с императивните изисквания на ЗПК.

По делото са представени и приети като доказателства: договор за паричен заем, рамков договор за прехвърляне на парични задължения, уведомление за цесия, пълномощно за уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия, уведомления-2 бр. за цесия и известия за доставяне.Изготвена и приета е като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й..

 След преценка и анализ на описаната в исковата молба фактическа обстановка и представените доказателства, намира, че предявените искове са неоснователни, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Безспорно е установено, че между описаните лица е сключен договор за паричен заем, подробно описан по-горе. След необходимите операции падежната дата е била 05.08.2013г. Ответникът не е изпълнил задължението си и е изпаднал в забава.

На 01.10.2013г г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството си на цедент е прехвърлило на ищеца в качеството му на цесионер вземането си срещу ответника. Ищецът е изрично упълномощен от цедента да съобщи на длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Ищецът е изрично упълномощен от цедента да съобщи на длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и е изпратил до ответника уведомления-2бр.  за това чрез препоръчана пратка, разписките за която са върнати с отметка "непотърсен"., а втората с отметка „Клиента не желае да получи документите“. Поради това ищецът прилага уведомление за извършената цесия към исковата си молба. Уведомлението за сключения договор е приложено към исковата молба и се твърди, че е връчено на ответника по реда на чл.131 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.

В случая цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия.

От една страна, съдът счита, че уведомленията за сключения договор за цесия не са достигнали до длъжника и в този смисъл същият не е уведомен за прехвърлянето на вземането.Приложените разписки с посочените отметки върху тях не водят съда до категоричен извод, че на Е.х.-Д. е надлежно връчено уведомление за извършената цесия.Липсват доказателства както за съдържанието н пратките, така и за лицета отказало да получи.

Настоящия състав на съда не приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията, чрез връчване на препис от исковата молба с приложенията на назначения особен представител на ответника.

Процесуалното представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява / в т. см. т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез упълномощения цесионер за сключения договор за прехвърляне на вземания, а и след като особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.

Поради това съдът намира, че извършеното прехвърляне на вземания няма действие по отношение на ответника, тъй като за извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Ето защо ищецът няма качеството на кредитор на ответника, поради което предявените искове са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

 

                                                 РЕШИ:

 

 

Отхвърля предявените от  „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4  против Е.К.Х.-Д., с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца в размер на 600 лв.-главница по договор за паричен заем, сключен между Е.К.Х.-Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, 148.15 лв.-договорна лихва за периода 10.06.2013г. до 05.08.2013г., такса разходи-45 лв., лихва за забава в размер на 433.28 лв. за периода 19.03.2013г. до 28.02.2018г.., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението-28.02.2018г. до окончателното изплащане, за които по ч.гр.д.№433/2018г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                            

 

 

 

Райнен съдия: