Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр.
Плевен, 03.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І граждански
състав, в публично заседание на трети юни през двехиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова, като
разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. дело № 893 по описа за 2020 година и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
В П. ски районен съд е постъпила молба
от М.Т.И. ***, ЕГН ********** против М.Ж.М. ***, ЕГН **********. Твърди се, че от
девет години молителката и ответникът М.Ж.М. са съжителствали на съпружески
начала. Твърди се, че от няколко години молителката е настоявала пред ответника
да прекратят съвместното си съжителство, но последният е отказвал да се
разделят. Твърди се, че между страните са възниквали скандали, които са
приключвали с физическо насилие. Твърди се, че на 09.02.2020 г. ответникът М.Ж.М.
е посетил жилището на молителката, двамата са започнали да се карат помежду си. Молителката е заявила на
ответника, че връзката им приключва, при което последният е заплашил
молителката с нож. Твърди се, че на 12.02.2020 г. молителката е повикала
ключар, който е сменил патрона на входната й врата, тъй като при един от
последните скандали между страните ответникът М.Ж.М. е взел ключа за жилището
на молителката. Твърди се, че в момента, когато ключарят е подменял патрона на
входната врата на жилището на молителката ответникът М.М. е влязъл и е провокирал
скандал с молителката. Твърди се, че молителката е позвъняла в полицията, при
което ответникът М. се изплашил и си напуснал жилището й. Твърди се, че при излизането
си от дома на молителката ответникът М.М. ритнал куфара с инструменти на
ключаря и му счупил очилата. Твърди се, че след инцидента на 12.02.2020г. между
молителката и ответника последният продължава системно да оказва психически
тормоз спрямо молителката, да й звъни по телефона, да идва до жилището й, да
провокира скандали, да отправя заплахи към молителката и в дните, когато тя не
е в дома си ответникът поставя клечки в патрона на входната врата на жилището й.
Твърди се, че на 16.02.2020 г. след пореден скандал с ответника молителката е
повикала полиция, но тъй като патрулката се забавила ответникът напуснал
жилището й.
В
заключение молителката моли съда да приложи следните мерки за закрила, а
именно:
1/ Ответникът М.Ж.М. ***, ЕГН **********, да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката М.Т.И. ***, ЕГН **********, и
2/ На ответника М.Ж.М. ***, ЕГН **********,
да бъде забранено да приближава жилището
на молителката М.Т.И. ***, ЕГН **********,***, местоработата на
молителката – „***” *** гр.П. , както и местата за социални контакти и отдих на
молителката, за срок от осемнадесет месеца.
Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът
ангажира становище, че молбата е недопустима като алтернативно излага доводи за
нейната неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателствата, намира за установено следното:
По
допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 2 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие,
извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство. При това положение съдът счита, че молбата за защита от домашно
насилие се явява подадена срещу надлежно пасивно
легитимирана страна при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен
срок, поради което е процесуално допустима. В българското законодателство
липсва легална дефиниция на понятието „фактическо съпружеско съжителство”. Няма
спор обаче, че същото не се изчерпва със съвместното живеене на две лица в едно
жилище. Потвърждение в тази насока е разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН, която й в
редакцията й от 22.12.2009 г. изрично разграничаваше хипотезите на извършено
домашно насилие при фактическо съпружеско съжителство на лица и при съвместно
обитаване на едно жилище. В настоящия случай по делото има данни, че
молителката М.Т.И. и ответникът М.Ж.М. са имали продължителна (по думите на молителката
деветгодишна)
връзка, включваща интимни отношения. Потвърждение в тази насока са и
обясненията на самия ответник от 18.02.2020 г. дадени пред служители на *** – П.
при ОД на МВР, в които същият е заявил,
че е имал връзка с молителката, която е прекратил преди два месеца. При тези
обстоятелства съдът счита, че отношенията между страните могат да се характеризират
като фактическо съпружеско съжителство, което впоследствие е било прекратено,
поради което конкретният случай попада в приложното поле на чл.3 т.2 от ЗЗДН и
молбата, въз основа на която е образувано делото се явява подадена срещу
надлежна пасивно легитимирана страна при спазване на установения в закона
едномесечен преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По
основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН
посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
По делото е приложена декларация от М.Т.И. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която
молителката декларира, че спрямо нея са били извършени актове на насилие от
ответника М.Ж.М. на посочените в декларацията дати – 09.02.2020 г., 12.02.2020
г. и 16.02.2020г. като са описани подробности относно самите актове. По делото
е приложена и преписка, образувана в *** гр.П. във връзка с подаден от молителката М.Т.И.
сигнал с дата 10.02.2020 г., в който същата е посочила, че спрямо нея се
упражнява физически и психически тормоз от ответника М.Ж.М. и са отправяни
закани за убийство. Видно от преписката е, че в дома на молителката са били
извършвани посещения от служители на полицията, снети са писмени обяснения от
ответника и последният е бил предупреден по реда на чл.65 от ЗМВР да спазва
законосъобразно поведение, да не нанася психически и физически тормоз и да не
се заканва и заплашва М.Т.И. като спорните въпроси между тях да решават по
законов ред. В преписката се съдържат и разпечатки от телефона на молителката,
съдържащи кореспонденция между нея и ответника, които имат заплашителен
характер. Същите не са оспорени от ответника относно тяхната автентичност. В
хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства: от показанията на
разпитаната свидетелка *** се установява, че същата е била очевидец на редица
инциденти свързани с ответника като е чувала по телефона на молителката, че
ответникът я заплашва, че ще я пребие, виждала е и случаи, при които ответникът
е нанасял побой на молителката в колата зад блока на свидетелката. Свидетелката
подробно описва визирания и в молбата по ЗЗДН инцидент от 09.02.2020 г., при
който е посетила жилището на молителката заедно със свидетеля Д.Н., чула е
скандал между молителката и ответника като ясно е различила техните гласове,
възприела е състоянието на молителката („цялата трепереше, беше много
уплашена, каза: „Моля се, вървете си! Той е горе, ще ме пребие. Направихте ми
голяма беля… Махайте се оттук! Той тръгна с нож след вас.” – лист 36 от делото). Според свидетелката молителката многократно
е подавала жалби срещу ответника в прокуратурата и изпитва силен страх от него.
В подобна насока и показанията на разпитания свидетел Д.З.Н., който на
09.02.2020 г. също е посетил жилището на молителката, видял е, че същата е
видимо разтреперана и плачела, възприел е думите на молителката, че ответникът
е взел нож и я заплашва, че ще я нареже. Свидетелят твърди, че е чувал за много
други идентични инциденти между страните, включително и за голям побой над
молителката. Следва да се съобразят и показанията на свидетелката П.М., съпруга
на ответника, в които се съдържат сведения, че ответникът има наложена
ограничителна заповед, касаеща родителите на свидетелката, т. е. налице са
данни и за други прояви на упражнено домашно насилие спрямо лица от близкия
кръг на ответника.
Анализът на така събраните писмени и
гласни доказателства води до извода, че действително от страна на ответника са
извършени определени актове, които могат да се квалифицират като упражнено
домашно насилие спрямо молителката М.Т.И., поради което са налице условията на
чл.15 ал.2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита.
При преценката на тежестта на
извършените действия на насилие съдът счита, че в конкретния случай следва да
бъдат приложени предвидените в чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от
домашно насилие, а именно: задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие
и забрана ответникът да приближава жилището на молителката, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на молителката за срок от 18 месеца.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на молителката направените деловодни разноски
в размер на 400 лева.
Отделно от това ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв.
по сметка на П. ския районен съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА М.Ж.М. ***, ЕГН**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката М.Т.И. ***, ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА
на М.Ж.М. ***, ЕГН********** да приближава жилището на молителката М.Т.И. ***,
ЕГН **********,***, местоработата на молителката – „***” *** гр.П. , както и
местата за социални контакти и отдих на молителката, за срок от осемнадесет месеца, считано от датата
на постановяване на настоящото решение - 03.06.2020 г.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за закрила, която на
основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на ответника.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
М.Ж.М.
***, ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на
основание чл.21 ал.3 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА
М.Ж.М.
***, ЕГН********** да заплати на молителката М.Т.И. ***, ЕГН ********** направените
деловодни разноски в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА
М.Ж.М.
***, ЕГН********** да заплати по сметка на П. ския районен съд държавна такса в
размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв.
Решението
може да се обжалва пред П. ския окръжен съд в седмодневен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: